Решение по дело №8409/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 613
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110208409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208409 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ЗП Н. Г. К. от гр............., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 288/ 21.12.2020г.
издадено от Директор на ОДБХ - София грод, с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева за извършени
административни нарушение по чл.132, ал.1 т.20 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
В жалбата до съда се съдържат оплаквания, свързани с липсата на
съставомерност на вмененото административно нарушение, както и с
наличието на допуснати съществени процесуални нарушения рна
административно производствените правила. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.К., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Директор на ОБДХ - София
град, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
1
защитник, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата
съдът приема същата за подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна с правото да обжалва страна. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 17.06.2020г. служители в ОДБХ - София град гл. инспектор Т.И.
извършили проверка в свинеферма, обект - 1853 - 0009, находяща се в
кв.,,Челопечене", собственост на жалбоподателя Н.К.. На място било
констатирано наличие на лоша хигиена в двора, поради което и на основание
чл.131, ал.2 т.1 от ЗВД било издадено предписание под № 740, в което било
упоменато да се извърши цялостно хигиенизиране на територията на двата
обекта.
На 07.07.2020г. административно наказващият орган издал
Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им
за клане в кланица под № 1/07.07.2020г., в което разпоредил да бъдат отнети
в полза на държавата и насочени за клане в кланица ЕТ ,,Детелина 51" 8 броя
женски свине със съответни идентификационни номера. Междувременно
животните били заклани от жалбоподателя и при последващо посещение в
обекта на проверяващите на 31.08.2020г. им били показани ушите на
животните с ушните марки върху тях.
На 20.07.2020г. нарочна комисия от служители при ОДБХ съставила
Протокол № 2020 - 852, в който било отразено, че именно собственикът на
обекта Н.К. признал, че е заклал въпросните свине на 18.07.2020г., а месото
щяло да бъде използвано за собствена консумация. Поради неизпълнение на
предписанието на Н.К. и на същата дата бил съставен АУАН, от гл.
инспектор Тихомир К. и в присъствието на свидетелката Милена Костадинова
който му бл връчен лично и който отказал да подпише. Свидетел на отказа
станал Зам.кмета на район ,,Кремиковци" - София г - жа И. С.. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
2
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание като
свидетели актосъставител Т.И. и Милена Костадинова е, че същите са били
непосредствени участници както в посещението на обекта, в който са се
намирали въпросните животни, така и на дадените предписания към
жалбоподателя и последващото им неизпълнение от негова страна като техен
адресат. Съдът кредитира показанията им като еднопосочни и
непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение
и мотивиране на настоящето решение. От друга страна в хода на проведеното
съдебно следствие беше разпитан в качеството на свидетел брата на
жалбоподателя, който заявява, че той е заклал въпросните свине, тъй като те
били негови. Принципно показанията на въпросния свидетел не могат да
бъдат ценени с необходимата безкритичност, поради роднинските връзки с
жалбоподателя и отразеното от комисията при ОДБХ в Протокола от
20.07.2020г., поради което и съдът приема, че именно жалбоподателят не е
изпълнил разпоредените му предписания. Въпреки изложените признания, че
именно брата на жалбоподателя е бил собственик на въпросните свине и той
ги е бил заклал съдът приема, че това обстоятелство е ирелевантно за
търсенето на административна отговорност на Н.К., тъй като не брат му, а
именно той е бил адресат на въпросните предписания. Гласните
доказателствени средства намират своята доказателствена опора и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в
частност
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при наличие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
нарушили правото на защита на жалбоподателя.
Видно от съдържанието както на АУАН, така и на обжалваното НП е, че
3
в тях никъде не е била отразена датата и начина на извършеното нарушение.
Посочено е единствено, че на 20.07.2020г. е установено, че жалбоподателят е
бил изпълнил разпореждане № 1 от 07.07.2020г. за отнемане на животни в
полза на държавата и насочването им за клане в кланница. Никъде не е
посочено с какви действие подведеният под административна отговорност не
е бил изпълнил дадените му преписания. Изложеното в жалбата оплакване, че
допуснатите нарушения по чл. 42, ал.1 т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН
всякога съставляват съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на лицето да узнае в пълен обем всички параметри по
административното обвинение и да организира защитата си, изцяло следва да
бъдат споделени от съда като относими към конкретния случай.
Също така е налице разминаване между правните норми, под чиято
отговорност е бил подведен жалбоподателя Н.К.. В съставения му АУАН като
нарушена правна норма е посочена тази по ,,чл.40, ал.2 от Закона за
административните нарушения", която съдържа хипотезата по съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и свидетелите по същия.
Въпросният законов текст няма абсолютно никакво отношение към
описаната фактология в акта, което на практика означава, че деецът е бил
лишен да узнае чия законова норма е нарушил.
Едва в наказателното постановление административно наказващият
орган е прецизирал материално правната хипотеза по чл.132, ал.1 т.20 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Противоречивостта в отразяването на нарушената законова норма се
явява отделно, самостоятелно процесуално нарушение, накърняващо правото
на защита на жалбоподателя и респективно самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.132,
ал.1 т.20 от ЗВД има бланкетен характер и препраща към общите разпоредби
на чл.7, ал.1, която съдържа редица алтернативни хипотези. В наказателното
постановление, където както вече беше посочено в мотивите на съдебното
решение, нарушената правна норма за пръв път е била посочена, никъде не е
конкретизирано по коя от хипотезите на общата разпоредба на чл.7, ал.1 е
следвало да бъде подведен под отговорност настоящия жалбоподател.
Административно наказващият орган се е задоволил да посочи хипотезата,
4
при която е налице принципната възможност на лекари да издават
предписания и разпореждания, свързани с ветеринаромедицинския контрол.
Поради тази причина и в тази й част, подадената жалба се явява частично
основателна доколкото липсва прецизиране на конкретна хипотеза по чл.7,
ал.1 от ЗВД.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при
наличието на допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения,
всяко едно от които, явяващо се само по себе си, самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Поради отмяната на акта на процесуално основание, се явява
безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност и обоснованост по
същество.
С оглед изхода на делото административно наказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на защитника на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Видно от депозираното пълномощно от
адвокат Ст.Христов - САК е, че към него е представен договор за правна
помощ, в който изрично е упоменато, че договореното възнаграждение от 300
лева е била заплатено от жалбоподателя в брой. Също така следва да бъде
присъдена и в полза на СРС и сумата от 5.00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 288 издадено на 21.12.2020г.
от Директор на ОДБХ - София град, с което на ЗП Н. Г. К. от гр........... с ЕГН:
********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл.132, ал.1 т.20 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА ОДБХ - София град
с адрес: гр.София, бул.,,Данаил Николаев" № 7 да заплати на ЗП Н. Г. К. от
гр............, с ЕГН: ********** сумата от 300.00 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен
5
защитник, както и по сметка на СРС сумата от 5.00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.








Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ЗП Н. Г. К. от гр............., с ЕГН: **********
против Наказателно Постановление № 288/ 21.12.2020г. издадено от Директор на ОДБХ -
София грод, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева
за извършени административни нарушение по чл.132, ал.1 т.20 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. В жалбата до съда се съдържат оплаквания, свързани с
липсата на съставомерност на вмененото административно нарушение, както и с наличието
на допуснати съществени процесуални нарушения рна административно производствените
правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Н.К., редовно призован,
се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Претендира и разноски за 1 Този файл е копие на електронно подписан
документ. Оригиналът е подписан от Ivan Diyanov Michev на 08.10.2021 г. в 08:42:21 ч.
Актът е постановен на 08.10.2021 адвокатско възнаграждение. Административно –
наказващият орган Директор на ОБДХ - София град, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. При
извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата съдът приема същата за
подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с правото да обжалва страна.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка: На 17.06.2020г. служители в ОДБХ - София град гл. инспектор Т.И. извършили
проверка в свинеферма, обект - 1853 - 0009, находяща се в кв.,,Челопечене", собственост на
жалбоподателя Н.К.. На място било констатирано наличие на лоша хигиена в двора, поради
което и на основание чл.131, ал.2 т.1 от ЗВД било издадено предписание под № 740, в което
било упоменато да се извърши цялостно хигиенизиране на територията на двата обекта. На
07.07.2020г. административно наказващият орган издал Разпореждане за отнемане на
животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица под № 1/07.07.2020г., в
което разпоредил да бъдат отнети в полза на държавата и насочени за клане в кланица ЕТ
,,Детелина 51" 8 броя женски свине със съответни идентификационни номера.
Междувременно животните били заклани от жалбоподателя и при последващо посещение в
обекта на проверяващите на 31.08.2020г. им били показани ушите на животните с ушните
марки върху тях. На 20.07.2020г. нарочна комисия от служители при ОДБХ съставила
Протокол № 2020 - 852, в който било отразено, че именно собственикът на обекта Н.К.
признал, че е заклал въпросните свине на 18.07.2020г., а месото щяло да бъде използвано за
собствена консумация. Поради неизпълнение на предписанието на Н.К. и на същата дата
бил съставен АУАН, от гл. инспектор Т. К. и в присъствието на 2 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Ivan Diyanov Michev на
08.10.2021 г. в 08:42:21 ч. Актът е постановен на 08.10.2021 свидетелката М. К. който му бл
връчен лично и който отказал да подпише. Свидетел на отказа станал Зам.кмета на район
,,Кремиковци" - София г - жа И. С.. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление. Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно
установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание като свидетели
актосъставител Т.И. и Милена Костадинова е, че същите са били непосредствени участници
както в посещението на обекта, в който са се намирали въпросните животни, така и на
дадените предписания към жалбоподателя и последващото им неизпълнение от негова
страна като техен адресат. Съдът кредитира показанията им като еднопосочни и
непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивиране
на настоящето решение. От друга страна в хода на проведеното съдебно следствие беше
разпитан в качеството на свидетел брата на жалбоподателя, който заявява, че той е заклал
1
въпросните свине, тъй като те били негови. Принципно показанията на въпросния свидетел
не могат да бъдат ценени с необходимата безкритичност, поради роднинските връзки с
жалбоподателя и отразеното от комисията при ОДБХ в Протокола от 20.07.2020г., поради
което и съдът приема, че именно жалбоподателят не е изпълнил разпоредените му
предписания. Въпреки изложените признания, че именно брата на жалбоподателя е бил
собственик на въпросните свине и той ги е бил заклал съдът приема, че това обстоятелство е
ирелевантно за търсенето на административна отговорност на Н.К., тъй като не брат му, а
именно той е бил адресат на въпросните предписания. Гласните доказателствени средства
намират своята доказателствена опора и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност Предмет на преценка на настоящето производство е
съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон. Както
АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на
законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и 3 Този файл е копие на електронно
подписан документ. Оригиналът е подписан от Ivan Diyanov Michev на 08.10.2021 г. в
08:42:21 ч. Актът е постановен на 08.10.2021 ал.3 от ЗАНН. При така възприетата
фактическа обстановка и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено
при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
нарушили правото на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието както на АУАН,
така и на обжалваното НП е, че в тях никъде не е била отразена датата и начина на
извършеното нарушение. Посочено е единствено, че на 20.07.2020г. е установено, че
жалбоподателят е бил изпълнил разпореждане № 1 от 07.07.2020г. за отнемане на животни в
полза на държавата и насочването им за клане в кланница. Никъде не е посочено с какви
действие подведеният под административна отговорност не е бил изпълнил дадените му
преписания. Изложеното в жалбата оплакване, че допуснатите нарушения по чл. 42, ал.1 т.3
и т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН всякога съставляват съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на лицето да узнае в пълен обем всички параметри по
административното обвинение и да организира защитата си, изцяло следва да бъдат
споделени от съда като относими към конкретния случай. Също така е налице разминаване
между правните норми, под чиято отговорност е бил подведен жалбоподателя Н.К.. В
съставения му АУАН като нарушена правна норма е посочена тази по ,,чл.40, ал.2 от Закона
за административните нарушения", която съдържа хипотезата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и свидетелите по същия. Въпросният законов
текст няма абсолютно никакво отношение към описаната фактология в акта, което на
практика означава, че деецът е бил лишен да узнае чия законова норма е нарушил. Едва в
наказателното постановление административно наказващият орган е прецизирал материално
правната хипотеза по чл.132, ал.1 т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Противоречивостта в отразяването на нарушената законова норма се явява отделно,
самостоятелно процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя
и респективно самостоятелно основание за 4 Този файл е копие на електронно подписан
документ. Оригиналът е подписан от Ivan Diyanov Michev на 08.10.2021 г. в 08:42:21 ч.
Актът е постановен на 08.10.2021 отмяна на обжалваното наказателно постановление. На
следващо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.132, ал.1 т.20 от ЗВД има
бланкетен характер и препраща към общите разпоредби на чл.7, ал.1, която съдържа редица
алтернативни хипотези. В наказателното постановление, където както вече беше посочено в
мотивите на съдебното решение, нарушената правна норма за пръв път е била посочена,
никъде не е конкретизирано по коя от хипотезите на общата разпоредба на чл.7, ал.1 е
следвало да бъде подведен под отговорност настоящия жалбоподател. Административно
наказващият орган се е задоволил да посочи хипотезата, при която е налице принципната
възможност на лекари да издават предписания и разпореждания, свързани с
ветеринаромедицинския контрол. Поради тази причина и в тази й част, подадената жалба се
2
явява частично основателна доколкото липсва прецизиране на конкретна хипотеза по чл.7,
ал.1 от ЗВД. Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при наличието на допуснати
съществени и неотстраними процесуални нарушения, всяко едно от които, явяващо се само
по себе си, самостоятелно основание за неговата отмяна. Поради отмяната на акта на
процесуално основание, се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност
и обоснованост по същество. С оглед изхода на делото административно наказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на защитника на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Видно от депозираното пълномощно от адвокат
Ст.Христов - САК е, че към него е представен договор за правна помощ, в който изрично е
упоменато, че договореното възнаграждение от 300 лева е била заплатено от жалбоподателя
в брой. Също така следва да бъде присъдена и в полза на СРС и сумата от 5.00 лева в случай
на служебна издаване на изпълнителен лист.
3