№ 3044
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202092 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Т. М., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 42-0000061/11.01.2022 г., издадено от Ч.А.К. -
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с
което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта.
С депозирана в срок жалба въззивникът атакува наказателното
постановление с доводи за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда
несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП и
посочената като нарушена материалноправна разпоредба, както и между
посочената като нарушена разпоредба и приложената санкционна норма. По
изложените съображения моли за цялостна отмяна на наказателното
постановление и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.М., редовно призован, не се
явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв.
Х.В. от САК, който с писмена молба прави искане за отмяна на наказателното
1
постановление по доводите в жалбата. В допълнение излага съображения за
процесуални нарушения при съставянето на АУАН, както и че към датата на
превоза управителят на дружеството – превозвач е издал заповед за
извършване на превоз за собствена сметка. Претендира разноски.
Наказващият орган – Директор на РД АА - София, редовно уведомен,
не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по
преписката са изпратени в съда, е наведено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. Изложено е становище, че наказателното
постановление е издадено при съобразяване с процесуалните правила и
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Към 09.12.2021г. жалбоподателят Н. Т. М. заемал длъжността
„шофьор“ в дружеството – превозвач „ЕСИ-КО“ ООД с ЕИК ********* с
управител Красимир В..
На 09.12.2021г. жалбоподателят Н.М. извършвал превоз за собствена
сметка на строителни платна с товарен автомобил марка „МАН“, модел
„8.153Ф“ с рег. № С****МК по маршрут ул. „Атанас Дуков“ – Военна рампа
– ул. „Димитър Шишманов“ – ул. „Атанас Дуков“. Товарният автомобил бил
обозначен с табела с надпис „Превоз за собствена сметка“, поставена от
дясната страна на предното стъкло. Около 14:20 часа на 09.12.2021г., когато
се движел по бул. „Илиянци“ с посока на движение към пътен възел надлез
„Надежда“, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Т. Г. БР.,
на длъжност – „инспектор” в РД АА - гр.София, и ИВ. Д. С. – също
„инспектор“ в РД АА - София, които осъществявали контрол по спазването на
разпоредбите на ЗАП. Свидетелите поискали от жалбоподателя да представи
документи във връзка с извършвания превоз за собствена сметка, като
жалбоподателят Н.М. не представил заповед на управителя на юридическото
лице, за чиято сметка се извършвал превозът или на упълномощено от него
със заповед лице.
Предвид горното свидетелят Т.Б. съставил АУАН серия А-2021, бл. №
298577 от 09.12.2021 г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 18 т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз
на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на
транспорта. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля И. С. и на
жалбоподателя, на когото актът бил предявен и му бил връчен препис. При
съставяне на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 11.01.2022 г. Ч.А.К. - директор на
РД „АА” - гр.София издал атакуваното НП № 42-0000061, с което на
2
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП наложил на жалбоподателя Н.М.
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Б. и С. и
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: заповед № К020/09.12.2021 г. за извършване на
превоз на товари за собствена сметка, ксерокопие на контролен талон №
**********, уведомление за връчване на НП с рег. № 52-00-56-202/12.01.2022
г., приемо-предавателен протокол от 09.12.2021 г., длъжностна
характеристика от ИА „АА“ за длъжност „инспектор“, заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА
„АА“.
Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Б. и
С., като ги намира за обективни и логични, последователни и без вътрешни
противоречия. Доколкото свидетелите са участвали при извършването на
проверката спрямо жалбоподателя, техните показания отразяват
непосредствените им възприятия по установените обстоятелства. От
показанията на свидетелите се доказва, че превозът е осъществяван за
собствена сметка, видно от поставената на предното стъкло на автомобила
табела. От показанията на двамата свидетели се установява и характера на
превозвания товар, а именно – строителни материали, представляващи
строителни платна – доки, за които свидетелите съобщават, че са възприели
лично и непосредствено. Категорично от показанията на разпитаните
свидетели се установява и че заповед от управителя на дружеството, за чиято
сметка е осъществяван превозът, не им е била представена от жалбоподателя
при поискване от тяхна страна. Предоставените от свидетелите сведения не
указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти,
поради което съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на делото.
Съдът се довери и на част от надлежно приобщените по делото
писмени доказателства, доколкото същите допълват гласните доказателства и
изясняват в пълнота обстоятелствата по случая. Наличният приемо-
предавателен протокол индикира, че именно жалбоподателят, в качеството си
на служител на „ЕСИ – КО“ ООД, е приел от представител на дружество
„ФА-МИЛ“ ООД и транспортирал от Петролна база „Илиянци“ съответните
строителни материали, а именно – общо 198 броя доки с различни размери.
Съдът счита, че следва да бъде дискредитирана доказателствената
стойност на представената от жалбоподателя заповед, издадена на основание
чл. 18, т. 4 от Наредба № Н - 8/27.06.2008 г., като приема, че същата не е била
налична към датата на извършване на превоза и е съставена впоследствие и за
нуждите на производството. Действително в производството по обжалване на
наказателни постановления пред съд, където субсидирано се прилагат
правилата на НПК /чл. 84 ЗАНН/, не е предвидена преклузия за страните да
сочат доказателства, но съдът намира, че при преценка доказателствената
стойност на представената заповед следва да съобрази и момента на
3
представянето й пред съда. Заповедта е представена от защитата едва във
второто по делото открито съдебно заседание – непосредствено преди
приключване на съдебното следствие. Същевременно не може да не бъде
отбелязана и непоследователността в твърденията на жалбоподателя – в
депозираната молба преди първото по делото съдебно заседание се излагат
твърдения, че с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не е
осъществяван превоз на товари, а едва в молбата, представена преди второто
по делото съдебно заседание, за първи път се излагат съображения, че към
датата на превоза всъщност е имало издадена от управителя на дружеството –
превозвач заповед за извършване на превоз за собствена сметка. Твърдения за
наличието на такава заповед не се съдържат и в депозираната пред съда
жалба, където доводите на въззивника се ограничават до нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Отделно от изложеното, представената заповед за извършване на превоз за
собствена сметка няма достоверна дата. По изложените съображения съдът не
кредитира представената заповед № К020/09.12.2021г. и формира изводи, че
същата не е била издадена към датата на осъществения на 09.12.2021г. превоз
за собствена сметка. Следва да се посочи обаче, че доколкото в предмета на
доказване на делото се включва представянето на заповедта от водача на
товарния автомобил, но не и наличието на самата заповед към момента на
осъществяване на твърдяното нарушение, представянето на заповедта остава
извън кръга от факти, относими към производството.
От приложените заповеди и длъжностна характеристика съдът извежда
положителния извод за компетентност на наказващия орган да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗАП и подзаконовите актове по
неговото прилагане.
Частта от писмени доказателства, които съдът кредитира като
правдиви, са единни, логични и кореспондиращи по между си, поради което
са годни да бъдат използвани при формиране на вътрешно убеждение при
постановяване на крайния съдебен акт.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с
материална и териториална компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване
изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН - в присъствието на един свидетел,
който е свидетел и при установяване на нарушението, доколкото е участвал
при извършване на проверката. Актът е предявен на жалбоподателя, подписан
е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя. Съдът не намира за основателни
възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставяне на АУАН, и свързани с нечетливост на същия,
4
поправки и задрасквания. Видно от приложения към материалите по
преписката препис на АУАН, същият е изписан с достатъчно четлив почерк,
така че жалбоподателят да може да се запознае със съдържанието му.
АУАН и НП имат съдържанието, съответно предвидено в чл. 42 ал. 1
от ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП при
пълна идентичност са описани всички елементи от състава на нарушението,
посочени са обстоятелствата по извършването му, като е посочена и
нарушената материалноправна разпоредба. Предвид това възраженията в
обратна насока следва да бъдат преценени като неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 18 т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от Министъра на транспорта. Съгласно сочената като
нарушена материалноправна разпоредба „при извършване на превози на
товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните
органи следните документи: т. 4 - заповед на едноличния търговец или
управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или
на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или
периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара;“
В констативно- съобразителната част на издадения санкционен акт, пренесено
идентично като формулировка от АУАН, е отразено, че водачът „извършва
превоз на товари с МПС категория N2 за собствена сметка като при проверка
е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва
превоза“. Употребата на глаголната форма „при проверка е без“ предпоставя
осъществяването на неправомерно деяние във формата му на бездействие.
Словесната формулировка на изпълнителното деяние недвусмислено
индикира за невъзможността на жалбоподателя да представи въпросната
заповед, което логически води до извода, че същият не е имал такава в
момента на проверката. Това обуславя наличието на корелация във
фактическото описание на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и
НП и текста на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като по
този начин се опровергават наведените от жалбоподателя възражения,
свързани с използваната от актосъставителя и наказващия орган глаголна
5
форма.
Не се споделя и следващото възражение в жалбата – че в АУАН и НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
посоченото в АУАН и НП жалбоподателят не е представил заповед, издадена
от „ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза“, което
отново според жалбоподателя не кореспондира с нормата на чл. 18, т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. В обстоятелствената част и на АУАН,
и на НП, е посочено, че превозът се извършва за собствена сметка с товарен
автомобил, собственост на юридическо лице – „ЕСИ – КО“ ООД, поради
което задължението за издаване на заповед за извършване на превоз за
собствена сметка е на управителя на юридическото лице или на
упълномощено от него лице. С посочване в АУАН и НП на „ръководителя“
вместо „управителя“ на юридическото лице, като лице, което следва да
издаде съответната заповед, по никакъв начин не е допуснато несъответствие
с посочената като нарушена разпоредба и не е създадена неяснота за
жалбоподателя за какво конкретно административно нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност. От описанието на
нарушението в АУАН и НП не остава никакво съмнение, че се касае за
заповед, издадена от лице с ръководни функции в юридическото лице, за
чиято сметка се извършва превозът, каквото е именно управителят.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални
основания за отмяна на НП.
Съдът намира и че от събраните в съдебното следствие доказателства
се установява, че жалбоподателят е нарушил чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на Министъра на транспорта.
Установи се, че в рамките на възложената му компетентност, на
09.12.2021г. около 14:20 часа актосъставителят Т.Б. е осъществил рутинна
проверка на процесния товарен автомобил марка „МАН“, модел „8.153Ф“ с
рег. № С****МК, категория N2 (с технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, но не повече от 12 тона), и е констатирал, че със същия се
извършва превоз за собствена сметка. Съгласно легалната дефиниция, дадена
6
в § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАП „превоз за собствена сметка“ представлява
„превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или
наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени
по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато
този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се
доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се
експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а
товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или
са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него“. Обстоятелството, че
извършваният превоз е бил именно такъв за собствена сметка се установява
от показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че в дясната част на
предното стъкло на товарния автомобил е имало поставена табела „превоз за
собствена сметка“.
Налице е яснота по отношение на авторството на извършеното
правонарушение – МПС е било под контрола на жалбоподателя, който е
осъществявал трудовите си функции при работодател "ЕСИ - КО" ООД, чиято
собственост е бил и управляваният в момента на проверката товарен
автомобил.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят М. е извършвал
превоз за сметка на „ЕСИ – КО“ ООД на товар, като от показанията на
свидетелите се установи, че обект на превоз са били строителни материали.
Установи се и че при извършената проверка от служителите на РД АА –
София жалбоподателят Н. М. не е представил заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на
упълномощено от него със заповед лице с посочени датата или периодът за
извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както
и видът на товара, каквото е изискването на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на Министъра на транспорта. Жалбоподателят е имал
задължение да носи въпросната заповед и да я представи при поискване от
контролните органи, което той не е изпълнил, с което е нарушил и
разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на Министъра
на транспорта. Предвид предмета на административнонаказателното
7
обвинение, съдът не дължи да изследва причините, породили невъзможността
водачът на превозното средство да представи тази заповед на длъжностното
лице, установило правонарушенито – същата може да не е била сведена до
знанието на М., да не е била представена в счетоводството на дружеството за
изпълнение, а не на последно място – въобще да не е била изготвена към
момента на осъществяване на превоза /което и настоящият състав възприема
при произнасянето си по същество/.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието.
Съдът счита, че не е налице „маловажен“ случай на извършеното
административно нарушение по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Посоченото
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Представянето на заповед, издадена от управителя на дружеството, от
чието име е осъществяван превозът на товари, не би могло да се квалифицира
като обстоятелство, което да обуслови маловажност на случая, доколкото
същата е приложена по делото едва в съдебното заседание, в което е
приключено съдебното следствие. Съдът приема, че при констатиране на
нарушението извършителят е осъществил състава на инкриминираното
нарушение без издадена за целта заповед, тъй като такава не е представена
нито пред актосъставителя, нито при упражняване правото му на възражения
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на изложеното, съдът намира, че
правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Основателни са обаче възраженията в жалбата за несъответствие
между посочената като нарушена разпоредба и приложената санкционна
разпоредба. За нарушението по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на Министъра на транспорта АНО е наложил на жалбоподателя наказание на
основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАП, която разпоредба предвижда ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водач, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите
8
нормативни актове по прилагането му. Граматическото тълкуване на
разпоредбата сочи, че предвиденото с нея наказание се налага на онзи водач,
който извършва превоза при липса на изискуем се документ, разрешение и
т.н. В ал. 2 на чл. 93 ЗАП е предвидено административно наказание за онзи
водач, който не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от ЗАП или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Сравнителното тълкуване на двете разпоредби обуславя
извода, че съобразно ал. 2 на чл. 93 ЗАП следва да се санкционира онзи водач,
който по принцип притежава изискуемия се документ, но в момента на
проверката не го представи на контролните органи. Поведението на такъв
водач разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушението, извършено от водач, по отношение на когото въобще не са
били издавани изискуеми се документи и разрешения, като оценката на
обществената опасност на двете нарушения е намерила израз и в
предвидените за двете административни наказания, като това по чл. 93 ал. 2
ЗАП е в значително по-нисък размер от предвидения в чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАП.
Предвид обстоятелството, че с издаване на НП
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
непредставяне на заповед за извършване на превоз за собствена сметка, а не
за това, че такава заповед въобще не е била издавана към момента на превоза,
то относимата санкционна разпоредба е тази по чл. 93 ал. 2 ЗАП. Съдът
намира обаче, че неправилното посочване на санкционната разпоредба в НП
не налага неговата отмяна, а единствено изменение с приложение на
съответната санкционна разпоредба. Това е така, защото не се налага промяна
в обстоятелствата на нарушението и в АУАН и НП е правилно посочена
нарушената материалноправна разпоредба, а приложението на санкционната
разпоредба на чл. 93 ал. 2 ЗАП представлява и приложение на закон за по-
леко наказуемото административно нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, тъй като предвидената санкция е по-ниска
от наложената на жалбоподателя с обжалваното НП. Съгласно чл. 93 ал. 2
ЗАП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
9
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100
лв.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се измени
приложимата санкционна разпоредба и наложеното на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ се намали до размера, предвиден в чл. 93
ал. 2 ЗАП.
При този изход на производството жалбоподателят няма право на
присъждане на разноски, а наказващият орган не претендира такива.
Tака мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000061/11.01.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП на Н.
Т. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба
№ Н - 8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници
и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта, КАТО
ИЗМЕНЯ САНКЦИОННАТА РАЗПОРЕДБА на чл. 93 ал. 2 ЗАП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от
2 000.00 /две хиляди/ на 100.00 /сто/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-
0000061/11.01.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11