Решение по дело №2845/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 143 ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Производството е образувано по жалба на Е.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Е.К. от *** срещу Заповед № 819з-231/24.11.2022г. издадена от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която е отказано извършване промяна на регистрация на лек автомобил „НИСАН 300ЗХ“ с рег. № *******

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че е налице съвпадение на номер на рамата и двигателя на автомобила, представен за пререгистрация поради промяна в собствеността, с автомобила, произведен през 1991г. със същите номера на рама и двигател. По тази причина, както и поради изтекла давност, е прекратено и образуваното ДП № 1529/2017г., образувано по описа на Първо РПУ на МВР Варна.

Иска се от съда да бъде отменена Заповед № 819з-231/24.11.2022 г. и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. Е.К., която поддържа жалбата и моли оспорения административен акт да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 09.06.2017г. в пункта за регистрация на ПС към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е представен за промяна на регистрацията с услуга „Възстановяване след прекратяване при уведомление от ГФ – без ГО, зачисляване в региона, промяна на собственост“ лек автомобил „НИСАН 300 ЗХ“ с рег. № ****, рама № ****************, с двигател № **** със заявление за регистрация № 170819007895/02.03.2017г. при идентификацията на колата от техник - механик на канал възникнали съмнения относно автентичността на идентификационния номер /VIN номер/ и е извършен допълнителен оглед от комисия, съгласно т. 1 т. IV от Заповед № 365з-3937/04.11.20216г. на Директора на ОДМВР Варна. Резултатите от допълнителния оглед са изложени в Протокол № 51/16.10.2017г. за извършена съдебно-трасологическа експертиза, според която след обработка на лаковото покритие, покриващо повърхността на номера на рамата с органичен разтворител, се установило, че боята в областта на номера се отнема лесно, при което се установили следи от механично въздействие. При ейцване – обработка с киселина, не се появили други символи, според експертите – „най-вероятно поради дълбоко механично заличаване“. Освен на рамата, в двигателния отсек на автомобила имало табелка, прикрепена с нитове, с номера на рамата. При така установеното било прието, че номерът на рамата не е автентичен. Образувано било досъдебно производство № 1529/2017г., което е прекратено с Постановление от 15.02.2019г. на прокурор при РП Варна, поради изтекла давност, тъй като автомобилът е бил с първоначална регистрация през 1992г. с този номер на рама и до образуване на производството на 13.07.2017г. е изтекла давността по чл. 80 ал. 1 от НК за деянието по чл. 345 ал. 1 от НК, както и срокът по чл. 82 ал. 4 от НК. По молба на С., след приключване на ДП № 1529/2017г., за произнасяне по заявлението му - № 170819007895/02.03.2017г., е постановена оспорената в настоящото производство заповед.

В заповедта е преповторено заключението на експертите от Протокол № 51/16.10.2017г. като фактическо основание и е прието, че е налице хипотезата на чл. 6 от Наредба № 8121з-1/02.01.2018г. за определяне реда за поставяне на нов идентификационен номер на ППС и чл. 7 ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което е отказано да бъде извършена промяна в регистрацията на автомобила на жалбоподателя С..

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл. 143 ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Член 143 ал. 3 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно разпоредбата на ал. 1 на чл. 143 от ЗДвП изисква регистриране на моторното превозно средство по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, ал. 2 прави разграничение между идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а ал. 3 забранява регистриране на пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер.

Легалната дефиниция на понятието "идентификационен номер на превозното средство" се съдържа в § 6 т. 61 от ДР на ЗДвП и означава "подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му".

Съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: 1. идентификацията на превозното средство в случаите, когато се изисква; 2. достоверността на представените документи и данните на собственика; 3. произхода на превозното средство и 4. техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. Според нормата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № I-45 превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените документи по реда на глава втора от същата Наредба № I-45.

Законът предпоставя, че съществена характеристика на превозното средство е рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер за да бъде регистрирано моторното превозно средство, а двигателят е компонент на автомобила. Целта на цитираните разпоредби е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. След като върху рамата на автомобила съществува оригинален номер, поставен от производителя, не е възможно да е изпълнен някой от трите фактически състава, визирани в законовата разпоредба - да е неправомерно изменен, подменен или заличен същия, което да е предпоставка за отказ за регистрация на превозното средство. Нормата на чл. 143 ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143 от ЗДвП, поради което не може да се прилага разширително и санкцията да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен номер на рамата, но е констатирана механична интервенция върху знаци на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила.

В случая е установено въздействие върху номера на рамата, но и двете приети по делото съдебно-технически експертизи бяха категорични, че това въздействие не се е отразило на автентичността на номера, тъй като е променян оригиналния цвят на колата и премахването му механично и наслагването на нов с неоригинална боя е довело до наличието на следи от механично въздействие върху номера. Вещото лице М. в заключението си е описал подробно кои други части на автомобила са били изследвани от него, вкл. и двигателя, за който в оспорената заповед е посочено, че не е изследван, защото бил на „труднодостъпно място“, и е установил, че и двата номера – на рамата и на двигателя са автентични. Направено е много подробно описание на числата и буквите на идентификационния номер, посочено е, че са разположени правилно и без да са налице изкривявания, като изводът е следите от въздействия са резултат от стареене на елементите, лош подбор на неоригинални консумативи и лоша подготовка на елемента за боядисване.

Повторната СТЕ също не е установила въздействие върху номера на рамата, освен такова, което според него също се дължи на премахването на оригиналната боя и наслагването на друга – неоригинална – почистване с шкурка на детайла. Вещото лице допуска възможността да бъде подменен целия детайл, върху който се набива номера на рамата, но върху самият номер не е установено въздействие, което да го прави неавтентичен.

Заключенията по двете експертизи опровергават заключението, обективирано в Протокол № 51/16.10.2017г. за извършена съдебно-трасологическа експертиза, на която се основава акта на ответника. Предвид установяванията на вещите лица и останалите доказателства по делото, съдът намира че е проведено успешно оспорването на твърденията на ответника за неавтентичност на идентификационния номер, което е послужило като мотив за отказ да бъде извършена пререгистрацията на автомобила.

Заповедта за отказ да бъде пререгистриран автомобила е незаконосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде уважена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Е.С.С., направените по делото разноски в размер на 1730 лв., от които 10 лв. държавна такса, 1220 лв. възнаграждение за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 819з-231/24.11.2022г. издадена от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Е.С.С., ЕГН **********,*** сума в размер на 1730 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: