Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 04.03.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 863 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 17.04.2016 г. на републикански път III-623 „(о.
п. Кюстендил - о. п. Дупница) - Мламолово - Бобов дол - Жедна - Извор - Лобош -
Земен - Враня стена - Габрешевци”, с посока от с. К. към с. Е.а е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил, марка „Л.“, модел
„.“, с peг. № ., собственост и управляван от И.Ц.А.,
попада в дупка на пътното платно на републиканския път. Подадено било
уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“, като в резултат на ПТП-то бил увреден лекият автомобил, марка „Л.“,
модел „.“, с peг. № ..
За
процесното МПС бил сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско” и „Злополука” на МПС
със ЗАД „А.” с полица № .и период на застрахователното покритие от 21.11.2015
г. до 20.11.2016 г. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от сключения
застрахователен договор, застрахователят образувал преписка по щета № ., след
което застрахованият увреден лек автомобил бил огледан от експерти на
застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на процесното ПТП и на 22.06.2016 г. било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 919,62 лева с преводно нареждане № .г.
на собственика на увредения лек автомобил.
Съгласно
чл. 410, ал. 1 КЗ ЗАД „А.“, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно
обезщетение встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Сочи,
че по силата на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата,
републиканските пътища били изключителна държавна собственост, като съгласно
чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществявали от лицето, което управлявало процесния
пътен участък. Съгласно списъка на републиканските пътища в Република България,
приет с решение на Министерския съвет № 945/2004 г., процесният
път бил част от републиканската пътна мрежа, от което следвало, че А „ПИ“била длъжна да вземе необходимите мерки
за осигуряване на безопасността на пътното платно, да почисти платното от
падналите скални късове - да постави предупредителни знаци, указания за
отбиване на движението и други. Наличието на несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно представлявало неизпълнение на посочените задължения.
Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите
от А „ПИ“за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по
платното за движение представлявало противоправно
деяние (действие или бездействие), което било в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което А „ПИ“е възложила
изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на
републиканския път, виновно не изпълнило тези свои задължения, със своето противоправно поведение причинил имуществени вреди на
собственика на лек автомобил, марка „Л.“, модел „.“, с peг.
№ ., поради което възниквала обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на тази работа - Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ищецът
сочи, че поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума, но до настоящия момент регресната
претенция не била удовлетворена.
С
оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 929,62 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и
„Злополука“ на МПС във връзка с щета № ., мораторна
лихва в размер на 283,27 лева за периода от 23.04.2017 г. до 08.05.2020 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 08.05.2020 г. до изплащане на вземането.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
е оспорил исковите претенции по основание и размер.
Твърди,
че по делото липсвали доказателства, от които да е видно точното място на
настъпване на процесното ПТП. Липсвали доказателства,
от които да е видно и при какви обстоятелства е настъпил инцидентът, дали се
касае за участък от републиканската пътна мрежа, както и доказателства за
наличието на дупка на пътното платно.
Оспорен
е механизмът на настъпване на ПТП, настъпилите вреди и наличието на причинно –
следствена връзка между инцидента и вредите.
Ответникът
твърди, че водачът на процесното МПС се е движил със
скорост, която не му е позволила да владее автомобила във всеки един момент, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, като по този начин е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат.
По
делото липсвали и доказателства, че е спазена процедурата по изплащане на
застрахователното обезщетение, както и че е извършена смяна на увредените части
на автомобила. Застрахованият не бил представил на застрахователя и протокол за
ПТП или двустранен констативен протокол.
На
свой ред А „ПИ“изпълнила задълженията си по поддръжка на пътя.
По
изложените съображения, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание ищецът чрез упълномощен представител поддържа предявените искове
и моли за уважаването им.
В
съдебно заседание ответникът чрез упълномощен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетата по делото
като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица № .от 19.11.2015
г. по застраховка „Каско“ и „Злополука на МПС“,
валидна за периода от 21.11.2015 г. до 20.11.2016 г., че същата е сключена
между ищцовото дружество ЗАД „А.“ и И.Ц.А. за процесния автомобил – лек автомобил, марка „Л.“, модел „.“,
с peг. № . и в която е уговорено, че плащането на
застрахователната премия ще се извърши еднократно в брой.
От представеното по делото уведомление
– декларация за щета от 19.04.2016 г. се установява, че на 17.04.2016 г., около
17,20 ч., при движение по път между селата К. и Е.а, посока към с. Е.а, процесният лек автомобил е попаднал в неизправност на
пътното платно – дупка, при което на същия са нанесени материални щети, като са
били увредени предна дясна гума, предна дясна джанта - алуминиева и задна дясна
гума.
Съставен е опис на претенция по щета
№ ./19.04.2016 г., с който са установени щети по автомобила по предна дясна
гума, предна дясна джанта – алуминиева и задна дясна гума, като видно от
калкулацията, съдържаща се в опис – заключението, както и в доклада по щета,
сумата, необходима за отстраняване на щетите, е 919,62 лева, която е изплатена
на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане № .г. по издадени
фактура № .г., фактура № .г. и фактура № .г.
С регресна
покана от 26.08.2016 г. ищецът е поканил ответника, чрез Областно пътно
управление ***, да възстанови горепосочената сума. Поканата е получена от
ответника на 31.08.2016 г., видно от приетото известие за доставяне и в
отговор, с писмо от 10.09.2016 г. А „ПИ“е отказала възстановяването на сумата,
тъй като липсвали доказателства за претърпяно ПТП, а именно: протокол за ПТП,
изготвен от органите на МВР, както и доказателства, че произшествието е станало
на участък от Републиканската пътна мрежа на необезопасен участък от пътното
платно.
По делото са приети като писмени
доказателства и свидетелство за управление на МПС и контролен талон на И.Ц.А.,
както и удостоверение за годишен технически преглед от 06.11.2015 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.А., от чиито показания се установява, че на процесната дата, управлявайки личния си автомобил, марка „Л.“,
по пътя между селата К. и Е.а, в посока с. Е.а, автомобилът на жалбоподателя попаднал
в дупка на пътното платно, дълга около 50 см и с ширина около 30 см. Вследствие
на инцидента свидетелят установил, че предната дясна гума е срязана и имало
счупено парче от джантата и наред с това на задна дясна гума имало образувал се
балон. Свидетелят твърди, че се е движел с около 50 км/ч, тъй като пред него е
имало друг автомобил. След инцидента се обадил на тел. 112.
По делото е назначена и изслушана
съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения
снимков материал, е дало заключение, че на лекия автомобил са причинени
следните щети: предна дясна гума, марка „Dunlop“,
модел „Sportmax“,
225/40/18, DOT 5010, с дълбочина на протектора 7,5 мм - негодна; предна
дясна джанта - негодна и задна дясна гума, марка „Dunlop“,
модел „Sportmax gt“, 245/40/18, DOT 0112, с дълбочина на протектора 7 мм –
негодна. Според вещото лице общата сума, необходима за пълното възстановяване
на автомобила, възлиза на 918,32 лева. Вещото лице е посочило, че ПТП не е посещавано от служителите на Пътна полиция, като
предвид уврежданията по МПС и разпита на водача, най-вероятно ПТП настъпва,
след като л. а. „Л.“ се движи по път III-623, в
отсечката между с. К. и с. Е.а, с посока към ПП I-6,
в светлата част от денонощието. В участъка между двете села, най-вероятно при
изход от хоризонтална крива - десен, МПС преминава с десните си гуми през необезопасена
и несигнализирана дупка, като възникналите ударни сили предизвикват резки и знакопроменливи натоварвания в колелата и елементите на
окачването на автомобила и в резултат от настъпилите ударни сили, предната
дясна гума на автомобила се разкъсва, а прилежащата ù джанта се
деформира значително. При преминаването на задно дясно колело настъпва
деформация и по задна дясна гума, изразяваща се в т. нар. „балон“. В заключението
е направен извод, че щетите по л. а. „Л.” отговарят по
начин на получаване на удар, с механизъм на възникване, описан в исковата молба.
Вещото лице е посочило също и че в
материалите по делото липсват каквито и да било данни, с помощта на които да
бъде определена по аналитичен път скоростта на МПС към момента на ПТП и с помощта
на които да бъде определено точно мястото на ПТП.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението по приетата съдебно - автотехническа
експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените
искове, е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдения механизъм на
ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и
размера на обезщетението.
От приетите по делото доказателства
се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на лек автомобил, марка „Л.“, модел „.“, с peг.
№ ., за застраховка „Каско” и „Злополука” на МПС, обективирана в полица от 19.11.2015 г., с период на
валидност от 21.11.2015 г. до 20.11.2016 г. Същата е била валидна към момента
на настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 17.04.2016 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля И.А. се
установява, че на процесната дата, управлявайки
личния си автомобил, марка „Л.“, по пътя между селата К. и Е.а, в посока с. Е.а,
автомобилът на жалбоподателя попаднал в дупка на пътното платно и вследствие на
инцидента били увредени предната дясна гума и джантата, както и задната дясна
гума на автомобила. Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП,
изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се
подкрепят от останалите събрани доказателства, в това число и от уведомлението
– декларация за щета от 19.04.2016 г.
От приетата по делото САТЕ се
установява наличието на пряка причинно - следствена връзка между механизма на
ПТП и нанесените щети.
Наред с това се установява, че на 19.04.2016
г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на лекия автомобил е
съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на
задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е
определил сума от 919,62 лева, изплатена на 22.06.2016 г.
След извършване на плащането на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за
неговото определяне.
Обемът на суброгационното
право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение
на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото,
че пътят, на който се е осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна
мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен
това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира
собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция
„Пътна инфраструктура”, като собственик на републиканските пътища и задължено
във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили
дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от
нея. Установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се
твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен
знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за
да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП),
а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация,
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е
бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
При така установената правна уредба
се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорна ответната
Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно причините, провокирали нарушаването
целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат от различен характер: да се
коренят както в измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и под
въздействие на други обективни фактори, като например атмосферни условия и
тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко
въздействие върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение,
тъй като във всички случаи е налице виновно поведение (бездействие) на
служители от Агенцията по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице
е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без
значение за отговорността на ответната Агенция пред застрахователя е и
обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно основание
на трето за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни регресните си права.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за съпричиняване,
поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението
по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и
това да е довело до попадането му в процесната дупка.
Това са все обстоятелства, които са в доказателствена
тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги установи при условията на
пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Според заключението по назначената съдебно
- автотехническа експертиза, общата пазарна стойност
на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП, възлиза на 918,32
лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, то в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на 918,32 лева. Следва
да се присъди и претендираната сума от 10 лева - обичайни
ликвидационни разноски (чл. 410, ал. 1, пр. 2 КЗ). Съдът намира, че те
съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета, предвид
свързаната с дейността работа на застрахователя, при което подлежат на
присъждане. Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата от 928,32 лева.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане на
обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само
фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, ответната агенция е
получила изпратената ù от ищеца регресна
покана на 31.08.2016 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 23.04.2017
г. до деня на подаване на исковата молба – 08.05.2020 г., което изчислено от
съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 283,68 лева. Ето защо, искът по чл.
86 ЗЗД, представляващ обезщетение за забавено плащане, следва да се уважи за претендирания период и за сумата по исковата молба, а
именно 283,27 лева.
Върху главницата следва да се
присъди законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 04.08.2020 г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Същият доказва направени разноски в
общ размер на 390,00 лева, от които 100,00 лева – внесена държавна такса,
150,00 лева – депозит за вещо лице, 40,00 лева – депозит за призоваване на
свидетел и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя, съобразявайки факта, че делото е с малък материален
интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност.
От така посочената сума ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 389,58 лева съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Същият доказва направени разноски в общ размер на 200,00 лева, от
които 100,00 лева – депозит за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда при съобразяване на горепосочените критерии.
От така посочената сума ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
сумата от 0,21 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А „ПИ“- София, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно
дружество „А.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 928,32
лева (деветстотин двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС във връзка с щета № . за причинени
имуществени вреди на лек автомобил, марка „Л.“, модел „.“, с peг. № ., в резултат на настъпило ПТП на 17.04.2016 г., мораторна лихва в размер на 283,27 лева (двеста осемдесет и
три лева и двадесет и седем стотинки) за периода от 23.04.2017 г. до 08.05.2020
г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 08.05.2020 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата между сумата от 928,32 лева (деветстотин
двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки) до пълния предявен размер от
929,62 лева (деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки),
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А „ПИ“- София, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
акционерно дружество „А.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 389,58 лева (триста осемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) –
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „А.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А „ПИ“-
София, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 0,21 лева (двадесет
и една стотинки) – направени разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.