Решение по дело №1484/2011 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 198
Дата: 12 март 2012 г. (в сила от 18 май 2012 г.)
Съдия: Десислава Чалъкова
Дело: 20114110201484
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Велико Търново, 12.03.2012 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, наказателно отделение, десети състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

Районен съдия: Д. Чалъкова

 

при секретаря Д. К. и прокурора ......... , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1484/2011 г. по описа на Районен съд Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Д.И.А. *** срещу Наказателно постановление № 842/02.02.2011 год. на Началник група в сектор ПП към ОД МВР гр. Велико Търново, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и на основание Наредба № І - 1959 на МВР са отнети 7 контролни точки.

В жалбата си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление като твърди, че извършените констатации не отговарят на обективната истина.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.03.2010 год. около 08.46 часа на път І, клас № 4,  км.133.490 в посока гр. Варна жалбоподателката А. управлява лек автомобил “Сеат” с рег. № ** ** ** **, собственост на И.И. с превишена скорост - 98 км/ч при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26 – 60 км/ч. Скоростта е фиксирана с дигитална стационарна установка ERS - 400 и е изготвен снимков материал № 201003030015/08.03.2010 г. Жалбоподателката е попълнила декларация за предоставяне на информация във  връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 20.01.2011 г., в която е вписано, че на 03.03.2010 г.  автомобилът – МПС с рег. № ** ** ** **, е управляван лично от нея.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 842/02.02.2011 год., който е връчен лично на жалбоподателката на 20.01.2011 год., подписано е от нея и същата е вписала в графа „възражения”, че не е съгласна с изложеното в акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление № 842/02.02.2011 год., в което е възпроизведена изцяло фактическата обстановка, отразена в АУАН и на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и на основание Наредба № І - 1959 на МВР са й отнети общо седем контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 02.05.2011 год. лично на жалбоподателката и подписано от нея.

Съдът при служебна проверка не констатира нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, при изготвяне на АУАН и НП. Съставени са от длъжностни лица със съответните компетенции и в законоустановения срок. Съдържат всички необходими реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и надлежно са връчени на жалбоподателката, която не се е възползвала възможността да депозира писмени възражения пред наказващия орган преди издаването на наказателното постановление.

В чл. 34, ал. 1 от ЗАНН изрично указва кога не следва да се образува административнонаказателно производство, а именно когато не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В настоящия случай, видно от декларацията за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП жалбоподателката собственоръчно я е попълнила на дата 20.01.2011 год. Нарушението е извършено на 03.03.2010 год., поради което не е изтекъл едногодишния преклузивен срок от извършване на нарушението, затова съдът намира, че са спазени в този смисъл изискванията на ЗАНН и възраженията, изложени в писмените бележки до съда от страна на жалбоподателката са неоснователни.

От изложената фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

По отношение обаче на наложеното наказание на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, същото е съобразено с административно-наказателната разпоредба, която е действала към момента на издаване на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, когато до влизане в сила на наказателното постановление е последвал по - благоприятен закон, следва да се приложи. Редакцията на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвиждала наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, но след последните изменения, обнародвани в ДВ бр.10 от 2011 год., се предвижда наказание само глоба в размер на 150 лв., поради което наказателното постановление следва да бъде изменено в частта му, с която е наложено административно наказание от глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец, вместо, което да се постанови глоба в размер на 150 лева.

Що се касае до отнетите с НП - 7 контролни точки на основание Наредба № І – 1959 на МВР за извършеното нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП /действаща към момента на съставяне на НП, редакция към 15.01.2008 год. на ДВ бр. 4/2008 год./ е предвиждала в т. 12 на чл. 4 от същата отнемане на тези 7 контролни точки. Към момента на постановяване на крайния съдебен акт е последвала редакция /ДВ. бр. 11 от 04.02.2011 год./, която не предвижда отнемане на контролни точки за това нарушение. Съобразно правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН когато до влизане в сила на наказателното постановление е последвал по-благоприятен закон, то той следва да се приложи, а именно последната редакция на Наредба І – 1959 на МВР от 04.02.2011 год. се явява по – благоприятна за нарушителя – не се предвижда отнемане на контролни точки за това нарушение.             Поради изложеното НП в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 842/02.02.2011г. на Началник група в сектор ПП към ОД МВР гр. Велико Търново, в частта му, с която на Д.И.А. *** на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, вместо което постановява глоба в размер на 150 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1626/05.10.2010г. на Началника на Сектор ПП към ОД МВР гр. Велико Търново, в частта му, с която на Д.И.А. *** на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание Наредба № І - 1959 на МВР са й отнети 7 контролни точки, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд гр. Велико Търново, считано от получаване на съобщението.

 

                                                            Районен съдия: