Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 3403 по описа на РС Враца за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „Кредитреформ България”
ЕООД, гр. София срещу Л.М.Д. ***.
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР за сумата от 200,00 лв., представляваща главница по договор за
кредит № **********/20.11.2016 г. В условията на евентуалност, в случай че
предявеният главен иск бъде отхвърлен, е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване на ответника с процесната сума
поради получаването ѝ без да има основание за това.
Ищецът
твърди, че на 20.11.2016 г. между „4финанс” ЕООД, с търговска марка „Вивус”, и
ответника бил сключен договор за кредит № **********. Договорът бил сключен при
предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за
комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр.
с чл.2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора била описана в общите
условия и отговаряла на нормативните изисквания. Сочи се, че за да бъде
подадена заявка от потребителя, последният следва да е регистриран в системата
на страницата на кредитора www.vivus.bg. На посочената страница на
потребителите се предоставяли общите условия и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката на заемателя се
предоставя проект на договора за кредит. Подписването на договора се извършило
чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той декларирал, че
приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и че желае да
получи посочената сума по банкова сметка, ***. Ответникът заявил желание да му
бъде отпусната сумата от 200,00 лв. Кредитът бил отпуснат за срок от 22 дни с
падеж на 12.12.2016 г. Съгласно уговореното между страните сумата била
изплатена чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД на следващия ден -
21.11.2016 г. Длъжникът не изпълнил задължението си на падежа и съгласно общите
условия, считано от 13.12.2016 г. била начислена наказателна лихва, формирана
съгласно условията на т.13.2. (а) от ОУ. Заемодателят изпратил напомнителни
писма до ответника, но ответникът не изпълнил задължението си.
На
13.11.2018 г. „4финанс” ЕООД сключил договор за цесия с „Кредитреформ България”
ЕООД № BGF-2018-033/23.11.2018 г.,
по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията на заемателя срещу
ответника по процесния договор в общ размер от 449,08 лева, от които: главница 200,00 лева; наказателна лихва - 199,08
лева за периода 13.12.2016 г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018 г.
(датата, предхождаща цесията) и отписани разноски за събиране (изпратени писма)
- 50,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което
представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.
Сочи се, че
по силата на сключения договор за цесия, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, се твърди, че „Кредитреформ България“ ЕООД изпратило уведомление за
цесията чрез препоръчано писмо посредством „Български пощи“ ЕАД, като пратката
е върната с отметка „Непотърсена“. Поради този факт, към искова молба прилагам
копие на уведомлението за цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с
останалите приложения към исковата молба.
С оглед на изложеното
моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Л.М.Д. да
заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 200,00 лева -
неизплатена главница по договор за кредит № **********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Заявява, че не претендира цедираните наказателна лихва
и отписаните разноски за събиране.
В условията
на евентуалност предявява иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като моли съда да осъди ответника Л.М.Д. да му заплати сумата в размер на 200,00 лева,
получена от ответника без правно основание, както и законна лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че
между него и „4финанс“ ЕООД съществува сключен договор за кредит, респективно
заявка, въз основа на която е отпусната сума в размер на 200.00 лв. Сочи, че не
е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по посочения
договор за кредит № ********** от 20.11.2016 г. Излага, че ищецът представя
неподписан от ответника договор за кредит, който представлява частен документ и
удостоверява само изгодни за ищцовата страна обстоятелства.
Намира, че
от представените доказателства не се установявало, че е налице електронна
заявка за отпускане на кредит, която да е подписана от кредиполучателя, нито
доказателства, че сключеният договор за заем отговаря на изискванията на чл.2,3
и 13 от ЗЕДЕП. Твърди, че не е налице подпис от негова страна, както и че
липсват доказателства, че кредитополучателят е попълнил електронната форма за
регистрация за сключване на процесния договор, както и изявено съгласие за
сключването му.
Наред с
изложеното, счита, че процесният договор за кредит е сключен и в противоречие
със Закона за потребителския кредит, тъй като не е представена преддоговорна
информация съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗПК.
Поддържа, че
представеното от ищеца доказателство, а именно разписка №
2000000114908839/21.11.2016 г. за извършено плащане с наредител трето,
неучастващо по делото лице, не доказва възникнало между страните заемно
правоотношение, нито реалното предаване на сумата на кредитополучателя. Твърди,
че представеното доказателство не съдържащ подпис от кредитопучателя и не удостоверява съдържанието на облигационна
връзка между страните, като отделно от това не ставало ясно какво е основанието
за извършеното плащане, респективно не се доказвало наличието на задължение на
ответника да върне сумата при условията на описания в исковата молба договор за
кредит. Отделно твърди, че не е уведомен за твърдяната от ищеца цесия.
Счита, че
предявеният в условията на евентуалност иск също е неоснователен. Твърди, че не
е налице предаване на процесната сума от ищеца на ответника, при което искът се
явява неоснователен, доколокото не е налице разместване на блага, относимо при
неоснователното обогатяване. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен неподписан от кредитополучателя договор за кредит № **********/20.11.2016
г. с общи условия към него, сключен между „4финанс” ЕООД, като кредитодател, и Л.М.Д.,
като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил
да предостави на ответника сума в размер на 0,00 лева за срок от 22 дни.
Уговорената падежна дата за връщане на сумата по кредита е на 22.12.2016 г.
Приета като
доказателство по делото е и неподписана разписка за извършено плащане № 2000000114908839/21.11.2016
г., издадена от трето по делото лице – Еpay.bg. В разписката е посочено, че „4финанс“ ЕООД е
наредител, а ответникът Л.М.Д. – получател на сумата от 200,00 лв.
Приета като
доказателство по делото е и разписка № 07000508733684/21.11.2016 г., издадена
от EasyPay - Парични преводи, от която се
установява, че на 21.11.2016 г. на ответника Л.М.Д. е предадена в брой сумата
от 200,00 лева. Като наредител е посочен „Вивус“ – търговската марка на „4финанс”
ЕООД. Върху разписката е положен подпис от ответника за получаване на сумата.
Приети по
делото са и Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение № 1 към него, по силата на който договор кредитодателят
„4финанс“ ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото –
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане
към ответника Л.М.Д..
По делото е
представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът
„Кредитреформ България“ ЕООД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Представено
от ищеца е и уведомително писмо, адресирано до ответника, с което последният е
следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от обратната разписка към
писмото, връчителят е отбелязал, че пратката е непотърсена, като няма данни за
реалното ѝ връчване на адресата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че между „4финанс” ЕООД и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника
в заем посочената сума, а последният се е задължила да я върне в посочения
срок; настъпилата цесия между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД за
процесното вземане, за която ответникът е уведомен.
На първо
място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява
легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на
вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление,
изходящо от цедента до длъжника за настъпилото прехвърляне на
вземания. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение №
3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС,
произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В случая уведомителното писмо за
извършена цесия, връчено на ответника, изхождат от цедента „4финанс“ ЕООД.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по
телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация
от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на
посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и
т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на
чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м.
10.2015 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия
случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са
представени неподписани от кредитополучателя документи – договор за кредит №
**********/20.11.2016 г. и общи условия към него, за които се твърди, че са
потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на
ищцовото дружество, както и разписка за извършено плащане в брой в полза на Л.М.Д.
на сума в размер на 200,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015
г., т.е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен
документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП
носител с възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен
електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие
договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има
и сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е
генериран след натискане на бутон „Подпиши“ от страна на потребителя. Ищецът не
твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от която не е представен
възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор за
кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕП, който да е положен от Л.М.Д.. Не са и представени доказателства за
това. Ето защо следва да се приеме, че електронната заявка, в случай че
действително е съставена, за което по делото липсват доказателства, както и
електронно генерираният договор за кредит, са подписани с обикновен електронен
подпис.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство
бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя
съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от
6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която
на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен,
доколкото се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало
заемно правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките на чл. 13,
ал. 4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна
заявка за кредит, въз основа на която е съставен процесният договор за кредит,
както и самият договор за кредит, не представляват саморъчно подписани
документи и не се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Въпреки това, приетият по делото договор не е „правно нищо“ – налице е
волеизявление, но при оспорване на неговото авторство това обстоятелство следва
да бъде установено с други доказателствени средства (например техническа
експертиза), като доказателствената тежест е за страната, която представя
документа и се ползва от него (както при неподписан писмен документ). В
настоящия случай ответникът изрично оспорва да е попълвал електронна заявка за
отпускане на кредит, респективно да е сключвал договор за кредит с
кредитодателя. С доклада на делото съдът изрично е указал на ищеца, че носи
тежестта да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (договор за кредит), сключен с ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При наличието на изрично оспорване от
насрещната страна обаче и при аргументираната по-горе доказателствена тежест за
установяване на факта на постигнато между страните съгласие за сключване на
договора, респ. за установяване на авторството на приложения по делото
електронен документ, уговорените в договора условия не доказват пълно и главно
обстоятелствата, касаещи възникване на облигационно отношение между страните,
при положение, че по делото не се установява неговото авторство. Същевременно,
по делото не са представени извлечения от електронна поща или други електронни
изявления, съхранявани на траен носител, от които да се установяват други
изявления на ответника, обективиращи волята му да получи в заем претендираната
сума. Приетите по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод
за постигнато между страните съгласие за сключване на договора за кредит.
В същия смисъл, представената по делото разписка за извършено плащане,
съставена от трето по делото лице, не доказва възникнало между страните заемно
правоотношение, въпреки че доказва реално предаване на сумата на ответника. Платежният
документ не удостоверява съдържанието на облигационната връзка между страните, като
не става ясно какво е основанието за извършеното плащане, респ. не доказва
наличието на задължение за ответника да върне сумата при условията на описания
в исковата молба договор за кредит от разстояние.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на обстоятелството за сключен между страните валиден договор за заем
посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните условия, поради
което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на
претендираната сума. Ето защо, предявениат главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съдът стигна до извод за неоснователност на предявения главен иск,
поради което се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
предявения в условията на евентуалност иск.
По иска
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде
отхвърлен, е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД –
неоснователно обогатяване на ответника с процесната сума поради получаването
ѝ, без да има основание за това.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е
получил процесната сума в размер на 200,00 лева, без да е имало основание за
извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не
се дължи нейното връщане, респективно – да установи положителния факт на
погасяване на дълга.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът Л.М.Д. действително е
получил процесната сума от 200,00 лева. От приетата по делото разписка №
07000508733684/21.11.2016 г., издадена от EasyPay - парични
преводи /л. 74 от делото/, се установява, че на 21.11.2016 г. на ответника Л.М.Д.
е предадена в брой сумата от 200,00 лева. Като наредител е посочен „Вивус“ –
търговската марка на „4финанс” ЕООД. Върху разписката е положен подпис от ответника
за получаване на сумата. Приетата по делото разписка не е оспорена от страните,
поради което следва да се приеме, че същата удостоверява надлежното предаване
на процесната сума в брой. Видно от приетото доказателство и придружаващото я
писмо, издадено от „Изипей“ АД, наредител на сумата е „4 финанс“ ЕООД с
търговско наименование „Вивус“, а получател - ответникът Л.М.Д.. Като основание
за превода в разписката е посочен единният граждански номер на ответника – **********,
както и номерът на процесния договор за кредит – **********. Посоченото от
наредителя основание за превод обаче не обвърза получателя на сумата, ако
същият го оспорва и то не се доказва от останалите събрани в производството
доказателства.
Посочи се по-горе, че е налице извършена цесия на процесното вземане в
полза на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, както и че е налице надлежно
уведомяване на ответника за това, доколкото същият е получил уведомлението за
извършената цесия заедно с преписа от исковата молба и приложенията към нея.
Установи се по делото предаването на процесната сума от 200,00 лева на
ответника от цедента „4 финанс“ ЕООД. Доколкото съдът не достигна до извод за
това да са доказани всички елементи от облигационно правоотношение по сключен
договор за кредит от разстояние, то се налага извод, че сумата е получена без
основание. Ответникът, съобразно разпределената му тежест на доказване, не
доказа, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума,
нито установи положителния факт на погасяване на дълга.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Л.М.Д. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 3403/2020
г. в размер на 100,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 150,00 лв. разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение и
заплатена държавна такса.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, в качеството му на частен
правоприемник на „4финанс“ ЕООД по силата на сключен договор за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018 г., срещу Л.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата
от 200,00 лв., представляваща
непогасена главница по договор за кредит № **********/20.11.2016 г.
ОСЪЖДА Л.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, в качеството му на частен правоприемник на „4финанс“ ЕООД по
силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. сумите,
както следва:
- сумата от 200,00 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, получена без
основание на 21.11.2016 г. чрез изплащането ѝ в брой посредством „Изипей“
АД, за което е издадена разписка № 07000508733684/21.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2020 г. до окончателното ѝ
погасяване.
- сумата от 150,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото.
ПОСОЧВА на осн. чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка *** „Кредитреформ
България“ ЕООД, по която могат да бъдат заплатени присъдените в полза на ищеца
суми: IBAN:
***, BIC: ***, разкрита при „Банка ДСК“
ЕАД.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: