Р Е Ш
Е Н И Е
22.04.2019г., гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от
районен съдия ПОПОВА гр.д.№ 3176 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правната
квалификация на иска е чл.3,ал.3 от ЗУТОССР.
Производството е
образувано по иск на Г.П.Т., ЕГН: **********
с адрес: ***, чрез адв. Ю.Й. - ВАК, с адрес: *** против ТП на НОИ - Пазарджик,
представлявано от Директора на териториалното поделение
Твърди се в
исковата молба, че за периода от 15.02.1993г. до 31.12.1996г., ищецът Г.П.Т., ЕГН: ********** е работил в ДФ
„Строймашинженеринг"-СМИ „Строймашремонт", правоприемник на СО
„Вагоностроене", на длъжност „работник по почистване на отливки в леярен
цех", на пълно работно време и заплащано месечно трудово възнаграждение в размер
на 3 200 лв., 7 700 лв. и за периода от 01.01.1997 г, до 31,12.1999 г. на
длъжност „шофьор над 12 т." на пълно работно време, като му е заплащано месечно трудово възнаграждение в
размер на 12 800 лв,, 19 800 лв., 205 лв.
Твърди, че Общо бил положил трудов стаж
от 6 години, 10 мес. и 16 дни, от които
3 г. и 10 м. и 16 дни първа и 3 г, - втора категория труд, съгласно чл, 70 от
ПКТП /отм.Д Продължителността на стажа положен при този осигурител бил надлежно
оформен и отразен в трудова книжка № 1383 заверена с печат на предприятието
подписана от гл.счетоводител и директор и удоостоверения УП-30 №
22-3/16.01.2000 г. и УП-2 № 22-2/16.01.2000 г., оформени съгласно Инструкция №
2492/68 г. и чл. 40 от НПОС. Т.е. налице са предпоставките на чл. 37 и чл. 40, ал.1
от НПОС.
Твърди, че със
Заявление, вх. № 2113-12-551/21.04,2016 г. до дирктора на ТП на НОИ- Пазарджик
е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ОСВ/ по реда на чл. 68, ал.1 и 2 от КСО.
С Разпореждане № **********-ПР №
2140-12-286/08.08.2016 г„ на длъжностното лице по „ПО" , на основание чл.
696 от КСО му било отказано да бъде му се отпусне исканата пенсия с аргумент,
че „след извършена проверка от отдел „Обединен осигурителен архив" с.
Невестино в приетата разплащателна и трудовоправна документацияна ДФ
„Строймашинженеринг" гр. София, за периода 15.02Л993 г. до 31.12.1996 г.
липсвали данни за лицето Г.П.Т." и осигурителния стаж положен в цитираното
предприятия не бил зачетен, без да са разгледани приложените доказателства, с
които се доказвало, че ведомостите на този осигурител са частично предадени в
ООА - с. Невестино.
Твърди, че е налице правен интерес да
предявя иск с правно основание чл.З, ал. 3 от ЗУТОССР за признаване за
установено по отношение на ТП на НОИ-Пазарджик, че за цитирания период бил
работил ДФ „Строймашинженеринг"- СМИ „Строймашремонт", прекратила
дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) при прекратяване на дейността на осигурителите,
които нямали правоприемник. разплащателните ведомости се предавали в
съответното ТП на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за
съхраняването им.
В конкретния случай, при прекратяване на
дейността, бившият осигурител ДФ „Строймашинженеринг", заличена с Решение
на СГС от 11.09.2012 г., бил започнал предаването на разплащателните ведомости
и към м. декември 2014 г. възникнал проблем по предаването на разплащателната
документация, подробно описано в жалби с вх. № 94щ-19- 1/07.01.2015 г. и вх. №
94щ-19-19+1/22.01.2015г. от г-н Щ.Щ. в качеството му на бивш директор на ДФ
„Строймашинженеринг", адресирани до Управителя на НОИ, г-н Б.Петков.
Поради отказ на НОИ да приеме останалата част от разплащателната документация и
на основаание Заповед № 02/08.01.1997 г. т.З на временния синдик Георги
Христов, съгласно която до второ нареждане на г-н Щ. - бивш директор, се
възлагало да събира и съхранява всички разплащателни ведомости, досиета и
останали документи, касаещи дейността на ДФ „Строймашинженеринг".
Твърди се в
исковата молба, че за същият период било изготвено и подписано от г-н Щ.
Удостоверение, удостоверяващо, че разплащателните ведомости, в които се
съдържали данни за ищеца не били предадени в НОИ и не се съхранявали от него, като продължавал да
съхранява и останалите, непредадените разплащателни ведомости.
В конкретния
случай за по-голяма яснота, в състава на ДФ „Строймашинженеринг", като
правоприемник на СО „Вагоностроене" влиза ЖПЗ ЕАД-София, ВЗ-Бургас и ВЗ-
Дряново. С Д.В. бр. 40/26.05.1989 г. било обнародвано Решение на СГС, с което
се регистрирало ДФ „Транстехника, в чиито състав се вливали СО
„Ваговостроене" и ЖПЗ ЕАД-София. Съгласно Решение на МС № 50/1980 г.
стопанското обединение и акционерното дружество прекратили дейността си, като
самостоятелни юридически лица и ДФ „ТРАНСТЕХНИКА" поело активите и
пасивите по баланса към 31.01.1989 г. В ДВ, бр. 72/07.09.1990 г., в регистъра
на държавните фирми била вписана Държавна фирма „Строймашинженеринг" с
държавно имущество. За уставен фонд се предоставяло имуществото, която тя
получавала като правоприемник от ДФ „ТРАНСТЕХНИКА". С Решение на СГС от
03.01.1997 г. /ДВ, бр. 29/08.04.1997 г. по т.д. № 10131/1992 г. била обявена
неплатжоспособността на ДФ „Строймашинженеринг" и било открито производство
по несъстоятелност.
С Решение на СГС от 11.09.2012 г. било
прекратено производството по т.д № 10131/1992 г. и е постановено заличаването
на ДФ „Строймашинженеринг" от TP. Фирмата нямала последващ правоприемник,
поради което и на основание чл. 3, ал.З от ЗУТОССР, искът е предявен срещу ТП
на-НОИ-Пазарджик.
Оформен е
петитум, съдът да постанови решение, с което да приеме, че в посочения от ищеца
период, същият е работил в цитираното предприятие. Направено е искане, съдът да
приеме за установено със съдебният си акт и признае за установено спрямо ТП на
ЯОИ-Пазарджнк, че за периода от 15.02.1993г., до 31.12.1996г., ищецът е работил в ДФ „Строймашинженеринг"- СМИ
„Строймашремонт", на длъжност „работник по почистване на отливки в леярен
цех", на пълно работно време и заплащано месечно трудово възнаграждение в
размер на 3 200 лв., 7 700 лв. и за периода от 01.01.1 997г., до 31.12.1999г.
на длъжност „шофьор над 12 т " на пълно работно време и заплащано месечно
трудово възнаграждение в размер на 12 800 лв., 19 800 лв., 205 лв., като общо е
положил трудов стаж от 6г.и 10 мес. и 16 дни, от които 3 г. 10 м, и 16 дни
първа и 3 г, - втора категория труд, съгласно чл, 70 от ПКТП /отм.Д и това
време представлявало трудов/осигурителен стаж съгласно чл. 696 от КСО.
Приложени са
писмени доказателства по опис.
В законоустановеният срок е депозиран
отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който се твърди, че предявеният иск е
недопустим
Твърди се, че в
процесния случай не са налице условията на чл. 5, ал. 1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за
допустимост на иска.
Специалният
закон въвеждал изискване за допустимост на предявените установителни искове, а
именно с исковата молба да бъде представен документ, който да удостоверява
липсата на документи, от които може да се установи трудовият и осигурителен
стаж на ищеца. Съгласно чл. 5 от ЗУТОССР такъв документ можело да бъде
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажа, от неговия правоприемник или от друго физическо или юридическо лице,
което съхранява ведомости за заплати, книжа и др. Когато осигурителят бил
прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността
си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя
на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от
Кодекса за социално осигуряване, се представяло удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Същият законов текст
посочвал и при кои хипотези, кой от документите се представяли, както и от
тълкуването му следвало извода, че тези хипотези били взаимоизключващи се, тъй
като при всяка една от тях се предполагало къде биха могли да бъдат
документите, за които се твърди, че липсвали.
С представянето
на такова удостоверение ищецът установявал правния си интерес от водене на
производството - абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща
процесуалната допустимост на установителните искове, в това число и на иска по
чл. 1 от ЗУТОССР. При липса на тази положителна процесуална предпоставка, както
било в настоящия случай, следвало да се приеме, че за ищеца не е доказан правен
интерес от предявяването на този иск.
Твърди се, че от
друга страна съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по искове за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускатли свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които да установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя,
при които бил придобит стажът и по време на полагане на стажа.
В настоящият
случай ищецът бил представил копие на трудова книжка, като начало на писмено
доказателство за установяване на стажа, който претендирал, че е положил в ДФ
„Строймашинженеринг". Същата не можело да се приеме като годно
доказателство, тъй като с Решение №337 от 30.05.2018 г., постановено по
административно дело №842, по описа на Административен съд - Пазарджик за 2017
г., влязло в законна сила, след открито производство по оспорване истинността
на Удостоверение УП-30 с изх. №22-3 от 16.01.2000 г. и Трудова книжка №1383, се
установил, че същите са неистински.
Друго основание
за недопустимост на исковата молба било, че с нея се претендирало съдът да
установи характера на извършваната от ищеца работа в съответното предприятие за
посочения период и да се приеме, че тя е извършвана при условията на първа,
съответно втора категория труд.
Твърди се, че заявената претенция по
съществото си представлявала установителен иск за факт - установяване на факта
на положен труд на конкретна длъжност и категоризация на този труд. Така
предявеният иск е недопустим, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК,
тъй като установяване съществуването на факти с правно значение било допустимо
само в изрично предвидените в закона случаи. Единственият установителен иск във
връзка с трудовия стаж бил предвиден в чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР, който обачел
касае само продължителността на трудовия стаж, но не и категорията труд.
Косвена забрана за установяване на
категорията труд се съдържа и в нормата на чл. 1, ал. 4 от ЗУТОССР, в която
изрично било предвидено, че при установен осигурителен стаж по този закон,
категорията труд се установява в производството по чл. 98 от КСО.
Заявено е
становище, че подадената искова молба е недопустима и в частта, в която се иска
да се приеме за установено по отношение на ответника, че за процесиите периоди
г-н Т. е получавал трудово възнаграждение в размери, посочени в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗУТОССР, по реда на този закон не може
да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.
Алтернативно се
поддържа и становище за неоснователност на подадената искова молба. Въпросът
дали г-н Т. е полагал труд в ДФ „Строймашинженеринг" е бил предмет на друг
правен спор, по административно дело №842, по описа на Административен съд -
Пазарджик за 2017 г. С Решение №337 от 30.05.2018 г., постановено по цитираното
административно дело, необжалвано и влязло в законна сила, е прието че г-н Т.
не е упражнявал трудова дейност в ДФ „Строймашинженеринг" за посочените в
исковата молба периоди.
Представени са
писмени доказателства по опис.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска по ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на
ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в
производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 3
от ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие,
учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата,
ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или
унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж.
Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не
е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл.
5, ал.2 ЗУТОССР).
Съдът след като
анализира доказателствата по делото прие за доказано от фактическа страна, за
периода от 15.02.1993г. до 31.12.1996г., ищецът Г.П.Т., ЕГН: ********** е работил в ДФ
„Строймашинженеринг"-СМИ „Строймашремонт", правоприемник на СО
„Вагоностроене", на длъжност „работник по почистване на отливки в леярен
цех", на пълно работно време и заплащано месечно трудово възнаграждение в
размер на 3 200 лв., 7 700 лв. и за периода от 01.01.1997 г, до 31,12.1999 г.
на длъжност „шофьор над 12 т." на пълно работно време, като му е заплащано месечно трудово възнаграждение в
размер на 12 800 лв,, 19 800 лв., 205 лв.
Общо положеният
от ищеца трудов стаж е в размер на 6 години,
10 мес. и 16 дни, от които 3 г. и 10 м. и 16 дни първа и 3 г, - втора
категория труд, съгласно чл, 70 от ПКТП /отм.Д Продължителността на стажа
положен при този осигурител е надлежно оформен и отразен в трудова книжка №
1383 заверена с печат на предприятието подписана от гл.счетоводител и директор
и удоостоверения УП-30 № 22-3/16.01.2000 г. и УП-2 № 22-2/16.01.2000 г.,
оформени съгласно Инструкция № 2492/68 г. и чл. 40 от НПОС. Т.е. налице са
предпоставките на чл. 37 и чл. 40, ал.1 от НПОС.
Видно от
Заявление, вх. № 2113-12-551/21.04,2016 г. до дирктора на ТП на НОИ- Пазарджик
е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ОСВ/ по реда на чл. 68, ал.1 и 2 от КСО.
Безспорно
установено от доказателсттават по делото – писмени и гласни е, че ищеца Г.П.Т.,
ЕГН: ********** с адрес: *** е работил в ДФ „Строймашинженеринг"-
СМИ „Строймашремонт", на длъжност „работник по почистване на отливки в
леярен цех", на пълно работно време и заплащано месечно трудово
възнаграждение в размер на 3 200 лв., 7 700 лв. и за периода от 01.01.1 997г.,
до 31.12.1999г. на длъжност „шофьор над 12 т " на пълно работно време и
заплащано месечно трудово възнаграждение в размер на 12 800 лв., 19 800 лв.,
205 лв., като общо е положил трудов стаж от 6г.и 10 мес. и 16 дни, от които 3
г. 10 м, и 16 дни първа и 3 г, - втора категория труд, съгласно чл, 70 от ПКТП
/отм.Д и това време представлявало трудов/осигурителен стаж съгласно чл. 696 от КСО.
Съгласно чл. 5,
ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на дейността
на осигурителите, които нямат правоприемник. разплащателните ведомости се
предават в съответното ТП на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за
съхраняването им.
Съдът приема, че
преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства установяват, че в
процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение в дружество ТП на
ЯОИ-Пазарджик за периода от 15.02.1993г., до 31.12.1996г.
Предявеният иск
е основателен.
По разноските:
При този изход
на спора и на основание чл.78 , ал.1 от ТПК разноски са дължими на ищеца,
поради което ТП на НОИ - Пазарджик,
представлявано от Директора на териториалното поделение, следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца сторените по делото съдебноделоводни разноски в размер на
600лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Не се прилага по
производството и чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило – чл. 9,
ал. 1 ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този
закон не се събират държавни такси.
Ето защо Пазарджишкият
РАЙОНЕН СЪД,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ТП на ЯОИ-Пазарджик, че за периода от
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пазарджик, представлявано от
Директора на териториалното поделение, да заплати на ищеца Г.П.Т., ЕГН: ********** с адрес: *** сторените по
делото съдебноделоводни разноски в размер на 600лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните
пред ПОС.
СЪДИЯ: