РЕШЕНИЕ
№ 1310
гр. Плевен, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430100382 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***
представлявано от *** чрез адв. В.Г., ***, със съдебен адрес: *** против ИВ.
Г. Г., ЕГН **********, в която се твърди, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. *** по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са
били дадени указания за предявяване на установителен иск за съществуване
на вземането.
Твърди се, че вземането произтича от правоотношение между ответника
и ***. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали
месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
*** определял началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-
1
късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока
на заплащане можела да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния
номер, за който се искала съответната справка. Между кредитора *** и
ответника И.Г. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от дата 21.03.2017 г., с който потребителят
добавил за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план при
условията на тарифен план *** с месечна абонаментна такса в размер на 19,99
лв. с ДДС за 24 месеца.
Твърди се, че на 21.03.2017 г. абонатът добавил с допълнително
споразумение за ползване телевизионна услуга по тарифен план ***, с
месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Излага се, че по сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер *** от 21.03.2017. г. били издадени
Фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна
съобщителна услуга за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., както следва:
№ *** Към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Навеждат се доводи, че незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на *** да прекрати договора с абоната /чл. 50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, *** имало право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер №*** крайна фактура № ***
от дата 01.08.2017 г. с начислена обща сума за плащане.
Сочи се, че в издадената крайна фактура била начислена неустойка за
2
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който
ищцовото дружество имало правен интерес да претендира неустойка в
редуциран размер от 86,67 лв. Фактурирана била и цената, дължима за
потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не била
въведена в предмета на настоящото производство.
Излага се, че датата на деактивация на процесния абонамент била
04.07.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не
спазил крайния срок за ползване на абонамента *** за мобилен номер *** и
телевизионна услуга по абонаментен план *** до 21.03.2017 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 21.03.2019 г.
Навеждат се доводи, че неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7,
предвиждаща, че „С прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг) “.
При изложените обстоятелства договорите били прекратени на
04.07.2017г., поради неизпълнение задължението на абоната да заплати
задълженията по издадените фактури за потребени услуги, като датата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
3
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. При това
оператора имал право да претендира неустойка в размер на 86,67 лв.,
уговорена в т.2 от стр. 6 от договора, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените
договори, както следва:
- 59,97лв. - неустойка по договор *** (3x19,99 лв.) и 26,70 лв. -
неустойка по допълнително споразумение № *** (3х8,90 лв.), или общо 86,67
лв. За сумата била издадена крайна фактура № ***/01.08.2017 г., за периода
от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г.
Твърди се, че горното вземане било цедирано на ищеца по силата на
Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител ***, което от своя страна
било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г.,
с прехвърлител на вземания ***
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№*** по
описа на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът ИВ. Г. Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, чрез назначения му особен представител, с който ангажира на първо
място становище за недопустимост на установителните искове, т.к. не били
предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията
на заповедния съд. Оспорва твърдените факти за сключване на сочените в
исковата молба договори и елементите на същите. Твърди, че не са били
подписани от ответника. Оспорва твърдените факти за сключване на договор
за цесия и надлежното й съобщаване на потребителя. Твърди, че не са били
връчвани на ответника издавани от оператора фактури. Релевира възражение
за погасяване на вземанията по давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
От приложеното ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС се установява, че иска е
4
предявен след успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410
от ГПК за процесното вземане и в законоустановения срок от връчване на
указанията на заповедния съд, поради което се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
От представения препис на Договор от 21.03.2017г., сключен между
„***” АД, в качеството на доставчик и ответника ИВ. Г. Г., в качеството на
абонат се установява, че по силата на това писмено съглашение доставчика
се е задължил да предоставя на абоната уговорена далекосъобщителна услуга
за мобилен номер *** по избран тарифен план *** с месечна абонаментна
такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Според отразеното в
съглашението, услугите е следвало да се предоставят по клиентски номер ***.
Видно е, че страните са уговорили заплащане на неустойка при прекратяване
на договора преди изтичане на срока по инициатива или вина на потребителя,
съизмерима с оставащите до края на срока месечни такси, но не повече от
трикратния им размер. При това абоната е приел приложимите Общи условия,
заявявайки го с изрична декларация.
Видно е от приложения препис на Допълнително споразумение от
същата дата – 21.03.2017г., че страните по горното съглашение са постигнали
съгласие и за ползване от абоната на телевизионна услуга по тарифен план
***, с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. В подписаното споразумение за тази услуга също са регламентирали
заплащане на неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на
срока по инициатива или вина на потребителя, съизмерима с оставащите до
края на срока месечни такси, но не повече от трикратния им размер. С
изрична декларация абоната отново е приел приложимите Общи условия.
Ответникът е представил копия на издадени от мобилния оператор
фактури за начислена стойност на потребени услуги по клиентски номер ***
за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., както следва: № ***
От представеното копие на фактура № *** от 01.08.2017 г. е видно, че
със същата са били фактурирани останали неплатени от предходни периоди
суми за предоставени услуги от оператора, както и неустойки, в това число
неустойка за прекратяване на правоотношението по предоставяната услуга по
тарифен план *** в размер на 49,94лв. без ДДС или 59,97лв. с ДДС (в сочения
по-горе като уговорен размер на три месечни такси от по 19,99лв.) и за
5
прекратяване на правоотношението по предоставяната услуга по тарифен
план *** в размер на 22,26лв. без ДДС или 26,70лв. с ДДС (в сочения по-горе
като уговорен размер на три месечни такси от по 8,90лв.)
Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал,
че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на
предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като ***
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число.
Предвидено е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по фактура
суми пред *** следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на
издаване на фактурата. Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ неполучаването
на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за
плащане в определения срок.
Не се твърди от ответника плащане на начислените суми за периода от
сключване на споразуменията до датата на прекратяването им от оператора
или оспорването им в посочения в чл.41 от ОУ срок.
Видно е също така, че според предвиденото в чл.50.6, б.“в“ от ОУ, в
полза на оператора е било уговорено право едностранно да прекрати договора
с 30-дневно предизвестие в случай на неплащане в срок от потребителя на
дължими суми по подписаните съглашения.
От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между „***” ЕАД, в качеството на цедент и ***, в
качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.,
сключен между ***, в качеството на цедент и *** в качеството на цесионер и
извлечение от Приложение №1 към втория договор се установява, че
вземанията на „***” ЕАД за неустойки в общ размер на 86,67лв.,
произтичащи от сключените с ответника съглашения са били прехвърлени
първоначално в полза на ***, а след това в полза на ищеца.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „***” ЕАД, чрез
представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е
упълномощило *** да уведоми по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на
цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени по силата на
сключения договор за цесия от 16.10.2018г.
6
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено
уведомление до длъжника ИВ. Г. Г. за извършените цесии, изходящо от
цедента по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от цедента по
договора от 01.10.2019г., което е връчено на ответника като приложение към
исковата молба по правилото на чл.47, ал.1 от ГПК.
От изслушаното в о.с.з. на 14.09.2021г. заключение по допуснатата
съдебно-графологична експертиза се установява, че обсъдените по-горе
договори от 21.03.2017г. и декларации за приемане на ОУ на мобилния
оператор са подписани от ответника И.Г.. Съдът кредитира експертното
заключение, като изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите
специални знания и при съобразяване и изследване като сравнителен
материал на подписи на ответника, съдържащи се в негово заявление до МВР
за снабдяване с документи за самоличност.
Съдът счита, че не са налице обстоятелства, създаващи съмнение, че
изследваните подписи на ответника в оспорените документи са били
пренесени върху договора като електронен документ, т.к. не са налице данни
по делото за сключени други договори с мобилния оператор, чрез полагане на
подпис на абоната върху техническо устройство, от което да е било възможно
пренасяне на този подпис върху процесните споразумения. Поради това не е
допусната исканата от ответника, чрез особения представител експертиза,
която да извърши изследване в такава насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи от обсъдените доказателства валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
абонат и „***” АД по сключени между тях договор за мобилна услуга от
21.03.2017г. и ***услуга от същата дата.
Съглашенията обективират всички техни елементи и се установи от
обсъдената съдебно-графологична експертиза, че са били подписани от
ответника.
Установи се също така, че за периода от 21.03.2017г. до 30.06.2017г. е
била начислена уговорената стойност на предоставените по процесните
7
съглашения далекосъобщителни и телевизионни услуги, като са били
издадени фактури № *** Тези начисления са били извършени в срока на
действие на договорите, съобразно избрания от абоната план за съответните
услуги. Не се установи ответника да е възразил пред доставчика в срока на
действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето
им. Не е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ фактурираните суми пред ***.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършени
плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж.
Предвид на това, че ответника не е заплатил дължимите суми за
предоставените му услуги за периода от сключване на договорите до
30.06.2017г., за оператора е възникнало уговореното в негова полза право по
чл.50.6, б.”в” да прекрати едностранно съглашенията за предоставяне на
мобилни и телевизионни услуги. Макар и да не е представено такова писмено
волеизявление, безспорно е, че оператора е спрял доставката на уговорените
услуги след 04.07.2017г., доколкото стойност за такива не е била начислявана
след тази дата, поради което потребителя несъмнено е узнал за едностранното
прекратяване на договорите.
Прекратяването на процесните споразумения от 21.03.2017г. е
настъпило поради виновно неизпълнение на задължения на абоната, поради
което в полза на доставчика е възникнало изрично уговореното право на
неустойка в трикратен размер на месечните такси за услугите по
прекратените съглашения или в размер на 59,97лв. по договора за мобилна
услуга и 26,70лв. по договора за телевизионна услуга.
От обсъдените договори за цесия се установи, че процесните вземания
за неустойка са били прехвърлени на 16.10.2018г. от страна на „***” ЕАД в
полза на ***, а последното ги е прехвърлило на ищеца ***
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
8
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установи от доказателствата по делото, че *** е изготвило
уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени по-горе
договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от
16.10.2018, съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството на
цедент по договора от 01.10.2019г. Не се установи уведомлението да е
достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Въпреки това обаче уведомителното писмо, заедно с пълномощното от
цедента по договора от 16.10.2018г. е връчено на ответника по правилото на
чл.47, ал.5 от ГПК и този факт следва да бъде съобразен в съответствие с
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК.
При тези обстоятелства, съдът приема, че цесиите, извършени с
обсъдените договори от 16.10.2018г. и 01.10.2019г. са породили действие
спрямо ответника и той дължи плащане на задълженията за неустойка,
произтичащи от процесните споразумения в полза на последния цесионер –
ищеца ***
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност, т.к. падежа на тези задължения е
настъпил след фактурирането им от доставчика на услугите с издадената
фактура №*** от 01.08.2017г., в съответствие с предвиденото в приложимите
Общи условия и след изтичане на определения срок за плащане – 18.08.2017г.
От тази дата до датата на завеждане на производството пред съда
(13.08.2020г.) не е изтекъл приложимия тригодишен давностен срок.
Възникването на задълженията на абоната по процесните съглашения по
никакъв начин не е обусловено от получаване на издаваните от доставчика
фактури за дължимите плащания, с оглед изрично предвиденото в чл.35.1 от
приложимите Общи условия.
С оглед горното, съдът намира, че следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищеца дължи на ответника претендираните
суми за неустойка в общ размер на 86,67лв., в това число 59,97лв. по договора
9
за мобилна услуга от 21.03.2017г. и 26,70лв. по договора за телевизионна
услуга от същата дата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на
205лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 300 или общо 505лв. С
оглед изхода на спора направените в заповедното и исковото производство
разноски са изцяло дължими. Ответникът дължи и в полза на ПлРС
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
съдебно-графологична експертиза в размер на 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
ИВ. Г. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 86,67лв., включваща
неустойка в размер на 59,97лв. по договор № *** и неустойка в размер на
26,70 лв. по договор № ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. Г. Г. с ЕГН
**********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, следните суми: сумата от 205лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 505лв., представляваща
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС сумата от 150лв., представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11