РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Смолян, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100522 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от М. Х. Х. срещу „***“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника „***“ АД, че ищцата не му дължи като
погасени по давност сумите по Изпълнителен лист от 28.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
1444/2011 г. по описа на Районен съд-Смолян, а именно: 12 414,91 лева - главница, дължима
по Договор за банков кредит № 1520/11.08.2007 г., 3 805,27 лева - договорна лихва за
периода 18.03.2010 - 17.10.2011 г., 13 800,86 лева - законна лихва върху главницата, считано
от 18.11.2011 г. до 03.06.2022 г. и законната лихва от завеждане на делото – 03.06.2022 г. до
окончателното плащане, 1 018,68 лева разноски по делото, от които 329,40 за държавна
такса и 689,28 лева за адвокатско възнаграждение, за принудителното събиране на които е
образувано изп.д. № 37/2014 г. по описа на ЧСИ ***, с рег. № *** в КЧСИ.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното: на 28.10.2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „***“ АД по ч.гр.д. №
1444/2011 г. по описа на Районен съд Смолян за посочените суми-предмет на предявениет
искове. В хода на изпълнителното дело взискателят е цедирал вземането си на „***“
АД.Ищцата твърди, че не дължи изпълнение, тъй като вземането е погасено по давност с
изтичането на 5-годишна давност от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК в представения отговор оспорва исковете като
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че по молба на взискателя
„***“ АД, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, е образувано изп.д.№ 658/2011г.по
описа на СИС при Районен съд-Смолян, което впоследствие е прехвърлено на ЧСИ *** с
1
рег. № *** на КЧСИ и е продължено под № 37/2014г. В хода на изпълнителното
производство вземанията на взискателя са прехвърлени на „***“ АД, което дружество е
конституирано като взискател в изпълнителното производство и двамата солидарни
длъжници са уведомени за извършената цесия.По отношение на ищцата М. Х. са предприети
принудителни изпълнителни действия, като на 28.12.2011г. е наложен запор на банковите й
сметки в „***“ АД, на 27.10.2016г. е наложен запор на банковите й сметки в „***“ АД, на
01.10.2018г. е наложен запор на банковите й сметки в „***“ АД. Междувременно са
постъпвали плащания от този длъжник и така между отделните изпълнителни действия не са
изтекли давностните срокове от 5 години и вземането не е погасено по давност, като
доброволните плащания са прекъсвали давността,тъй като представляват признание на
вземането. Твърди още, че след влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС са налагани запори върху банковите сметки на ищцата на 27.10.2016г. и
на 01.10.2018г., поради което с оглед на последното изпълнително действие, което е
прекъснало давността, същата не е изтекла.Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В съдебно заседание ищцата М. Х. не се явява и не се представлява. В представено
писмено становище от пълномощника й адв. Елена *** поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени, като уточнява, че цената на иска за законна лихва върху главницата
е в размер на 13 800,86 лева за периода от 18.12.2011 г. до датата на предявяване на иска -
03.06.2022 г. Моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв.
Ответникът „***“ АД не се представлява. В представено от процесуалния му
представител юрисконсулт *** писмено становище поддържа отговора на исковата молба и
и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По повод депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК от „***“ АД е образувано ч.гр.д. № 1444/20111г. по описа на Районен съд-Смолян и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
2759/27.10.2011г. срещу солидарните длъжници М. Х. Х. и *** за сумите: 12 414,91 лева –
главница, дължима по Договор за банков кредит № 1520/11.08.2007г., 3 805,27лева-
договорна лихва за периода 18.03.2010-17.10.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.11.2011г. до изплащане на вземането, 1018,68 лева разноски по
делото, от които 329,40 за държавна такса и 689,28 лева за адвокатско възнаграждение. Въз
основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 28.10.2011г. за посочените в заповедта
суми.
С молба вх. № 2545/05.12.2011 г. „***“ АД, чрез пълномощника си адв. ***, въз
основа на издадения изпълнителен лист от 28.10.2011 г. е поискало образуване на
изпълнително дело от ДСИ при Районен съд-Смолян срещу длъжниците М. Х. Х. и *** за
събиране на вземането, като е претендирано и адвокатско възнаграждение в размер на
2
689,28 лева за образуване и процесуално представителство в изпълнителното
производство.Като изпълнителен способ в молбата е посочено запор на банковите сметки на
длъжниците в „***“ АД, „ОББ“ АД и в „***“ ЕАД. По молбата с Разпореждане от
09.12.2011 г. ДСИ е образувал изп.д. № 658/2011 г. и е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжниците.
На 28.12.2011 г. ДСИ е наложил запори на банковите сметки на длъжника М. Х. в
„***“ АД, на 04.01.2012 г. в „***“ АД , а на 05.01.2012 г. в „***“ ЕАД. С разпореждане от
08.01.2012 г. въз основа на представените от НАП удостоверения на основание чл.458 от
ГПК като взискател е присъединена Държавата в лицето на ТД на НАП-Пловдив, офис
Смолян, като на длъжниците е изпратено съобщение, че към общия дълг се присъединяват
публичните задължения на М. Х. в размер на 2782,65 лева и публичните задължения на ***
в размер на 6306,86 лева.
На 29.02.2012г. на М. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от 14.10.2013г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжниците и възбрана върху недвижим имот.
С молба вх. № 3199/13.12.2013 г. взискателят е поискал от ДСИ на основание §3 от
ЗЧСИ изп.д. № 558/2011 г. да бъде предадено за продължаване на ЧСИ *** с рег. № *** и
район на действие Окръжен съд-Смолян. С Протокол от 13.12.2013 г. делото е изпратено на
ЧСИ, при който с Разпореждане от 31.01.2014 г. е образувано под № 37/2014 г., за което са
уведомени длъжниците.
С молба вх. № 12396/09.09.2015 г. „***“ АД е поискало от ЧСИ да бъде
конституирано като взискател по изп.д. № 37/2014 г. на основание сключен с „***“ АД
договор за цесия от 22.06.2015 г., с който Банката му е прехвърлила вземанията си срещу
длъжниците по изп.дело. С молбата е поискано събиране и на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. Към молбата е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.06.2015 г., сключен между „***“ АД, в качеството му на цедент, и „***“ АД, в
качеството му на цесионер, с който цедента е прехвърлил на цесионера вземанията, описани
в Приложение № 1, в което под № 2375 фигурира и вземането срещу ищцата М. Х.. Същата
е уведомена за извършената цесия на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД с писмо.
С Постановление от 22.10.2015 г. ЧСИ е конституирал като взискател по изп.д. №
37/2014 г. „***“ АД на мястото на взискателя „***“ АД, за което страните са уведомени,
като ищцата е уведомена лично на 28.10.2015 г. с известие за доставяне.
С молба вх. № 14978/30.10.2015 г. новоконституираният взискател е поискал от
ЧСИ да извърши справка в НАП за наличие на трудови договори и да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците,като от извършената справка е видно, че ищцата
няма регистрирани трудови договори.
С молба вх. № 17007/26.09.2016 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху
гараж № 2 с площ от 21 кв.м., в гр. Смолян, ул. „***“, собственост на длъжника М. Х.. От
извършената от ЧСИ справка по лице в СВ-Смолян е установено, че посочения недвижим
3
имот е продаден.
С молба вх. № 18669/21.10.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника М. Х. в „***“ ЕАД. С Разпореждане от 27.10.2016 г. ЧСИ е
наложил поискания запор до размера на дължимите суми, като с писмо с вх.№
19513/08.11.2016 г. Банката го е уведомила, че по двете разплащателни сметки има вече
наложени запори по други изп.дела.
С нова молба вх. № 12320/19.09.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на М. Х. в „***“ АД. С Разпореждане от 01.10.2018 г. ЧСИ е
наложил поискания запор до размера на дължимите суми.Съобщението е получено от „***“
АД на 05.10.2018 г., от която дата се счита наложен запора на основание чл. 450, ал. 2 от
ГПК.
С молба вх. № 00373/14.01.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да изиска
справка за трудовите договори на длъжника *** и при наличие на такива да бъде наложен
запор на трудовото му възнаграждение.От получената справка от НОИ е видно, че *** няма
актуални регистрирани трудови договори.
С молба вх. № 04338/23.05.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор на
банковите сметки на М. Х. в „Първа инвестициона банка“ АД. По тази молба ЧСИ не се е
произнесъл, а с Постановление от 09.06.2022 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство по изп.д. № 37/2014 г. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК и е вдигнал наложените запори, за което взискателят е уведомен на 10.06.2022
г. Постановлението за прекратяване не е обжалвано в двуседмичния срок и е влязло в сила
на 24.06.2022 г..
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК, с които се
оспорват вземанията по изпълнителното основание-изпълнителен лист от 28.10.2011г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1444/2011г. по описа на Районен съд –Смолян, за събирането на които е
предприето принудително изпълнение срещу ищцата и солидарния длъжник *** по изп.д.№
37/2014г. по описа на ЧСИ *** с рег.№ *** по КЧСИ.
Искът по чл.439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудително
изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на
изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая с предявените искове ищцата-длъжник по изпълнителното дело оспорва
съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради
изтекла погасителна давност.
По делото безспорно се установява, че срещу ищцата и солидарния длъжник *** е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2759/27.10.2011 г. и
изпълнителен лист от 28.10.2011 г. в полза на кредитора „***“ АД, срещу която от страна на
4
длъжниците не е подавано възражение, което се установява след направена от съда
служебна справка.
Въз основа на изпълнителния лист от 28.10.2011 г. по молба на кредитора „***“ АД е
образувано изп.д. № 658/2011 г. по описа на СИС при РС-Смолян, което впоследствие е
продължено по молба на взискателя от ЧСИ *** с рег. № *** и район на действие ОС-
Смолян под № 37/2014 г.
Съгласно чл. 116, б.„в“ от ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването
на давността започва да тече нова давност.
В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна
давност, което е и спорният въпрос по делото, дали вземането по процесния изпълнителен
лист от 28.10.2011 г. е погасено по давност.
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се
погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната
давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който
поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за принудително
изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния
орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, а според
нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.
116, б.„б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи. Същинските изпълнителни действия, които прекъсват давността са насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публична продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
5
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Преди приемане на посоченото ТР действие има ППВС № 3/18.11.1980 г., с което се
приема, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната
давност тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след
установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното
прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, поради което след образуването на изпълнителното дело и
при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече погасителна давност спира да
тече.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай процесното вземане е станало изискуемо от издаването на
изпълнителния лист на 28.10.2011 г. въз основа на заповедта на незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК. След направена от съда служебна справка по ч.гр.д. № 1444/2011 г. по описа на
РС-Смолян се установява, че след връчването на заповедта и изпълнителния лист заедно с
поканата за доброволно изпълнение от ДСИ на 29.02.2012 г., не е постъпило възражение от
длъжника по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което заповедта е влязла в сила след
изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК в редакцията му действала към
момента на връчването, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила от 15.03.2012
г.
С Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 406382021Г. на ІІІ г.о. на ВКС се приема, че
изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение.
С подаването на молба вх. № 2545/05.12.2011 г. за образуване на изп.д. № 658/2011 г.
кредиторът е предприел действия за принудително изпълнение, с което 5-годишната
погасителна давност е спряла да тече, съгласно действалото към момента ППВС №
3/18.11.1980 г. до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
След тази дата погасителната давност е започнала да тече и е прекъсната с
налагането на запор по банковите сметки на длъжника М. Х. в „***“ ЕАД с Разпореждане
на ЧСИ от 27.10.2016 г., получено от Банката на 02.11.2016 г., съгласно чл. 450, ал. 2 от
6
ГПК. След това изпълнително действие погасителната давност отново е започнала да тече,
като е прекъсната с налагането на запор по банковите сметки на длъжника М. Х. в „***“ АД
с Разпореждане от 01.10.2018 г., получено от Банката на 05.10.2018 г., съгласно чл. 450, ал. 2
от ГПК и това е последното изпълнително действие, което е прекъснало давността.
След това взискателят с молба вх. № 04338/23.05.2022 г. е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника М. Х. в „Първа инвестиционна банка“ АД, но поради
настъпила перемпция (изтекъл двегодишен срок от последното изпълнително действие-
наложения запор на 05.10.2018 г.) ЧСИ с Постановление 09.06.2022 г. е прогласил
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.
№ 37/2014 г. и е вдигнал наложените запори на банковите сметки на длъжника М. Х..
Следователно от последното изпълнително действие, което е прекъснало
погасителната давност (наложения от ЧСИ запор на банкови сметки на длъжника М. Х. на
05.10.2018 г.) е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за лихвоносната главница
с разноските, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение,
който 5-годишен срок не е изтекъл до подаване на исковата молба на 03.06.2022 г., поради
което вземането по изпълнителния лист от 28.10.2011 г. не е погасено по давност.
Прекъснатата на 05.10.2018 г. давност с наложения запор и започналата да тече след тази
дата нова погасителна давност не се засяга от настъпилата перемпция и тя е без правно
значение за института на погасителната давност. По този въпрос е налице противоречива
съдебна практика и с Разпореждане от 09.03.2023 г. е образувано тълк.дело № 2/2023г. на
ОСГТК, по което не е постановено решение, като настоящият състав споделя първото
изразено становище, че перемпцията е без правно значение за давността.
С оглед изложеното предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК са
неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК ще
следва да бъде осъдена ищцата М. Х. да заплати на ответника „***“ АД направените по
делото разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение и 100,20 лева за
копие от изп.дело.
По изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М. Х. Х., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Смолян, ул. „***“ № *** срещу „***“ АД, с ЕИК ***, с адрес:
гр.София, ул. *** представлявано от *** обективно съединени искове с правно основание
чл. 439 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника
„***“ АД, че ищцата не му дължи като погасени по давност сумите по Изпълнителен лист
от 28.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1444/2011 г. по описа на Районен съд - Смолян, а
именно: 12 414,91 лева - главница, дължима по Договор за банков кредит № 1520/11.08.2007
г.; 3 805,27 лева - договорна лихва за периода 18.03.2010 - 17.10.2011 г.; 13 800,86 лева -
7
законна лихва върху главницата, считано от 18.11.2011 г. до 03.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2022 г. – датата на предявяване на
исковете до окончателното плащане, както и 1018,68 лева разноски по делото, от които
329,40 за държавна такса и 689,28 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Х. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул. „***“ № *** да
заплати на „***“ АД, с ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул. *** представлявано от ***
направените по делото разноски в общ размер на 400,20 лв., от които 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 100,20 лева за копие от изпълнителното дело.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Смолян.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8