РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Карлово, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100111 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка чл.
415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че на
15.11.2024г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 от ГПК срещу ответника по повод, на което било
образувано ч.гр.д. №2014/2024г. по описа на КрлРС. Със заявлението сезирали
съда с искане за издаване на заповед за изпълнение, с която длъжника - Х. С.
Х., да бъде осъден да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД,
сумата от 33.59 лв., представляваща главница по Допълнително споразумение
към Договор за електронни съобщителни услуги от 08.03.2021г. и
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
от 30.08.2021г., сключени между ответницата и „БТК” ЕАД, както и 11.96 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на
падежа на процесната фактура до 15.11.2024г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. В законоустановения срок Х. С. Х. е депозирала възражение на
основание чл.414, ал.2 от ГПК, в което твърди, че не е дала повод за
предявяване на вземането и навежда твърдения за погасена давност на
вземането.
Твърди, че на 15.11.2024г. са депозирали заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника, като с
1
подаване на това заявление спира да тече погасителната давност. Крайният
срок за плащане на задължението на ответника по процесната фактура с №
**********/15.11.2021г. е 02.12.2021г. На основание чл. 111 от ЗЗД,
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Давностният срок по отношение на
задължението по фактура № **********/15.11.2021г. изтича на 02.12.2024г.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
15.11.2024г., т.е. преди настъпването на посочената дата, то исковата
претенция не е била погасена по давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД, давност не тече докато трае
съдебният процес. В този смисъл възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, доколкото кредиторът по настоящем „Евро Финанс
Колект България“ ЕООД е предприел действия по събиране на вземането си и
е прекъснал давността преди изтичане на установения в закона срок. На
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на вземането се спрямо ответницата.
Твърди, че договорни отношения между страните са възникнали във
връзка с това, че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (което е
предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и
поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни
системи на територията на Република България, и за предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати), на
08.03.2021г. е сключило с Х. С. Х. Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер *********, с
абонаментен план „Unlimited 50“, в който план били включени мобилни и
интернет услуги. Договора бил за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила
в деня на подписването му.
На 30.08.2021г. между „БТК” ЕАД и Х. С. Х. било сключено
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
за смяна на мобилен телефонен номер телефонен номер ********* с
абонаментен план „Unlimited 50“, в който план били включени мобилни и
интернет услуги с телефонен номер *********. Договора бил за срок от 24
месеца, като същият влизал в сила в деня на подписването му. Със
сключването на Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги, единствено бил сменен телефонен номер, на който се
предоставя услугата. Услуга с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план
са включени мобилни и интернет услуги се прехвърля от телефонен номер
********* на телефонен номер *********.
На 15.11.2021г. била издадена фактура № ********** за отчетен период
от 15.10.2021г. – 14.11.2021г. Представената фактура включвала стойността на
ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 33.59 лв. с ДДС, която до
настоящия момент не е заплатена. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
2
изтичането му. Ответникът длъжни да заплати на ищеца сумата от 11.96 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 03.12.2021г. -
15.11.2024г. До настоящия момент сума не била заплатена от ответника.
На 31.05.2021г. „БТК” ЕАД сключило договор за прехвърляне на
вземания с „Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК *********. Процесиите
фактури попадали в обхвата на договор за прехвърляне на вземане от
31.05.2021г. между „БТК” ЕАД като цедент и „Иновативни Финанси“ ООД
като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на
длъжника било описано в представеното по делото Извлечение от
Приложение №1 към Договора за цесия. От своя страна, „Иновативни
Финанси“ ООД, в качеството си на пълномощник на „БТК” ЕАД е изпратило
уведомление до Х. С. Х., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
На 03.08.2023г. „Иновативни Финанси“ ООД прехвърли всички свои
вземания придобити по посочения договор на „Евро Финанс Колект
България” ЕООД. „Иновативни Финанси“ ООД, в качеството си на цедент по
Договора за прехвърляне на вземания сключен на 03.08.2023г. е изпратило
уведомление по пощата до Х. С. Х., на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Законът
не указва формата и момента на съобщаване. Длъжникът може да
противопостави своето възражение, че няма надлежно уведомление, само ако
наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор. В този
смисъл е и Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 867/2011г.,
IV г.о., ГК. Предвид изложеното, дружеството цесионер е активно
легитимирано да предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК, както и
настоящия установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 422, вр. чл.
415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с чл.200, вр. чл. 79 от ЗЗД, да приеме
за установено между страните, че ответникът ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 33.59 лв., представляваща незаплатена главница по
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
от 08.03.2021г. и Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 30.08.2021г., сключени между ответника и „БТК”
ЕАД, въз основа на които е издадена фактура с №**********/15.11.2021г.,
както и сумата в размер на 11.96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на същата до
15.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът – Х. С. Х. намира исковата претенция за допустима, но
неоснователна. Посочва, че към книжата представени от ищеца липсвал
Договор за електронни съобщителни услуги сключен с „БТК“ ЕАД, както се
твърди, за да се установи дали и последвалите споразумения към него са
законосъобразни. По недействителност на Допълнителното споразумение от
30.08.2021г., приложено по делото, категорично оспорва да е подписвала
такова. Подписите положени в него не били нейни. На мястото където имало
3
положен подпис на последна страница след „ЗА АБОНАТ“: подписа не е
положен от нея. На мястото на последна страница след третото оградено каре,
относно дали желая споразумението да влезе в сила незабавно, срещу него
след изписаното „Подпис“: подписа не е положен от нея. Следователно между
нея и „БТК“ ЕАД нямало валидно сключено допълнително споразумение.
Оспорва и другото допълнително споразумение от 08.03.2021г. като нищожно.
Оспорва задължението, представляващо парична сума по издадена от
„БТК“ ЕАД фактура № **********/15.11.2021 г. в размер на 33.59лв. за
отчетен период от 15.11.2021г. - 14.11.2021г. Дори и да има възникнало такова,
то същото е погасено по давност и се позовава на давността. Както се посочва
от ищеца, в случая се касае за възникнало задължение с падеж 14.11.2021г.
Съгласно чл.111 от ЗЗД, задължението за такъв тип вземане е три години. Този
тригодишен срок изтича на 14.11.2024г. Заповедното производство е
образувано в съда на 15.11.2024г., т.е. един ден след изтичане на давностния
срок. Опитите на ищеца да въведе друга дата на падежа на задължението
03.12.2021г. е без значение, тъй като какво е записано във фактурата до кога
може да се изплати дължимото е без значение за давността и такава е
настъпила на 14.11.2024г., т.е един ден преди образуване на заповедното
производство. Твърди, че не дължи заплащане на претендираната сума,
поради настъпила давност, на която се позовава. Не се дължи и мораторна
лихва за забава, както претендира ищеца, като оспорва и нея. Акцесорния иск
по чл.84 от ЗЗД се явява неоснователен, тъй като не се дължи и претенцията по
главния иск.
По отношение твърдението на ищеца, че има вземане спрямо нея на
основание Договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2023г., с който
„Иновативни системи“ ООД, отбелязани като цедент прехвърлят на „Евро
Финанс Колетк България“ ЕООД вземания, съгласно списък на вземанията,
където е посочено и нейното задължение, претендирано по делото твърди, че
този договор сключен между се явява втора поред цесия за това вземане. Той
обаче е недействителен и без правно основание и без каквито и да правни
последици спрямо нея, тъй като към датата на сключването му 03.08.2023г.
„Иновативни системи“ ООД не са имали качеството цедент, както са
наименовани в договора, същите не са имали право на вземане спрямо нея към
този момент, защото договора за цесия от 31.05.2021г. между „БТК“ ЕАД и
„Иновативни системи“ ООД е изтекъл на 31.05.2023г., т.е. няколко месеца
преди втория договор за цесия - 03.08.2023г. Това е така, тъй като договора за
цесия от 31.05.2021г. е имал срок на действие две години от сключването му -
до 31.05.2023г., а последващия договор за цесия е с дата 03.08.2023г. И това
прехвърляне не пораждало каквито и да било правни последици и задължения
за нея. И само на това основание претенцията следва да се отхвърли изцяло.
На следващо, но не по важност условие за неоснователност на
претенциите на ищеца било това, че в договора за цесия между „БТК“ ЕАД и
„Иновативни финанси“ ООД, сключен на 31.05.2021г. в т.2, буква Б бил
договорен срока за прехвърляне на вземанията, който е 24 месечен, след
4
сключването на договора, т.е. от 31.05.2021г. до 31.05.2023г. А уведомлението
до нея по чл.99 от ЗЗД нямало дата. Твърди, че не е получавала уведомление,
но дори и да е получавала (Приложение 1 от Виваком), то било с дата от
12.12.2024г. или година и половина по-късно от изтичането на посочения
договор за цесия и едва след подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Видно от приложено по делото, едно от уведомленията по чл.99, от ЗЗД
от Виваком България ЕАД до нея (което не е получила) било относно Договор
за цесия между „Иновативни финанси“ ООД и „Виваком България“ ЕАД от
дата 15.05.2024г. като се твърди, че към тази дата - 15.05.2024г., дългът й към
Виваком България ЕАД бил в размер на 151.26лв., но такъв договор за цесия
не е наличен по кориците на делото, такъв договор не съществува и за това
обстоятелство не била уведомявана.
Твърди, че част от Допълнителните споразумения за мобилни услуги
били нищожни. Същите били с шрифт по-малък от 10 пункта, каквито били
изискванията на Закона за електроните съобщения (ЗЕС), преди изменението в
сила от 15.01.2014г. Липсвали приложени Общи условия към договора за
мобилни услуги, каквито били изискванията на закона. Потребителят следва
да се запознае с Общите условия, като същите трябва да бъдат поставени на
видно място, достъпно за всеки потребител. По делото нямало данни това
условие в закона да е било спазено. Договора и допълнителните споразумения
били нищожни и поради противоречие с добрите нрави, за което съда следи
служебно, каквато е и практиката на ВКС (Решение № 229 от 21.01.2013г. по
т.д.№ 1050/2011г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на
ВКС). Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите
нрави на неустойка се съдържали в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС. Също така, приложените Допълнителните споразумения
към исковата молба били подписани от пълномощник. По делото нямало
данни какво е това лице и какви са били правата му да сключва каквито и да
било договори и допълнителни споразумения от името на ответника с ищеца
по делото. Оспорва и тези допълнителни споразумения подписани от
пълномощник като валидно сключен, като счита, че пълномощника не е имал
представителната власт да сключва такива с ищеца.
Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца, като неоснователни.
Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 2014/2024г. по описа на КрлРС, се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1071/19.11.2024г., по силата на която е
разпоредено, Х. С. Х. да ЗАПЛАТИ на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, сумата от 33.59 лева, представляваща незаплатена
главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 08.03.2021г. за мобилен телефонен номер *********
5
(стар номер) с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени
мобилни и интернет услуги, Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 30.08.2021г. за мобилен телефонен номер
********* (нов номер), на основание договора, сключен между длъжника и
„БТК“ ЕАД и издадена Фактура №**********/15.11.2021г., както и сумата от
11.96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените
фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 15.11.2024г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
15.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
25.00 лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и
сумата от 400.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Във връзка с така издадената Заповед е постъпило възражение по чл. 414
от ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск относно
вземането си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение и тези, предмет на производството по предявения иск по чл. 422 от
ГПК. Предвид изложеното предявеният иск е допустим.
Посочената в исковата молба фактура с № **********/15.11.2021г.,
издадена въз основа на посочените договори, сключени между страните,
ищецът я е представил по образуваното ч.гр.д. №2014/2024г. по описа на
КрлРС (приложено към настоящото дело). При образуване на делото са
представени допълнителните споразумения, договорите за цесия и
уведомленията към тях, а с допълнителна молба по настоящото дело във
връзка с оспорването на ответника е представен компактдиск с оригинал на
Договор за електронни съобщителни услуги от 11.06.2020г., Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 08.03.2021г.,
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
от 30.08.2021г. и Приемо-предавателен протокол № ********** от
11.06.2020г. Отделно е представено копие от Общи условия.
В проведено открито съдебно заседание на 09.04.2025г., съдът
използвайки техника в съдебна зала е отворил приложения с молбата на
ищеца компактдиск и е дал възможност на явилия се процесуалун
представител на ответника да се запознае със съдържанието му, което е
изрично е протоколирано в изготвения протокол от проведено открито
съдебно заседание. Съдът е констатирал, че във всички отворени файлове,
съдържащите се в тях документи носят подпис на двете страни. Ответната
страна, въпреки че оспорва подписа си изрично заявява, че не поддържа
искането си по чл. 193 от ГПК, както и искането за експертиза.
Видно от представената фактура № **********/15.11.2021г. на стойност
33.59 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
същата касае отчетен период от 15.10.2021г. – 14.11.2021г. Крайният срок за
плащане на задължението е 02.12.2021г.
Съгласно представеното копие от договор за прехвърляне на вземания от
6
31.05.2021г. „БТК” ЕАД е прехвърляне на вземания на „Иновативни Финанси“
ООД с ЕИК *********. Процесната фактура попада в обхвата на договор за
прехвърляне на вземане от 31.05.2021г. между „БТК” ЕАД като цедент и
„Иновативни Финанси“ ООД като цесионер, а името на длъжника и размера
на изкупеното вземане на длъжника било описано в представеното по делото
Извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия. От своя страна,
„Иновативни Финанси“ ООД, в качеството си на пълномощник на „БТК” ЕАД
(представено пълномощно по делото л. 19) е изпратило уведомление до Х. С.
Х., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като няма данни относно получаването
му.
От своя страна, „Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлило всички свои
вземания придобити по посочения договор на „Евро Финанс Колект
България” ЕООД, съгласно договор за прехвърляне на вземания от
03.08.2023г. „Иновативни Финанси“ ООД, в качеството си на цедент по
Договора за прехвърляне на вземания сключен на 03.08.2023г. е изпратило
уведомление по пощата до Х. С. Х., на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като
няма данни относно получаването му.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.
99, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно
легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения от закона
срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество същият е
основателен и доказан, поради следните съображения:
От приетото Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги по несъмнен начин се установява, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
дружеството - мобилен оператор е трябвало да предоставя мобилни услуги
срещу задължението от страна на ответника да заплаща дължимото
възнаграждение за това. Съдържанието му е подробно регламентирано в
посочения документ, който е подписан и от ответника. Оспорването на
подписа на ответника по договорите остана недоказано по делото, доколкото
същият е възразил като е оспорил автентичността и верността на договора и
въпреки че е разполагал с възможност да докаже това, не го е сторил в
процеса. Ето защо и на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, процесният договор
има силата на закон за страните. Доколкото се касае за търговска сделка
съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана с
упражняваното от него занятие, тя попада под приложното поле на ТЗ, а само
за неуредените в него положения се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство – чл. 288 от ТЗ.
Безспорно е, а и от съдържанието на събраните писмени доказателства
7
се установява, че спорното вземане в размер на 33.59 лева представлява
дължимата сума за неплатени задължения за предоставени услуги за отчетен
период от 15.10.2021г. – 14.11.2021г. Задължението за заплащане на
договорените месечни абонаментни такси по договора му не е обвързано от
потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали мобилният
оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил.
От ответника не се твърди, че не му е бил осигурен достъп до мрежата на
оператора, т.е. категоричен е изводът, че за процесния период абонатът е бил в
обхвата на договора и е получавал и потрeбявал предоставени мобилни и
интернет услуги. Няма данни по делото за получена информация за жалби
и/или оплаквания от абоната, че е бил лишен от достъп до мобилни и интернет
услуги за процесния период. При това положение ответникът дължи на ищеца
претендираните мобилни услуги, предоставени за релевантния период, а
именно - сумата от 33.59 лева. Относно настъпването на изискуемостта на
вземането, безспорно се установява, че плащането се извършва в срока, указан
на фактурата, като видно от същата - крайният срок за плащане на
задължението е 02.12.2021г., който несъмнено отдавна е изтекъл.
Следва да бъде посочено още и че ответникът е надлежно уведомен за
прехвърляне на задължението му на ищеца. Това е така, тъй като същият е
получил лично препис от исковата молба и приложенията (в т.ч. и
приложеното към нея уведомително писмо за цесията) със съобщението по чл.
131 от ГПК. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че,
когато към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, то уведомлението е достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба и е налице надлежно
съобщаване за цесията. Прехвърлянето на вземането в този случай поражда
действие за длъжника и следва да бъде съобразено от съда като факт, който е
от значение за спорното право.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение
на поетите от ответника задължения по договора за електронни съобщителни
услуги, изцяло в тежест на последния е да установи изпълнение точно и в срок
на това свое задължение. Ответникът не ангажира доказателства за погасяване
на задължението. Ето защо, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер от
33.59 лева. Вземането по този иск е дължимо, ведно с поисканата законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. №
2014/2024г. по описа на КрлРС – 15.11.2024г. до окончателното й изплащане,
по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
След като не е изпълнил паричното си задължение в срок, ответникът
дължи и лихва за забава, която съдът определи с помощта на общодостъпна
програма в размер на 11.97 лева, начислена върху главницата по издадената
фактура от 33.59 лева, считано от датата на падежа 02.12.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
8
ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 2014/2024г. по описа на КрлРС –
15.11.2024г. С оглед обаче диспозитивното начало в гражданския процес,
сумата следва да бъде уважена до претендирания размер от 11.96 лева.
По отношение възражението на ответника за нищожност на договора,
съдът намира същото за неоснователно. Представените договори и ОУ към
тях са в писмена форма и подписани от страните, които установяват
твърдените облигации между тях. Съдът намира, че същите отговарят
досежно размера на шрифта, на изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗЗП -
информацията да е предоставена на потребителя по начин, позволяващ
възприемането й от него. Информацията за стоката и услугата е в писмена
форма, на български език и съгласно единиците на величините от
международната система SI, същата е вярна, пълна, четлива, разбираема, ясно
и логически структурирана, т.е. по начин, позволяващ възприемането й.
По отношение възражението за давност, съдът намира същото за
неоснователно по следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания. Настоящите вземания са такива за периодични плащания и се
погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Крайният срок за
плащане на задължението е 02.12.2021г., т.е. тригодишния срок изтича на
02.12.2024г. Видно е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, което прекъсва давността в случай на
положително решение по иска по чл. 422 от ГПК, е подадено на 15.11.2024г.,
т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок, от което следва, че
вземането му не се е погасило по давност и искът следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2014/2024г. по описа на КрлРС.
От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и следа да бъдат присъдени в пълен размер, а именно
– 425.00 лева.
С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер, а именно сумата от 425.00
9
лева, от които 25.00 лева за пратена държавна такса и 400.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Х. С. Х. от гр. К., ул.
*** с ЕГН **********, че дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С.,
ул. ***, представлявано от С. К. Н., сумата 33.59 лв., представляваща
незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 08.03.2021г. и Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 30.08.2021г.,
сключени между ответника и „БТК” ЕАД, въз основа на които е издадена
фактура с №**********/15.11.2021г., прехвърлена на ищцовото дружество по
силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.08.2023г., както и
сумата в размер на 11.96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на същата до
15.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 15.11.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1071 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 19.11.2024г. по ч.гр.д. № 2014/2024г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. С. Х. от гр. К., ул. *** с
ЕГН ********** да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С.,
ул. ***, представлявано от С. К. Н., сумата от 425.00 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело, както и сумата от 425.00 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 2014/2024г. по описа на
Районен съд – Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10