Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19 ноември 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 11 ноември 2019 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №560…… по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и сл.
по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по оспорване
от С.Д.Д., действащ първоначално чрез адв. П. И., на решение КРД №1040-17-49 от
12.08.2019г. на директора на ТП на НОИ Русе, потвърждаващо разпореждане с №68 от 03.07.2019г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1
от КСО, с което е злополуката, станала със С. Д. на 30.05.2019г., служител в
„Пацони Маркет“ ООД не е приета за трудова.
Според
жалбоподателя и адвокат А. Н., представляваща го в проведеното съдебно заседание,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, а в последствие и директорът на ТП
на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че случилото се на 30.05.2019г.
със С. Д. не може да бъде квалифицирано като трудова злополука.
Адвокатът-пълномощник
на оспорващия счита, че решението и разпореждането са издадени в нарушение на
материалния закон, като излага подробни доводи в подкрепа на това свое
становище както в жалбата, с която е сезиран съда, така и в съдебно заседание и
в писмена защита.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което злополуката,
станала на 30.05.2019г. със Д. не е призната за трудова и признаването й за
такава. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния
си представител ст. юрисконсулт И. К. счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованото лице - „Пацони Маркет“ ООД, чрез управителя П. С.З., се
представляват от адв. Н. Д., който също изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и след като съобрази заключенията
на вещите лица по назначените и приети без възражения съдебно-техническа и
съдебно-медицинска експертизи, намира жалбата за процесуално допустима,
подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Фактите:
С декларация за
трудова злополука вх. № 68/28.06.2019 г. (л. 8 от преписката) „Пацони Маркет“
ООД, чрез упълномощено лице - П. Пенчев, в качеството му на осигурител, е
декларирало пред ТП на НОИ – Русе настъпилата на 30.05.2019 г. злополука със
служител на фирмата-С.Д.Д..
Според
отразеното в Декларацията за трудова злополука, С. Д. е назначен на пълно работно
време в обект, стопанисван от „Пацони Маркет“ ООД, а именно-ресторант „Овчарска
лъка“, а длъжността му е монтажник хладилни и климатични инсталации.
Злополуката се е случила на „случайно“ работно място, към 11.30 часа на
посочената дата. Работата, която е извършвал към него момент С. Д. е почистване
на строителни отпадъци от разкъртване на тухли/мазилка при външно барбекю, за
да се постави маса. В раздел X „Данни за увреждането“ няма описание, с изключение на посочената
последица-временна неработоспособност. Записани са и имената на двама свидетели.
В
административната преписка откриваме и Протокол за трудова злополука(л.12),
съставен на 03.06.2019г., приложение съгласно чл.2, ал.2 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Налични са и обяснения, дадени от пострадалото лице С. Д. и двама свидетели, служители
на „Пацони Маркет“ ООД, присъствали него ден в обекта, в който е станала
злополуката. Сред тези документи се намират и Епикриза на името на С.Д.Д.,
издадена от отделението по Кардиология при УМБАЛ „Канев АД“, 3 бр. болнични
листи. На л. 30 от преписката откриваме и длъжността характеристика за
длъжността „готвач“, на която на стр.2-ра е подписа на Д., че е запознат с нея.
Веднага следва и трудов договор, сключен между „Пацони Маркет“ ООД и С.Д.Д., от
който е видно, че длъжността, на която е назначен Д. е готвач, а мястото
на работа-с. Николово, отдел Овчарска лъка/ресторанта/, различна от посочената
длъжност в декларацията.
Именно тези
данни са послужили на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да приеме, че
не се касае за трудова злополука и да издаде оспореното пред директора на ТП на
НОИ разпореждане с №68 от 03.07.2019г. Идентично е подходил и горестоящия АО,
който също приема, че внезапното увреждане на С.Д.Д. е станало по време на
работа, но не е във връзка или по повод извършваната работа, както и не е и при
работа, извършвана в интерес на предприятието. С такива мотиви потвърдил оспореното
пред него разпореждане.
Какво още бе
установено от съда при извършеното разследване на случая, на базата на
събраните свидетелски показания и съобразно заключенията по двете експертизи- съдебно-техническа и
съдебно-медицинска:
На 30.05.2019г.,
при разчистване и подготвяне на външната база на ресторант „Овчарска лъка“, с.
Николово, където е и работно място на С. Д., в близост до барбекюто, Д. е
намерен паднал, в безпомощно състояние. Действията му там са били по време на
работа и са били свързани с разкъртване, за да се постави маса. По думите на
св. Г.,***, пристигнал по повод подаден сигнал за инцидент, „Заварихме
господина (сочи жалбоподателя) в състояние, което беше статус
„епилептикус" това е гърч, който може да продължи с денонощия,
денерализиран, всички части от тялото участваха и клоничен гърч, т.е. повтарящи
се хаотични движения. На мястото имаше нещо като метален шкаф, отгоре скара и
при гърча главата му се удряше жестоко в шкафа. Лежеше, главата му беше
близо до шкафа и при гърча си удряше главата в шкафа. Манипулацията беше трудна,
защото той се движеше постоянно и го държаха няколко души, доколкото разбрах
скарата беше електрическа “.
Още по-голяма
конкретика внасят думите на св. Г., който не е служител на фирмата, а дърводелец
на свободна практика. Той обяснява, че в деня на инцидента – 30.05.2019г. е имал
поръчка и е работил точно на обект „Овчарска лъка“.
По време на работата
си чул от жена, работеща там, че „Станчо паднал“. Жената идвала отвън от барбекюто. С негов колега тръгнали към барбекюто
и намерили Д. паднал по гръб, като част от тялото му било под метална маса.
Колегата на Г. се присегнал да хване С. Д. и казал: „Мисля, че бие ток".
„Огледахме се,
имаше един щепсел, който можеше да се издърпа, издърпахме го, към него имаше
включена някаква машина, не я знам каква, нещо като фурна. Изключихме
щепсела, придържахме главата на Станчо, когато отидохме имаше кървава пяна по
устата му и беше се изпуснал“. „Имаше нещо като тресене, главата му беше изметната
назад, раменете му бяха на едно желязо, той беше паднал назад, главата му
висеше назад и дишаше много тежко“. Обяснява още, че жалбоподателят е бил много
потен.
Заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза не установи каква може да е причината,
за да се стигне до токов удар, тъй като състоянието на мястото по време на
огледа на вещото лице не давал такава възможност.
Значително много
информация обаче дава заключението на д-р Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Според него, при липсата на данни за предходни заболявания, Д. е получил гърч,
като останалите симптоми и последствия и неговото състояние е предизвикано именно
от действие на ел. ток(л.81, предп. абзац от заключението). Това становище д-р
Д. поддържа и в съдебна зала, включително и след като изслуша внимателно свидетелските
показания и участва в задаване на въпроси към свидетелите. Уточнява още, че е
напълно възможно да няма последствия по тялото/белези/, при влажни повърхности,
изпотено тяло, влажни дрехи, както и се установи, че е било състоянието на С. Д./много
потен/. В съдебна зала д-р Д. излага становище, че най-вероятно токът не е попаднал
по крайниците, а по гръдния кош и това е предизвикало задушването. Още веднъж
по зададени въпроси уточнява, че няма данни С. Д. да е имал предходни
заболявания, които да доведат до това му състояние.
Неговото заключение и това по съдебно-техническата експертиза са
приети без възражения от страните.
При така
установените факти, голяма част събрани по
време на съдебното следствие, а не в проведеното административно
производство, съдът прави следните правни изводи:
Решение КРД №1040-17-49 от 12.08.2019г. е постановен от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО
административен орган, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания
за признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „г” от КСО).
Решението е издадено в изискуемата писмена форма
като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Според
горестоящия АО, внезапното увреждане на С.Д.Д. е станало по време
на работа, но не е във връзка или по повод извършваната работа, както и не е и
при работа, извършвана в интерес на предприятието. Това са крайните изводи за отхвърляне
на жалбата срещу издаденото разпореждане под №68 от 03.07.2019г., с което
злополуката, станала със С.Д.Д. не се признава за трудова.
Решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни,
постановени в нарушение на чл.35 от АПК и в нарушение на материалния закон.
В хода на административното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен и
материалния закон.
Съгласно нормата на
чл. 55, ал. 1 от КСО, "трудова злополука" е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Следователно законодателят изисква наличие в условията
на кумулативност на няколко предпоставки: настъпило внезапно увреждане на
здравето на осигуреното лице, настъпване на неблагоприятен резултат, изразяващ
се във временна или трайна неработоспособност или смърт, причинна връзка между
увреждането и извършваната от увреденото лице работа, при или в интерес на
работодателя.
Ето защо буди недоумение как длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, без да извърши каквото и да
е разследване, съобразно и изискванията на Раздел III от Наредбата, озаглавен „Разследване
и установяване на трудовите злополуки“, издава разпореждане под №68 от
03.07.2019г., с което злополуката, станала със С.Д.Д. не се признава за
трудова.
Това
разпореждане е издадено в нарушение на чл.7 и сл. от Наредбата, намиращи се в Раздел
III. Още повече, че нормата на чл.12, ал.1 от същата Наредба казва, че „Длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване въз основа на данните
в досието за трудовата злополука и данните в информационната система по чл. 33,
ал. 5, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване в 14-дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката
за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр“. Следователно, при
подаден формуляр/декларация, то е било длъжно да извърши пълно всестранно разследване
на случилото се на 30.05.2019 г. със служителя на „Пацони Маркет“ ООД - С.Д.Д.
и едва тогава да издаде своето разпореждане.
Погрешно, след
обжалване на разпореждането от С. Д. постъпва и директорът на ТП на НОИ Русе,
който със своето решение КРД №1040-17-49 от 12.08.2019г. отхвърля жалбата и
потвърждава разпореждането.
Не става ясно
как длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и след това горестоящия АО
приемат, че се касае за увреждане на С.Д.Д., станало по време на работа, но
не е във връзка или по повод извършваната работа, както и не е и при
работа, извършвана в интерес на предприятието. Кое точно от неговите действия,
независимо, че по длъжността характеристика и по трудов договор следва да
работи като готвач в заведението, не е във връзка или по повод извършваната
работа. Извършваната подготовка за летния сезон на мястото около барбекюто,
където би следвало да е неговото основно място на работа през лятото/освен във
вътрешната кухня/ няма как да бъде приета, че не е във връзка с неговата
работа. Подготовката на работното място е повече от безспорно, че е част от процеса
на работа на всеки един служител. А това е правел преди да се случи инцидента С.Д..
Горното се потвърждава от всички доказателства по делото. Неговият колега и
свидетел Л. М. точно това обяснява: „Когато тръгнахме да работим, той тръгна
да разкърти малко от мазилката, защото едната маса в лятната кухня не влизаше
плътно при подготовката на съоръженията за работа на лятната кухня. Трябваше
заедно да подготвим за работа лятната кухня. Довършихме лятната кухня, само тая
маса не влизаше там. Той беше свършил всичко и мястото беше достатъчно, за да
влезе масата“.
Не е ясно защо
изводът и на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и на директорът на ТП на
НОИ Русе е, че действията на С. Д. не са при работа, извършвана в интерес на
предприятието. След като той е на работа този ден, след като подготвя с колегата
си лятната кухня, е съвсем логично и закономерно тази работа да е в интерес на предприятието.
По делото има
достатъчно преки данни за това, че С. Д. е претърпял злополуката по време и във
връзка с извършвана от него трудова дейност за работодателя си. Именно за
изясняване на последното административният орган и неговите помощни органи е
следвало да съберат доказателства, което стори съда в проведеното съдебно производство.
По този начин
административният орган е постановил акта си в нарушение и на приложимите
материалноправни разпоредби – разпореждане по чл. 60 от КСО да се издава при
събрани достатъчни и категорични доказателства за причините и обстоятелствата
за възникване на злополуката, въз основа на които да обоснове разпореждането си
за приемане или неприемане на злополуката за трудова.
На основание чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен след отмяната на
оспорения административен акт да реши въпроса по същество. За тази цел следва
да се установи наличието или липсата на всички елементи от фактическия състав
на трудовата злополука, включително наличието на временна неработоспособност на
жалбоподателя.
В случая от четирите материалноправни предпоставки за обявяване на
злополуката като трудова, всички са налице (внезапно увреждане на здравето;
причинена временна неработоспособност; причинна връзка между увреждането и
неработоспособността и факта, че по време на работа е станала злополуката).
В настоящото съдебно производство, съдът счита този факт за доказан - от заключението
на съдебно – медицинската експертиза, от приложените медицински документи и от
събраните допълнително от съда доказателства.
Декларираната с вх. № 68/28.06.2019
г. от „Пацони Маркет“ ООД, чрез упълномощено лице - П. П., в качеството му на
осигурител, пред ТП на НОИ – Русе злополука, настъпила на 30.05.2019 г. със служител
на фирмата-С.Д.Д. е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, в какъвто
смисъл следва да е и произнасянето по същество по повод на подадената
декларация.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от страна
на жалбоподателя, на същия следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски по приложения списък с разноски (л. 94) в размер на 872 лева общо (522
лева възнаграждение за вещи лица и 350 лева адвокатско възнаграждение).
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2 и
чл. 173, ал. 1 АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
С.Д.Д. Решение КРД №1040-17-49 от 12.08.2019г. на директора на ТП на НОИ Русе,
потвърждаващо разпореждане с №68 от 03.07.2019г. на длъжностно лице по чл.60,
ал.1 от КСО, с което се приема, че злополуката, станала с Д. на 30.05.2019 г., не
е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за трудова злополуката, декларирана с подадената
от „Пацони Маркет“ ООД, чрез упълномощено лице - П. П., в качеството му на
осигурител декларация за трудова злополука вх. № 68/28.06.2019 г. на ТП на НОИ –
Русе.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Русе да заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** направените поделото
разноски в размер на 872 лева общо, от които 522 лева възнаграждение за вещи
лица и 350 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: