Решение по дело №311/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от А. И. М., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Б. М. от АК - [област], с адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката А. И. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката А. И. М. заявява в жалбата, че обжалва в срок Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. Жалбоподателката сочи, че в решението си административният орган е изложил субективни мотиви, някои от които пренесени от Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото й на защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Сочи също, че в случая, спорният въпрос е по отношение на майчинството, като счита, че административният орган напълно неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода на майчинство от 1/една/ година, за времето от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., както и счита, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай. Сочи, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че в случая, спорният период на майчинство е от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., поради което, времето на майчинство и неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 год. разпоредби. Излага довод, че според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите/ЗП/ (отм. ) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда и че съгласно действащата към относимия период Инструкция №2492/29.12.1967 год.(отм.), за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закона за пенсиите.

На следващо място излага довод, че относимо към спора е и ПМС №61/1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.2 от 1968 год.), съгласно което, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, както и че съгласно сега действащата разпоредба на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. Сочи, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Според жалбоподателката, от съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 год. норми на ЗП (отм.), и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. и за осигурителен стаж при пенсиониране. В жалбата се сочи, че е установено по административната преписка, че жалбоподателката е била неработеща майка за период от 09.07.1981 год. 09.07.1982 год., т.е. преди 31.12.1999 год. Счита, че по силата на чл.80 от ППЗП/отм./, горният период се зачита за трудов стаж, поради което, на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО, периодът на майчинството следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО, като в този смисъл била и трайната съдебна практика. В жалбата се твърди, че при така установеното следва да се приеме, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15 години, 05 месеца и 20 дни, поради което и при навършена възраст 67 год., за нея са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Поради това, в жалбата се твърди също, че оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на А. И. М. срещу Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен орган да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с Вх.№2113-08-637/16.04.2024 год. от А. И. М., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.2 от КСО. Твърди се в жалбата, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, с жалбата се моли, съдът да отмени Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон. Направено е и искане да бъдат присъдени на жалбоподателката направените разноски по делото.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката А. И. М., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], [община], [област], не се явява и не се представлява. От същата, чрез упълномощения й процесуален представител – адв.Б. М. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че няма да сочи и няма да представя нови доказателства, както и няма нови доказателствени искания. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А. И. М. против Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон, като излага довод, че незачитането на времето на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи на разпоредбите на чл.14 и чл.47 от Конституцията на Република България, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображенията, как следва да се тълкуват тези текстове, са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България. Сочи също, че в своята съдебна практика, изразена в посочените в молбата съдебни решения на ВАС, съдът е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, както и че уредените в чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл.68, ал.1 - 2 от КСО и чл.68, ал.3 от КСО. С молбата отново моли да бъдат присъдени на жалбоподателката и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, подадена от А. И. М., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката А. И. М. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-318#1 от 22.07.2024 год. на ТП на НОИ – [област]/л.7/, като е получено лично от пълномощника – адв.Б. М., срещу подпис, на датата 30.07.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.10/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-149#1 от 31.07.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на 1-ия/първия/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на първия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към административната преписка документи, жалбоподателката А. И. М. е подала заявление с Вх.№2113-08-637 от 16.04.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.23-л.24/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявлението са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея осигурителен стаж/л.27-л.30/. Към тези удостоверителни документи е приложено и Удостоверение за родените от майката А. И. М. деца, с Изх.№** от *** год., издадено от [община], [област]/л.27/, в което са посочени с трите им имена и ЕГН, две родени от нея деца.

По повод това заявление Вх.№2113-08-637 от 16.04.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от А. И. М., е издадено Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, с което, на жалбоподателката А. И. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от III-та категория труд – 15 год., 00 мес. и 20 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 14 год., 00 мес. и 20 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 16.04.2024 год., жалбоподателката А. И. М. е имала навършена възраст – 67 години, 00 месеца и 00 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 00 месеца и 00 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2024 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (36 години и 06 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 67 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., на основание чл.9, ал.7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на деца като неработеща майка, с календарна продължителност 01/една/ година. Изрично е посочено обаче, че периодът на майчинство, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателката А. И. М. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – [област] е било получено от пълномощник на жалбоподателката А. И. М., срещу подпис, на датата 20.06.2024 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.15/.

Против разпореждането е била подадена в срок жалба от А. И. М., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-318 от 24.06.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.11-л.12/, в която са изложени доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателката, неправилно с обжалваното разпореждане, посочения в него период на майчинство, не й е зачетен за действителен осигурителен стаж. В жалбата са изложени доводи и аргументи в тази насока, като е поискано обжалваното Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, да бъде отменено като противоречащо на материалния закон и преписката да бъде върната за ново произнасяне от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, по заявлението с Вх.№2113-08-637 от 16.04.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена жалбата на А. И. М. против Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.

В мотивите към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на производството, като е посочил, че при преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателката няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 67 години, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, какъв е размерът на действителния осигурителен стаж на жалбоподателката А. И. М. и достатъчен ли е същият за отпускане на заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в решението е прието, че отговорът на този последен въпрос следва да е отрицателен.

В решението е посочено, че за разлика от хипотезата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, където освен навършване на определена възраст се изисква и наличие на определен осигурителен стаж, в ал.3 на в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попадал и настоящия случай, законодателят предвидил за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид така посочената легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж.

На следващо място, в мотивите е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж и че законодателя изрично допълнил кои периоди въпреки, че не са действително отработени, следва да се включат в посочената хипотеза - това е времето, през което лицата са отбивали редовната си военна служба и периода по чл.7 от ЗПГРРРЛ (ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.). В тази връзка, в контекста на изложеното е прието, че не може да се зачете за действителен стаж времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3/три/-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др., като се излага и довод, че в случай, че законодателят считал, че периода, през който неработещите майки са гледали децата си, следва да се признава за действителен стаж, щял да включи и този текст при направеното преди няколко месеца допълнение на КСО. Посочено е, че доказателство за това разбиране и смисъла, който е вложел законодателят, било отхвърленото от 49-ото Народно събрание на 26.07.2023 год. предложение за изменение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО относно периода, през който неработещите майки са гледали децата си, да се зачита за действителен осигурителен стаж, като според органа разграничението, което се прави между работещи и неработещи майки било ясно и разбираемо и следвало да се прилага в смисъла, който законодателя е вложил в него.

По-нататък в решението е отбелязано, че в обжалваното разпореждане не е зачетено за действителен осигурителен стаж времето, през което жалбоподателката е била в майчинство, като видно от описа на осигурителния стаж на А. И. М., приложен към пенсионното й досие, това бил периода от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., с продължителност 01 година, 00 месеца и 00 дни, за първо дете, зачетен съгласно Удостоверение за родените от майката деца, с Изх.№**/*** год., издадено от [община], като е посочено, че от пенсионния орган е прието, че през този период А. И. М. е била неработеща майка, предвид на това, че същия този период не фигурира в издадените й удостоверителни документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и служещи за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране.

В мотивите е посочено, че с Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. (Обн., ДВ, бр.101/1967 год.) за насърчаване на раждаемостта, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца и че с т.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967 год., на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи, с удостоверението за раждане се зачита за трудов стаж времето: при първо дете - 12 месеца, при второ дете - 14 месеца, при трето дете - 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца. Сочи се също, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО, като предвид на това е направен е извод, че правилно било твърдението в жалбата, че периодът на майчинство следва да се зачете за осигурителен стаж, но с оглед всичко изложеното по-горе било пределно ясно, че това време не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

В мотивите е прието също, че позоваването от страна на жалбоподателката на разпоредбата на чл.80 от ППЗП е неотносимо в настоящия случай, тъй като нормата касаела платения и неплатения отпуск по Кодекса на труда, т.е. отпускът за отглеждане на дете, предоставен за времето, през което лицата са били наети на трудов договор и че в този случай лицата имат право на отпуск, тъй като имат работодател, който да им го разреши, но настоящия казус не попадал в посочената хипотеза, тъй като А. И. М. не е ползвала отпуск, тъй като е била безработна.

По-нататък в мотивите се сочи, че периодът, през който жените не са били наети и са родили и гледали децата си, се приравнява на трудов стаж, т.е. това е приравнен трудов стаж, а не същински такъв и че този стаж се приравнява на трудов стаж, както се приравнява и периодът на получаване на парично обезщетение за безработица и периодът, през който лице се е обучавало във висше учебно заведение и е закупило този период по реда на чл.9а, ал.1 от КСО, т.к. противното би означавало, че на жена, която отговаря на изискванията за възраст по чл.68, ал.3 от КСО, следва да се отпусне пенсия, ако тя е родила и отгледала 5 и повече деца, без да има и един ден трудов /осигурителен стаж и че следователно, пенсионният орган трябва да отпусне пенсия за трудова дейност, без реално да е полаган труд от заявителката, което било в разрез с дуxa и разума на закона за намиране на баланс между интересите на осигурените лица и съблюдаването на принципите на осигурителната система. В мотивите е отбелязано, че между впрочем, тези лица биха имали право на персонална пенсия по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НПОС, съгласно която, право на персонална пенсия имат жените, навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО и родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст, но на основание чл.7, ал.3 от НПОС, законодателят изрично изисквал лицата по ал.2, т.2 и т.3 да имат и действителен осигурителен стаж най-малко 3/три/ години, като това изискване съществувало още от влизането в сила на НПОС, т.е. от 01.01.2000 год. Направен е извод, че ако безрезервно бъде признат за действителен стаж периодът на неработеща майка, която е гледала новороденото си дете, то тогава разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и ал.3 от НПОС губила всякакъв смисъл.

Предвид изложеното, от административния орган е прието, че като не е зачел периода от 1/една/ година, 00месеца и 00 дни, през който А. И. М. е била неработеща майка, пенсионният орган правилно е определил действителния й осигурителен стаж, в размер на 14 години, 00 месеца и 20 дни. Посочено е, че при липсата на някоя от установите в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая наличието на действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено и в случая.

По тези съображения, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу него.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в ТП на НОИ – Кърджали на 24.06.2024 год., а решението по повод тази жалба е постановено на 22.07.2024 год. Същото, освен това, е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение за родените от майката деца, с Изх.№** от *** год., издадено от [община], [област]/л.27/, жалбоподателката А. И. М. е родила две деца, като първото от тях е М. М. В., с [ЕГН] и второто е Г. Б. С., с [ЕГН].

Предвид това и предвид установените данни по преписката, в т.ч. и от Опис на осигурителния стаж на А. И. М., приложен към пенсионното й досие/л.16/, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и горестоящият административен орган, са приели, че за периода от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., т.е. за период с продължителност от 01 година, 00 месеца и 00 дни, същата е била в майчинство и не е била работеща майка, т.е. имала е качество на „неработеща майка”.

Спорен по делото всъщност е единствено въпросът, дали този процесен период, описан по-горе, се е признавал за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен. Следва в тази връзка да се отбележи, че по силата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че преценката за действителността на спорния в настоящия случай стаж, досежно посочения по-горе период, следва да се направи съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 година.

Така, най-напред следва да се посочи, че приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не е изменяна и е регламентирала, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорния по делото период е било в сила Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.2 от 1968 г.), регламентиращо, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца, като съгласно т.9, ал.4 и ал.5 от цитираното постановление, на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи с удостоверението за раждане се зачита времето: при първо дете – 12 месеца, при второ дете – 14 месеца, при трето дете – 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете – 12 месеца. В същия дух е и т.4 от Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн., ДВ, бр.15 от 1970 г., действала през процесните периоди), която предвижда, че при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. В разпоредбите на т.2, ал.1 и ал.2 от Инструкцията е указано, че трудов стаж по т.9, ал. 4 и 5 от постановлението се зачита на жените-майки, които към деня на раждането на детето не работят като осигурени за всички осигурителни рискове, както и когато жената-майка (осиновителка) през отделни етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на детето е работила като осигурена за всички осигурителни случаи, а през други не е работила или е била осигурена само за случай на трудова злополука, се зачита стаж само за периодите, през които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи. Също така, към спорният по делото период от време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 год. (отм.), според която, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП.

Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп., ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.) от ДР на КСО. Съгласно действащата понастоящем редакция на тази норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето, през което неработеща майка е гледала детето си (период с продължителност от 01 година, 00 месеца и 00 дни - времето от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год.), не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Тезата, поддържана от пенсионния орган не може да бъде споделена, тъй като в духа на изложеното по-горе е и сега действащата уредба. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство, и преди и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3/три/-годишна възраст.

С оглед цитираната нормативна уредба се налага един безспорен, според настоящия съдебен състав извод, че и при двата пенсионни режима - и по отменения Закон за пенсиите/ЗП/, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния орган на ТП на НОИ – Кърджали, а и от горестоящия му административен орган. Впрочем, следва да се отбележи, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж драстично нарушава разпоредбите на чл.17 и чл.47, ал.2 от Конституцията на Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България.

При така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателката А. И. М. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 16.04.2024 год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж на неработеща майка по време на майчинство, която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на тази т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето, през което неработеща майка е гледала дете, поради което, този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и многобройната последователна и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд (В същия смисъл - Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм. дело №5956/2019 г.; Решение №5377 от 03.06.2022 г. по адм. дело №139/2022 г.; Решение №1624 от 21.02.2022 г. по адм. дело №11773/2021 г.; Решение №47 от 05.01.2021 г. по адм. дело №6669/2020 г.; Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм. дело №5956/2019 г. и мн.др.), с която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.

След като не е зачел периода на майчинство на жалбоподателката А. И. М., за времето от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., за отглеждане на роденото от нея първо дете, т.е. за период с обща продължителност от 01 година, 00 месеца и 00 дни, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите материалноправни разпоредби на закона.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от А. И. М., с изложените в нея доводи и инвокираните оплаквания, се явява доказана и основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от А. И. М., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката А. И. М., целия период, с продължителност от 01 година, 00 месеца и 00 дни, през който същата е била в майчинство/от 09.07.1981 год. до 09.07.1982 год., за отглеждане на първо дете/, след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същата, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката А. И. М., с адрес: [населено място], [улица], [община], [област], изразена в подадената жалба против административния акт и поддържана в депозираната преди съдебното заседание писмена молба от процесуалния й представител, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, според представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от *** год./л.5, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.5, стр.1/. Този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с приложимата и действащата редакция на нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева.

За дължимите на жалбоподателката А. И. М., с адрес: [населено място], [улица], [община], [област], деловодни разноски, сторени в настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-149 от 22.07.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А. И. М., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], против Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката А. И. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-637#8 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката А. И. М., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с Вх.№2113-08-637 от 16.04.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от А. И. М., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ на А. И. М., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], направените от нея деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.