№ 1113
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:М. Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20201000503651 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение № 5071/21.08.2020 г., постановено по гр.д. № 10384/2019 г. по описа
на Сфийски градски съд са отхвърлени предявените от Б.Ш. и Г.Ш. срещу
„Дженерали застраховане“АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
присъждане на сумати от по 25 500 лв.- обезщетение с източник на правата
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Иска се възмездяването на
неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с пътно-транспортно произшествие,
станало на 19.06.2016г., вследствие на което е починала З. Ш. - баба на ищците.
Недоволни от решението са ищците (втората, действаща със съгласието на
законовия си представител и тяхна майка М. Ш.) . В срока по чл. 259, ал.1 ГПК те го
обжалват с доводи за неправилност. Твърдят, че изводите на първоинстанционния съд,
че те не са материално- правно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди са неправилни, защото изводите са направени при неправилно
приложение на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Заявяват, че поради недопускане на
втори свидетел са останали недоказани изложени в исковата молба обстоятелства.
Молят решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени в пълния
заявен размер. Претендират присъждане на съразмерни разноски.
Ответната страна по жалбата изразява становище за нейната
неоснователност.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
1
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта – в обжалваната част, а относно правилността той е ограничен от
посочените в жалбата доводи.
След служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и
допустимо, а въззивните жалби са допустими. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението съобразно твърденията на въззивниците.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства. САС е счел, че
е настъпила доказателствена преклузия относно доказателствения процес и не са
налице предвидените в чл. 266 ГПК изключения.
Въз основа очертания предмет на проверка, според доводите на ищците и
събраните доказателства по делото САС намира следното:
По делото е прието за безспорно, а се установява и от представените писмени
доказателства, че на 19.06.2016 г., на път А1 (автомагистрала „Тракия“), при км.
223+800, в южната лента за движение, е настъпило пътно-транспортно произшествие
при следния механизъм: лек автомобил „Пежо“, ДК № *******, управляван от Г. В.
Ш., предприел изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил, навлязъл в
лентата за движение на автомобил „Рено“, удрил се в него, излязъл от пътната лента,
преминал през оградителната мантинела и предпазна крайпътна мрежа и преустановил
движението си в крайпътна нива.
Причина за произшествието са действията на водача на автомобил „Пежо“.
Вследствие на произшествието е починала З. С. Ш..
Към момента на описаното ПТП за автомобила „Пежо“ е имало валидно
сключен застрахователен договор по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника.
Съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача
на автомобила, застрахован при ответника. Установена е причинна връзка между
противоправното поведение (предприета маневра, застрашаваща сигурността на
участниците в движението) и вредоносния резултат (смърт на пътничката З. С. Ш.).
От удостоверение за наследници и удостоверения за раждане (л. 31-33) се
установява, че починалата е баба на ищците.
Пред първоинстанцинния съд е разпитан св. П. Н. - роднина на ищците. Чрез
показанията му се установява, че починалата и ищците са имали много близки
отношения. З. Ш. работела като лекар в гр. Бургас, където живеела, а ищците живели в
гр. София, с родителите си. Обичайно пострадалата прекарвала по 5-6 дни месечно в
София, тъй като помагала за отглеждането на внучките си. Когато бащата на ищците
заминал в чужбина, пострадалата подпомагала семейството му с грижи и финансово.
По мнение на свидетеля ищците са приемали пострадалата като своя майка, имали са
2
много близки отношения с нея. Като цяло отношенията в семейството били
изключително близки. Това било сплотено семейство, с много силна привързаност
между членовете му.
С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вради от
причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания , които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Тъй като ищците не попадат в кръга от лица, определени с ППВС
№4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., за да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди поради смъртта на баба им, е нужно да се установи
изключението, визирано от ТР № 1/21.06.2018 г. ОСНГТК на ВКС, а именно - наличие
на особена привързаност, която поради конкретни житейски обстоятелства е толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите морални болки
и страдания , надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка изживявания. В тези случаи на базата на
доказателствата следва да се изведе по несъмнен начин, че лицето, претендиращо
обезщетение, спада към разширения кръг субекти, можещи да искат да им се присъди
обезщетение за вреди, като ищецът следва да проведе пълно и главно доказване
относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и сериозни
като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
В случая от страна на ищците не е проведено успешно доказване на
предпоставките, обосноваващи горепосоченото изключение. Установените по делото
близки отношения между баба и внуци са обичайни за българската народопсихология
и не могат да се приемат като изключителен случай. Установи се по делото, че ищците
живеят в София с родителите си. Няма данни отношенията между родителите и децата
да са били влошени или нефункциониращи, при което семейството на бабата и дядото
да подмени родителската връзка. След като ищците не са единствени роднини на баба
си, не са живели с нея в едно домакинство, не са единственият й семеен кръг, не може
да се приеме, че отношенията им сочат на изключителност, годна да мотивира извод за
възникване на право на обезщетение. Този извод на съда не означава, че ищците не са
понесли страдания, а единствено цели да установи дали за тях съществува право за
обезщетяване съгласно разширения от тълкувателната съдебна практика критерий.
Тъй като по делото не е установено смъртта на З. Ш. да е причинила на ищците
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
3
съответната родствена връзка, ищците не са активно материално-правно легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на баба им.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемото застрахователно дружество следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5071/21.08.2020 г., постановено по гр.д. №
10384/2019 г. по описа на Сфийски градски съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Р. Ш. и Г. Р. Ш. да заплатят на Дженерали
застраховане АД, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 450 (четиристотин и
петдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4