№ 171
гр. П., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20231720102814 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр.
чл.153 от ЗЕ.
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация- С.” ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище/адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ **,
срещу И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., , общ. „С.“, ж. к. „Х.С.“, **,
**, **, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1505.26 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
****г. до **** г., сумата от 269.94 лева - мораторна лихва за периода от ****
г. до **** г., сумата от 37.83 лева – главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода от **** г. до **** г., сумата от 8.62 лева –
мораторна лихва за периода от **** г. до **** г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед ** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от **** г., по ч. гр.д. № **** г. на ПРС.
1
С исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на
„ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. С.,
ул. „Н.К.“ **, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ищеца.
Съдът намира, че искането на ищеца е своевременно, допустимо и редовно,
поради което и следва да конституира соченото търговско дружество като
трето лице- помагач на страната на ищеца.
В законоустановения срок ответникът И. В. И. е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание. В
отговора твърди, че между страните няма валидно облигационно
правоотношение, тъй като никога не е бил собственик на процесния
топлоснабден имот. В отговора твърди, че през **** г. ответникът е бил
наемател на процесния имот, което наемно правоотношение бил прекратено
през **** г., и от тогава до настоящия момент ответникът живее в гр. П., а
наемното правоотношение не било възобновявано. По подробно изложените в
отговора доводи и обстоятелства, ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани, като му се присъдят
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез ю.к. от ю.к. М., заявяват становище, че поддържат предявените
искове и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Директ“ ЕООД в
съдебно заседание не се представлява и не вземат становище по иска.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. М.,
който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед ** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от **** г., по ч. гр.д. №
2
**** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са
допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която
клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ),
като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните
3
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази
система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки
отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от
монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от
отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални
разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност
на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в
имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което
от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите
4
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на
дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски
сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни
дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след
плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции,
а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
В настоящия случай от приложения и неоспорен от страните договор за
покупко – продажба на жилище по реда на чл.117 от ЗТСУ от 14.03.**** г. се
установява, че Ц.Е.Ш. е закупил новопостроено жилище **, находящо се в
жилищна сграда – **, **, на трети етаж в ж.к. „Х.С.“ в гр. С.. От приложеното
удостоверение за наследници от **** г. се установява, че Ц.Е.Ш. е починал на
**** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници – Р.М.Ш.
– съпруга, починала на **** г.; М.Ц.К. – дъщеря, починала на **** г. и
оставила за свои законни наследници – А.И.К. – дъщеря починала на **** г. и
оставила за свой законен наследник Г.С.Я. – дъщеря. От тук следва извода, че
ответника И. В. И. не е сред наследниците на Ц.Е.Ш.. От приложения
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от **** г. се
установява, че Г.С.Я., в качеството и на собственик по наследство от Ц.Е.Ш. е
продала процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„Х.С.“, ** **, **, **. По делото няма други представени документи за
отчуждаване, респ. отдаване под наем на процесния топлоснабден имот. При
това положение и не може да се направи извод, че ответника е собственик,
респ. ползвател на процесния топлоснабден имот през процесния период,
поради което и между страните не е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение. В подкрепа на този извод на съда е и
представената Справка по данни за имот от Агенция по вписванията от
5
28.11.2023 г., от която е видно, че процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„Х.С.“, ** **, **, ** е отчужден от Г.С.Я. на **** г. чрез покупко – продажба.
Що се отнася до приложения към исковата молба списък на живущите в
** **, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, в който ответника е посочен, че живее
в **, то този списък не може да обоснове качеството на клиент на топлинна
енергия на И. В. И., тъй като не е ясно този списък, кога е съставен, към коя
дата, и на какво основание, ответника е вписан като живущ в ** от ** на **
находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“. Няма други доказателства, които да
подкрепят посоченото в приложения към исковата молба списък, поради
което и същия остава изолиран.
Предвид изложеното, тъй като ответника не е собственик, респ.
ползвател на процесния топлоснабден имот, то и не се явява клиент на
топлинна енергия през процесния период. От тук и следва извода, че
предявения иск да заплащане на главница е неоснователен и недоказан,
поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за лихва, то същия е акцесорен, и следва съдбата
на главния иск. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност
на акцесорния иск за лихва, както и на иска за законна лихва, поради което и
същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед
изхода на делото такива не му се дължат.
Ответника е направил искане за присъждане на разноски, за което е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения
списък, ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 480.00 лева, които с оглед изхода на делото и следва да му бъдат
присъдени, като се възложат върху ищцовата страна.
В исковата молба ищецът е противопоставил по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено по реда
6
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 482.16 лева, а претендираното
такова е от 480.00 лева, като е под минималния такъв. С оглед на това и
възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация- С.” ЕАД, ЕИК
***********, със седалище/адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ **, срещу И.
В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „С.“, ж. к. „Х.С.“, **, **, **, с
правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ, за признаване за
установено, че И. В. И. дължи на „Топлофикация- С.” ЕАД, сумата от 1505.26
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от **** г. до **** г., сумата от 269.94 лева - мораторна лихва за
периода от **** г. до **** г., сумата от 37.83 лева – главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода от **** г. до **** г., сумата от 8.62 лева –
мораторна лихва за периода от **** г. до **** г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед ** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от **** г., по ч. гр.д. № **** г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация- С.” ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище/адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ ** ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., , общ. „С.“, ж. к. „Х.С.“, **, **, ** сумата от
480.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. С., ул. „Н.К.“ **, в
качеството му на трето лице- помагач на страната на ищеца - „Топлофикация-
С.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище/адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ **.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. гр.д. № **** г. на ПРС, да бъде
върнато на съответния състав на ПРС, ведно с препис от влезлия в сила краен
съдебен акт.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8