№ 90
гр. П. , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-
Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20201720104582 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д., ЕГН **********, срещу
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на следните вземания: сумата
9822,95 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до изплащане на
вземането, сумата 2185,17 лв. – договорна лихва от 09.06.2008 г. до 12.04.2010 г., сумата
175,90 лв. – наказателна лихва от 27.11.2009 г. до 12.04.2010 г., сумата 243,68 лв. – държавна
такса и сумата 1184,83 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.04.2010 г. по ч.гр.д. № 2289 по описа за 2010 г. на Районен съд –
Стара Загора.
В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 2289 по описа за 2010 г. на Районен съд – Стара Загора в полза на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД., въз основа на който е образувано изп. д. №
20208690400025 по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 с район на действие Окръжен съд –
Стара Загора. Сочи се, че процесните вземания са прехвърлени в полза на ответното
дружество „Еос Матрикс“ ЕООД, което е конституирано като взискател по изпълнителното
дело. Твърди, че ответникът няма качеството взискател, тъй като цесията не е съобщена на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Излагат се доводи, че процесните вземания са
погасени по давност. С оглед изложеното, моли за уважаване на предявения иск и осъждане
1
на ответника да му заплати сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че е приодобил вземането с договор за
цесия, сключен на 18.01.2016 г. с „Юробанк България“ АД и по силата на пълномощно,
изходящо от стария кредитор, е уведомил длъжника за извършената цесия. В условията на
евентуалност сочи, че длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на препис от
отговора на исковата молба, към който е приложено уведомление за извършената цесия.
Твърди, че давността за вземанията не е изтекла, тъй като е прекъсната с образуване на
изп.д. № 1476/2010 г. по описа на ЧСИ М.М., съдържащо искане да се приложи определен
изпълнителен способ, и е спряла до приемане на ТР от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
след което многократно е прекъсвана с искания на кредитора за прилагане на нови
изпълнителни способи. Излага се, че след прекратяване на изпълнителното дело и връщане
на изпълнитлния лист на взискателя е образувано изп.д. № 25/2020 г. на ЧСИ И.Л.Б., по
което отново са поискани и предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. С
оглед изложеното, се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски за производството.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От Договор за потребителски кредит № FL398201/09.05.2008 г. се установява, че между
ищеца и „Юробанк България И Еф Джи България“ АД е възникнало облигационно
отношение, по силата на което банката е предоставила на ищеца – кредитополучател
потребителски кредит в размер на 10000,00 лв. срещу възнаградителна лихва, включена в
погасителните вноски.
От Договор за възлагане на вземания и приложението към него се установява, че
вземанията по договора за кредит, сключен с ищеца, са прехвърлени от „Юробанк
България“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД.
По делото е прието пълномощно, с което „Юробанк България“ АД упълномощава „Еос
Матрикс“ да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия, и уведомление от
последния в качеството на пълномощник на цедента до Д. В. Д. за прехвърляне на
вземанията по договора за кредит, без данни за полуванането му от ищеца.
От приложения заверен препис на изп.д. № 1476/2010 г. по описа на ЧСИ М.М. се
установява, че е образувано по молба от 01.07.2010 г. на „Юробанк България И Еф Джи
България“ АД въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2010 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 1537 от 30.04.2010 г. по ч.гр.д. № 2289/2010 г. на РС-Стара Загора
за сумата 9822,95 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до изплащане на
вземането, сумата 2185,17 лв. – договорна лихва от 09.06.2008 г. до 12.04.2010 г., сумата
175,90 лв. – наказателна лихва от 27.11.2009 г. до 12.04.2010 г., сумата 243,68 лв. – държавна
такса и сумата 1184,83 лв. – адвокатско възнаграждение. С молбата е възложено на съдебния
2
изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да пристъпи към принудително събиране на
вземането чрез избран от него начин на изпълнение.
На 19.08.2010 г. е изпратена покана за добороволно изпълнение до длъжника,
известието за което е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Извършени са справки за трудови договори, публични задължение и имущественото
състояние на длъжника от съдебния изпълнител.
Изпратено е запорно съобщение до „Креада“ ЕООД, получено от третото лице на
29.10.2010 г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С
писмо, входирано на 16.06.2011 г. по изпълнителното дело, „Креада“ ЕООД е уведомило, че
длъжникът не е техн служител, считано от 21.03.2011 г. и е поискало потвърждение за
получени суми от съдебния изпълнител, както следва: на 28.12.2010 г. – 33,70 лв., на
03.03.2011 г. – 44,93 лв. и на 08.04.2011 г. – 33,70 лв. Видно от поставената резолюция, че
сумите са постъпили по изпълнителното дело.
На 14.02.2013 г. взискателят е посикал да бъде наложен запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника, въз основа на която на 21.02.2013 г. е изпратено е запорно
съобщение до „Булстрейт“ ООД.
На 10.01.2014 г. взискателят отново е посикал да бъде наложен запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника
С молба от 31.03.2016 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като
взискател по изпълнителното дело в качеството си на цесионер на вземанията по
изпълнителния лист, като е представил приложението към договора за цесия и пълномощно,
по силата на което да уведоми длъжниците за извършената цесия, което искане е уважено с
разпореждане от 31.03.2016 г. С молба от 12.10.2016 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал от
съдебния изпълнител да бъдат връчени уевдомления до задължените лица за договора за
цесия, и с молба от 06.03.2017 г. „Еос Матрикс“ ЕООД - да бъде извършена справка за
действащ трудов договор на длъжника и за имущественото му състояние.
С молба от 31.03.2017 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е възложил на основание чл. 18 от
ЗЧСИ извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.
На 20.03.2019 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал изпълнителният лист да му бъде
върнат.
От представеното в заверен препис изп.д. № 25/2020 г. по описа на ЧСИ И.Б., се
установява, че е образувано въз основа на молба от „Еос Матрикс“ ЕООД от 05.02.2020 г.
въз основа на изпълнителния лист от 30.04.2010 г., с която е поискано да бъде образувано
изпълнително дело и извършени справки за трудови договори и имуществено състояние на
длъжника. По делото са извършени съответните справки от съдебния изпълнител и е
3
изпратено запорно съобщение до „Булстрейт“ ЕООД. С писмо, входирано по делоот на
22.07.2020 г. „Булстрейт“ ЕООД е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът не е техен
служител, считано от 20.07.2020 г. и няма за получаване трудови възнаграждения.
Изпратена е покана за доборовлно изпълнение до длъжника, връчена му лично на
07.08.2020 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът не дължи принудително изпълнение на
ответника, който се легитимира като взискател по образувано изпълнително дело, по
съображения, че той не е негов кредитор, евентуално поради погасяване на вземанията по
давност след издаване на изпълнителния лист. Когато длъжникът се позовава на давност,
предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес предявяването на отрицателен установителен
иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса
(погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица -
прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо
право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК, субективните предели на изпълнителния лист, който е бил
издаден в полза на кредитора по изпълнителното основание, се разпростират върху
цесионера. Поради това цесионерът е надлежно легитимиран да поиска образуване на
изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение на изпълняемото право с
представяне на изпълнителния лист, издаден в полза на кредитора по изпълнителното
основание (на цедента), или да поиска да го замести като взискател по образуваното
изпълнително дело, като представи на съдебния изпълнител писмените доказателства за
частното правоприемство.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е цесионер на вземанията,
за които в полза на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителния лист и образувано
изп.д. 1476/2010 г. по описа на ЧСИ М.М.. Съгласно решение № 209 от 28.11.2018 г. по
т.дело № 2530/2017 г. на ВКС без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва
да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му.
4
За пълнота следва да се посочи, че връчването на препис от отговора на исковата
молба, съдържаща уведомление от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на
ответника, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство не може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова с връчването на съобщение за извършената цесия,
като приложение към отговора на исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за
цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй
като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът –
цесионер, се явява носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът намира възражението на ищеца, че в полза на ответника не
съществува изпълняемо право, тъй като не е уведомен за цесията от стария си кредитор, за
неоснователно.
По възражението на ищеца за погасяване на вземанията по давност след издаване на
изпълнителния лист, съдът намира следното:
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл. 417 ГПК. По делото липсват данни заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК да е връчена на длъжника преди получаване на поканата за доброволно изпълнение
по изп.д. № 25/2020 г. на ЧСИ И.Б., извършено на 07.08.2020 г. С оглед изложеното, за
периода преди изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК новата погасителната
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземанията.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията за главница и лихва се
погасяват с кратката тригодишна давност, а вземането за разноски – с общата петгодишна
давност
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК
на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Горното налага извод, че с подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело № 476/2010 г. по описа на ЧСИ М.М., давността е прекъсната на 01.07.2010 г. и от тази
датата е започнала да тече нова давност, тъй като в нея е направено възлагане по реда на чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ за събиране на вземането чрез начин на изпълнение, определен от съдебния
изпълнител. В хода на производството е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
5
длъжника от „Креада“ ЕООД, съобщението за което е получено от третото лице на
29.10.2010 г. и по наложения запор са извършени плащания на 28.12.2010 г., 03.03.2011 г. и
08.04.2011 г. С молби от 14.02.2013 г., 04.04.2013 г. и 10.01.2014 г. взискателят е посикал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, поради което не е налице
бездействие на кредитора в период от две години. Предвид изложеното, давността е спряла
да тече докато трае висящността му, съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д.
№ 3/80 г. на Пленум на ВС.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че ППВС №
3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част, като е дадено друго разрешение, а именно – че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение. Съобразно задължителната практика, дадена с Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, според която отмяната на ППВС № 3/1980 г.
има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт, съдът приема, че новата давност е
започнала да тече от 26.06.2015 г.
Молбите от 31.03.2016 г. за конституиране на ответника като взискател по
изпълнителното дело, от 12.10.2016 г. за уведомяване на длъжниците за цесията, и от
06.03.2017 г. за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника не
представляват искания за прилагане на конкретен изпълнителен способ, поради което не
прекъсват давността за вземанията.
С оглед изложеното, съдът приема, че новата давност е прекъсната с молбата от
31.03.2017 г., с която взискателят е възложил на основание чл. 18 от ЗЧСИ извършването на
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е
спрял да тече до 13.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и преодоляване на последиците.
С молбата за образуване на изп.д. № 25/2020 г. на ЧСИ И.Б. /05.02.2020 г./ не е
отправено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, поради което следващото
действие, с което е прекъсната давността за вземанията, е подаването на молбата от
29.05.2020 г., с която взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на длъжника.
Във връзка с възражението на ищеца за настъпила перемпция на изпълнителното дело,
следва да се отбележи, че съгласно разрешението, дадено с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, последната е без правно значение за прекъсването
на давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист.
6
С оглед изложеното, съдът приема, че предвиденият в закона давностен срок за
погасяване на вземанията не е изтекъл, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право за разноски се поражда за
ответника. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 1, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът намира, че следва да
бъде определено в размер на 150,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „****, срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ 6, иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество принудително
изпълнение на следните вземания: сумата 9822,95 лв. – главница, ведно със законната лихва
от 29.04.2010 г. до изплащане на вземането, сумата 2185,17 лв. – договорна лихва от
09.06.2008 г. до 12.04.2010 г., сумата 175,90 лв. – наказателна лихва от 27.11.2009 г. до
12.04.2010 г., сумата 243,68 лв. – държавна такса, и сумата 1184,83 лв. – адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.04.2010 г. по ч.гр.д. № 2289 по
описа за 2010 г. на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ 6, сумата 1 50,00 лв. /сто и петдесет
лева/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7
8