№ 82
гр. Горна Оряховица , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
при участието на секретаря Анита Е. Личева
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200103 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА А. М. С. е останала недоволна и чрез
защитника адв. М.М. от АК – Търговище обжалва електронен фиш серия К №
4292934, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 950 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че към датата на
връчване на фиша е била изтекла давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. При
издаване на фиша не била приспадната грешката на измерване на стойността
на скоростта от 3%. Не били налице условията за издаване на електронен
фиш, посочени изчерпателно в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
1
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от разпечатките от Търговския регистър на л. 39 и 40,
жалбоподателката била вписана като управител на дружеството „С.“ ЕООД,
ЕИК ***, на 08.06.2009 г. На 26.06.2018 г. вписването на С. като управител на
дружеството било заличено, като бил вписан нов управител на дружеството.
На 13.04.2019 г. в 9:07 часа при км 161+900 на път I-4 бил заснет с
мобилна система TFR1-М с рег. № * лек автомобил Б. с рег. № ***, движещ
се в посока към гр. София със скорост 153 км/ч при въведено в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. На 14.05.2019 г. за
установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против
жалбоподателката бил издаден обжалваният електронен фиш серия К №
4292934, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е
движел със скорост 148 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 26.01.2021 г.
(справката на л. 8). На 01.02.2021г. жалбата против фиша била заведена в ОД
на МВР – Велико Търново.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има
право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в
нея доводи.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити.
В процесния случай нарушението е установено и заснето на 13.04.2019
г., т.е. при действието на редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана в
2
ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Посочената редакция на
разпоредбата регламентира възможност да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител в случай на нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, без
да поставя изискване нарушението да е установено в отсъствието на
контролен орган или чрез използване на стационарно техническо средство.
При действието на тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесуалната
законосъобразност на електронния фиш са без значение обстоятелствата дали
нарушението е установено и заснето в присъствието или в отсъствието на
контролен орган, компетентен да спре превозното средство и да състави
против водача акт за установяване на административно нарушение, както и
дали използваното за установяване и заснемане на нарушението
автоматизирано техническо средство е стационарно или мобилно. Доводите в
жалбата в противния смисъл са неоснователни, тъй като се основават на
задължителни указания в тълкувателно решение, прието при действието на
отменена редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и неотносимо към приложимата
за процесния случай редакция на разпоредбата.
Неоснователен е и доводът в жалбата, че е изтекъл едногодишният
давностен срок за административнонаказателно преследване по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, тъй като от извършването на нарушението до връчването на фиша е
изминал период от почти две години. Според точния текст на разпоредбата
„не се образува административнонаказателно производство, ако е изтекла
една година от извършване на нарушението“. Съгласно общото правило на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. В особените процесуални правила по чл. 189,
ал. 4 и сл. от ЗДвП, по които се е развило процесното
административнонаказателно производство, не е уредено съставянето на акт
за установяване на административно нарушение за нарушенията, установени
и заснети с автоматизирано техническо средство или система. В тези случаи
административнонаказателното производство се образува със заснемането на
нарушението. Моментът на заснемане на нарушението по реда на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП съвпада с момента на неговото извършване. Поради това въпросът
за спазването на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в случаите на
3
образуване на административнонаказателното производство със заснемане на
нарушението няма практическо значение. В тези случаи обсъжданият срок
винаги е спазен, тъй като регламентираните в закона негово начало и край –
съотв. извършването на нарушението и образуването на
административнонаказателното производство чрез заснемане на нарушението
– съвпадат.
Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл. 11 от
ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В
този смисъл задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление
№ 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по
тълк.д. № 1/2014 г.). Посочената давност е започнала да тече на 13.04.2019 г.,
когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 14.05.2019 г., когато е издаден
обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова
тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 26.01.2021 г., когато
фишът е връчен на жалбоподателката. Започналата да тече на 26.01.2021 г.
нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал. 1
от НК на 31.01.2021 г., когато защитникът на жалбоподателката е подал
жалбата против фиша, която съдът е приел за допустима и по която е
образувал настоящото съдебно производство за обжалване на фиша. При това
положение следва да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне
започналата да тече на 26.01.2021 г. нова тригодишна преследвателна давност
не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 13.04.2019 г.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че към настоящия момент не е изтекла
давността за административнонаказателно преследване.
Относно материалната законосъобразност на обжалвания електронен
фиш съдът приема следното:
4
От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание
чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № 10837 (л. 7 на гърба), представляваща
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия
закон, от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на
същия хартиен носител, както и от данните в протокола за използване на
мобилната система на посочената във фиша дата на нарушението (л. 11 на
гърба) се установява, че на 13.04.2019 г. в 9:07 часа при км 161+900 на път I-4
лек автомобил Б. с рег. № *** се е движел в посока от гр. Варна към гр.
София със скорост 153 км/ч. От символа „обърната надолу стрелка“ в графата
„Посока“ се установява, че техническото средство е измервало скоростта на
автомобилите от приближаващия се трафик. (Така за значението на символа –
фиг. 6 в т. 3.2. от раздел VI „Работа със системата“ на техническото описание
и инструкцията за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л. 13 – 23).
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
161+000 до км 163+000 (л. 35), в сила към 13.04.2019 г., посоченото във фиша
място на нарушението при км 161+900 се намира по посоката на движение на
автомобила от гр. Варна към гр. София след поставения при км 162+160
пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, и
непосредствено преди кръстовището при км 161+883. Следователно мястото
на нарушението при км 161+900, на което автомобилът се е намирал в
момента на измерване на скоростта му, изобразено на кадъра T = 0 s от
разпечатката от клипа на л. 7 на гърба, попада в зоната на действие на пътния
знак В26, въвеждащ ограничението на скоростта от 60 км/ч за движещите се
пътни превозни средства в указаната във фиша посока от гр. Варна към гр.
София.
Противно на поддържаното в жалбата, при издаване на фиша е отчетена
грешката на измерване на стойността на скоростта с използваното техническо
средство от +/- 3%, посочена в т. 1.4.2 от раздел III на техническото описание
и инструкцията за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л. 13 – 23) и
на стр. 2 долу от протокола за последваща метрологична проверка на
техническото средство (л. 10). Фактическата измерената с мобилната система
скорост на автомобила от 153 км/ч е намалена с 3%, като в издадения фиш
скоростта на автомобила е приета за 148 км/ч.
5
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
В крайна сметка обаче обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен поради неправилно определяне на лицето, на което следва
да бъде наложено наказание за извършеното нарушение.
Видно от приложената на л. 7 справка, посоченият в електронния фиш
автомобил Б. с рег. № ***, с който е извършено нарушението, е собственост
на юридическото лице „С.“ ЕООД, ЕИК ***. Съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП за нарушенията, извършени при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото в този
закон наказание се налага на законния представител на юридическото лице
или на лицето, посочено от законния представител, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. От значение за определяне на
законния представител, на когото следва да се наложи административното
наказание, е датата на извършване на нарушението.
От цитираните по-горе разпечатки от Търговския регистър (л. 39 и 40)
се установява, че към посочената във фиша дата на нарушението, 13.04.2019
г., жалбоподателката А. М. С. не е имала качеството законен представител на
дружеството собственик на заснетия автомобил, тъй като осем месеца и
тринадесет дни по-рано вписването й като управител на дружеството е било
заличено, а като управител на дружеството е било вписано друго лице. Видно
от разпечатките на л. 39 и 40, към датата на нарушението жалбоподателката
не имала качеството на едноличен собственик на капитала (чл. 147, ал. 1 ТЗ),
на ликвидатор (чл. 269, ал. 1 от ТЗ), на синдик (чл. 658, ал. 1, т. 1 от ТЗ), на
временен синдик (чл. 668 във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 1 от ТЗ) или качеството на
друг законоустановен орган на дружеството собственик, по силата на което да
е имала положението на законен представител на юридическото лице. От
друга страна, в административнонаказателната преписка няма данни
действителният управител и законен представител на дружеството
собственик към датата на нарушението да е подавал декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, в която да е посочил жалбоподателката като лице, на което е било
предоставено управлението на автомобила към посочените във фиша ден и
час на нарушението.
6
След като към датата на нарушението жалбоподателката не е била
законен представител на юридическото лице собственик на заснетия
автомобил и не е била посочена от законния представител на дружеството
към тази дата по предвидения в закона ред като лице, на което е предоставено
управлението на автомобила, не са били налице предпоставките по чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП за извършеното с този автомобил нарушение да бъде издаден
електронен фиш против нея.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалвания
електронен фиш като незаконосъобразен.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателката за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд в размер на 300 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Уговарянето и
плащането на посоченото адвокатско възнаграждение е надлежно доказано
(разписката, включена в текста на договора на л. 25). Предвид изложеното
съдът следва да осъди ОД на МВР – Велико Търново да заплати на
жалбоподателката сумата 300 лв., представляващи направените разноски по
делото за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4292934 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на А. М. С., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. М.М., е наложено административно
наказание глоба в размер на 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21,
ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
7
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на А. М. С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:
*** – адв. М.М., сумата 300 лв. (триста лева), представляващи направените
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение за
представителство и защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8