№ 14586
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110139389 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец),
подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф.И.. Ищецът
твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. ., находящ се
в ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. Поддържа, че ответникът е потребявал
доставяната топлинна енергия през съответния период, но не я е заплатил. Намира, че
е налице облигационно отношение с него като наемател на общински имот на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят дължимите суми. Като не
сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетения за
забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в
сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява,
че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата
се извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда
да осъди ответника да му заплати стойността на доставената топлинна енергия,
стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две
стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. Х. Л., ЕГН **********, адрес .. Заявява, че не оспорва претенциите на
1
ищеца. Твърди, че е заплатил задълженията. Моли съда да присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение, което да заплати след решението по делото.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените
с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява четири кумулативно съединени осъдителни иска с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждането на парични суми за стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна
енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетение
за забава, начислено върху стойността на услугата дялово разпределение. Исковете са
свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 05. 2019 г. –
30. 04. 2021 г. спрямо следния недвижим имот: ап. ., находящ се в ..
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30.
04. 2021 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответника топлинна
енергия спрямо процесния топлоснабден имот в твърдяното количество, че стойността
на реално доставената топлинна енергия възлиза на 418 лева и 69 стотинки, че през
процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била извършвана услугата
дялово разпределение, че стойността на услугата дялово разпределение през периода
01. 06. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. възлиза на 15 лева и 96 стотинки, че ответникът е
изпаднал в забава за задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата
дялово разпределение и размерите на двете обезщетения за забава. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното пълно
погасяване на задълженията чрез плащане.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от
2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай към исковата молба са приложени писмени
доказателства, от които се установява, че Ц. А. Л. е била облигационен ползувател на
процесния недвижим имот, общинска собственост, считано от 02. 06. 2015 г., за което
била издадена настанителна заповед № ЖН-04-39 от 02. 06. 2015 г. През същата
година Ц. А. Л. сключила индивидуален договор с топлопреносното предприятие за
доставянето на топлинна енергия спрямо процесния недвижим имот, като попълнила и
2
подала заявление-декларация за откриването на индивидуална партида. По делото
няма данни и не се оспорва така възникналото облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия да е било прекъснато до смъртта на Ц. А. Л.,
настъпила на 01. 01. 2022 г. Ето защо съдът следва да приеме, че през процесния
период действително е било налице валидно облигационно отношение между ищеца и
Ц. А. Л., свързано с доставянето на топлинна енергия. Страните не спорят и относно
размерите на задълженията за стойността на реално доставената топлинна енергия в
размер на 418 лева и 69 стотинки, съответно реално извършената услуга дялово
разпределение в размер на 15 лева и 96 стотинки. Страните не спорят освен това и
относно размера на задължението за обезщетение за забава върху тези две главници.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че ответникът е
наследил тези парични задължения на Ц. А. Л. (Н.Х.Л.А. е непълно осиновена /Н. О./ и
не е наследила задълженията).
От представения с отговора на исковата молба платежен документ се доказва, че
ответникът е погасил чрез плащане на 17. 04. 2024 г. Ищецът е потвърдил полученото
плащане и е признал, че с него са погасени всички претендирани с исковата молба
парични задължения освен разноските за юрисконсултско възнаграждение, които
продължава да претендира. При това положение съдът следва да приеме, че
доказаните парични задължения са били погасени чрез плащане. След като паричните
задължения са погасени чрез плащане, то предявените за тях осъдителни искове трябва
да бъдат отхвърлени.
Разноски. При това положение съдът трябва да присъди сторените разноски.
Ищецът претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение, а ответникът
не претендира разноски. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати разноски
предвид текста на чл. 78, ал. 4 ГПК, при положение че с отговора на исковата молба е
признал иска? Според настоящият съдебен състав отговорът е положителен. Още
приживе наследодателката е изпаднала в забава за заплащането им, поради което
покана съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД не е следвало да бъде отправяна до ответника, неин
наследник. А дори и да можеше да се приеме, че покана е трябвало да бъде отправена,
ищецът не би могъл да разбере за смъртта на наследодателката без ответникът да го е
уведомил за нея съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. (т. нар. „закриване на партида“).
Понеже наследодателката е изпаднала в забава още приживе и тъй като ответникът не
е изпълнил задължението да уведоми топлопреносното предприятие за смъртта й, то
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е дал повод за завеждането на
делото. Той дължи разноските, които ищецът претендира.
Претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение се определят по
преценка на съда съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид липсата на каквато и
да е фактическа и правна сложност на делото и с оглед извършеното признание на
исковете и плащане от ответника, което още повече облекчи провеждането на
съдопроизводството, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение трябва да
бъде определено в размер на 10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
3
управление ., срещу ответника А. Х. Л., ЕГН **********, адрес ., осъдителни искове с
правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за присъждането на следните погасени чрез плащане в
хода на процеса парични задължения:
- сумата 418 лева и 69 стотинки, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия, доставена през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021
г. спрямо следния недвижим имот: ап. ., находящ се в .;
- сумата 77 лева и 82 стотинки мораторна лихва, начислена от 15. 09. 2020
г. до 27. 06. 2023 г. върху главницата за стойността на топлинната енергия;
- сумата 15 лева и 96 стотинки, представляваща цената на извършената
услуга дялово разпределение през периода 01. 06. 2020 г. - 30 . 04. 2021 г.;
- и сумата 4 лева и 3 стотинки, представляваща мораторна лихва, начислена
от 15. 08. 2020 г. до 27. 06. 2023 г. върху главницата за цената на дяловото
разпределение.
ОСЪЖДА ответника А. Х. Л., ЕГН **********, адрес ., да заплати на ищеца „.“
ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., сумата в размер на 10 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4