Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София,8.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6749 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Ищцата твърди в ИМ, че на 02.01.2017
г. около 10:30 часа е пътувала на предната седалка на автомобил „Опел“, модел „Астра“. Заявява, че по същото време по бул. Цариградско
шосе в гр.София, П.В.Г. е управлявала лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава",
с ДК ********, преминала на червен сигнал през кръстовището с ул. „Павел Красов“ и така е реализирала сблъсък с преминаващия на
зелен сигнал автомобил „Опел“. В резултат на ПТП - то получила описаните в ИМ
травми и увреждания, претърпяла болки и страдания по време на престоя в
болницата, в къщи, по време на рехабилитацията
и понастоящем. За реализираното
ПТП е образувано наказателно производство, като Г. е била призната за виновна. Сочи,че за процесния лек автомобил, към датата на настъпване на ПТП, е
имало валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“,
сключен с ответника пред който на 02.02.2017 г. е завела претенцията, но получила отказ да й се
изплати обезщетение. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в размер на исковата сума със законната лихва от 02.02.2017
г.и разноските по делото
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
в отговора си оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е страна по
договор за ГО, сключен с процесния автомобил, но оспорва вината на застрахования при
него водач.Заявява, че ищцата не е получила описаните травми и респ.не е
търпяла болки и страдания от тях. Прави и възражение за съпричиняване
тъй като ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Претендира за
разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото,че
ответникът е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен
за виновен за процесното ПТП.
С влязло в сила решение по ВАНД № 4083/2018 г.по
описа на СГС НО - 10 въз. с/в, П.В.Г. е призната за виновна за това,че на
02.01.2017 г., около 10.30 ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с
посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към бул. „Г. М. Димитров“, в
района на кръстовището с ул. „Павел Красов“ е
причинила ПТП. От този акт е видно, че управлявайки л.а. марка „Фиат”, модел
„Брава“, с ДК ********, подсъдимата е
нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 12,ал.1 ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилож. на ЗДвП и на ищцата, като пътник в л. а.
марка „Опел“, модел „Астра“, с ********, е причинено
по непредпазливост, „счупване на дясната ключица“, довело до трайно затруднение
на движението на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Подсъдимата е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на осн. чл. 78а, ал. 1 НК съдът я е освободил от наказателна
отговорност,налагайки й административно наказание „глоба“.
Видно от заключението на СМЕ в.л.
д-р С. ищцата е получила счупване на
дясната ключица, лекувана оперативно с
наместване и поставяне метална остиосинтеза в
болница от 02.01.2017 до 06.01.2017 г. Съгласно заключението на в.л. лечебния процес
включва обездвижване за период от 30-40 дни след което започват болки от
раменната става, от ставите, които участват в движението на този крайник, за
преодоляване на последиците от обездвижването. Ищцата е търпяла интензивни
болки в първите 30 дни след ПТП-то. Последвала втора операция – за отстраняване
на тази остеосинтеза, на 08.02.2018 г., като ищцата е
останала в болница до 12.02.2018 г. Причина за отстраняването на остеосинтезата са медицински показания – оплаквания от
страна на ищцата. След втората операция ключицата се счупила на същото място на
17.02.2018 г., без да има някаква травма или друга причина за това, наложило
консервативно лечение, чрез имобилизация за още 45
дни. При преглед на ищцата (29.04.2018 г.) в.л. е констатирало оперативния
белег с дължина 20 см. и ширина 1 см. и ограничен обем на движение в дясната
раменна става до 100 градуса при норма 180. В с.з. на 10.05.2018 г. в.л. е
категорично, че лечението на ищцата ще продължи още около 4 месеци напред (м.VІІІ-м.ІХ.2018
г.) В допълнителното заключение в.л. С. е посочено, че и второто счупване също
е в причинна връзка с процесното ПТП.
По делото е приложена медицинска
документация: болнични листове, епикризи,
изследвания, прегледи от които се установява, че ищцата е била в болнични- временна нетрудоспособност общо
95 дни. Провела е също така и рехабилитационно
лечение в болница от 14.03.2017 до 21.03.2017 г.
От показанията на свидетеля Ц.,съпруг
на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява,че ищцата е претърпяла болки и
страдания както по време на операциите, по време на рехабилитацията и
възстановяването довели да промяна на
живота й. Тя била психически напрегната, станала раздразнителна, страхлива,
събуждала се вечер с плач, като казвала,
че пак е сънувала катастрофата. В резултат на злополуката и поради ограничения
обем движения на ръката ищцата била понижена от заеманата длъжност “главен
готвач“ в редови такъв, който факт повлиял негативно на бъдещето й развитие.
От САТЕ, Протокола за оглед и Скицата
към него, се установява, че л. а. „Фиат Брава“ е ударил с предната си част
автомобила, в който е пътувала ищцата. За л.а. „Опел“ ударът е бил страничен,
откъм дясната му страна,където се е
намирала ищцата. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свид. Ц.. В друга насока са единствено показанията на свид. Г., че е пресичала на зелен сигнал и че водача на
л.а. „Опел“ я ударил от лявата страна, които съдът не зачита, тъй като противоречат
на събраните доказателства вкл. становището на в.л. В. по приетата и неоспорена
САТЕ, че не е възможно механизмът на ПТП да е осъществен по начина, описан от
свидетелката в с.з. на 18.05.2018 г
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие, в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност".
Следователно за да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установи, че в
резултат на виното и противоправно поведение на лице,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили
вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, за това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Същото се отнася и за решението на съда, с което
подсъдимия се освобождава от наказателна отговорност по чл. 78а НК (Р-е № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. ТК,ІІ
ТО ВКС; Р-е № 127/29.10.2015 г. по т.д.
№ 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).В случаите когато с деянието са причинени
вреди и те са елемент от състава на престъплението,влязлата в сила присъда,
формира СПН относно размера на причинените вреди, поради което е задължителна
за гражданския съд ( Р-е № 135/ 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г.,ТК, І ТО
на ВКС и Р-е № 22/05.05.2011
г. по т. д. № 368/2010 г.,ТК І ТО на ВКС).
Безпорно
е, че в резултат на виновното и противоправно
поведение (навлизане в кръстовището на червен сигнал) на застрахования при
ответника водач, на 02.01.2017 г., на ищцата е причинена фрактура на дясната
ключица в резултат на което е претърпяла
е вреди. Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 КЗ, ответникът като застраховател дължи плащане на застрахователно обезщетение
за причинените от застрахования водач неимуществени вреди,поради което иска се
явява основателен.
Относно размерът, съдът съобрази че:
ищцата е претърпяла една операция, след която е престояла в болница 4 дни, била
е нетрудоспособна 95 дни и е провела рехабилитация от 7 дни; търпяла е интензивни
болки в първите 30 дни след операцията; била е обездвижена в рамките на 30-40
дни след ПТП, след което започнали болки от раменната става за преодоляване на
последиците от обездвижването; претърпяла е нова операция за премахване на остеосинтезата; претърпяла е и ново счупване на същото
място с още около 6 м. възстановителен период (от м. февруари 2018 г. до м.
август – септември 2018 г.); както и наличието на трайни и необратими последици
от ПТП - оперативен белег и ограничен обем на движение в дясната раменна става
(до 100 градуса при норма от 180 градуса), продължителността на лечебния и
възстановителен период (около 1 г. и 6 месеца); възрастта на ищцата ( около 50
години) към датата на ПТП.При тези обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
уврежданията на ищцата, трайно ограничения обем на движение на ръката за в
бъдеще както и съдебната практика при обезщетяване на сходни увреждания (Р-е №
1002/01.05.2019 г. по в. гр. д. № 4515/2018 г. САС; Р-е № 1799/01.07.2019 г. по
в. гр. д. № 1604/2018 г. САС) съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 65 000 лева. Същевременно
ищцата претендира 50 000 лева, от който размер съдът е обвързан, поради
което искът за неимуществените вреди е
доказан изцяло по основание за сумата 50
000 лева.
По претенцията за
лихва за забава:
На 02.02.2017
г. ищцата е предявила пред ответника искане за изплащане на обезщетение за
причинените ѝ от процесното ПТП вреди с
посочена б.сметка.В молбата е била посочена нейна банкова сметка. ***.05.2017
г. застрахователят е изпратил писмо, в което е посочил че е искал и други
документи, вкл. протокол за приключило ДП. По делото обаче, не са представени
доказателства тези документи да са изискани по-рано, затова съдът приема че
това не е направено от ответника.
По силата на чл. 497, ал. 1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:1/изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал. 3 КЗ; 2/ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3КЗ.
В случая е приложима хипотезата
на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ. Ето защо, обезщетението за забава в размер на
законната лихва е дължимо от 23.02.2017 г. Искането за заплащане на лихва за периода
от 02.02.2017 г. до 22.02.2017 г. следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът прави възражение за
непоставен предпазен колан от ищцата. По отношение на това дали ищцата е била
със или без поставен обезопасителен колан, са събрани
противоречиви данни. Според показанията на нейния съпруг – свид.
Ц.,тя е била с поставен колан, а в противния смисъл са показанията на свид. Г.-виновния водач. От една страна показанията на
съпруга на ищцата следва да се преценяват по-внимателно с оглед възможна негова
заинтересованост от изхода на делото. От друга страна съдът посочи по горе, че съществува съмнение
за достоверността и по отношение на данните в показанията на свид.Г.. Установяването на обстоятелството, че ищцата е
била без предпазен колан е било в тежест на ответната страна. При наличието на
противоречиви доказателства, съдът приема, че това възражение не е категорично
доказано от ответника.Ето защо намира, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан.
От САТЕ се установява, че автомобила в който е
пътувала ищцата е фабрично оборудван с колани. Според в.л. В. при страничен
удар не може да се изключи зони на тялото, включ. и
около рамото,ключицата, да не влязат в контакт с елементи на пътническия салон
на автомобила дори и при поставен колан.В същата насока е и заключението на
СМЕ. Според в.л. д-р С. такава травма с такива увреждания може да се получи независимо
дали е поставен предпазен колан или не.
Освен това, дори и да се
приеме, че ищцата е била без поставен колан, по делото не е категорично
установено, че такова нейно поведение е било в причинна връзка с настъпилите
вреди, доколкото биха настъпили и при правилно поставен колан. И в този случай възражението на ответника за съпричиняване
поради непоставен обезопасителен колан е неоснователно
По разноските:
При този изход от спора право
на разноски има единствено ищцата.
Съгласно списъка направените
разноски са общо за сумата 880 лева На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва се осъди да й заплати
тази сума.
Адвокат Н.М. има право на адв. възнаграждение в размер на 2 030 лева, за осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38,ал.2 ЗА което съответства
на предвиденото в чл.7ал.2,т.5 Н №
1/2004г. С оглед уважения изцяло иск следва да се присъди в същия размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка СГС ДТ - 2 000 лева - съразмерно с уважената част от иска.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Б.Ц. ЕГН: **********,***, чрез адв. Н.М. - САК, със съдебен адрес:***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 50 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.01.2017 г. ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на лихва за периода от 02.02.2017 г. до 22.02.2017
г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД,
ЕИК******** да заплати на Т.Б.Ц. ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК******** да заплати на адв. Н.М. - САК,
със съдебен адрес:*** на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лева.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, ЕИК********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2000 лева - разноски за ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: