Р Е Ш Е Н И Е N_____
гр. Лом, 08.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А РО Д А
Ломският
районен съд, І състав, в публично заседание на четвърти
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията
гр.д. N 2027
по описа за 2018 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 341, ал. 1 ГПК, във фаза по допускане на делбата.
Предявен е иск от: М.Й.И., ЕГН **********,***, срещу: Р.К.Д.,
ЕГН **********,***, В.Р.Ч., ЕГН **********,***, А.М.Ц., ЕГН **********,***, И.М.А.,
ЕГН **********,***, П.А.Д., ЕГН **********,*** и Л.А.Д., ЕГН **********,***, за
делба на земеделски имоти.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на 3 земеделски имота, находящи се
в землището на с. Одоровци, обл. Монтана, подробно
описани.
Съсобствеността е
възникнала за тях по наследство от Е.А.И.,***, поч. 04.03.1965 год.
С
Договор за доброволна делба, рег. № 489, т. VІІА, акт 78 на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС,
част от сънаследниците на общата наследодателка – М.А.Д., ЕГН **********, поч.
14.12.2014 год. /наследодател на ответниците А.Ц. и И.А./, отв. П.А.Д. и отв. Л.А.Д. са си поделили наследените от Е.И. имоти, заедно с други
имоти, само тяхна собственост.
В
тази делба не са участвали останалите наследници на Е.И., включително ищцата,
поради което се твърди, че тя
е нищожна по отношение на съсобствените на страните по настоящото производство
имоти.
За това се иска: да бъде
прогласена нищожността на описания по-горе договор за доброволна делба и да бъде допусната и извършена
съдебна делба по отношение на съсобствените на страните имоти, съобразно
правата им по закон.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответниците А.Ц., И. А.и
Л.Д., чрез пълномощника си, адв. К. Г., МАК, са подали общ писмен
отговор.
В отговора си,
ответниците Ц., А.и Д. правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност – повече от десет години, считано от датата на договора за
доброволна делба – 04.04.2007 год., по отношение на отв. Л.Д. досежно ПИ с
идентификатор 53401.119.4, от наследството на Е.А.Д., по мъж Т.М..
По
отношение на другите два имота – ПИ с ид. 53401.128.82 и ПИ с
инд. 53401.108.14, от наследството на М.А.Д. също се въвежда възражение
за придобиването им по давност – от
ответниците А.Ц. и И. А.. Договорът
за доброволна делба е от 04.04.2007 год. Техният наследодател М.Д. е
починал през 2014 год., като до смъртта си е владял
двата имота като собственик. Към неговото владение
ответниците считат, че следва да бъде присъединено и тяхното до момента, като
така и по отношение на тези два имота е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Отделно от това
считат, че от представените с и.м. доказателства не се установява идентичност между Е.Т.М./Д./,
имоти от чието наследство са били предмет на сключения от тях Договор за
доброволна делба и Е.А.И..
Твърдят,
че са извършили доброволна делба на имотите, останали от дъщерята на Томо
Младенов и Е.А.И. – Е.Т.Д. и в тази делба са участвали всичките й наследници.
Затова
молят делбеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
първото открито съдебно заседание процесиуалният представител на ищците е
уточнил и съдът е приел в доклада си по делото, че се касае за възражение по чл.537, ал.2 ГПК с което се оспорва констатацията на съдията по вписвания относно изтеклата
в полза на ответниците придобивна давност към момента на издаване на
охранителния акт. Съдът е указал на ищците, че тежестта на доказване е на това възражение е тяхна.
В съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована не се явява.
Представлява се от адв. П. П., МАК, редовно упълномощен, който моли да бъде
допусната делбата по отношение на посочените имоти, съобразно правата им по
закон – така, както са поискали в исковата молба.
Ответниците не се явяват и не се представляват. С писмено становище отв. П.
Д. не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като изразява
становище за неоснователност на
предявения иск за делба поради липса на
твърдяната съсобственост по отношение на процесните имоти.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Е.А.Д.,***, поч. 04.03.1965 год. е оставила
наследници по закон:
1. Й.Т.М., син, поч. 12.07.1991 год., с наследници:
1.1. В.В.М., съпруга,
поч. 04.01.2008 год.,
1.2. Г.Й.Т., син, поч.
11.03.2018 год., син, с наследници:
1.2.1. Р.К.Д., съпруга,
1.3. Е.Й. Т., дъщеря,
поч. 03.12.2012 год., с наследници:
1.3.1. В.Р.Ч., син,
1.3.2. Й. Р.Ч., син, поч.
20.07.1983 год., неженен, без низхдящи
1.4. М.Й.И., дъщеря.
2. Е.Т.Д., дъщеря, поч. 21.09.1983 год., с наследници:
2.1. А.Д. А., съпруг, поч. 14.02.1995 год.,
2.2. М.А.Д., син, поч.
14.12.2014 год, с наследници:
2.2.1. А.М.Ц., дъщеря,
2.2.2. И.М.А., син
2.3. П.А.Д., син,
2.4. Л.А.Д., син.
С Решение
№ 1ОД/15.06.1995 год., по пр. №
04526/03.06.1992 год. на ПК Брусарци на
наследниците на Е.Т.М., б.ж. на с. Буковец,
обл. Монтана е възстановено правото на собственост по отношение на следния земеделски имот:
1. Полска.култура от 0,999 дка,
трета категория, имот № 128082, в м.
Лозята, в землището на с. Одоровци, обл. Монтана, сега – ПИ с идентификатор 53401.128.82 по КККР
на с. Одоровци, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-1016/26.04.2018 год.
на изп.директор на АГКК,
С Решение
№ 2ОД/15.06.1995 год., по пр. №
04526/03.06.1992 год. на ПК Брусарци на ПК
Брусарци на наследниците на Е.Т.М.,
б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана е възстановено правото на собственост по отношение на следните земеделски имоти:
1. Пасище, мера от 5,000 дка,
шеста категория, имот № 108014, в м.
Чукара, в землището на с. Одоровци, обл. Монтана, сега – ПИ с идентификатор 53401.108.14 по КККР на с. Одоровци, обл.
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-1016/26.04.2018 год. на изп.директор на
АГКК,
2. Полска култура от 22,701 дка,
трета категория, имот № 119004, в м.
Ливадето, в
землището на с. Одоровци, обл. Монтана, сега – ПИ с идентификатор 53401.119.4 по КККР на с. Одоровци, обл.
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-1016/26.04.2018 год. на
изп.директор на АГКК.
Видно от
издаденото от Община Брусарци Удостоверение, Е.А.Д., род. *** год. и Е.Т.М.са
имената на едно и също лице.
С Договор за доброволна делба от 04.04.2007 год., с нотариална
заверка на подписите рег. № 4992/04.04.2007 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393
в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан в Сл.вп. Лом на 04.04.2007 год. в т. VІ, №
141, дв.рег. № 2442, е извършена доброволна делба между М.А.Д., П.А.Д. и Л.А.Д. на девет земеделски
имота, останали в наследство от общите им наследодатели Е.Т.М./Д./ и А.Д.А.,
двамата б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана.
От регистрите на домакинствата е видно, че домакинството на
земеделеца Т.М.И.от с. Одоровци, околия Ломска, роден на *** год. се състояло
от:
съпругата му Е.Т.М., род. ***
год.,
сина му Й.Т.М., род. *** год. и семейството му: В. Й. Т., род. *** год. и
техните деца Г.Й.Т., род. *** год., Е.Й. Т., род. *** год. и М. Й. Т., род
20.07.1946 год.
С Акт за женитба № 24/15.10.1939 год. е регистриран бракът на А.Д. А.,
род. *** год. и Е.Т.М., род. *** год.
(дъщеря на Т.М.И.и Е.Т.М.).
Съответно тяхното домакинство,
записано в регистрите в т. ІІІ, стр. 1 се е състояво от тях двамата – съпругата
вече именована Е.Т.Д. и синът им П.А.д., род. *** год., като е записано и че
двамата имат още един син, Л. А.Д., който живее в гр. София.
Видно от Акт № 39/1941 год., М.А.Д.
е роден на *** год., с родители Е.Т.М., по мъж А.а Д. и А.Д. А..
По делото е изискана и приложена и
реституционната преписка на ОСЗ Брусарци, по която са издадени описаните
по-горе решения за възстановяване на процесните земеделски имоти. Видно от
преписката, тя е образувана по заявление
на В.В.М., като наследник на Е.Т.М.и към нея
са приложени декларации от нея, Г.Й.Т., Е.Й. Т., М.Й.И.. Това са всички нейни наследници според
удостоверението за наследници от 09.06.1992 год., в което не фигурира дъщеря Е.на
наследодателката и съответно техни декларации са приложени към преписката.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Така очертания с исковата молба предмет на делба включва общи права на ищците
и ответницата от един и същ вид – вещното право на
собственост върху недвижим имот.
Тези вещни права на собственост могат да бъдат включени в гражданския
оборот. Вещите по предназначението и естеството си могат да
се делят и тя /делбата им/ не е несъвместима с естеството и предназначението на
вещите, допустима е от закона и с нея се постига крайната цел на делбеното
производство, а именно окончателно ликвидиране на състоянието на съсобственост
върху тези обекти чрез някой от предвидените в закона способи.
Липсват данни, които да навеждат на извода, че някои от
страните са процесуално недееспосбни. Страните са процесуално
дееспособни, не са налице визираните от закона отрицателни процесуални
предпоставки, налице са абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска.
С исковата молба правилно и точно съобразно със способа на придобиване на
имота е очертан предмета.
Допустима е делба на вещното право на
собственост върху посоченият по-горе имот между страните, съобразно правата им
по закон.
С исковата молба са индивидуализирани страните, предмета и основанието,
описан е правилно имота, чиято делба се иска, поради което съдът приема, че
предявеният иск е допустим по отношение на този имот.
Спорът по делото е
концентриран върху въведеното с исковата молба оспорване от страна ищците на Договор
за доброволна делба от 04.04.2007 год., с нотариална
заверка на подписите рег. № 4992/04.04.2007 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС,
вписан в Сл.вп. Лом на 04.04.2007 год. в т. VІ, № 141, дв.рег. № 2442, с който е извършена доброволна делба между М.А.Д., П.А.Д. и Л.А.Д. на девет земеделски
имота, останали в наследство от общите им наследодатели Е.Т.М./Д./ и А.Д.А.,
двамата б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана и въведените от ответниците възражения
в насока, че първо, касае се за различни
лица /майка и дъщеря с идентични имена/ и второ, че в тяхна полза е изтекла
дългата придобивна давност по чл. 79 ЗС.
По първия спорен въпрос съдът приема, че по делото не са
събрани достатъчно убедителни доказателства, че процесните имоти са
възстановени именно на майката, а не на дъщерята Е.Т.. Че това твърдение на
ищцата е факт навежда само представеното към реституционната преписка
удостоверение за наследници, от които е видна датата на откриване на
наследството – 04.03.1965 год., която съвпада с датата на смъртта
на майката Е.Т..
За това следва да се разгледа и възражението на ответниците за изтекла в
тяхна полза давност.
С т. 10 от ППВС № 6/74 г. се дава отговор на въпроса
при наличието на кои правни основания може да е налице добросъвестно владение. Посочено е, че правно основание за добросъвестно владение по чл.
70, ал. 1 от ЗС могат да бъдат
всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като
продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с
вещноправни последици. Изрично се посочва, че е
неправилно да се приемат за годно правно основание за упражняване на добросъвестно
владение нищожните сделки.
Тези сделки поначало не могат да бъдат основание за упражняване на
добросъвестно владение. Изключение от това правило законодателят е допуснал само за
случаите, когато правното основание е с опорочена форма за валидност, като е
имал предвид, че в този случай сделката е все пак с предписаната от закона
форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя при
извършването на акта.
По начало лицето, което основава владението си на нищожна делба (извън
изключението на чл. 70, ал. 1, пр. 2 от ЗС) е недобросъвестен
владелец (така Решение № 313 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о.).
Нищожната съдебна спогодба относно делбата на един
недвижим имот не може да бъде законно основание, годно да прехвърли правото на
собственост.
Затова и съделителят–приобретател не може да се
позовава на нея и да твърди, че е придобил правото на собственост.
Тя обаче може да послужи за начало на установеното от приобретателя
владение и да доведе, след изтичане на законоустановения 10-годишен срок, до придобиване
на имота по давност (така Решение № 8 от 23.01.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 138/2011 г., I г. о.).
Когато деривативното правното основание (сделката) е
нищожно, то владението осъществявано въз основа на такава сделка не може да бъде
добросъвестно – арг. чл. 70 от ЗС (така Решение № 192 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6365/2007 г., II г. о.).
За това следва да се приеме,
че дори да е нищожен, договорът за доброволна делба може да послужи за начало на установеното от приобретателите – ответниците по делото владение и да доведе, след изтичане на законоустановения по чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок, до придобиване на идеални части от съответния имот
по давност.
В случая доброволната делба е
извършена и вписана вписана
в Сл.вп. Лом на 04.04.2007 год., а искът за делба е
предявен на 14.09.2018 год. повече от единадесет години след това.
С оглед
на горното, следва да се приеме, че процесните имоти са собственост по давност
само на ответниците, поради което и искът за делба следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход от
делото и на осн. чл. 9 от ТДТ ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ЛРС държавна такса в размер на 50 лв.
При тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.Й.И., ЕГН **********,***, срещу: Р.К.Д., ЕГН **********,***, В.Р.Ч.,
ЕГН **********,***, А.М.Ц., ЕГН **********,***, И.М.А., ЕГН **********,***, П.А.Д.,
ЕГН **********,*** и Л.А.Д., ЕГН **********,***, иск за делба на следните земеделски имоти:
1. Полска.култура от 0,999 дка,
трета категория, имот № 128082, в м.
Лозята, в землището на с. Одоровци, обл. Монтана, сега – ПИ с идентификатор 53401.128.82 по КККР
на с. Одоровци, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-1016/26.04.2018 год.
на изп.директор на АГКК,
2. Пасище, мера от 5,000 дка,
шеста категория, имот № 108014, в м.
Чукара, в землището на с. Одоровци, обл. Монтана, сега – ПИ с идентификатор 53401.108.14 по КККР на с. Одоровци, обл.
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-1016/26.04.2018 год. на изп.директор на
АГКК,
3. Полска култура от 22,701 дка,
трета категория, имот № 119004, в м.
Ливадето, в
землището на с. Одоровци, обл. Монтана, сега – ПИ с идентификатор 53401.119.4 по КККР на с. Одоровци, обл.
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-1016/26.04.2018 год. на
изп.директор на АГКК.
ОСЪЖДА М.Й.И.,
ЕГН **********,***, да заплати държавна такса за делбения иск в размер на 50
лв. (петдесет лева, 00
ст.) в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският
районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Монтанският окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: