№ 72
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110204505 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на възражение от
Х.С.М. в качеството му на представляващ Крепес 2017 ООД, срещу наказателно
постановление № 03-013939/07.07.2021 г. на директора на Дирекция Инспекция по
труда/ДИТ/ гр.Варна.
Във възражението се твърди, че на служителката В.Д.Н. е изплатено в пълен
размер трудовото възнаграждение за отработеното време в официален празник, с оглед
на което се моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът, нередовно призован, не се явява, не се
представлява. Жалбоподателят не бе намерен на посочения в административно-
наказателната преписка адрес, във възражението не е посочил адрес, поради което и на
основание чл.61 ал.2 от ЗАНН бе даден ход на делото.
Въззивната страна се представлява от старши юрисконсулт Б.Н., редовно
упълномощен. По същество моли съда за потвърждаване на наказателното
постановление.
След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е представляващ Крепес 2017 ООД. Дружеството
стопанисвало щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на
1
докера/.
На 07.06.2021 г. служителят на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна М.Ж.
извършила проверка относно спазване на трудовото законодателство в Крепес 2017
ООД в обект щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на
докера/.
На 10.06.2021 г. в ДИТ гр.Варна е извършена документална проверка по
предоставените документи от дружеството в присъствието на управителя на
дружеството Х.С.М..
При проверката било установено, че Крепес 2017 ООД в качеството си на
работодател не е изплатило не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение за отработеното време на официален празник – 3 март 2021 г. – Ден на
Освобождението на България от османско иго – национален празник, на В.Д.Н. на
длъжност „продавач-консултант“ в щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска
гара/пред Клуб на докера/, в който ден лицето е положило 7 часа труд.
За проверката е съставен протокол № ПР 2118786/30.06.2021 г./приложено
заверено копие към административно-наказателната преписка/АНП/ за извършена
проверка, като това нарушение е отразено в т.8 за констатирани нарушения. Х.С.М.
подписал протокола и получил копие от него на 30.06.2021 г.
На 30.06.2021 г. старши инспектор в Дирекция Инспекция по труда-Варна
М.О.М.-Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
03-013939/приложен оригинал/, в който описала горепосочените обстоятелства - че
Крепес 2017 ООД в качеството си на работодател не е изплатило не по-малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение за отработеното време на официален
празник – 3 март 2021 г. – Ден на Освобождението на България от османско иго –
национален празник, на В.Д.Н. на длъжност „продавач-консултант“ в щанд за
палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на докера/, в който ден лицето е
положило 7 часа труд. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2021
г., до който ден е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за
месец март 2021 г. съгласно договорената периодичност на изплащане на трудовите
възнаграждения с трудов договор № 109/22.01.2020 г. Актосъставителката приела, че е
налице нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.2 и чл.154 от Кодекса на труда. Акта бил
връчен същия ден на управителя на дружеството Х.С.М., който записал като обяснения
„Нарушението ще бъде отстранено“.
Към акта за установяване на административно нарушение са приложени:
- трудов договор № 00109 от 22.01.2021 г. между Крепес 2017 ООД и В.Д.Н. за
длъжност „продавач-консултант“ със заплащане на трудовото възнаграждение с
периодичност на изплащане до 30-то число на следващия месец;
- допълнително споразумение № 11/26.02.2021 г. към трудов договор № 00109
2
от 22.01.2021 г.;
- присъствена форма за месец март 2021 г. в Крепес 2017 ООД и
- копие от ведомост за заплати за месец март 2021 г. в Крепес 2017 ООД, от
която е видно, че срещу сумата от 636,92 лв. срещу името на В.Д.Н. има положен
подпис.
На 07.07.2021 г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление/приложен оригинал/. Административно-наказващият орган е приел
изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по
чл.264 вр.чл.128 т.2 и чл.154 от Кодекса на труда и е ангажирал обективната
отговорност на Крепес 2017 ООД на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от
КТ като му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
1600 лева.
Гореизложеното се установява от посочените писмени доказателствени
средства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира тези писмени доказателства, тъй като са издадени преди и по
време на проверката и отразяват реално констатираните факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на Х.С.М. на 18.08.2021 г.,
видно от разписката към него, възражението срещу него е входирано в ДИТ-Варна на
24.08.2021 г. Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в
срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт,
подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на
деянието, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН е съставен от М.О.М.-Ж., старши инспектор в Дирекция Инспекция по
труда-Варна, държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 от
Кодекса на труда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на
Дирекция Инспекция на труда-Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и
заповед № З-0011 от 12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление
3
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият
орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност
на Крепес 2017 ООД.
С наказателното постановление на въззивника е наложена санкция за
нарушаване нормата на чл.264 във връзка с чл.128 т.2 и чл.154 ал.1 от Кодекса на
труда. Съгласно нормата на чл.264 от Кодекса на труда за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение. В нормата на чл.154 от Кодекса на труда са
изчерпателно изброени официалните празници като измежду тях е и датата 3 март -
Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник. Нормата
на чл.128 т.2 от Кодекса на труда вменява в задължение на работодателя да изплаща
трудовото възнаграждение за извършената работа в установените срокове.
Формално е осъществено отразеното в наказателното постановление
нарушение, като на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в законоопределения размер.
Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно на
няколко основания.
На първо място: различно описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2021 г., до който
ден е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец март
2021 г.
В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на
07.05.2021 г., до когато е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото
възнаграждение за месец април 2021 г.
При така посоченото разминаване не може да се установи за кой месец не е
изплатено възнаграждението на лицето. Така отразено в наказателното постановление
деянието не представлява нарушение, тъй като трудовото възнаграждение на лицето за
месец април следва да се изплати до 30-то число на следващия месец, т.е. до 30.05.2021
г. и няма как нарушението да е извършено на 07.05.2021 г.
На второ място: грешно определяне на датата на извършване на деянието.
В АУАН и в наказателното постановление като дата на извършване на
нарушението е посочена 07.05.2021 г. до която е следвало на лицето да бъде изплатено
трудовото възнаграждение за месец март 2021 г.
От приложеното към преписката заверено копие от трудов договор № 00109 от
4
22.01.2021 г. между Крепес 2017 ООД и В.Д.Н. за длъжност „продавач-консултант“ в
раздел I т.2 е договорено изплащане на трудовото възнаграждение до 30-то число на
следващия месец.
В допълнително споразумение № 11/26.02.2021 г. към трудов договор № 00109
от 22.01.2021 г. т.6 е посочено, че възнагражденията се изплащат до края на следващия
месец.
В случая става въпрос за положен труд през месец март 2021 година.
Следователно трудовото възнаграждение за този положен труд следва да се изплати на
Николова до края на месец април 2021 година, което като дата е 30.04.2021 година –
петък. Или на 01.05.2021 г. вече е извършено нарушението от страна на работодателя.
Но тъй като 01 и 02.05.2021 г. са официални празници и неработни дни, като първа
възможна дата за извършване на нарушението се явява 03.05.2021 г., но 03 и 04.05.2021
г. са обявени за почивни дни във връзка с великденските празници. Поради това датата
на извършване на деянието се явява 05.05.2021 г., а не посочената в АУАН и в
наказателното постановление дата 07.05.2021 г. По този начин, посочвайки грешна
дата на извършване на административното нарушение, както актосъставителят, така и
наказващият орган, са поставили дружеството в невъзможност да научи коя е точната
дата на която се твърди, че е извършило вмененото му нарушение, за да организира
адекватно защитата си. Касае се за нарушение на императивните изисквания на чл.42
т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено и всякога е основание за отмяна на
акта, защото от една страна води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда.
Обсъждания реквизит на акта за нарушение и на наказателното постановление
не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика или по
тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би ограничило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може
да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Все в
обсъжданата насока, в случая следва да се отбележи, че датата на извършване на
административното нарушение има съществено значение, с оглед правилната
преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на
административно-наказателно производство, и при липса на точно и правилно
посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши и
преценка, с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нормата на чл.53 ал.2 от
ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
5
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ЗАНН не съдържа
аналогична разпоредба за наказателното постановление. В случая наказателното
постановление е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК и има
удостоверяваща сила относно датата на установяване на нарушението.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление, но и очертава фактическата рамка на
повдигнатото обвинение. Погрешно посочената дата опорочава издаденото
наказателното постановление и е основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това съдът приема, че наказателното
постановление е опорочено в резултата на същественото процесуално нарушение до
степен на незаконосъобразност.
На трето място - в конкретния случай административният орган е нарушил
разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН.
Тази правна норма не дава възможност за налагане на административно
наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно,
след като има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта
на конкретно увредените обществени отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за „маловажност” на случая подлежи на
съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. 1/2005 г./,
доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
Съда намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен
случай” е определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът като взе предвид факта, че за месец март 2021 г. В.Д.Н. е работила за
дружеството само един ден на официален празник, че въззивникът е изплатил
дължимото ѝ възнаграждение за този труд непосредствено в хода на проверката, счита,
че в случая е изправен в хипотезата на чл.93 т.9 от НК, тъй като липсват настъпили
6
вредни последици от деянието за лицето, дружеството и държавата. В този смисъл
обществената опасност от реализиране на деянието е незначителна и липсва сериозно
засягане на кръга от обществени отношения, които се охраняват от правната норма на
чл.128 от Кодекса на труда.
Тъй като е било изплатено дължимото трудово възнаграждение, макар и след
уговорения срок, административно-наказващият орган не е следвало да издава
наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е
направил това, административно-наказващият орган не е обосновал упражняването на
предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което
издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
Поради отмяна на наказателното постановление искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Отменя наказателно постановление № 03-013939/07.07.2021 г. на директора на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на Крепес 2017 ООД, Булстат 204 568 333, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Марко Балабанов № 7, ет.1, ап.1,
представлявано от Х.С.М., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1600 лева за извършено нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.1
вр.чл.154 ал.1 от Кодекса на труда.
Оставя без уважение искането на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Крепес 2017 ООД и на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
7
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8