Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик
т.д. № 2015 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, както и чл. 124, ал 1 от ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците „С.П.“ ООД и „Д.С.“ ООД, като участници в
дружество по ЗЗД „Д.П.“, твърдят, че на
25.04.2018г. между страните е бил сключен Договор № 7825/25.04.2018г. с предмет
електронна обработка, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури,
уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на
ответника – възложител по договора, както и Допълнително споразумение № 2 от
14.05.2020г. към него.
За извършените от дружеството по ЗЗД (изпълнител)
действия по договора за месец юли 2020г. е била издадена фактура № **********
от 03.08.2020г. за сумата от 88 305. 96 лева с ДДС, получена от ответника на същата дата. Плащането на сумата по
фактурата е трябвало да бъде извършено в срок от петнадесет работни дни от
получаването, но вместо това с уведомление от 07.08.2020г. ищците били
уведомени, че на основание чл. 1.2.2 от Раздел В, Специфични условия на
договора/Неустойки, във връзка с чл. 1.21 от Раздел А, и чл. 1.3 от Раздел В,
Специфични условия на договора/Неустойки,
във връзка с чл. 1.21.1 от Раздел А, дължат неустойка от общо
31 680 лева без ДДС, съответно 30 240 лева и 1 440 лева,
или 38 016 лева с ДДС, поради това,
че на 04.08.2020г. са били установени случаи на неизпълнение на чл. 1.21 от
Раздел А на договора, изразяващи се в недоставяне на 72 броя фактури в срок на
съответните адреси на получатели – клиенти на ответника, за което е бил представен Протокол от 04.08.2020г.,
съставен от служител на ответника, по сигнал на клиент за разпилени множество
фактури на адрес гр. София, ж.к.“*****, вх.“А“ и които били събрани от клиента,
както и неспазване на изискването за поставяне в пощенска кутия по т. 1.21.1 от Раздел А от договора.
С уведомлението ищците, като изпълнител, са били
поканени да заплатят наложената неустойка по банков път, по сметка на възложителя,
в петдневен срок от получаването му.
С възражение от
10.08.2020г. ищците са отказали плащането на неустойка. Ответникът е направил
предложение за прихващане на неустойката със сумата по фактура № ********** от
03.08.2020г., но въпреки несъгласието на ищците, по фактурата е било извършено
частично плащане в размер на 50 289. 96 лева с ДДС, а остатъкът от
38 016 лева е бил прихванат и удържан като неустойка, за което е била издадена и фактура № ********** от
07.08.2020г.
Ищците считат, че извършеното от ответника действие по
определянето на неустойка е неправомерно и противоречащо на договора. Всички
фактури, описани от ответника в калкулацията за неустойка, са разнесени до
посочения адрес на кореспонденция и поставени в съответната пощенска кутия,
където е имало налична такава, а където не е имало - са били оставени на видно
място във входа на адреса. Това е било отчетено от куриер с протокол, в съответствие с т. 2.10 в Раздел А:
Техническо задание – Предмет на договора.
Съставеният от ответника протокол е бил изготвен в нарушение на т. 3.4.1
от техническото задание. Така не е доказано осъществяването на юридическия
факт, който дава право да бъде претендирана неустойка. Дори фактурите да са
били открити извън мястото на доставянето им (за което няма доказателства),
изпълнителят не носи отговорност защо доставените фактури са били изнесени от
адреса на получателите им. „Удържането“ (неплащането на паричната сума) носи
белезите на ненадлежна компенсация, защото не са налице предпоставките на чл. 103
от ЗЗД – липсва ликвидно насрещно вземане на ответника за неустойка.
Извънсъдебното прихващане не е породило своите материалноправни последици.
Като развива подробни съображения за функциите на
неустойката и възможността такава уговорка да е нищожна като противоречаща на
добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, с позоваване на т. 3
от диспозитива на ТР № 1 от 15.06.2010г.
на ВКС, ОСТК, ищците излагат твърдения, че клаузите на чл. 1.2.2 и чл. 1.3 от Раздел В на договора са нищожни,
тъй като предвидените суми на неустойките не кореспондират с характера на
неизпълнението. Неустойките нямат краен предел. С получаването на парична сума
като неустойка в такъв огромен размер кредиторът би се обогатил недължимо.
Ищците иска да
бъде осъден ответникът да им заплати сумата от 38 016 лева с ДДС,
останала неплатена част от цената по фактура № ********** от 03.08.2020г., със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (20.10.2020) и 559.
68 лева мораторна лихва за периода от 21.08.2020г. до 12.10.2020г., както и да
се прогласи нищожност на клаузите на чл. 1.2.2
и чл. 1.3 от Раздел В:Специфични условия на договора, поради накърняване
на добрите нрави, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.
1, предложение трето от ЗЗД, с присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на първоначалната искова молба ответникът „С.в.“
АД оспорва исковете и също иска присъждане на направените по делото разноски.
Не възразява по сключване на договора между страните, който
е част от процедура по обществена поръчка, открита с Решение №
ДР-840/12.09.2017г. на изпълнителния директор на „С.в.“ АД. Още в това
производство от „С.П.“ ООД е била оспорена клаузата на т. 1.2.2 от договора, но
по образуваното производство пред Комисия за защита на конкуренцията (№
937/2017г.) жалбата е била оставена без уважение. Решението на комисията е влязло в сила. Същевременно
преди процесния случай при изпълнението на договора са били констатирани
нееднократно случаи на неизпълнение на задълженията за доставка в срок и на изпълнителя са били налагани
неустойките, предмет на производството.
По фактическата обстановка относно доставката на
процесните 72 броя фактури ответникът е посочил, че са били изпратени за печат
на 03.07.2020г. включително и съгласно чл. 1.21 от Раздел А на Техническото
задание – предмет на договора, е следвало да бъдат доставени до адреса на
кореспонденция за 5 работни дни, считано от датата на отпечатване, т.е. не
по-късно от 14.07.2020г. На 03.08.2020г. е бил получен сигнал от клиент, че в
кв.“Левски Г“, бл. *****“ са разпилени фактури пред входа на жилищната сграда.
На 04.08.2020г. служител от Вътрешен контрол на ответника е отишъл на адреса и
е приел от подателя на сигнала събраните фактури, за което е бил изготвен
протокол. Протоколът не е в хипотезата на
т. 3.4.1 от техническото задание на договора, а е бил документиран
инцидент. В получения от изпълнителя отчет е било посочено, че всяка от
фактурите е била пусната в пощенска кутия, а
във възражението си и в исковата молба ищците излагат други, различни
обстоятелства. Налице е било неизпълнение от страна на ищците за доставка на
пратките в предвидения срок и неизпълнение на задължението доставката да се
извършва в пощенска кутия. При така
констатираното неизпълнение ответното дружество е приложило предвидените
неустойки, за което е уведомило изпълнителя с
калкулация за начина на изчисление на неустойките. С оглед на установените факти и при наличието
на ликвидно и изискуемо вземане, както и в изпълнение на договорните
предпоставки, ответникът, на основание т. 1.13 от Раздел В:“Специфични условия
на договора“ е извършил прихващане на стойността на наложената неустойка от
дължими суми към изпълнителя по договора.
Страната развива подробни съображения във връзка с
твърдението на ищците за нищожност на неустоечните клаузи, като ги оспорва, при
позоваване на решението на КЗК, както и
изобщо практиката на тази комисия и ВАС, и при характера на договора за обществена
поръчка, както и възразява, че неустойка, уговорена между търговци, не може да
се намаля поради прекомерност, съгласно специалната разпоредба на чл. 309 от ТЗ.
С допълнителната искова молба ищците изцяло поддържат
направените в първоначалната си искова молба твърдения.
По-конкретно се оспорва доводът на ответника, че се
касае за административен договор по чл. 19а от АПК. Спорът касае изпълнението
на вече сключен договор и то само по доставката на 72 броя неиндивидуализирани
фактури и те трябва да бъдат индивидуализирани от ответника.
С допълнителния отговор ответникът представя 72 броя
фактури, за които се твърди, че са недоставените, както и поддържа
възраженията, оспорванията и правните си доводи.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна
следното:
На 25.04.2018г., на основание Решение
ДР-145/26.03.2018г. за избор на изпълнител на обществена поръчка с № ТТ001671,
между страните е бил сключен Договор № 7825, съгласно който ответникът, като
възложител, е възложил, а ищците, като участници в обединение „Д.П.“ са приели
и са се задължили да извършват доставки, предмет на обществената поръчка
за: „Електронна обработка, отпечатване,
сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма,
информационни и рекламни материали до клиентите на „С.в.“ АД“, съгласно
одобрено от възложителя техническо-финансово предложение на изпълнителя,
неразделна част от договора.
Договорът се е сключвал за срок от 24 месеца и е
влизал в сила от 15.05.2019г. с
възможност да бъде продължен, но с не повече от 12 месеца, за което страните са
подписвали допълнително споразумение.
Той е имал за съставни части Раздел А: Техническо задание – предмет на
договора и техническо предложение на изпълнителя; Раздел Б: Цени и данни;
Раздел В: Специфични условия на договора и Раздел Г: Общи условия на договора
за услуга. Стойността на договора е била в размер на прогнозната стойност на
обществената поръчка – 2 500 000 лева без ДДС.
В техническото задание подробно са били посочени
дължимите от изпълнителя действия по електронна обработка, отпечатване,
сгъване, влагане в плик и доставка. По-конкретно изпълнителят е влагал в
предварително подготвен от него плик всяка отпечатана фактура и/или писмо и го
е запечатвал. Той е доставял всяка фактура и/или писмо до адреса на
кореспонденция, включително в пощенска кутия за 5 работни дни, считано от
датата на отпечатване (т. 1.21). Доставката до пощенските кутии е трябвало да
се извършва на посочените адреси (т. 2.8). При липсващи или разбити пощенски
кутии, липсващи табелки или разлика между името на клиента и собственика на
жилището или неуточнен адрес, са се поставяли на подходящо място във входа на
сградата (т. 2.10). Съгласно клаузата на
т. 2.17, до 5-то число на всеки календарен
месец изпълнителят се е задължавал да изпраща месечен отчет за доставените и недоставените фактури и
писма през предходния месец. В т. 3 от Раздел А е бил уговорен и контрол за
доставка на пратки, в който са участвали поне по двама представители от всяка
страна.
Съгласно т. 2 Раздел Б: Цени и данни от договора, до
5-то число на всеки календарен месец изпълнителят е изпращал месечен отчет за
доставените и недоставените фактури и писма през предходния месец. В срок от 5
работни дни от получаването му възложителят ответник е проверявал представения по предходната
точка доклад. След писмено одобрение от възложителя на предоставения ежемесечен
доклад, изпълнителят е издавал коректно съставена фактура, не по-късно от един
работен ден от получаване на потвърждение. Цената за доставка на 1бр.
фактура/писмо (с или без рекламни материали в пощенска кутия) е била 0.053
лева.
Съгласно Раздел В: Специфични условия на договора, т.
1 – Неустойки, в случай, че изпълнителят
е забавил изпълнението на която и да е от услугите, предмет на договора по т.
1.21 от Раздел А, спрямо съответния срок за изпълнение, указан в Раздел А:
Техническо задание – предмет на договора, той е дължал на възложителя неустойка
в размер на 20 лева на фактура и/или
писмо за всеки ден закъснение по т. 1.21 (така клаузата на т. 1.2.2), а в
случай на неспазване на изискването за поставяне в пощенска кутия по т. 1.21.1.
от Раздел А: Техническо задание – предмет на договора, изпълнителят е дължал на
възложителя неустойка в размер на 20 лева за всяка фактура и/или писмо
(клаузата на т. 1.3). Съгласно клаузата на т. 1.13 в срок до 5 дни от получаването на писмено уведомление от
възложителя за налагане на съответната неустойка изпълнителят е бил длъжен да я
изплати. Възложителят си е запазвал правото да удържи наложените неустойки и
други предвидени в раздела дължими от изпълнителя суми от предоставената
гаранция да добро изпълнение или да ги прихване от дължими суми към
изпълнителя.
В Раздел Г:
Общи условия на договора за услуга неустойката е била означена като санкция или
обезщетение, което може да бъде налагано на изпълнителя в случай, че услугите
не бъдат предоставени в съответствие с изискванията, установени в договора и
действащата нормативна уредба. Също съгласно клаузата на т. 6.4 от този раздел,
плащането от ответника се е извършвало в срок от 45 дни от датата на
представяне от изпълнителя на коректно
съставена фактура в дирекция „Финанси“ на възложителя. И в този раздел от
договора е било посочено, че възложителят може да задържи плащане или да
прихване суми срещу насрещни дължими
суми без допълнителни разходи за него в случай, че има основание за това (т.
6.5). Уговорено е било още, че към
договора се прилагат и той се тълкува съобразно разпоредбите на българското
право (т. 24).
С Допълнително споразумение № 2 от 14.05.2020г. срокът
на договора между страните е бил продължен до сключване на нов договор въз
основа на процедура по реда на ЗОП, но с не повече от 12 месеца.
Договорът с допълнителното споразумение са представени
по делото.
На 03.08.2020г. от ищците като участници в дружеството
по ЗЗД, изпълнител на обществената поръчка, е била издадена данъчна фактура №
**********/03.08.2020г. за сумата от 88 305. 96 лева с ДДС за извършена
доставка на писмо до пощенска кутия 1000 броя, дигитален печат на 1000
страници, предпечатна подготовка и печат на бланки за 1 000 страници, хартия за
1000 листа, плик за 1000 броя, пликования за 1000 листа и доставка на писмо
срещу подпис за 1000 броя.
По делото не е спорно, че се е касаело за коректно
съставена фактура по смисъла на т. 2 Раздел Б: Цени и данни от договора и т.
6.4 от Раздел Г: Общи условия на договора за услуга – т.е. след осъществяване
на конкретно предвидените в тези клаузи действия по установяване на
предоставените фактури като извършени. Няма възражения и че фактурата е била е
представена на ответника на датата на издаване
и осчетоводена от него. Също съгласно отбелязването във фактурата, задължението по фактурата е било платимо от
ответника, получател на фактурите, към 17.09.2020г., съгласно уговореното
по т. 6.4 от Раздел Г: Общи условия на
договора за услуга.
Междувременно на 07.08.2020г. от името на ответника е
било подадено уведомление, че налага на изпълнителя неустойка в общ размер от
31 680 лева, съгласно т. 1.13 от Раздел В:Специфични условия на договора, която
да бъде платена в срок до 5 дни от
датата на налагане на неустойката.
Основание за уведомлението е било обстоятелството, че на 04.08.2020г. са
били установени случаи на неизпълнение на т. 1.21 от Раздел А на договора –
недоставяне на 72 броя фактури в срок на съответните адреси на получателите.
Неустойката е била по т. 1.2.2. от
Раздел В: Специфични условия на договора – 30 240 лева, както и
допълнително 1 440 лева поради неспазване на изискването за поставяне в
пощенската кутия по т. 1.21.1 от Раздел А на 72 броя фактури – неустойка по т.
1.3 от Раздел В: Специфични условия на договора. Към уведомлението са били
приложени Протокол от проверка в ж.к.“*****, вх.“А“ от 04.08.2020г., както и
калкулация на санкция. Протоколът е бил съставен от служител на ответника (В.Г.И.),
който е приел фактурите (72 броя) от клиент, подал сигнал, че те са били
разпилени на адрес гр. София, ж.к.“*****, вх.“А“ (пред входа), като са били събрани от клиента
на улицата. Служителят е дал показания
по делото като свидетел и е потвърдил обстоятелствата, включително, че се е
касаело за фактури от адреси около блока, където са били намерени.
За неустойките – 38 016 лева с ДДС, е била издадена фактура
№ **********/07.08.2020г. Намерените фактури, които ищците е трябвало да
доставят, са били с дата на издаване от
24.06.2020г. и 03.07.2020г.
На 11.08.2020г. от името на ищците е било подадено
възражение, основно, че претендираната неустойка не се дължи нито от
фактическа, нито от правна страна. Представени са били заверени копия от
протоколите, с които съответният куриер е отчел доставянето на фактурите до
съответния адрес (отчет от 03.08.2020г. на М.А.Б.за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2020г.), както и с представени снимки е трябвало да бъде установено
състоянието на пощенските кутии, непозволяващо фактурите да бъдат поставени
вътре в тях. Направено е било още
възражение за нищожност на неустоечните клаузи. Според посоченото от ищците,
удържането на парични суми за претендирана неустойка от дължимо плащане към тях
по издадени фактури за извършена услуга
е неправомерно. Направеният отчет от М.А.Б.за
извършено конкретно разнасяне на фактурите
е бил потвърден от свидетеля по делото З.В.Г., служител на ищеца „Стар Пост“ с трудови задължения да
упражнява контрол върху куриерите и проверки по разноса.
По делото не е спорно още, че издадената от името на
ищците данъчна фактура № **********/03.08.2020г.
за сумата от 88 305. 96 лева с ДДС е била платена от ответника, но до размера
от 50 289. 96 лева, при удържане на неустойка от 38 016 лева.
За времето от 18.09.2020г. до 12.10.2020г. върху
сумата от 38 016 лева е изтекла лихва за забава в размер на 264 лева съответно
на промените в основания лихвен процент за периода. Обстоятелствата се установяват въз основа на
данните по лихвен калкулатор от сайта CALCULATOR.
BG, съобразно чл. 162 от ГПК. Размерът на изтеклата
лихва не е оспорван от ответника.
В административното производство по откриване на
процедурата за възлагане на обществената поръчка от ищеца „С.П.“ ООД е била
оспорена неустойката по т. 1.2.2 от договора. Във връзка с жалбата пред
Комисията за защита на конкуренцията е било образувано преписка №
937/2017г. Жалбата на страната е била оставена без уважение.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП
Страните по делото са
обвързани от договор за обществена поръчка, сключен след определянето по
административен ред в процедура за
възлагане на обществена поръчка на ищците, обединили дейността си в гражданско
дружество по ЗЗД, за изпълнител на поръчката с възложител ответникът. Договорът между страните е уреден в ЗОП
и сключен в приложение на действалата към датата на сключване негова редакция – като възмезден писмен
договор между възложителя и изпълнителя с предмет предоставяне на услуга (§ 2,
т. 4 от ДР на ЗОП, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 и чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП). За
всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и
прекратяването на договора се прилагат
разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 120 от ЗОП), включително общите правила относно
договорите и специалните разпоредби относно договора за изработката (чл. 258 и
сл. от ЗЗД), какъвто по същественото си съдържание е договорът между страните.
В изпълнение на договора ищците са изпълнили дейности - извършена доставка на
писмо до пощенска кутия 1000 броя, дигитален печат на 1000 страници,
предпечатна подготовка и печат на бланки за 1 000 страници, хартия за 1000
листа, плик за 1000 броя, пликования за
1000 листа, доставка на писмо срещу подпис за 1000 броя, и за тези доставки на
услуги по договора е била издадена данъчна фактура № **********/03.08.2020г. за
сумата от 88 305. 96 лева с ДДС.
Съгласно възприетото от фактическа страна, по делото не е спорно, че се е касаело за
коректно съставена фактура, така като страните са уговорили в договора -
издадена след осъществяване на конкретно предвидени в договора действия по установяване
на предоставените услуги като извършени; че фактурата е била представена на
датата на издаването й и приета от ответника с осчетоводяването й; както и
частично платена – за сумата от 50 289. 96 лева с ДДС.
Остатъкът от 38 016 лева не е бил платен поради
направено от ответника изявление за прихващане със сумата от 38 016 лева
неустойки по т. 1.2.2 и т. 1.3 от Раздел В: Специфични условия на договора,
съгласно уведомлението от 07.08.2020г.,
по реда на т. 1.13 от Раздел В: Специфични условия на договора, съответно т.
6.5 от Раздел Г: Общи условия на
договора за услуга. Това извънсъдебно
прихващане е и основното възражение на ответника по делото срещу исковете на
ищците за заплащане допълнително на 38
016 лева останала неплатена цена с ДДС по издадената фактура.
Съдът намира, че направеното от ответника
правопогасяващо възражение е
неоснователно, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
38 016 лева на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задълженията си. Ликвидността
(безспорността) е условие за настъпване на ефекта на прихващането поради самия
характер на този погасителен способ. Прихващането е способ за принудително
удовлетворяване на активното вземане чрез погасяване на пасивното вземане. От
гледна точка на вземането на прихващащия това преобразуващо право прилича на правото на принудително удовлетворение.
В договора от 25.04.2018г. (клаузите на т. 1.13 от
Раздел В: Специфични условия на договора и т. 6.5 от Раздел Г: Общи условия на договора за
услуга) страните не са се отклонили от приложимите предпоставки относно
прихващането, включително, че за неговия погасителен ефект е необходимо
вземането на ответника да е ликвидно (безспорно). Няма уговорки в договора
между страните, тълкуван по правилата на чл. 20 от ЗЗД, от които би могло да
бъде изведено такова изключение – че единствено твърдението на ответника,
възложител, за съществуване на вземане за неустойка към ищците е достатъчно за
погасяване на задължение към тях по договора чрез прихващане.
По делото не се
установява ликвидност (безспорност) на вземанията на ответника за неустойките
по т. 1.2.2 и 1.3 от Раздел В: Специфични условия на договора. Напротив, още на
11.08.2020г., след получаването на уведомлението на ответника с издадената
фактура № **********/07.08.2020г.,
ищците са възразили по дължимостта на неустойките, което е и при предявяване
на исковата молба по делото, както и в хода на цялото производство – с
направени възражения срещу дължимост на неустойки и посочване и събиране на
доказателства във връзка с изпълнението на договора от страна на ищците.
С оглед изложеното вземането на ищците за изплащане на
останалата част от цената по фактура № **********/03.08.2020г. не е било погасено чрез направеното от
ответника извънсъдебно изявление за прихващане. Искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП на ищците следва да бъде уважен –
направеното от ответника правопогасяващо
възражение по този иск е
неоснователно. Доводът на ищците, че
„удържането“ (неплащането на паричната сума) носи белезите на ненадлежна
компенсация, защото не са налице предпоставките на чл. 103 от ЗЗД, е
основателно.
Липсва направено от ответника възражение за съдебно
прихващане, съгласно подадените отговори на исковата молба, което е и изрично
потвърдено от негово име в
проведеното открито съдебно заседание.
Поради това вземанията на ответника за неустойки не могат да бъдат предмет
на съдебно установяване в настоящото
производство (чл. 298, ал. 4 от ГПК) и съдът не се произнася по дължимостта на
такива вземания на самостоятелно основание (арг. т. 4 от ТР № 1/2013г по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС), нито дали са налице предпоставките за съдебно
прихващане.
Съгласно уговорките на страните по договора за
обществена поръчка, посочено и в издадената фактура, възнаграждението на
изпълнителя за извършените услуги е било
платимо в срок от 45 дни от получаване на коректно издадената фактура от
ответника, при което от следващия ден ответникът е бил в забава за
плащането. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
В случая фактура № **********/03.08.2020г. е била получена от ответника на 03.08.2020г. и от 18.09.2020г. ответникът е
бил в забава за плащането й.
С оглед
изложеното претенцията на ищците за лихва за забава върху останалото неплатено
възнаграждение по фактура № **********/03.08.2020г. е основателна за времето от 18.09.2020г., при
дължимост на лихва в законния размер
по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр.
Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения. До 12.10.2020г., съгласно възприетото от фактическа страна, размерът на
изтеклата лихва е 264 лева. За този
размер искът за изтекли лихви следва да бъде уважен, със законните лихви от
датата на исковата молба, а в останалата
част до пълния предявен размер от 559. 68 лева искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
изтекли лихви следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 124, ал 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1
от ЗЗД
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 120 от ЗОП за
всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и
прекратяването на договора за обществена поръчка се прилагат разпоредбите на ТЗ
и ЗЗД. Относно действителността на такъв договор единствените предвидени
специални разпоредби по ЗОП са във връзка с
чл. 119 – особени правила относно унищожаемостта на договор за обществена поръчка. Поради това общите
разпоредби на чл. 26 и сл. от ЗЗД
относно недействителността на договор следва да се приемат приложими на
общо основание, включително с възможността да се води отрицателен установителен
иск за прогласяване нищожност на договора за обществена поръчка изцяло или
отделни негови клаузи, щом е налице правен интерес от това.
Това е и в
случая.
Ищците твърдят нищожност на клаузите на т. 1.2.2 и т.
1.3 от Раздел В, Специфични условия от договора за обществена поръчка между
страните като противоречащи на добрите нрави – клаузи, на които се позовава
ответникът при отказа си да плати дължимо на изпълнителя възнаграждение по
договора.
Исковете, при изложеното относно приложимостта на
разпоредбите на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД относно
договора за обществена поръчка и правния интерес на ищците от установяването на
недействителност на клаузи от договора, са допустими, но по разбиране на
настоящия съдебен състав – неоснователни по същество.
Уговорената в т. 1.2.2 неустойка в размер на 20 лева
на фактура и/или писмо за всеки ден закъснение, при задължението на ищците
да доставят всяка фактура и/или
писмо до адреса на кореспонденция, включително в пощенска кутия за 5 работни
дни, считано от датата на отпечатване, не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съгласно възприетото
по Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По възприетото в тълкувателното решение
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай, към момента на сключване на договора.
Неустойката по т. 1.2.2 от раздел В от договора между
страните е договорна, за забавено
изпълнение (мораторна) и поденна, с общите функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД –
обезпечителна и обезщетителна. Не е било предвидено неустойката да се дължи
заедно с обезщетението за вредите от забавата и тя няма наказателна функция. Така при преценката
за това дали неустойката се отклонява от
общото изискване за спазване на добрите нрави (чл. 9 от ЗЗД) и дали е в
извънмерен размер, се преценява
съответства ли неустойката на дадените й
от страните функции – обезпечителна и обезщетителна, при съобразяване на
обстоятелствата при сключването на договора.
Съдът намира,
че при неустойката по т.1.2.2, такова несъответствие липсва по следните съображения:
Неустойката е уговорена в полза на ответника като
кредитор във връзка с очаквана вреда от
забавата на ищците - длъжници. Вредата е
имуществена. Това е поне забава при плащането
на задълженията на потребителите на ответника за доставяните от него
водоснабдителни и канализационни услуги. „С.в.“ АД е експлоатационно
предприятие за водоснабдителни и канализационни
услуги – ВиК оператор по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Закона за водите и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, а въз основа на договор за концесия със Столична
община от 2000г., в сила и към датата на сключване на договора за обществена
поръчка, дружеството има специално право на ползване на публични активи и
изключително разрешение за предоставя ВиК услуги в границата на концесионната
площ – територията на Столична община. Отношенията с потребителите на ответното
дружество са уредени в Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „С.в.“ АД и в тях
изрично е предвидено издаването на ежемесечни фактури при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества. Същевременно потребителите (физически и юридически лица) са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в срок след датата на
фактуриране, когато могат да бъдат правени и възражения по доставките – чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 34 от Общите условия. С оглед на всички тези обстоятелства недоставянето на фактура, освен неизпълнение
на задължение на ответника по общите условия,
възможно препятства плащането на дължимите суми от потребител на
ответното дружество своевременно, което за дружеството би имало за имуществена
последица загуба поне в размер на законната лихва за забава за периода върху
дължимата от потребителя сума. 20 лева е размер на законната лихва на ден за задължение от около 70 000 лева, което не
е невъзможно да бъде и задължение на потребител за недоставени ВиК услуги, щом
се касае и за юридически лица. С оглед
изложеното не е нарушена обезщетителната
функция на неустойката, както и обезпечителна – да стимулира ищците като
изпълнител да изпълняват задълженията си по договора без забава, при огромния
брой потребители на ответника на територията на Столична община.
Общите условия при ответника са одобрени от ДКЕВР в
рамките на установената регулация на ВиК
услугите от този държавен орган – тяхното качество и цена, при воденето на
регистър на договорите за възлагане на извършването на ВиК услуги (чл. 6, ал. 1
от ЗРВКУ). ВиК услугите са дейности от обществен интерес (чл. 3, ал. 2 от
ЗРВКУ).
Отделно от това
спазването на Общите условия от ответника е част от съдържанието на сключения от него
концесионен договор за публично-частно партньорство със Столична община, въз
основа на който изобщо е осъществявана търговската дейност на дружеството.
Съгласно договора концесионерът е отговорен за измерването и фактурирането в
съответствие със закона и Общите условия, при което неизпълнението на тези задължения
е неизпълнение на концесионния договор. Тези обстоятелства също потвърждават,
че неустойката по договора за обществена поръчка в случая е съответна на
установените от закона и от страните
функции – обезпечителна и обезщетителна.
Или при възможните последици за ответника от
договорното неизпълнение на ищеца, не би могло да се счита, че неустойката по
т. 1.2.2 е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Това би било при огромен номинален размер на неустойката,
достигнат за сравнително кратък период след неизпълнението на вече възникнало
задължение, надвишаване на вредите от
порядъка на десетки пъти, липса на краен предел на неустойката при което
има превръщане на неустоечното
задължение в главнично или друго
подобно.
Стойността на доставката на отделната фактура (0.053
лева) по договора между страните не е решаваща, тъй като не за това е
определена неустойката, а за вредите за ответника от неизпълнението, и съображенията на ищците в този смисъл са
неоснователни, както и от поведението на ищците като изпълнител по договора за
обществена поръчка зависи времето на забава – кога доставката на всяка фактура и/или писмо до адреса на
кореспонденция ще бъде извършено.
Изложените съображения важат и относно неустоечната
клауза по т. 1.3. Ако не е спазено
изискването за поставяне в пощенска кутия по т. 1.21.1. от Раздел А: Техническо
задание (щом не са налице липсващи или разбити пощенски кутии, липсващи табелки
или разлика между името на клиента и собственика на жилището или неуточнен адрес,
когато фактурите са се поставяли на подходящо място във входа на сградата), то
фактически не е имало извършена доставка на фактурата до потребителя.
С оглед
изложеното клаузата на т. 1.3 от раздел В от договора между страните с
уговорена неустойка в размер на 20 лева за всяка фактура и/или писмо не е извън
присъщите обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.
Предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Воденото отделно
производство пред Комисията за защита на конкуренцията в процедура по обжалване по чл. 196 и сл. от
ЗОП на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка е без значение за допустимостта и
основателността на исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД относно действителността на
неустоечните клаузи (т.1.2.2). Касаело се е за
оспорен индивидуален
административен акт, при приложен
административно-процесуалния ред за оспорване на административни актове (чл.
145 - чл.178 от АПК), а не за водено исково производство.
По
разноските
Ищците са поискали присъждане на направените по делото
разноски. Установяват разноски за платена държавна такса по исковата молба от
1 730. 64 лева и 1 680 лева разноски за адвокатско възнаграждение без
ДДС, съответно 2 016 лева с ДДС. С оглед изхода на делото са дължими
1 570. 64 лева от платената държавна такса (4% от уважените искове и не
по-малко от 50 лева), както и 2 016 лева от разноските за адвокат, които
са в минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, общо 3 586. 64 лева. Не се касае за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК както общо
е възразил ответникът още в отговорите на исковата молба.
При отхвърляне на исковете за установяване на
нищожност на неустоечни клаузи от договора за обществена поръчка, на ответника
е дължимо възстановяването на разноските за юрисконсулт – 300 лева по чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, така както се претендират разноските по делото.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.в.“ АД,
с ЕИК *****и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „С.П.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и
адрес на управление ***, и „Д.С.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес
на управление ***, като участници в дружество по ЗЗД „Д.П.“, с ЕИК *****, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, сумата от 38 016 лева
(тридесет и осем хиляди и шестнадесет лева), останала неплатена част от цената
с ДДС по Договор № 7825/25.04.2018г. за електронна обработка, отпечатване,
сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма,
информационни и рекламни материали до клиентите на „С.в.“ АД, за което е била
издадена данъчна фактура № ********** от
03.08.2020г., със законната лихва за забава
от датата на исковата молба (20.10.2020) до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 264 лева (двеста
шестдесет и четири лева) изтекла лихва
за периода от 18.09.2020г. до 12.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
изтекли лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен
размер от 559. 68 лева, съответно период, както и исковете по чл. 124, ал 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за
прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 1.2.2 и чл. 1.3 от Раздел В: Специфични условия на
договора за обществена поръчка, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.П.“ ООД, с
ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***, и „Д.С.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***,
като участници в дружество по ЗЗД „Д.П.“,
с ЕИК *****, сумата от 3 586. 64
лева (три хиляди петстотин осемдесет и
шест лева и шестдесет и четири стотинки) разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, а „С.П.“ ООД и „Д.С.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***,
като участници в дружество по ЗЗД „Д.П.“,
да заплатят на „С.в.“ АД сумата от 300 лева (триста лева) разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: