№ 958
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520102588 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от Д. Т. Т. против В. Ц. Т., в която се твърди, че
страните по делото са сключили граждански брак на ****г., от който имали
родени две деца - И.В. Т. на 6г. и Т.В. Т. на 3г. Молителката твърди, че с
ответника живеят във фактическа раздяла от няколко месеца, тъй като тя не
можела да издържа физическия и психически терор който той и упражнявал,
̀
предимно след честата употреба на алкохол от негова страна. По тази причина
подала и молба за развод, по която било образувано гр.д. № ***/2025г. по
описа на РС – Русе. След като му била връчена исковата молба по това дело,
ответникът започнал денонощен телефонен терор над нея, което наложило тя
да блокира телефоните от които звънял, но той намирал различни начини да
пише съобщения със заплахи, да влиза в нейни профили в интернет да я
тормози и излага. Включително я включил без нейно съгласие в порно сайта
„Адам и Ева“. Твърди, че е била бита от него, поради която причина била
образувала вече веднъж дело за домашно насилие с № ***/2024г., но тъй като
се подмамила по неговите обещания прекратила това дело. Много скоро след
това той продължил с психонасилието си, но имало случаи и на физическо
насилие от негова страна, което я принудило да подаде настоящата молба за
1
защита от домашно насилие. Твърди, че такова спрямо нея ответникът
осъществил на 26 и на 28 април 2025 г. в присъствието на свидетели -
очевидци И.Д. и Р.Б.. Притеснява се за живота и здравето си, с оглед на което
моли съдът да постанови мерки за защита по отношение на ответника.
Ответникът не е депозирал становище по делото и не се явява в
насроченото съдебно заседание, за което е бил лично уведомен.
Молителката също не се явява лично и не изпраща представител в
съдебното заседание в което е даден ход на делото. Не е депозирала молба и не
е представила доказателства в подкрепа на твърденията и исканията си.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото Д. Т. Т. и В. Ц. Т. са съпрузи, сключили граждански
брак на ****г. Двамата са родители на децата И.В. Т. на 6г. и Т.В. Т. на 3г.
Към молбата си за защита, молителката е депозирала декларация по чл.
9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочила, че е била обиждана от ответника с думите
„курво, кучко“, осъществявал „телефонен терор“, блъскал я в гърдите, качил
нейни голи снимки в порно сайт. Посочена е дата на един от актовете на
насилие „преди две седмици“, когато думкал по входната и врата, викал
̀
„курво“ и „ми хвърли 150лв.“
В уточняваща молба молителката е посочила, че спрямо нея
ответникът е осъществил актове на домашно насилие на 28.04.2025г. и на
26.04.2025г. в присъствието на свидетели, които са посочени – И.Г.Д. и Р.Х.Б..
Между страните по делото са висящо още две съдебни производства
пред РС – Русе - №***/2025г., образувано от Д. Т. Т. срещу В. Ц. Т. с предмет
прекратяване на гражданския им брак и №***/2025г., образувано от В. Ц. Т.
срещу Д. Т. Т. също по реда на ЗЗДН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е
депозирана от молителката, срещу лице по чл. 3 т.1 ЗЗДН и в срока по чл. 10
ЗЗДН доколкото са посочени конкретни дати – 26 и 28 април тази година),
поради което се явява процесуално допустима.
В молбата, по която е образувано настоящото производство, дори и по-
общо, без конкретика, са изложени твърдения за осъществени актове на
2
домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителката –
изричане на обиди, блъскане и качване на нейни снимки в еротичен сайт без
нейно съгласие.
За уважаване на молбата и издаване на заповед за защита, изложените в
нея твърдения следва да бъдат доказани с допустимите в ЗЗДН и ГПК
доказателства и доказателствени средства. За да се реализира спешна защита в
съответствие с принципите на ЗЗДН, които цели са превенция по отношение
на посегателства в рамките на семейството и дома, законът предвижда
облекчена доказателствена тежест за молителя, допустимост на
доказателствени средства, които в общия граждански процес са недопустими,
но не освобождава молителя от тежестта да докаже твърденията си за
извършени от ответника актове на домашно насилие.
В случая липсват доказателства въз основа на които съдът да обоснове
извод за основателност на молба, дори в отделни нейни части. Единственото
представено доказателство, авторството на което е безспорно установено е
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. В същата обаче не са посочени точни дати и
конкретно осъществено поведение на ответника, което да представлява акт
(актове) на домашно насилие и които действия да не могат да бъдат доказани
с други доказателствени средства, т.е. да е налице извършено домашно
насилие на „четири очи“. В уточняващата си молба молителката е посочила
две дати в срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, но за същите е конкретизирала, че са
налице свидетели на случилото се между страните. В този случай, след като
дадени факти могат да бъдат установени със свидетели, то е недопустимо да
се установяват с декларация, още по-малко, че в случая от текста на
представената декларация не би могла да се направи връзка с уточненията по
уточняващата молба. Други доказателства по делото от страна на молителката
не са представени. Разпечатката от електронна кореспонденция на две
страници сама по себе си не установява актове на насилие, още по-малко
представената снимка с неясен образ.
На следващо място неявяването на страните и най-вече на молителката,
в насроченото съдебно заседание, без да се сочи уважителна (а дори не се сочи
никаква) причина е допълнителен аргумент за оставяне без уважение на
молбата и. Изложените в последната твърде общо факти и обстоятелства е
̀
следвало в съдебно заседание да бъдат уточнени и доказани, което
молителката с неявяването си е възпрепятствала. Настоящото производство се
3
отличава с по-малък формализъм и преследва цел сравнително бързо да даде
необходимата защита на пострадало от актове на домашно насилие лица, но за
получаване на такава защита се изисква съдействие от страна на пострадалия
и не би могла да му бъде „натрапена“ от съда.
По изложените съображения молбата за защита от домашно насилие
следва да се отхвърли като недоказана.
При този изход на спора и на основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН, молителката
следва да заплати по сметка на РС – Русе и държавна такса в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. Т. Т. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
**********, срещу В. Ц. Т. ЕГН********** с адрес село ***, обл. Русе, *** за
налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, като недоказана.
ОСЪЖДА Д. Т. Т. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** да
заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 25лв. за държавна такса по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 16.06.2025г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4