№ 3435
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100502352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Евроинс" АД срещу решение №
262062/25.6.2021 г., постановено по гр.дело № 2005/2021 г. по описа на РС – Варна, с което
ЗД „Евроинс" АД е осъдено да заплати на ЕД. М. М. сумата в размер от 19 399,46 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на реализирано
ПТП на 05.08.2016 г. в гр. Варна, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти,
сторени в Република Турция, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.
Според жалбоподателя, по делото не е безспорно установено, че ищецът е извършил
процесните плащания, респ. е направил разходите по представените по делото фактури. На
следващо място счита, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяните разходи за извършване на операцията в Турция и извършения деликт, доколкото
по делото не е установено по безспорен и категоричен начин необходимостта от такава
медицинска интервенция и най-вече провеждането й непременно в Турция. Излага
подробна аргументация за възможността подобна операция да се извърши в България при
спазване на утвърдените стандарти за добра медицинска практика като разходите за
операцията се поемат изцяло от НЗОК, както и относно реда за насочване на пациенти към
лечение в чужбина и по-специално в друга страна член на ЕС и поемането на разходите за
лечение. Поддържа, че разходите, предмет на спора, не са били оправдани и необходими,
като се позовава и на заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ. Оспорва
допустимостта и доказателствената стойност на приетото по делото медицинско становище
на д-р Г.Г.. Сочи, че лечението в Турция е било по преценка и по инициатива на ищеца и
същото не е довело до съществена промяна в състоянието. Счита, че изложените
обстоятелства в тяхната съвкупност водят до прекъсване на причинно-следствената връзка и
1
неоснователност на главните искове. По отношение на акцесорната претенция за
обезщетение за забава счита, че при уважаване на главните искове, лихва за забава се дължи
от отказа на застрахователя да изплати обезщетение – 29.09.2020г., а не от датата на
поканата по чл. 380 КЗ. Не се правят доказателствени искания. Моли за отмяна на съдебното
решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Е.М. е подал писмен отговор, с който
оспорва жалбата като излага подробна аргументация. Поддържа, че по делото са установени
всички предпоставки за уважаване на иска. Акцентира върху правото на пострадалия да
получи обезщетение за всички разходи, които са били необходими за лечение на получените
увреждания в резултат на извършения деликт, без да се поставят каквито и да било
ограничения по отношение на тяхното местоизвършване, както и върху личното право на
всеки човешки индивид да избере къде да бъде провеждано лечение на влошеното му
здравословно състояние, като ограничаването на избора и достъпа му до здравеопазване е
сериозно нарушение на това човешко право. Посочва, че ефективността на избраното
лечение не би могла да се прогнозира предварително, а неудовлетворяващите резултати от
лечението не следва да бъдат ценени в ущърб на пациента. Излага подробна аргументация.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Въззивният съд намира, че не са налице пропуски и нарушения в извършения от ВРС
доклад по делото и при разпределяне на доказателствената тежест, което да налага даване на
указания на страните.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ЗД „Евроинс" АД срещу
решение № 262062/25.6.2021 г., постановено по гр.дело № 2005/2021 г. по описа на РС –
Варна, с което ЗД „Евроинс" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб" № 43 е осъдено да заплати на ЕД. М. М., ЕГН **********,
с адрес: г.В.**** сумата в размер от 19 399.46 лева /деветнадесет хиляди триста деветдесет и
девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на реализирано ПТП на 05.08.2016 г. в гр. Варна с участието
на ищеца и л. а. марка „Рено", модел „Клио", с per. № ****, управляван от Н.М.И.
застраховано при ответника по полица № BG/07/116001571124/03.06.2016 г. по сключена
2
застраховка „ГО на автомобилистите", със срок на застрахователното покритие от
19.06.2016 г. до 18.06.2017 г., изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, сторени в
Република Турция, ведно с обезщетението за забава върху сумата в размер на законната
лихва, считано от 24.07.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 2352/2021 год. на ВОС за 27.10.2021 год. от
13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3