|
Св.М. е предприел
действия по получаване владението над имота, в т.ч. за доброволно
освобождаване на горепосоченият имот, но това не се случило, поради и което е
завел иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу обв.лице. С решение № 167/ 01.12.2017г.,
постановено по гр.д. № 83/2017г. на Рс- Момчилград, св.М. е бил признат за
собственик на имота, предмет на нот.акт и на
настоящото производство, както и обв.П. е осъдена
да отстъпи собствеността и да предаде
владението на Д.М. имота / а именно върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32, в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на
с.Багрянка, ЕКАТТЕ 02155, общ.Момчилград, ведно с 1/3 ид.ч.
от построената в имота Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен
етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54
кв.м., при граници на ПИ с пл.сн.№ 32: ПИ пл.сн.№ 33, ПИ и път.
Въз основа на това решение е бил издаден изп.лист
от 20.03.2019г. /по гр.дело № 83/2017г. на МРС/, като е било образувано и
изпълнително дело № 2019 ********** на ЧСИ- ******, и на 08.05.2019г. в 14,30
часа е бил извършен въвод във фактическо владение
на св.Дж.М. в процесният
имот. За извършеното действие е бил съставен Протокол от 08.05.2019г. за
принудително отнемане на недв.имот- въвод във владение/. От този протокол е видно, че
собственикът на 1/3 ид.част от описаният имот е бил
въведен във фактическото владение на 1/3 ид.част от
имота, като тази част е била отнетав от владението
на обв.П.С.
и на Д.М. е бил предоставен ключ от входната врата. По време на въвода са присъствали обв.лице,
собственикът на 1/3 ид.ч., св.Г.С.-***, и лицето С.Г..
Въпреки извършеният въвод Д.М. на 24.06.2020г.е подал молба-
оплакване срещу обв.П.С., че същата не я допуска в
имота, и по този повод е била образувана проверка, при която са снети писмени
обяснения от страните по спора, както и обв.П.С. е
била предупредена с протокол да не се саморазправя с Дж.М.
и спорните въпроси да решат по законовият ред, както и били събрани съответни
писмени доказателства- гореобсъдените. Било
образувано ДП № 94/2020г. на РУ- Момчилград, в хода на което са разпитани обв.П.С. и св. Д.М., съпруга на същият- Н. М., кметът на
населеното Т.С., помощник МСИ- Р. Б. /който е извършил въвода
във владение в имота/, и трите деца на подс.лице- С.М.,
Х.А. иХ.А., като част от тях са разпитани и в
съдебно заседание.
От тези писмени и гласни доказателства се установява, че действително обв.П.С. по силата на наемен договор с Община Момчилград
е ползвала процесният недвижим имот, като същият е
бил собственост на изселник в Турция, и общината е стопанисвала имота, и на
това основание е предоставила имота за ползване под наем на обв.лице. Собствеността върху имота, по силата Постановление № 226 на МС от 11.11.1992г.,
е била възстановена на наследниците на бившият собственик- един от които е
св.Д. М.. Последният се снабдил с нот.акт /обсъден
по-горе/ по силата на който е бил признат за собственик по наследство върху
1/3 ид.част от имота- от дворното място и къщата
/така, както са описани и по-горе/. В същото време общината е прекратила
наемният договор с обв.лице- поради горните
обстоятелства, но въпреки това същата е останала в имота, и не го е
освободила, и поради това собственикът на 1/3 ид.част
от имота- св.Дж.М., е завел иск по чл.108 от ЗС срещу
обв.П.С..*** Дж.М. е бил
признат за собственик на 1/3 ид.част от имота, като
обв.П.С. е осъдена да отстъпи владението на
собственика върху 1/3 ид.част от имота. Бил издаден
и изп.лист, както е било образувано изпълнително
дело, по което на 08.05.2019г. е извършен въвод във
владение, като на М. е предадена фактическата власт върху 1/3 от имота, която
е отнета от обв.П.С.- на собственика е предаден
ключ от входната врата. Не се установява по делото обв.П.С.
да създава пречки собственикът на 1/3 ид.част от
имота да го владее и ползва- и по-специално своята 1/3 ид.част
и не се установи на същият да му отказан достъп до имота. В тази насока
липсват както писмени, така и гласни доказателства. Това не го твърди и
самият собственик на цитираната 1/3 ид.част имота,
последният заявява, че П.С. не освобождава имота- целият имот, т.к. искал да
прави ремонт. Св.М., не отрича, че има ключ от входната врата, и че има
достъп до имота, но искал П. С. да напусне имота. Спор по делото няма, че П.С.
ползва имота, без да има правно основание, последното е отпаднало със
прекратяване на договора за наем, но това не води до извода, че св.М. има
правото на владение върху целият имот- той е собственик само на 1/3 ид.част от имота. Не са събрани никакви доказателства, че
П.С. е осъществила самоволно, и не по установеният от закона ред едно право
/свое или предполагаемо/, същата не е изменила съществуващо след въвода на М. във владение на 1/3 ид.част
в имота от 08.05.2019г., тя просто е продължила да ползва имота, така, както
и преди, с тази разлика, че е освободила и физически една от двете стаи в
къщата. Не е предприела никакви действия за промяна след извършеният въвод, както и не е попречила признатият за собственик на
1/3 ид.част от имота да владее своята част и да
ползва съответно.
С други думи казано, налице е нерешен гр.правен спор, свързан с
разпределение ползването на имота между собственика на 1/3 ид.част и ползвателя на част от имота- обв.лице, но не и извършено деяние по чл.323 ал.2 от НК.
Спор няма по въпроса, че обв.лице ползва имота без
правно основание, но отстраняването на същата от имота може да се получи само
при наличие на искане от собственика на целият имот- а св.Дж.М.
е собственик само на 1/3 ид.част от имота и може да
иска предаването на фактическата власт върху само тази част, и което е
реализирано.
Предвид
изложеното съдът намира, че обвиняемата не е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.323 ал.2 от НК. Според тази норма,
който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по
надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до
петстотин лева.
От обективна
страна престъплението "самоуправство" по чл.323 ал.2 от НК, т. нар.
"специално самоуправство" има за предмет само
недвижим имот. Изпълнителното деяние се изразява в заемане на недвижим имот,
от който преди това деецът е бил отстранен по надлежен ред. Следва деецът да
е бил страна по загубен от него правен спор и да е отстранен от владението на
имота по предвиден в закона ред чрез съответен компетентен орган. Заемането
следва да е извършено самоволно.
В
разглежданият случай бе несъмнено установено, че собствеността върху 1/3 ид.част от процесният недвижим
имот по силата на съдебно решение е признато, че принадлежи на лицето Дж.М., като обвиняемата е била осъдена да предаде
владението върху тази 1/3 ид.част от имота. С
протокол за въвод във владение на помощник ЧСИ- К.Б.
на 08.05.2019г. М. е бил въведен във владение на 1/3 ид.част
от имота, и обвиняемата отстранена по надлежен ред от владението му до размер
на 1/3 ид.част, като дотогава е упражнявала
владение върху целият имот. Установи се, че с въвода
на М. му е предаден и ключ от входната врата, като не се установи със някакви
действия обвиняемата да е възпрепятствала достъпа на това лице до имота, или
да предприела действия по смяна на ключ, изграждане на ограда, поставяне на
някакви други врати, ключалки или други промени по създаденото на
08.05.2019г. фактическо състояние.
Същата не
освободила целият имот, защото няма съдебно решение в тази насока, както и
няма въвод във владение в целият имот и това е
така, защото св.Дж.М. не е собственик на целият
имот. Ето и защо съдът намира, че обв.П.С. не е
осъществила състава на деяние по чл.323 ал.2 от НК, и в инкриминирания период
от 09.05.2019г. до 01.09.2020г. не установи самоволно да е заела процесният недвижим имот- така, както е описан по-горе,
от чието владение е била отстранена, поради и което същата следва да бъде оправдана
по така повдигнатото обвинение по чл.323 ал.2 от НК.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;
|