Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. дело № 2436/2021 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по постъпила касационна жалба от Д.А.А., ЕГН ********** постоянен адрес: ***,
против Решение № 638 от 04.10.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110202635/2021г. по описа на същия съд, с което е изменено НП №
21-0819-002006/02.06.2021 г. на С. С., началник-група към ОДМВР-Варна, сектор
ПП, с което за извършено нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, като вместо това
административното наказание глоба в размер на 500 лева, е наложено за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП.
В жалбата
се твърди незаконосъобразност и неправилност на решението, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактите, въз основа
на които въззивната инстанция е постановила решението си. Сочи се, че с
оспореното решение съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила като е преквалифицирал деянието, за което е
ангажирана отговорността на касатора. Счита, че изменяйки сочената за нарушена
материалноправна норма, съдът нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй
като последният разбира за какво нарушение е наказан, едва с постановяването на
първоинстанционно решение. Излагат се и съображения за липса на констатации в АУАН
и в НП при описание на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението
дали неизправността е възникнала по време на движение или е била налична
отпреди. По този начин не е отразен елемент, отнасящ се до обективната страна
на нарушението, което според жалбоподателя също е съществено процесуално
нарушение, тъй като поставя нарушителя в невъзможност да узнае конкретните
факти, касаещи състава на твърдяното нарушение. В заключение се иска решението
на ВРС да бъде отменено ведно с потвърденото с него НП.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява. По електронна поща в съда
е постъпила молба от адв. Е. Ш. в качеството на процесуален представител на касатора,
с която е изразено становище по хода на делото и по доказателствата. По
същество касационната жалба се поддържа на изложените в нея основания.
Ответникът
по касация - Областна дирекция на МВР – Варна, редовно призован, за него
представител не се явява. Депозирани са писмени бележки от ст.ю.к. К. Л. – А.,
в които е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по
съществото на касационния спор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че при постановяване на въззивното решение съдът е изследвал всички
относими към спора факти. В мотивите си решаващият състав на ВРС е обсъдил
всички доводи на оспорващия. Не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Настоява
се решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира в полза на ответника да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно моли съда в случай, че
касационният спор бъде решен в полза на касатора, да му се присъдят разноски в
минимален размер.
Представителят
на ВОП пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Административен
съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211,
ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Д.А. *** срещу Наказателно постановление №
21-0819-002006/02.06.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. З ЗДвП, за
нарушение на чл. 101, ал. З ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на
касатора А. е ангажирана за това, че на 22.05.2021 г. е управлявал товарен
автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № ***** по бул. „Владислав Варненчик“ в
гр. Варна, в посока изхода на града. Около 15,41 ч. същият бил спрян за
проверка от автоконтрольорите Р. Г. К. и К. Й. Д., и двамата служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. В хода на проверката проверяващите
установили, че нито един от източниците на стоп-светлини на автомобила не
работи. Двамата преценили, че се касае за опасна техническа неизправност и
спрели автомобила от движение до отстраняването й. На същата дата мл.
автоконтрольор Р. К. съставил акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя за това, че управлява товарен автомобил, който е технически
неизправен (не функционират всички светлинни източници на стоп- светлините),
което се явява опасна техническа неизправност. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 06.09.2020г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на Д.А. била наложена глоба в размер на 500 лева за
извършено нарушение на чл. 101, ал. З ЗДвП.
За да
постанови решението си, въззивната инстанция, след извършен анализ на събраните
по делото доказателства е достигнала до извод, че санкцията е определена
надлежно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл. 179, ал. 6,
т. З ЗДвП, предвиждащ специално наказание за лице, което управлява технически
неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни неизправности,
какъвто е и разглежданият случай. Установила е и че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
ВРС е
приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че сочената за нарушена
разпоредба не е посочена правилно. Установил е, че нормата на чл. 101, ал. З ЗДвП не въвежда конкретно правило за поведение, а деяния от вида на процесното
представляват неизпълнение на задължението за движение по пътя само с
технически изправни ППС и се квалифицират като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Достигнал е до заключението, че не е налице основание за отмяна на
наказателното постановление т.к. доколкото в случая не са налице никакви нови
фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, като
същевременно не настъпва изобщо промяна в санкционната разпоредба. Поради това е
счел, че следва да измени НП. Мотивиран така, ВРС е постановил подложеното на
касационен контрол решение, с което изменил НП № 21-0819-002006/02.06.2021 г.
на С. С., началник-група към ОДМВР-Варна, сектор ПП, в частта досежно правната
квалификация на деянието, за извършване на което е ангажирана отговорността на А.,
като постановил вместо за нарушение на чл. 101, ал. 3 ЗДвП наказанието да се
счита наложено за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В отделен диспозитив
към същото решение оспорващият А. е осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният
съд е събрал всички релевантни за решаване на правния спор доказателства.
Направените въз основа на тях изводи, са изложени логично и последователно и
съответстват на приложимия материален закон. Изводите на ВРС – фактически и
правни, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание
чл. 221, ал. 2 АПК не следва да се излагат повторно и в мотивите към настоящото
решение.
Описаните
в НП юридически факти, подкрепени със събраните доказателства, категорично
навеждат на извод за осъществен състав на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказуемо със санкцията по чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, както правилно е
приел решаващият делото състав на ВРС.
Във
връзка с горното настоящият тричленен състав намира за неоснователни изложените
в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, с оглед извършената от съда преквалификация на
деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора. В тази връзка съдът
съобрази Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото
събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 година. В т. 1 на цитираното
тълкувателно решение е даден положителен отговор на въпроса дали в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Съгласно чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт (ЗСВ), тълкувателните решения и тълкувателните
постановления на ОСС на ВАС имат обвързваща настоящия съдебен състав сила,
което обуславя извод, че в разглеждания случай не е допуснато твърдяното
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд разполага с
правомощия да даде на описаните в разглежданото НП факти нова правна
квалификация при условие, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл.
337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение като при това се съобразява и
забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Именно това е сторил
ВРС при постановяване на оспореното решение.
В случая
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства е
установено, че жалбоподателят е управлявал ППС с техническа неизправност, която
се квалифицира като опасна и нарушението му води до ангажиране на
административноказателна отговорност.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на ВРС, че на касатора е наложено
административно наказание, съответстващо за административното нарушение, което
е извършил. Нарушението е описано в АУАН и НП със съставомерните му признаци и
е безспорно установено. Същото е правилно квалифицирано от въззивната инстанция съобразно
предвидената законова норма визираща състава и наказанието за извършено такова
нарушение, като са посочени и доказателствата, които го установяват. Описанието
на нарушението безсъмнено дава възможност на нарушителя да разбере в какво се
изразява извършеното от него нарушение, като същото безспорно е установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обстоятелството, че в АУАН
и НП не е посочено дали неизправността е възникнала по време на движение или е
била налична отпреди не променя този извод, доколкото закона въвежда
императивно задължение движещите се по пътя ППС да са технически изправни. АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. Цитираната от ВРС за нарушена правна норма
въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са
технически изправни, т.е. въведените със закона задължения са както по
отношение на леки, така и товарни автомобили. ЗДвП изрично урежда правата на
служителите от съответните служби за контрол да извършват проверка на пътните
превозни средства и да им извършват проверка за техническа изправност.
Настоящата инстанция намира, че правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че случая не е маловажен. Наложеното наказание е
съобразено с предвидения от закона размер и съответстват на целите на чл. 12 от ЗАНН.
В
обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този
изход на касационния спор следва да се удовлетвори искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ като присъди такова
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ-ми
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 638 от 04.10.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110202635/2021
г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН ********** постоянен
адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.