РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско дело
№ 20221110104365 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Г. С. М., ЕГН: **********, срещу Г. Е. М., ЕГН
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата
е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката на 04.01.2022г., което е със
системен характер. Претендира разноски.
Ответникът по молбата в съдебно заседание не я оспорва, признава, че посоченото от
молителката в молбата е вярно.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които молителката може да се търси
защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак молителката и ответника имат сключен граждански брак на 19.08.1978г.
Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено от Г. Е. М. спрямо Г. С. М. физическо и
психическо насилие.
1
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 6 - 7 от
делото), удостоверение за сключен гр. брак (л. 8 от делото), лист за преглед на пациент от
04.01.2022г., два броя амбулаторни листа от 04.01.2022г. (л. 13, л. 14 и л. 15), медицински
документ от Катедра по образна диагностика при ВМА - за назначено изследване за лицева
графия на торакс или бял дроб и сърце, обзорна графия на бъбреци, абдомен и черен в две
равинини (л. 16 от делото). По делото е представена и приобщена като писмено
доказателство и писмо от Дирекция “Национална система 112”, МВР за постъпил сигнала на
04.01.2022г. от лице, представящо се за Г. М., ведно с компактдиск. (л. 55 от делото)
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Видно от представения по делото листа за преглед на пациент от 04.01.2022г. от д-р .....
във ВМА, се установява, че същата е съобщила за нанесен побой от нейния съпруг чрез
удари в областта на главата, областта на корема, като същата не е загубила съзнание и има
ясен спомен за случилото се. Отразено е още, че Г. М. е с оплаквания от болки в корема,
лява ръка и локално в главата в местата на нанесените удари, като са й назначени следните
изследвания: рентгенография на гръдния кош - белите дробове се просветляват без огнищни
или инфилтративни изменения, както и рехгенография на корема - от което нама дданни за
свободен ГАЗ и ХАС; краниография ФАС и профил- Б.О. В листа за преглед на пациент
медицинското лице освен това е посочило, че пациентката отказва предложената й
хоспитализация и й е предписан контролен преглед на 05.01.2022г., както и да спазва
постелен - леглови режим за няколко дни.
От двата амбулаторни листи от 04.01.2022г. се установява, че молителката Г. М. е
съобщила за нанесен побой и за болки в десните лакът и рамо, както и за нанесени удари по
глава, корем и гръден кош. В същите е отбелязано, че молителката е в добро общо
състояние,като няма белези на травматични уреждания.
По делото е представено и медицински документ от Катедра по образна диагностика при
ВМА - за назначени изследвания за лицева графия на торакс или бял дроб и сърце, обзорна
графия на бъбреци, абдомен и черен в две равинини (л. 16 от делото).
По делото е представено и писмо от Дирекция “Национална система 112”, МВР за
постъпил сигнала на 04.01.2022г. от лице, представящо се за Г. М., ведно с компактдиск. (л.
55 от делото) Към същия е приложен компактдиск с подаден сигнал на молителката на тел.
112, за който обаче не е направено доказателствено искане за изслушването му в съдебно
заседание по делото.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 23.03.2022г., е направил признание на
обстоятелствата, изложени в молбата (л. 33 от делото). Същият заявява, че твърдяното в
молбата насилие действително се е случило, като е удрял със стол, чадър, крака и ръце,
както и че след процесната дата не “я е докосвал”.
Признанието, направено от ответника в открито съдебно заседание, представлява
признание на факт за извършено от него спрямо молителката домашно насилие на
процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се преценява от съда, с
2
оглед на всички обстоятелства по делото.
Съдът на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения на страните,
обстоятелствата, че страните са съпрузи, както и че към момента на твърдените актове на
домашно насилие - 04.01.2022г. молителката и ответника са живели в едно жилище, описано
в молбата от 28.01.2022г., а именно в с. Мрамор, община Столична, район “Връбница”, ул.
“Росица”№ 5.
В откритото съдебно заседание на 28.09.2022г. е разпитан свидетелят Чавдар Г.ев М., син
на молителката и ответника.
Показанията на свидетеля Чавдар Г.ев М., син на молителката и ответника, съдът не
кредитира, тъй като намира, че същите са нелогични, както и не допринасят за изясняване на
предмета на спора, тъй като не сочат конкретика по отношение на твърдените атове на
насилие, за което свидетелят е заявил, че не знае нищо.
В конкретния случай, признанието на ответника изцяло кореспондира с представените и
приети по делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и отделените
обстоятелства като безспорни. Ето защо, съдът счита за доказано, че Г. Е. М. е осъществил
на 04.01.2022г. и акт на домашно насилие спрямо молителката - физически и психически
такъв.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страните, съдът намира, че става въпрос за физическа и вербална агресия, изразена от
страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно
насилие, под формата на физическо и психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН мерки за защита по отношение
на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 и 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде отстранен от съвместнообитаваното с молителката жилище с
3
адрес: ....., за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Г. С. М., както и до
обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес: Г. С. М., както и до местата за социални
контакти и отдих на молителката, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие са
настъпили за молителката Г. С. М. значителни вредни последици за живота и здравето й.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние и признанието на ответника,
счита, че на Г. Е. М., ЕГН **********, следва да бъде наложена глоба в размер на 400,00
(четиристотин) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото няма от никоя от страните по
делото, поради което и такива не се дължат за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. Е. М., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН **********, с адрес:
......, да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Г. С. М., ЕГН:
**********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с Г. С. М., ЕГН: **********, жилище, находящо се на адрес: ....., за
срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от издаване на заповедта.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН **********, да
не доближава Г. С. М., ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12
(дванадесет) месеца, считано от издаване на заповедта.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН **********, да
не доближава жилището, което обитава Г. С. М., ЕГН: **********, находящо се на адрес:
4
....., на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от
издаване на заповедта.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН **********, да
не доближава местата за социални контакти и отдих на Г. С. М., ЕГН: **********, на
разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от издаване на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Г. Е. М., ЕГН **********, глоба в размер на
400,00 (четиристиотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Г. Е. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5