Р Е Ш Е Н И Е № 74
гр.Стара
Загора, 10.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 800
по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по
жалба от Г.М.Г. *** против Заповед №
ЗСП/Д-СТ/4563/ 18.10.2022г на Директора на дирекция „Социално подпомагане“
гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0035/ 10.11.2022г на Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която на
жалбоподателя е отказано изплащането на целева помощ за отопление с твърдо
гориво за отоплителен сезон 2022г.-2023г. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за отпускане на
исканата целева помощ на жалбоподателя поради факта, че през последните пет
години е извършена продажба на имот, която надхвърля стойността на предвидения
в закона 60-кратен размер на гарантиран минимален доход, с оглед на което
лицето не може да бъде кавалифицирано като правоимащо за отпускане на исканата
целева помощ за отопление за сезон 2022-2023 г.
Съдът, като
обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на законосъобразността
на атакуваното решение, намира за установено
следното:
Административното производство е инициирано от
жалбоподателя Г.М.Г. с подадено заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-СТ/4563/
13.10.2022г за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво. В заявлението направено противоречиво отразяване по отношение
прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални
части от тях срещу заплащане през последните пет години – попълнени са полетата
за наличие и за липса на прехвърляне.
По заявлението-декларация е изготвен социален доклад
на 14.10.2023г, в който е посочено, че
на 17.01.2022 г е извършена продажба на поземлени имоти и прилежаща жилищна
сграда в землището на с.Михайлово за сумата 10 950лв. Сделките по
прехвърляния на имотите е установена от
извършена справка в Служба по вписванията Стара Загора. С доклада е направено предложение
за отказ за отпускане на целева помощ с твърдо гориво за отоплителен сезон
2022/2023г на основание чл.10, ал.1, т.6 във връзка с чл.10, ал.12, т.2 от
ППЗСП – прехвърлен имот през последните пет години срещу заплащане, чиято
стойност надвишава 60-кратния размер на диференцирания минимален доход.
Предложението е напълно възприето от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора, който отказва отпускането на
целева помощ за отопление със заповед № ЗСП/Д-СТ/4563/ 18.10.2022г на Директора
на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора, потвърдена с Решение №
24-РД06-0035/ 10.11.2022г на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора. Административният орган счита, че жалбоподателят Г. не
отговаря на изискуемите условия по чл.10 и чл.11 от ППЗСП.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Макар да е подадена срещу
решението на Директора на Регионална
дирекция “Социално подпомагане” Стара Загора /предвид изрично съдържащото се в
решението указание/, тя следва да се счита депозирана срещу първоначалния
административен акт, потвърден от горестоящия орган, предвид разпоредбите на чл.13,
ал.5 от ЗСП и чл.145, ал.2, т.1 от АПК.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4563/ 18.10.2022г на Директора на
дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора, потвърдена с решение от
горестоящия орган, е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване
на процесуалните правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта му.
Съгласно чл. 2, ал. 1
от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. на Министъра на труда и социалната политика
за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, право на целева
помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на
условията по чл.10 и чл.11 от ППСЗП.
Спорният въпрос в административното производство, пренесен
и в съдебното, е дали жалбоподателят отговаря на условията по чл.10 и чл.11 от
ППСЗП. В оспорената заповед са посочени правни основания за отказа - съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал.1, т.6 от ППЗСП,
допълнително условие за отпускане на месечна помощ е лицата и семействата да не
са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални
части от тях срещу заплащане през последните 5 години, а съгласно чл.10, ал.12,
т.2 от ППЗСП, Разпоредбата на ал. 1, т. 6 и т. 6а не се прилага в случаите,
когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за съответния период.
При извършена проверка е установено, че през 2022г
жалбоподателят е продал поземлени имоти в с.Михайлово на стойност 6600лв, а
заедно с Н.М.Г. са продали поземлени имоти в с.Михайлово и землището на
с.Михайлово на обща стойност 9 700лв. Стойността на сделките само за
жалбоподателя възлиза на 10 950лв. на Гарантираният минимален доход за
периода е 75лв, следователно 60-кратният
му размер възлиза на 4 500 лв.
При тези фактически констатации е очевидно, че заявителят
е прехвърлил недвижими имоти за предходните пет години, чиято обща стойност надвишава
60-кратния размер на гарантирания минимален доход за 2022г. Следователно той не
отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление и оспореният
административен акт, с който това му е отказано, е материално законосъобразен. Той
съответства и на целта на ЗСП – за осигуряване на социално подпомагане само на
тези български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда
си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на
задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности.
По тези съображения жалбата на Г.Г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл.13, ал.6 от ЗСП,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.М.Г. ЕГН ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-СТ/4563/
18.10.2022г на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора,
потвърдена с Решение № 24-РД06-0035/ 10.11.2022г на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, като неоснователна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: