Р Е Ш Е Н И Е
№ 1782
гр.Пловдив, 19.10.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: КАТЯ ЧОКОЕВСКА
като разгледа АНД № 4686/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К-039084 от 27.06.2018г.,
издадено от Т. Д. Д., на длъжност *** Комисия за защита на потребителите,
Регионална дирекция - Пловдив, за областите
Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив с
което на „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Ловеч,
ул.„Търговска“ № 12, хотел „Ловеч“, представлявано от Г.И.Т. и М. К. Д., на
основание чл.210а от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 200 лв. /хиляда и
двеста лева/ за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68д, ал.1, предл. I-во, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.2, т.4,
хипотеза 1 от Закона за защита на потребителите;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е необосновано
и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при съществено
нарушение на процесуалните правила. Сочат се съществени процесуални нарушения,
а именно – че АУАН не съдържа датата и мястото на нарушението, че е написан
нечетливо, няма данни за връчване на констативен протокол на дружеството,
същият не може да се счита за част от производството, още в НП се твърди като
причина за откриване на производството сигнал за бензиностанция „Петрол 2151“, после
се сочи търговски обект „Петрол 5121“. На следващо място посочва, че е нарушен
принципа за разкриване на обективната истина, като в мотивите на наказателното
постановление липсва каквото и да е било съждение относно направените от
дружеството възражения, същите не са взети предвид. Също се оспорва факта на
осъществяване нарушението, като се посочва, че не съобразено обстоятелството,
че са били налице технически причини за невъзможност актуализация информацията
за цените на електронното табло, като на всяка колонка има поставен надпис за
цената на горивото, с който потребителя може да се запознае и ако я приеме – да
пристъпи към зареждане на гориво. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Алтернативно се твърдят основанията за приложение реда на чл.28 от ЗАНН. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат В. поддържа жалбата
на изложените в същата основания, предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, Регионална
дирекция – Пловдив не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст. Тук следва да се посочи,
че при запознаване с делото съдът е констатирал, че по преписката, изпратена в
РС-Пловдив не са приложени надлежни доказателства за връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя. Ето защо, с разпореждане от 24.07.2018г. е задължил въззиваемата страна да представи
не по - късно от датата на днешното съдебно заседание доказателства относно
екземпляр известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление от
27.06.2018г. С писмо получено в съда на 17.08.2018г. въззиваемата страна е
уведомила съда, че цялата преписка по настоящото дело е изпратена, включително
и разписката за връчване на наказателното постановление. В този смисъл и след
запознаване с делото се констатира, че настоящото наказателно постановление е с
дата 27.06.2018г. Същевременно се констатира, че всички приложени по същата
преписка известия за доставяне, включително и товарителница на дружество
„Еконт”, са с дати предхождащи датата на издаване на наказателното
постановление, като най-късната такава е 09.07.2018г.. Ето защо очевидно
горните известия за доставяне не може да удостоверят датата на връчване на
наказателното постановление на жалбоподателя. При това и доколкото в тежест на
жалбоподателя е да представи доказателства относно срочността на жалбата,
включително и препис от известие за доставяне на същата, съдът намира, че
жалбата е подадена в срок.
На следващо място, жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.02.2018г., в гр.Раковски, свидетелят З.П.Р., в качеството си на ***
в КЗП – гр.Пловдив, извършила проверка в обект – бензиностанция, находящ се в
гр.Раковски, ул.„Христо Смирненски“ № 21В, стопанисвана от „ПЕТРОЛ” АД. При
това свидетелят Р. установила, че в непосредствена близост до бензиностанцията
е поставено електронно табло с цените на предлаганите в същата горива, по
начин, да се вижда от водачите, движещи се в платното, от страната на което е
построена бензиностанцията, като на същото табло е описана цена за 1 литър,
както следва – Pro Force Disel – 2,03 лв., бензин А-95Н – 2,04 лв., Gas Blue Force – 1,02 лв. и дизел Extra Force – 2.36 лв.. Установила още, че на бензиностанцията били налични две
бензиноколонки, всяка с по два модула, като на всеки модул имал залепен лист
формат А4, на който били записани единични цени на горивата - PF – 2,09, A-95Н- 2,09 и А-100Н – 2,41, на втори
модул, предназначен за Gas имало обявена
продажна цена за Gas Blue Force – 1,02 лв. Направена била контролна покупка,
като служебен автомобил на КЗП с рег.№ „***“ бил зареден с 5 литра гориво Pro
Force Disel, като съгласно издадения касов бон с № ********** от 16.02.2018г.,
11:05 часа, общата стойност за 5 литра гориво била 10,45 лева.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля З.П.Р., които съдът кредитира като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, включително, че в обекта по време, на
електронното табло е имало обявени цени на горивата, които са били по-ниски от
тези, поставени на безиноколонките, както и че именно последните са били тези,
на които действително са се продавали горивата.
Съдът преценява като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и показанията на свидетеля В. И.
И., от които се установява, че познава същата бензиностанция, като на същата
има „тотем“ – въпросното електронно табло, на което се показват цената на
горивата, но същия не работел поради технически проблем, въпреки че когато
ставало топло, се включвал, показвал някакви цени, но те не можели да ги
определят тези цени, това ставало с дистанционно.
Тук следва да се посочи, че изнесеното от И., че електронното табло не
работело, но понякога се включвало, по никакъв начин не противоречи на
посоченото от Р., че към момента на проверката същото работело.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 289 от
22.04.2015г. на председателя на Комисията за защита на потребителите – относно
материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и Заповед
№ 389ЛС/22.04.2015г. на председателя на Комисията за защита на потребителите –
за актосъставителя, то съставения АУАН не отговаря на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ПЕТРОЛ” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Ловеч, ул.„Търговска“ №
12, хотел „Ловеч“, представлявано от Г.И.Т. и М. К. Д. е нарушило разпоредбата
на чл.68в, във вр. с чл.68д, ал.1, предл. I-во, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д,
ал.2, т.4, хипотеза 1 от Закона за защита на потребителите за това, че на
16.02.2018г., в гр.Раковски, в обект – бензиностанция, находящ се в
гр.Раковски, ул.„Христо Смирненски“ № 21В, стопанисвана от „ПЕТРОЛ” АД, е
използвал нелоялна търговска практика – невярна информация и следователно подвеждаща
такава за цената на горивата в същия обект.
В този смисъл общоизвестно е и не се нуждае от коментар обстоятелството, че потребителят взема решение да предпочете и посети
един или друг обект и да закупи предлаганите продукти, включително и горива,
въз основа набор от обективни и субективни критерии, основен сред обективните
от които е цената на предлаганите продукти.
Несъмнено е още, че поставеното на видно място електронно табло,
възприемано от водачите на МПС, преминаващи покрай бензиностанцията, предоставя
категорична и безусловна информация за точната цена на предлаганите горива,
включително е сочило, че цената на гориво дизел Pro Force Disel е 2,03 лева за
литър.
Установява се категорично още, че
действителната цена на продукта гориво дизел Pro Force Disel, на която същия се
е предлагал в бензиностанцията, всъщност е била не обявената на електронното
табло такава от 2,03 лева за литър, а 2.09 литър, установено при самото
зареждане.
Ето защо се налага заключението, че с обявената на електронното табло на
цена на гориво дизел Pro Force Disel – 2,03 лева за литър, дружеството е
предоставяло на потребителя невярна информация и следователно подвеждаща такава
за цената на горивата в същия обект.
Тук следва да се отбележи, че за потребителя не съществува задължение,
след като веднъж е възприел ясно обявената на електронното табло на цена на
гориво дизел Pro Force Disel – 2,03 лева за литър, отново да проверява същата
съобразно поставени надписи на бензиноколонките. Още повече остава неясно каква
е причината да се твърди, че дори потребителя да забележи противоречието межди
цената на горивото, обявена на електронното табло и на надпис на хартия на
безиноколонката, то за него трябва да е очевидно, че „вярната“ цена е тази на
надписа на лист хартия, а не на електронното табло, като в този смисъл и със
същия успех може да се твърди и тъкмо обратното.
Още следва да се има предвид и самия характер на закупувания продукт –
гориво, което се влива от потребителя в резервоар на МПС, за който продукт е
общоизвестно, че веднъж влят, е технически твърде трудно да бъде „върнат“, дори
и на касата на обекта потребителят
констатира, че е в заблуждение за цената на продукта.
На следващо място и относно причините за нарушението – техническа
неизправност на електронното табло, невъзможността цените на таблото да се
регулират от самия обект, а само дистанционно и т.н., то трябва да се посочи,
че в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна. Ето защо същите причини са неотносими към самия факт на извършване
на нарушението, без значение за последния са техническите трудности при
опериране с таблото, възможността за манипулиране със същото от самия обект и
др. подобни.
Съдът намира за неоснователни възражението на жалбоподателя, че АУАН не
съдържа датата и мястото на нарушението, доколкото както в АУАН, така и в
наказателното постановление ясно е посочена дата на проверката – 16.02.2018г.,
която последователно се твърди и като такава на нарушението.
Не може да бъде прието и възражението, че АУАН е написан нечетливо.
Следва да се посочи, че преценката доколко един ръкописен текст се явява четлив
или нечетлив е до голяма степен субективна такава. Във всички случай обаче,
представителя на дружеството, присъствал при съставянето на АУАН собственоръчно
е написал в същия, че запознат с констатациите, никъде не е посочил, че не
разбира акта или че последния е нечетлив, което по никакъв начин не
кореспондира с тепърва наведеното пред съда твърдение в подобен смисъл.
Също така, като неоснователно трябва да се прецени и възражението, че
няма данни за връчване на констативен протокол на дружеството, същият не може
да се счита за част от производството и т.н.. Следва да се посочи, че фигурата
на „констативния протокол“ не е уредена в ЗАНН и съставянето на такъв протокол,
въведен като акт в практиката за фиксиране на определени фактически
констатации, обезпечава единствено доказателствената съвкупност. Няма никакви
пречки, а и често се прилага в практиката, административнонаказателно
производство да бъде проведено, без да се прибегне към съставяне на констативен
протокол, като фактът на установяване административното нарушение може да бъде
установен посредством всички други доказателствени средства, включително –
както в случая – със свидетелски показания. Ето защо очевидно е, че несъставяне
на констативен протокол, а още по-малко – невръчването му на нарушителя
(каквото задължение също не е предвидено в ЗАНН), няма отношение към
законосъобразността на административнонаказателното производство.
На следващо място неоснователно е и възражението, че в НП се твърди като
причина за откриване на производството сигнал за бензиностанция „Петрол 2151“, после
се сочи търговски обект „Петрол 5121“. Мястото на извършване на нарушението е
ясно и точно посочено в АУАН и наказателното постановление, а именно – бензиностанция,
находящ се в гр.Раковски, ул.„Христо Смирненски“ № 21В, стопанисвана от
„ПЕТРОЛ” АД, който факт не е и спорен между страните, а обстоятелството дали
горният обект бил с номер „2151“, „5121“ или какъвто и да е друг, е без
значение по делото. Също без значение е и какво е посочено в сигнала, станал
причина за проверката, доколкото в случая наказателното постановление е
издадено за установеното от компетентния орган нарушение на дата на проверката
– 16.02.2018г., а не за данни, изнесени в сигнала.
Не може още да бъде прието
възражението, че в мотивите на наказателното постановление липсва каквото и да
е било съждение относно направените от дружеството възражения, същите не са
взети предвид. Макар безспорно административнонаказващият орган винаги да е
длъжен да съобрази възраженията, сторени от нарушителя, то за последния
административнонаказващ орган не съществува задължение писмено да обсъжда тези
възражения в наказателното постановление. Реквизитите на последното са
изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, къде подобно изискване липсва.
Що се отнася до оспорването факта на осъществяване нарушението, поради
изложените в жалбата причини, то съда вече взе становище по същите възражения.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.68в, във
вр. с чл.68д, ал.1, предл. I-во, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.2, т.4,
хипотеза 1 от Закона за защита на потребителите. Безспорно се констатира
наличие на разлика в цената горивото, обявено на електронното табло и тази, на
която действително същото се зарежда, която би мога да въведе в заблуждение
потребителя, при вземане решение дали да зареди гориво в обекта. В този смисъл
не подлежи на установяване по делото и съвсем произволно би било едно
заключение дали малко или много потребители били подведени от невярната
информация, дали разликата в цената е „съществена“ от субективна гледна точка и
др. подобни. Също ясно е, че простото обстоятелство, че в книгата на рекламации
няма отразено подобно обстоятелство, не налага заключение, че заблудени
потребители е нямало, още повече както сочи и свидетеля Р., проверката е била
именно по сигнал на потребител.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.210а от Закона за защита на
потребителите, за процесното нарушение на юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 1 000 до 30 000 лв.. В случая е определена имуществената
санкция е определена над минималния размер или в такъв от 1 200 лева. Същия
размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на
нарушението, определени неблагоприятни (макар и несъставомерни) последици от
деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не
се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът
счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, като намери същото в този му размер за достатъчно
за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ К-039084 от 27.06.2018г., издадено от Т. Д. Д., на длъжност *** Комисия за
защита на потребителите, Регионална дирекция - Пловдив, за областите Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище Пловдив с което на „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.Ловеч, ул.„Търговска“ № 12, хотел „Ловеч“,
представлявано от Г.И.Т. и М. К. Д., на основание чл.210а от Закона за защита
на потребителите е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ за нарушение на чл.68в, във вр. с
чл.68д, ал.1, предл. I-во, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1
от Закона за защита на потребителите, като НАМАЛЯВА
наложеното на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 200 лева до размер от 1 000 лв. /хиляда лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.