М О Т И В И
по
присъда № 102 от 04.05.2017г.
по НОХД № 1145
по описа на БРС за 2016 г.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения обвинителен акт на Районна
прокуратура- Бургас против подсъдимия В.Д.Е. за това, че на 30.07.2013г., в гр.Бургас, ж.к.
„Лазур”, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.И.С. – търговски представител във
фирма, че се казва. и е представител”, сключвайки договор за заем за послужване
на хладилна витрина „SFА СООL”, вид СМV446НС,
със сериен номер TR4161241500, и с това причинил на АД имотна вреда в размер на
500 /петстотин/ лева- престъпление по чл.211, предл.второ, вр.чл.209, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
В хода на производството обвинението е изменено от представителя на Районна
прокуратура на основание чл.287 ал.1 от НПК в следния смисъл: на 30.07.2013г., в гр.Бургас, ж.к.
„Лазур”, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.И.С. – търговски представител във
фирма” АД, че се казва представител е на в това качество предстои да открие
питейно заведение, във връзка с което ще закупува продуктите на „, за което
сключил договор за заем за послужване на хладилна витрина „SFА СООL”,
вид СМV446НС, със сериен номер TR4161241500, и с това причинил на „АД имотна вреда в размер на 500 /петстотин/ лева - престъпление по
чл.211, предл.второ, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” от НК
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.
211 от НК 3 години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при
строг режим. В хода на проведеното съдебно следствие ангажира доказателства.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от управителя на
ощетеното юридическо лице „Болярка ВТ” АД против подсъдимия В.Д.Е.,
граждански иск за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Ощетеното юридическо лице, представлявано от изпълнителните
директори е конституирано в качеството на граждански ищец по делото.
В хода на съдебното производство ощетеното юридическо лице „Болярка ВТ” АД чрез процесуалния
си представител претендира гражданския иск да бъде
уважен в размера, в които е предявен. Ангажира доказателства.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е непълно, не е доказано по
безспорен начин авторството на деянието, поради което моли подзащитния му да
бъде изцяло оправдан. В подкрепа на тезата си ангажира доказателства.
Подсъдимият В.Д.Е. се явява в съдебно заседание.
Разбира обвинението. Не се признава се за виновен. Моли да бъде оправдан.
Ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът счита за установено от правна и фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Д.Е. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, с
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
През периода месец юли 2013г. свидетелката М.И.С. работила на трудов
договор на длъжност търговски представител, зона Бургас във фирма гр.Велико
Търново. Задълженията на свидетелката се изразявали в намиране на клиенти и
сключване на договори със същите, за предоставяне в търговските им обекти на
продуктите на «Болярка ВТ»АД. Чрез сключване на договори за заем за послужване,
търговските представители предоставяли на клиентите си за временно и
безвъзмездно ползване рекламни хладилни съоръжения на «Болярка ВТ»АД - хладилни
витрини, които следвало да се инсталират в обектите на заемателя, за излагане
на продуктите на посоченото дружество с цел тяхното рекламиране и продажба.
Договорите били бланкови, като в тях допълнително се вписвало от служителите
името на лицето, на когото предоставят витрината и вида на витрината.
Свидетелят А.Г.Г. през посочения период също е работил на на трудов договор на
длъжност търговски представител, зона Бургас във фирма със същите трудови
задължения.
В края на м.юли 2013г. подсъдимият и свидетелката М.С. се свързали по
телефона. Подсъдимият я попитал за условията за предоставяне на съоръженията за
съхранение на продуктите, произведени от АД, като й казал, че ще отваря
заведение в комплекс „Лазур”, гр.Бургас и за тази цел му е необходима
хладилната витрина, за да предлага продукти на „Болярка ВТ” АД в обекта. Подсъдимият
се интересувал ако им стане клиент дали ще му осигурят хладилна витрина.
Свидетелката С. не се съгласила веднага да предостави хладилната витрина, тъй
като трябвало да види обекта, след което ако го одобри ще бъде подписан договор
и ще бъде предоставена хладилна витрина. Впоследствие отново осъществили
връзка, като подсъдимият я потърсил на служебния й мобилен телефонен
№**********, от ползвания от него мобилен телефонен № 0879 101 061. При първата
им среща и впоследствие подсъдимият се представял с името „Николай". Уговорили
си среща, за да покаже подсъдимият на свидетелката С. помещение, намиращо се в
гр.Бургас, ж.к."Лазур", бл.113, в приземния етаж на сградата, където
обяснил че ще отваря заведението. Подсъдимият имал ключ от помещението, даден
му от собственика свидетеля Здравко Станев. Преди години помещението се
използвало за заведение от друго лице и било оборудвано с маси, столове и друг
инвентар. В заведението се намирали документи на ЕТ „Тити-В.И.“. Наличието на оборудвано
помещението допълнително създало уверност у свидетелката С. относно
сериозността на намеренията на подсъдимия и тя се съгласила да му предостави
хладилна витрина. Подсъдимият настоявал доставката да бъде извършена в
най-кратък срок, тъй като искал заведението да отвори на 31.07.2013г., поради
което настоятелно звънил на свидетелката С..
На 30.07.2013г. свидетелката С. и свидетелят А.Г.- също служител в доставили
в обекта, намиращ се в, в приземния етаж на сградата, един брой рекламна
хладилна витрина „SFА СООL”, вид
СМV446НС, със сериен номер TR4161241500. На място присъствал
подсъдимия, с когото разговаряла свидетелката С. и още едно лице, което
помогнало при разтоврването на витрината. Свидетелят Г. вписал ръкописния текст
в бланковия договор, като попълнил названието на фирмата получател ЕТ„Тити-В.И.” и представляващия Николай П.,
по данни на подсъдимия Е., който представил удостоверение за регистрация на
фирмата и се представил с името Николай П.. След изготвянето на договора,
същият бил подписан от свидетелката С., в качеството и на търговски
представител на «Болярка ВТ»АД и подсъдимия и съставен приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ извършената доставка. Освен получаването на витрината на
подсъдимия била оставена и бира около 5-6 каси от продуктите на «Болярка ВТ»АД,
които подсъдимият заплатил още същия ден на свидетелката С..
След около седмица свидетеката С. решила да провери необходимостта от
доставка на стока в обекта, когато установила, че помещението е заключено с
катинар и нямало признаци да е работило. Огледала доколкото могла вътрешността
на заведението, но не видяла хладилната витрина. Свидетелката С. позвънила на подсъдимия
по оставения от него мобилен телефон, но той казал, че не успял да отвори
заведението, поради проблеми с документите. След няколко разговора свидетелката
С. поискала да й бъде върната витрината, тъй като при посещенията си на място установила,
че заведението продължавало да бъде затворено и подсъдимият обещал да го
направи. При един от последните им разговори подсъдимият казал, че витрината не
е в обекта, а ловна хижа в с.Резово. Свидетелката изявила готовност да отидат
до там, за да прибере хладилната витрина, уговорили си среща и тя заедно с
колегата й отишли до с. Резово, но подсъдимият не дошъл, а те не знаели
конкретното местоположение.
След тези разговори свидетелката С. се усъмнила, че ще получи витрината и
подала жалба в полицията. Преписката била възложена на свидетеля К.К.- младши
полецейски инспектор при Пето РУ-МВР-Бургас. По предоставения му от свидетелката
С. мобилен телефонен № 0879 101 061, с който същата контактувала с лицето
представило й се с името „Николай".
Свидетелят К. установил, че посочения мобилен телефон се води на името на
подсъдимия В.Д.Е., позвънил, подсъдимият се представил с името В., след което
провели разговор с полицейския служител, който го поканил да се яви в сградата
на полицейското управление, където провели беседа. В последствие свидетелят К.
поканил в управлението и свидетелката С. и след като й показал снимка на подсъдимия
същата заявила, че това е лицето представило й се с името „Николай П.", съответно
с което е сключила договор за заем за послужване на хладилна витрина и на
когото е предала същата.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от която се установява
стойността на 1бр. хладилна витрина "SFA COOL", вид CMV446HC - 500
лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от следните събрани по делото
доказателства: показанията на свидетеля - М.И.С.,
К.П.К., В.
Щилиянов И., Д.С.Д., В.Н.Р., съдебно-оценъчна експертиза, договор за заем за
послужване /л.9 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.10 от ДП/, справка за
съдимост, разпечатка от „БТК” ЕАД относно собствеността на номер 0879 101061 и
проведените разговори с номер 0886 062 695, Удостоверение за актуално
състояние на ЕТ „Тити-В.И.”***, трудов договор № 1563 от 13.06.2013г.,
длъжностна характеристика /л.41 от ДП/, трудов договор №1472 от 07.03.2013г.,
длъжностна характеристика /л.48 от ДП/, фактура за закупуване на хладилната
витрина, препис извлечение от акт за смърт.
Обясненията на подсъдимия са
освен доказателствено средство и средство за защита. При оценка на
доказателствената съвкупност Съдът ги съпостави с останалите доказателства, при
което направи извод, че по настоящото дело обясненията на подсъдимия изпълняват
в по-голямата си част функцията на защита. Подсъдимият сочи, че свидетелят К. му е диктувал
показанията като му обяснил, че ако напише каквото му каже никой няма да го
занимава и всичко ще приключи бързо, както и че е имал уговорка с Николай да
отварят заведение, но нищо не се разбрали, след което не са му известни
действията на Николай. Категорично отрича да има нещо общо с хладилната
витрина, включително да я е взимал, да е подписвал договор за предоставянето й,
както и да е говорил със свидетелката С.. Относно телефона сочи, че Николай го
е ползвал, след като му го е предоставил, но като разбрал, че го търсят от
полицията си го взел.
Изводите относно достоверността на обясненията на подсъдимия и
свидетелските показания се правят след съпоставка с останалите доказателства и
доказателствени средства, събрани чрез съответстващите им способи за събиране и
проверка на доказателствата. Относно съществуването на лицето Николай. Съдът
счита, че подсъдимият се е представял за Николай П., с цел да прикрие деянието
си. Този извод се основава на обстоятелството, че нито подсъдимият, нито
свидетеля, който е „виждал” „Николай П.”
могат да дадат конкретно описание на лицето или други индивидуализиращи белези,
които да доведат до неговото идентифициране. Свидетелят В.И. не е виждал
„Николай”, той единствено е разговарял с подсъдимия, като в хода на разговора
подсъдимият му е разказал за Николай. Отделно от това съществува несъответствие
между показанията на свидетеля И.З. относно познанството му с въпросното лице, като
в показанията си в досъденото производство приобщени към доказателствения
материал на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 от НПК сочи, че познава
Николай, в съдебно заседание в началото казва, че го познава, а после, че не го
познава. Свидетелят З. посочва, че управлявал лек автомобил „Ауди”-черно на
цвят, а подсъдимият се е движил с таксита. Съществува разлика относно
описанието на външния вид и родното място от свидетеля З. и подсъдимия. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля И.З., тъй като същите са вътрешно
противоречиви и явно заинтересувани, предвид приятелството между подсъдимия и
свидететеля, както и не съответстват на останалия доказателствен материал.
Видно от разпита на свидетелката С., включително и проведената очна ставка,
тя категорично заявява, че е контактувала с подсъдимия, който познавала с името
„Николай П.” и той е подписал договора за заем за послужване. Съдът приема за
достоверни показанията на свидетелката С., тъй като на първо място не са
установени обстоятелства, от които да се направи извод, че тя има интерес точно
подсъдимият да бъде уличен в извършването на това престъпление, от друга страна
напълно последователно посочва всички обстоятелства свързани със случая. Съдът
кредитира и показанията й, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 1,2
от НПК, дадени на досъдебното производство, тъй като те са били по-близо като
време до случая, поради което съдържат повече подробности. Относно
обстоятелството дали подсъдимият е подписал договора в показанията й от
досъдебното производство не се съдържа такава информация, тъй като вероятно не
е зададен такъв въпрос. В съдебно заседание, както и в досъдебното производство
свидетелката С. е категорична, че е водила всички разговори с подсъдимия, който
се е представил с името Николай, като в показанията си в съдебно заседание е
категорична, че договоре е подписан от подсъдимия, които се е представил за
„Николай П.“. Показанията й кореспондират с показанията на свидетеля К., който
също последователно описва етапите, през които е минал, за да установи че
подсъдимият отговаря на телефона, който е даден за кореспонденция на
свидетелката С. от извършителя. Видно от справката на мобилния оператор абонатен
номер 0879 101061 е собственост на В.Д.Е., от същата справка се установява, че
са проведените разговори между номер
0879 101061 и номер 0886 062 695-служебен телефон на свидетелката С..
Твърдението на подсъдимия, че е дал този телефонен номер на Николай, след което
като са го потърсили от полицията си го взел е абсолютно несъстоятелно и е
изградено, за да обслужи защитната теза на подсъдимия. Видно от очна ставка
между подсъдимият и свидетелят Е. се установява, че подсъдимият при
позвъняването от страна на полицейския служител на абонатен номер 0879 101061,
той се е представил със собственото си име В.Е., което потвърждава казаното от
свидетеля К. и опровергава казаното от подсъдимия, че „Николай ” се е
представил за него. Отново в очната ставка подсъдимият потвърждава, че пред
свидетеля К. е казал, че витирината е получена от него, представяйки се за
Николай П. и е закупил бира от свидетелката С.. Различието в позицията си
подсъдимият обяснява с обстоятелството свидетелят К. го е накарал да го напише
по този начин. Посоченото от свидетеля К. обаче изцяло кореспондира с
показанията на свидетелката С., поради което съдът го приема за достоверно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., приобщени по чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т. 1 от НПК, тъй като свидетелят, поради тежка злополука не спомня
обстоятелствата, свързани със случая. Така приобщените доказателствени
средства, съответстват на показанията на свидетелката С. и свидетеля К., поради
което съдът ги кредитира.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Деянието на подсъдимия В.Д.Е. от
обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл.211,
предл.второ, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” от НК за това, че на 30.07.2013г., в гр.Бургас, ж.к. „Лазур”, при условията на опасен
рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у М.И.С. – търговски представител във фирма „Болярка ВТ” АД, че се
казва Николай П., представител е на ЕТ „Тити-В.И.”, в това качество предстои да
открие питейно заведение, във връзка с което ще закупува продуктите на „Болярка
ВТ” АД, за което сключил договор за заем за послужване на хладилна витрина „SFА СООL”,
вид СМV446НС, със сериен номер TR4161241500, и с това причинил на „Болярка ВТ” АД имотна вреда в размер на 500 /петстотин/
лева.
Субект на престъплението е всяко наказателно-отговорно лице. Наказателно
–отговорно е лицето, което е навършило 18 годишна възраст в състояние на
вменяемост. В този смисъл подсъдимият е наказателно-отговорен.
Непосредствен обект на престъплението
са обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие- деецът е възбудил и
поддържал заблуждението, че се казва Николай П.-представил
се е с фалшиво име, представител е на ЕТ „Тити-В.И.”-собственикът на търговеца
не го е упълномощавал да го представлява, в това качество предстои да открие
питейно заведение- не е предприел действия във връзка с това твърдение, поради
което ще закупува продуктите на Всички тези неверни представи подсъдимият е
създал и поддържал у свидетелката С., с цел тя да се разпореди с витрината, сключвайки
договор за заем за послужване на хладилна витрина. Подсъдимият не е предприел никакви действия, от които да се направи извод,
че е имал дори намерение да отвори заведение, като не е подал документи в
Община Бургас, които се подават за упражняване на търговска дейност
–ресторантьорство и по-важното при условие, че е казал на свидетелката С., че
ще открие заведението на следващия ден 31.07.2013г. не го е бил заредил с
никаква стока. Още повече посъдимият сочи в обясненията си, че не отворил
заведението, защото не се разбрали за наема. Отново нелогично е, подсъдимият да
е искал витрината да бъде предоставена незабавно, на следващия ден, защото
бърза и в същото време да не е предприел каквито и да било други действия,
свързани с експлоатацията на заведението. От тези факти, Съдът заключава, че
подсъдимият изначално не е имал намерение да извършва търговска дейност в
обекта, за който е имал ключ. Показанията на свидетеля В.И.- собственик на ЕТ
„Тити-В.И.” сочат, че той не спомня да е предоставял фирмата си за извършване
на търговска дейност от подсъдимия, още по-малко е разговарял с лице „Николай”.
Свидетелят К. установява, че на посочения телефонен номер е отговорило лице
представило се с името В., абонтания номер е на името на В.Е., свидетелката С.
посочва, че е говорила само с подсъдимия, когато лично са се срещнали, той е
подписал договора за заем за послужване и по негови данни са вписали
наименованието на фирмата ЕТ „Тити- В.И.” и че я представлява „Николай П.”, за
когото той се е представил. Тези обстоятелства в своята съвкупност водят до
извода, че автор на деянието е подсъдимият.
Свидетелката С. е предоставила хладилната
витрина в резултат на създадените неверни представи,
действайки с убеждението, че подсъдимият се каза Николай П., представител е на
ЕТ „Тити- В.И.”, ще упражнява търговска дейност-ресторантьорство, за която му е
необходима витрината и ще зарежда с продукцията на „Болярка ВТ” АД и по този
начин имуществото на ощетеното търговско дружество се е увредило, а съответно
подсъдимият се е облагодетелствал.
При осъществяване на деянието деецът е преследвал користна цел, а именно да
набави за себе си имотна облага –хладилна витрина.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и искал
настъпването на обществено-опасните последици. Деецът е бил наясно че се
представя за друго лице, както и че няма да започва търговска дейност, свързана
с експлоатацията на търговския обект, но с въвеждането и поддържането на
заблуждение у свидетелката М.И.С. – търговски представител във фирма „Болярка ВТ”
АД, е успял да се облагодетелства за сметка на
дружеството, като не е върнал предоставената му хладилна витрина.
Подсъдимият В.Е. преди датата на настоящото деяние е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свабадаза срок повече
от една година, а именно със споразумение №160/19.12.2009г. по НОХД №314/2009г.
по описа на Окръжен съд-Бургас, влясло в сила на 19.12.2009г. за престъпление
по чл.321, вр. с чл.155, ал.5, т.1 и т.3, вр. с ал.1 от НК и чл.159а от НК, за
което му е определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една
година и осем месеца, което съответства на визираните в разпоредбата
предпоставки на чл.29, ал.1, б.„а” от НК .
Деянието си Е. е извършил в условията на „опасен
рецидив”, а именно преди да е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК във връзка с
горното наказание.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание на
подсъдимия В.Д.Е., съдът съобрази разпоредбата на чл.211 от НК, съгласно
която предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Съдът отчете смегчаващите
отговорността обстоятелста -сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, което намалява значително обществената опасност на деянието, но
от друга страна съобрази и наличието на отегчаващите отговорността
обстоятелства- невъзстановяването на вещите, многократните осъждания на дееца
извън квалификацията „опасен рецидив”, което мотивира извод за лице с повишена
степен на обществена опасност с трайно изградени престъпни навици. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът налага на подсъдимия В.Д.Е. на основание чл.211, предл.второ, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„а” от НК,
вр.чл.54, ал.1 от НК наказание
лишаване от свобода за срок от три години. Съдът счита, че с оглед специалната
превенция размерът на така наложеното наказание ще спомогне на дееца да се поправи
и превъзпита, каквато роля предходните ефективно изтърпени наказания явно не са
успели да постигнат. Наказанието ще окаже и възпиращ ефект спрямо останалите
членове на обществото да не извършват противоправни деяния.
Относно гражданския иск:
Пострадалият е предявил
и е приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия В.Д.Е. за сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната
лихва, считано от дата на извършване на деянието – 30.07.2013г.
Съгласно текста на
чл.45 от ЗЗД, за да е налице
непозволено увреждане следва да са налице кумулативно следните предпоставки –
да е извършено противоправно деяние, да е извършено виновно и да е налице
причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда. Подсъдимият с
неправомерното си поведение е мотивирал свидетелката С. да му предаде
хладилната витрина, с което е ощетил търговското дружество, на което тя е
търговски представител. Паричната равностойност, съгласно оценъчната експертиза
е в размер на 500лв, което съответства на предявения размер. В този смисъл
предявения граждански
иск е основателен за
сумата в предявения размер от 500лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане. Съдът счита, че предявения размер
точно отговаря на нанесените с престъплението имуществени вреди, поради което
счита, че следва да бъде уважен в пълен размер.
На основание чл.189,
ал.3 НПК осъди подсъдимия В.Д.Е. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас сума в размер на 50.00 (петдесет) лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сума в размер на 40.00 (четиридесет)
лева, представляваща направени по делото разноски в съдебното производство.
На основание чл.189,
ал.3 НПК осъди подсъдимия В.Д.Е. да
заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас по сметка на ОД на МВР-Бургас -
сума в размер на 40.00 (четиридесет) лева, представляваща направени
по делото разноски в досъдебното производство.
На основание чл.189,
ал.3 НПК осъди подсъдимия В.Д.Е., ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Бургас 10 /десет/ лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева