№ 618 /24.8.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х състав, в
открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Тодорка Стойнова и при участието
на прокурора Паун Савов, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 600 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по касационна жалба на Л.Н.М. против Решение № 249 от 13.04.2020 г.,
постановено по нахд № 1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1818-000291 /
08.07.2019 г. на началник сектор в Районно управление на МВР – Пазарджик към
Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от същия закон на
Л.Н.М. е наложена глоба в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от същия закон му е
наложена глоба в размер на 10 лв.
Касаторът моли да бъде
отменено обжалваното решение и наказателното постановление. Излага съображения
за нарушения на закона, включително – за неприлагане на разпоредбите за
маловажност на нарушението. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
– Районно
управление на МВР – Пазарджик към Областна дирекция на МВР – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание. Моли да бъде оставено в сила решението на
районния съд. Излага съображения за неговата законосъобразност и правилност.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел от една страна, че извършването на нарушението е безспорно
установено със събраните по делото доказателства, а от друга, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения, в каквато насока са
възраженията на жалбоподателя и настоящ касатор.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.
Действително,
касаторът е извършил вменените му административни нарушения, като при
управление на МПС не е бил поставил обезопасителен колан и не е носил
контролния талон към свидетелството за управление. Фактът на нарушенията е
несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал показанията на разпитаните
полицейски служители и необорената доказателствена сила на редовно съставения
АУАН.
Неоснователни са
възраженията на касатора за извършени съществени нарушения в
административнонаказателното производство, поддържани и пред районния съд.
При описанието
на нарушението в АУАН наистина не е посочена категорията на управляваното от
касатора МПС и уточнението, че същото е оборудвано с обезопасителен колан. Но
настоящият състав не счита, че тази непълнота при описанието на нарушението е
достатъчна за отмяна на постановлението в частта му относно това нарушение.
Напълно основателен е доводът на съда, че автомобилът, който е закупен от
касатора на лизинг е новопроизведен, а безспорно произведените в последните
няколко десетилетия автомобили са оборудвани с обезопасителни колани, които
представляват една от базовите системи, гарантиращи безопасността на водача и
пътниците в случай на аварийна ситуация. Не представлява съществен пропуск
непосочването на категорията на автомобила, тъй като и в АУАН и в НП е
отразено, че същият е “лек автомобил“.
Независимо от
горното, дори и да се приеме, че е допусната нередовност в акта, тя не е
толкова съществена и не нарушава в значителна степен правото на защита на
касатора, противно на неговото становище. Напротив, напълно приложима е
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в случая е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина.
Несъстоятелни са
и възраженията за допуснати нарушения при установяване и санкциониране и на
второто нарушение – неносене на контролния талон. Правилно съдът е приел, че
констатацията в АУАН, че жалбоподателят “не представя“ контролния талон не
представлява съществена нередовност в акта, която да е достатъчна за отмяна на
НП. Действително в закона задължението е формулирано посредством глагола
“носене“ на определени документи, включително контролния талон. Но несъмнено
нарушението не е съществено, тъй като установяването на факта на неносене на талона се установява единствено
посредством представянето на същия при поискване от контролните органи, какъвто
именно е настоящият случай. Предвид това правилно е прието от съда, че и по
отношение на това нарушение е напълно приложима възможността за издаване на НП
при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Действително в случая не съществува съмнение, че именно касаторът
виновно е извършил вмененото му нарушение.
Противно на
становището на касатора, съдът не е допуснал нарушение, като не е приложил
разпоредбата за маловажност по отношение на това нарушение. Действително, в НП
не са изложени изрични мотиви, че нарушението не е маловажно но липсва и
законово задължение за излагане на такива. Нарушението не е с явно незначителна
степен на обществена опасност, както счита касаторът. То е формално нарушение и
за да е осъществено не е необходимо да са настъпили резултатни последици.
Самото неносене на талона поставя в опасност обществените отношения, свързани с
възможността за осъществяване на ефективен контрол от полицейските органи.
Действително предвиденото в случая и наложено с НП наказание е в размер само на
10 лв. но този размер е обоснован и справедлив. В случая липсват каквито и да
са смекчаващи обстоятелства, а още по-малко са налице значителни или множество
такива, които да придават по-ниска степен на обществена опасност от обичайната
за този вид нарушения и съответно да обосноват маловажност на конкретното
извършено нарушение.
Предвид
гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон, като
е потвърдил наказателното постановление. Затова, като законосъобразно,
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 249 от 13.04.2020 г., постановено по нахд № 1934/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-1818-000291 / 08.07.2019 г. на началник сектор в Районно управление на МВР –
Пазарджик към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което постановление за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от същия закон на Л.Н.М. е наложена глоба в размер на 50 лв. и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от същия
закон му е наложена глоба в размер на 10 лв.
Решението е
окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/