Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
град Горна Оряховица, 23.04.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2285 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, чрез пълномощник – юрисконсулт Р.И.И., твърди в исковата си молба, че на 28.02.2013г. е сключен договор за револвиращ заем № ********** между ,,Профи Кредит България” ЕООД - като кредитор, от една страна, и М.Щ.С. и С.И.А., - като длъжник и съдлъжник, от друга страна. Сочи, че договорът е сключен при посочени от ответника параметри в раздел V на договора, както следва : 1/ общо задължение по договора в размер от 9589.34 лв., включващо : - сума на заема : 5000 лв., срок на заема : 30 месеца; - размер на месечната вноска : 315 лв., - дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема : 18-то число на месеца, - годишен процент на разходите (ГПР %) : 70.47, - годишен лихвен процент : 56.66, - лихвен процент на ден : 0.16. Заявява, че на основание чл.121 – чл.127 от ЗЗД, С.И.А., в качеството си на солидарен длъжник по договора за револвиращ заем, се задължава да отговаря за задължението на М.Щ.С., състоящо се в погасяване на заема. Твърди, че ,,Профи Кредит България” ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е превел на 28.02.2013г. парична сума в общ размер на 5000.00 лв. по посочената от длъжника М.С. банкова сметка, *** № 5559202/28.02.2017г. Сочи, че длъжниците са поели задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от договора за револвиращ заем : на 30 месечни вноски, като 29 от тях са с равен размер от 315 лв., а последната е изравнителна - в размер на 454.34 лв. Заявява, че договорът е подписан при ОУ, които са неразделна част от него. Заявява, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само 5 пълни погасителни вноски и една непълна вноска по погасителен план, поради което и съгласно чл.10.3.1 от ОУ към ДРЗ, след просрочването на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, е настъпило автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента /съдлъжника/ уведомление. Сочи, че ДРЗ е прекратен от страна на ищеца на 02.12.2013г., като на същата дата на длъжниците са изпратени уведомителни писма, с които те са информирани, че договорът е прекратен. Твърди, че към момента на предявяване на иска целият погасителен план към ДРЗ № ********** е изтекъл и цялото задължение е изискуемо от длъжниците по договора. Заявява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, общата сума на плащанията от страна на длъжниците М.Щ.С. и С.И.А. по ДРЗ № ********** е 1928 лв. Посочва, че дължимите лихви са платени в целия си размер. Уточнява, че паричното вземане в размер на 7726.12 лв. е общ размер на претенцията на дружеството-ищец за оставаща неизплатена главница по договора в размер на 4501.82 лв. и оставащото неизплатено договорно възнаграждение в размер на 3224.30 лв. Сочи, че съгласно т.10.4. от Общите условия, по ДРЗ се начислява неустойка върху целия размер на задължението в размер на 50 % - 2120.16 лв., като тази неустойка се дължи към датата на прекратяване на договора.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу длъжниците М.Щ.С. и С.И.А., възникнало на основание неизпъление на Договор за револвиращ заем № **********/28.02.2013г., в общ размер на 9846.28 лв., от които номинал в размер на 7726.12 лв., и неустойка в размер на 2120.16 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли съда да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмени становища, с които поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски. Излага съображения.
Ответниците М.Щ.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат П.С. от ВТАК, депозират писмен отговор на исковата молба. Посочват, че преди да заведе настоящия иск пред ГОРС, ищцовото дружество е депозирало същия иск между същите страни, на същото основание, по същия договор за револвиращ заем, до Арбитър Б.Г., гр. София, бул. „Цар Борис III” № 86-90, за което е образувано арбитражно дело № 22/22.01.2015г., висящо към настоящия момент. Поради това и на основание чл.15 от ГПК, предявяват възражение за неподведомственост на настоящия правен спор на ГОРС и за прекратяване на делото, по което съдът се е произнесъл с определение от 06.03.2018г., като е оставил това възражение без уважение като неоснователно. Считат, че исковата претенция е недопустима и като погасена давност, съгласно чл.111,б.”в” от ЗЗД, като вземане за периодично плащане. Счита, че след като кредиторът твърди прекратяване на договора на 02.12.2013г., то претенцията пред гражданския съд е следвало да бъде предявена най-късно до 02.12.2016г. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Заявява, че процесният договор за револвиращ заем не е подписан едновременно от ответниците. Твърди, че ответницата М.Щ.С. не се е подписвала на този договор и никога не е посещавала офис на ищцовото дружество, разкрит в гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 8. Посочва, че С.И.А. се е подписал на договора, след като му е било разяснено, че сумата ще бъде отпусната единствено и само на М.Щ.С.. Ответницата твърди, че тя не е получила сумата от 5000 лева, че банковата сметка, посочена в договора, не е нейна, и тя не е получила сумата от 5000 лева. Твърди, че сумата е била преведена по банковата сметка, посочена в договора, но по непотвърдени данни е била изтеглена от лицето К.Х.Ю. ***, като това лице не е било упълномощавано от ответниците за това. Заявява, че по непотвърдени данни, изтеглената от Ю. сума е била предадена на лицата Е.Й.К. и В.И.Г.,***. Твърдят, че ответниците не са уведомявани и не са давали съгласие сумата по договора да бъде превеждана на лице, различно от М.Щ.С.. Заявяват, че са били обект на престъпни посегателства, за което ответникът С.И.А. е депозирал жалба до Районна прокуратура Горна Оряховица с вх. № 434/19.02.2015г. по описа на ГОРП, като това наказателно производство не е приключило. Правят искане, на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК, настоящото производство да бъде спряно, предвид данните за престъпления, за които е сигнализирана Районна прокуратура Горна Оряховица, като от тяхното установяване зависи изхода на гражданския спор. Претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответниците М.Щ.С. и С.И.А., чрез пълномощника си – адв. Пр. С. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат подробни съображения в писмени бележки. Молят съда да отхвърли предявените искове и да им присъди направените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София е депозирало на 15.08.2017г. пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1785/2017г. по описа на ГОРС, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2292 от 17.08.2017г., в полза на ,,Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против длъжниците М.Щ.С. и С.И.А., с която ответниците са задължени да заплатят солидарно на посоченото дружество следните суми, а именно : 7726,12 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/28.02.2013г.; 2120,16 лв., представляваща неустойка по договора; законната лихва върху главницата от 7726,12 лв. за времето от 15.08.2017г. до изплащане на вземането; 196,92 лв. (сто деветдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки), представляващи платена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист; и 50 лв. (петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство.
Безспорни по
делото са и фактите, че в срока по чл.414,ал.2
от ГПК, длъжниците са депозирали писмени възражения против издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
Горепосочените факти се потвърждават и от писмените материали по ч.гр.дело № 1785/2017г. по описа на ГОРС, приложено към делото.
Видно от приетите писмени доказателства : договор за револвиращ заем № **********/28.02.2013г. и Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица – версия 01.02.2013г., ищецът, като кредитор, се е задължил да предостави на клиент М.Щ.С. с ЕГН ********** револвиращ заем в размер на 5000 лева, със срок на заема – 30 месеца, размер на вноска – 315 лв., ГПР 70.47 %, годишен лихвен процент 56.66 %, лихвен процент на ден 0.16, дата на погасяване – 18 ден от месеца – 40.15%, общо дължимо по револвинг 5670 лв., обща дължима сума : 9589.34 лв. В раздел III. Солидарен длъжник от процесния договор, е вписано лицето С.И.А. с ЕГН **********.
Приетото писмено доказателство - преводно нареждане от 28.02.2013г., удостоверява, че „Профи Кредит България” ЕООД е превело по сметка с IBAN : *** „Банка ДСК” ЕАД, за получател М.Щ.С., сума в размер на 5000 лв., с основание – **********.
От приетите писмени доказателства - уведомителни писма от 02.12.2013г., се установява, че „Профи Кредит България” ЕООД е изпратило същите до двамата ответници, със съдържание, че считано от 02.12.2013г. договор за потребителски кредит № ********** е едностранно прекратен, като задължението до момента е : непогасена част от заема – 8008.77 лв., лихви за забава – 32.35 лв. В писмата у посочено също, че поради нарушение на задълженията на двамата длъжници по погасителния план, е начислена неустойка в размер на 50 %, като общата сума на задължението възлиза на 12045.51 лв.; ответниците са поканени незабавно да изплатят това парично задължение, като в случай на неплащане, срещу тях ще бъде предприета процедура по съдебно събиране на вземането. По делото не са приети писмени доказателства, които да удостоверяват връчване на ответниците на уведомителните писма от 02.12.2013г.
Видно от приетите писмени доказателства - отговор на трето лице "Банка ДСК" ЕАД и приложените към него пълномощно, договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица, извлечение за периода от 01.02.2013г. - 13.03.2018г., операционна бележка № 97/28.02.2013г., преводно нареждане от 28.02.2013г., операционна бележка от 22.03.2018г., информация по чл. 19, ал.1 от Закона за защита на личните данни, банкова сметка *** : *** „Банка ДСК” ЕАД, е открита на името на К.Х.Ю. с ЕГН **********, като по тази банкова сметка ***.02.2013г. е постъпила сума в размер на 5000 лв. и на същата дата титулярът на сметката е изтеглил в брой сумата от 4950 лв. От издадената от „Банка ДСК” ЕАД справка се установява, че в банката не са налични документи, удостоверяващи упълномощаване на посоченото лице да изтегли постъпилата сума от ответниците по делото.
Видно от писмените материали по ДП № 76/2015г. по описа на РУ Стражица, същото е образувано по жалба рег. № 433/19.02.2015г., депозирана от С.И.А., чрез пълномощник – адв. Пр. С. от ВТАК, за престъпление по чл.316 във вр. чл.309,ал.1 от НК, срещу виновното лице, което през 2013г. в гр. Стражица, под ръководството на „Профи Кредит”, съзнателно се ползвало от неистински частен документ – договор за револвиращ заем № **********, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по разследването – разпит на свидетели, съдебно-графическа експертиза, изискани са справки и са приложени писмени доказателства. С Постановление от 10.08.2015г., прокурорът при ГОРП е спрял наказателното производство по дознание 76/2015г. поради неразкриване на извършителя на престъплението, на основание чл.199 и чл.244,ал.1,т.3 от НПК.
Видно от постъпилите по делото справки от началник РУ Стражица, лицето Е.Й.К. с ЕГН ********** е обявена за общодържавно издирване с телеграма № 18274/05.05.2015г. на ГД „НП”.
Видно от приложеното по делото арбитражно дело 22/2015г. по описа на Арбитър Б. Й. Г. от гр. София /листи 240-285 от настоящото дело/, същото е образувано по молба вх. № 22/22.01.2015г., предявена от „Профи Кредит България” ЕООД против М.Щ.С. и С.И.А., с искане последните да бъдат осъдени да заплатят на посоченото дружество сумата от 11730.51 лв. – парични вземания по договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., заедно със законната лихва от 22.01.2015г. до окончателно изплащане на сумите. С протокол от арбитражно заседание, проведено на 19.11.2015г., арбитър Б.Г. е спряла производството по арб. дело 22/2015г. до приключване на производството по пр.пр. 433/2015г. по описа на РП Горна Оряховица.
Видно от приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, на 28.02.2013г., на основание
договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., ,,Профи Кредит България”
ЕООД предоставя за М.Щ.С. паричен заем в размер на 5000,00 лв. чрез превод по
банкова сметка ***: ... От заключението на СИЕ се установява, че сума в размер
на 5000,00 лв., наредена от ,,Профи Кредит България” ЕООД на 28.02.2013г., е
постъпила по банкова сметка *** „Банка ДСК” ЕАД с IВАN: .., на същата дата, като основанието за получения превод е „договор
Видно от заключението на приетата по настоящото дело Съдебно-графическа експертиза, подписът, положен в договор за револвиращ заем № ********** от 26.02.2013г., в графа “Клиент”, не е положен от М.Щ.С., а от някое друго лице. От СГрЕ е видно, че подписът, положен в договор за револвиращ заем ********** от 26.02.2013г., в графа солидарен длъжник 1, е положен от С.И.А.. Видно от писменото заключение, реквизитите в договора за револвиращ заем от 26.02.2013г. не са попълнени от М.Щ.С. и от С.И.А..
Съдът кредитира изцяло заключенията на СИЕ и СГрЕ, като обосновани, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неоспорени от страните.
Видно от
показанията на свидетеля В.Г. /бивш служител на „Профи Кредит България” ЕООД/, при нея е попълнена горната част - с личните
данни, от договор **********/26.02.2013г., предявен на свидетелката. Посочва,
че тя е попълнила данните, вкл. до раздел пети, тя е попълнила и банковата
сметка. Свидетелката твърди, че оттам нататък ги попълват в София и трябва да
са върнали заверен договор. Не си спомня много добре, но счита, че би трябвало
при нея да са подписали документите. Свидетелката твърди, че бабата я водела
снаха й Емилия - това е лицето Е.К.. Посочва, че не е виждала Е. от много
години, не е виждала и бабата.
Видно от показанията на свидетеля К.Ю.,
неговата съпруга З. К. е сестра на Е.Й.К., а М.С. е свекърва на Е.. Свидетелят
познава М. като сватове; не познава С.. Видно от показанията на св. Ю., той е
имал сметка в Банка "ДСК" гр. Стражица преди около 8 години.
Свидетелят потвърждава пред съда, че не е имал уговорка с М.Щ., нито със С., да
получава нейни преводи по сметката си. Видно от показанията на св. Ю., той е
имал уговорка с Е., който отишла на гости и му обяснила, че ще теглят кредит, че
баба М. - нейната свекърва, ще направи кредит, но искали банкова сметка. ***,
че няма карта и издаването на такава ще стане за 2 седмици, а тя няма толкова
време, поискала му картата с банковата сметка и той й я дал. Свидетелят Ю.
посочва, че след 2-3 дни Е. му се обадила и казала, че парите са преведени на
сметката му. Свидетелят отишъл с най-малкия брат на Е. *** пред Банка „ДСК”; Е.
го чакала с кола с В., която е от Стражица; Ю. влязъл по тяхна молба да изтегли
парите, изтеглил 5000 лв., излязъл навън, те чакали в колата на В., веднага дал
всичките 5000 лв. на Е. – подал им парите през прозореца на колата и се прибрал.
Свидетелят сочи, че откакто Е. направила кредита, от тогава не си е идвала.
Видно от показанията на свидетеля С.М. /бивш служител на „Профи Кредит България” ЕООД/, почеркът в договора и декларацията не са нейни. Свидетелката сочи, че тогава тя е била в офиса и е вкарвала договора, като само е попълнила код на КЕ, своите имена и адреса, който е бил тогава на нейния офис, т.е. попълвала е само реквизитите отгоре. Заявява, че подписът за кредитор в този договор не е неин и не може да каже на кого е.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, които са допустими. Съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на оспорените от ответниците вземания, като исковете са предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
С протоколно определение от 04.05.2018г., по искане на ответната страна, съдът е постановил, на основание чл.193,ал.2 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетите по искане на ищеца писмено доказателства : договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., декларация от 25.02.2013г., ОУ на "Профи Кредит България" ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица - версия 01.02.2013г.
След като
прецени възраженията на ответниците, с които същите оспорват ответницата М.С.Щ.
да е подписала оспорените документи за „Клиент”, имащи характер на инцидентен
установителен иск за установяване истинността на посочените документи, съдът
намира, че същите са основателни и доказани. В тази връзка, от заключението на приетата СГрЕ се
установява по категоричен начин, че в оспорените документи подписът за „Клиент”
не е положен от ответницата М.С.Щ., вписана като заемополучател, а е положен от
друго лице. Тези факти се потвърждават и от съдебно-графическата експертиза,
изготвена и приложена по ДП № 76/2015г. по описа на РУ Стражица, както и
от събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни
доказателства, съдържащи се в дознанието.
Въз основа на цитираните доказателства и заключението на приетата по
настоящото дело СГрЕ, което съдът кредитира изцяло, в случая се обосновава
извод, че във вида, в който горепосочените документи са приети като писмени
доказателства по делото, тези документи действително не са подписани от сочения
в тях автор /”Клиент”/ - ответницата М.Щ.. Предвид изложеното и с оглед
разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването
на приложените по делото документи - договор
за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., декларация от 25.02.2013г., ОУ на
"Профи Кредит България" ЕООД към Договор за револвиращ заем за
физически лица - версия 01.02.2013г., е доказано, тъй като тези документи не са
подписани за „Клиент” от посоченото в тях лице М.С.Щ. с ЕГН **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, по изложените по-долу съображения.
С писмения отговор на исковата молба, В настоящото съдебно производство, обаче, ответниците, чрез пълномощника си – адвокат Пр.С. от ВТАК, предявяват възражение за погасяване на вземанията поради изтекла 3-годишна давност на основание чл.111,б.”в” от ЗЗД, което съдът намира за неоснователно и счита, че следва да бъде отхвърлено като такова.
В чл.111,б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Задължението за възстановяване на отпусната по договор за кредит сума има характер на задължение по договор за заем, като при заема е налице неделимо плащане, независимо дали е уговорено да бъде извършено на вноски. Погасителните вноски не представляват периодични плащания по смисъла на чл.111,б."в" от ЗЗД, тъй като с постигнатите уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части по смисъла на чл.66 ЗЗД / в този смисъл е Решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 795/2010г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Поради това, съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер – в случая - считано от 02.12.2013г., съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД и на основание чл.10.3.1. от „Общите условия към договора за револвиращ заем”, от която дата тече и петгодишната погасителна давност. Видно от данните по делото, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София в съда на 15.08.2017г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок, при което кредиторът не е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на задължението. Поради това, съдът приема за неоснователно и необосновано възражението на ответната страна, че правото на кредитора да претендира изпълнение на неизпълнено парично задължение по процесния договор е погасено поради изтекла петгодишна давност.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, обаче, съдът приема за неоснователни твърденията на ищеца, че между него и ответниците М.Щ.С. – като длъжник /заемополучател/ и С.И.А. – като съдлъжник, е възникнала облигационна връзка, на основание сключен между тях договор за револвиращ заем № **********/28.02.2013г. при Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, представляващи неразделна част от този ДРЗ, по силата на които ищецът, като кредитор /заемодател/, да е предоставил на ответницата - като клиент /заемополучател/, сума в размер на 5000 лева, със срок на заема – 30 месеца, а заемополучателят да е поел задължение да погасява кредита на 30 погасителни вноски, всяка една в размер от 315 лв. В тази връзка, заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СГрЕ, от писмените материали по ДП № 76/2015г. по описа на РУ Стражица, обосноваващи успешно провеждане на оспорването на истинността на цитираните по-горе документи, както и частично показанията на св. К.Ю., потвърждават по категоричен начин възраженията на ответната страна, че процесният договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., с ОУ на "Профи Кредит България" ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица - версия 01.02.2013г. – неразделна част към него, не е сключен между страните по делото „Профи Кредит България” ЕООД – като заемодател, и М.Щ. – като заемополучател, че между тези две страни не е уговаряно изобщо сключването на такъв договор и не е постигнато съгласие относно начина и условията на сключването на процесния договор и неговите съществени условия. С оглед изложеното, цитираните по-горе писмени и гласни доказателства обосноват извод, че в случая не е налице валидно сключен договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г. между страните по делото, тъй като не се установява по предвидения в закона ред постигането на съгласие между двете страни за сключването на такъв договор, подписването на такъв договор от заемополучателя, нито реалното предаване от ответника и получаване от ответницата – като заемополучател, на визираната в договора сума, със задължение същата да бъде върната при условията и по начина, визирани в договора.
Действително, въз основа на приетата СИЕ, чието заключение кореспондира на приложените писмени доказателства – преводно нареждане за кредитен превод от 28.02.2013г., документация, изпратена с отговор от „Банка ДСК” ЕАД, и др., се установяват фактите, че на основание оспорения от ответната страна договор за револвиращ заем № **********/28.02.2013г., ищецът „Профи Кредит България” ЕООД е превел сума в размер от 5000 лв. по посочена в цитирания договор банкова сметка *** „Банка ДСК”, титуляр на която обаче е св. К.Х.Ю., а не соченият в договора клиент М.Щ., нито соченият в оспорения договор солидарен длъжник С.И.. Нещо повече, от приетата СИЕ, кореспондираща изцяло на приетите писмени доказателства - отговор на трето лице "Банка ДСК" ЕАД и приложените към него пълномощно, договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица, извлечение за периода от 01.02.2013г. - 13.03.2018г., операционна бележка № 97/28.02.2013г., преводно нареждане от 28.02.2013г., от писмените материали по ДП № 76/2015г. по описа на РУ Стражица, както и от показанията на св. К.Ю., се установява, че преведената от ищеца сума в размер от 5000 лв. не е усвоена от ответниците по делото, а същата е изтеглена от титуляра на банковата сметка К.Х.Ю. в брой, след което, по негови твърдения, е предоставена изцяло на лицето Е.Й.К. /заподозряна като извършител на престъпление по чл.316 във вр. чл.309,ал.1 от НК и обявена за общодържавно издирване по досъдебното производство/, и на св. В.Г., двете изчакали свидетеля пред офиса на банката в гр. Стражица е получили от него изтеглената парична сума. Предвид така установените по делото факти, съдът намира за основателни, обосновани и кореспондиращи на всички годни доказателства по делото, изложените от ответната страна възражения, че между страните по делото не съществува договорна връзка, тъй като ответницата не е сключвала описания в исковата молба договор за револвиращ заем от 28.02.2013г. при твърдените от ищеца условия и начин, нито е усвоявала предоставената от ищеца в полза на друго лице сума в размер на 5000 лв.
Не на последно място, показанията на св. Ю., в частта им, в която същият твърди, че заемът е изтеглен от Е.Й.К., която му обяснила, че нейната свекърва баба М. ще тегли кредита, не могат да служат за удостоверяване на факти, че договорът е сключен от друго лице, от името и за сметка на ответницата, тъй като по делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, които да удостоверяват надлежното упълномощаване и наличието на представителна власт на друго лице за сключването от името и за сметка на М.Щ. на процесния договор за револвиращ заем, а и такива факти не се твърдят исковата молба. Поради това и с оглед безспорно установените по делото факти, че М.Щ. не е подписала процесните договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., декларация от 25.02.2013г., ОУ на "Профи Кредит България" ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица - версия 01.02.2013г., и за „Клиент”, съдът приема за недоказани изложените от ищеца твърдения, че е договарял надлежно с двамата ответници, че последните са получили процесната сума в размер от 5000 лв. по силата на процесния договор и че дължат връщане на тази сума на дружеството – ищец при условията и по начина, визирани в неистинския договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г. и ОУ към него.
Предвид изложеното, приетите по делото писмени доказателства, СГрЕ и СИЕ обосновават категоричен извод, че за ответницата М.Щ. не е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да върне на заемодателя предоставения на друго лице револвиращ заем, в сроковете и при условията, визирани в договор за револвиращ заем № **********/26.02.2013г., декларация от 25.02.2013г. и ОУ на "Профи Кредит България" ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица - версия 01.02.2013г., т.е. в случая не се установява основание за начисляването и претендирането от ищеца на процесните вземания от ответницата М.Щ. и от ответника С.И.. В тази връзка, съдът намира за неоснователни и твърденията на ищцовата страна, че ответникът се е задължил да отговаря за задължението на длъжника М.Щ.С., състоящо се в погасяване на заема, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл.121 и сл. от ЗЗД и вписаният като „солидарен длъжник” С.И. не би могъл да поеме задължение да отговаря солидарно с длъжник /клиент/ - ответницата С., за изпълнение на задълженията за погасяване на заема по процесния договор за револвиращ заем, който не е надлежно и валидно сключен между страните по делото.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за признаването за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу длъжниците М.Щ.С. и С.И.А., възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № **********/28.02.2013г., в общ размер на 9846.28 лв., от които номинал в размер на 7726.12 лв., и неустойка в размер на 2120.16 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор, неоснователна се явява и следва да бъде отхвърлена като такава претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /196.92 лв./ и за платено юрисконсултско възнаграждение /300 лв./, общо в размер на 496.92 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса – 196.92 лв. и за платено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответниците за присъждане в тяхна полза на направените по делото съдебни разноски за възнаграждения на вещи лица общо в размер от 320 лв., за призоваване на свидетели общо в размер от 60 лв., както и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 830 лв., т.е. общо от 1210 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца изцяло, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването
на истинността на приложените по делото документи - договор за револвиращ
заем № **********/26.02.2013г., декларация от 25.02.2013г., ОУ на "Профи
Кредит България" ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица -
версия 01.02.2013г., е доказано, тъй като тези документи не са
подписани за „Клиент” от посоченото в тях лице М.С.Щ. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
възражението, предявено от ответниците М.Щ.С. и С.И.А., чрез пълномощника им –
адвокат П.С. от ВТАК, за погасяване на вземанията, претендирани от "Профи
Кредит България" ЕООД, поради изтекла 3-годишна давност на основание
чл.111,б.”в” от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, чрез пълномощник – юрисконсулт Р.И., за приемане за установено по отношение на М.Щ.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължат солидарно на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, парично вземане, възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № **********/28.02.2013г., в общ размер на 9846.28 лв., от които номинал /главница/ в размер на 7726.12 лв. /седем хиляди седемстотин двадесет и шест лева и дванадесет стотинки/, и неустойка в размер на 2120.16 лв. /две хиляди сто и двадесет лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.08.2017г., до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2292/17.08.2017г. по ч. гр. дело № 1785/2017г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, чрез пълномощник – юрисконсулт Р.И., за заплащане от ответниците М.Щ.С. с ЕГН ********** и С.И.А. с ЕГН **********, на направените разноски за платена държавна такса в заповедното производство в размер на 196.92 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2292/17.08.2017г. по ч. гр. дело № 1785/2017г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на остатъка от направените разноски за доплатена държавна такса, в размер на 196.92 лв. и за платено юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. в настоящото исково производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, ДА ЗАПЛАТИ на М.Щ.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 1210 лв. /хиляда двеста и десет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за възнаграждения на вещи лица /общо 320 лв./, за призоваване на свидетели /общо 60 лв./, както и разноски за платено адвокатско възнаграждение /830 лв./, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................