№ 257
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:П. Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от П. Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110205856 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба,
подадена от Б. И. М., срещу Наказателно постановление № 22-4332-015690 от
дата 22.08.2022г. на Началник сектор в СДВР при отдел „Пътна полиция”
СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на
20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева и на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал.
1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения
в процедурата по установяване и санкциониране на нарушителя, както и
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Счита, че
твърдяното нарушение не е доказано от обективна и субективна страна.
Намира, че административнонаказателното обвинение се основава на
свидетелски показания, които са неясни, неточни и некоректни. Поради тази
причина намира, че показанията на свидетелката Д. Д. не следва да бъдат
кредитирани. Като аргумент за недоказаност на обвинението посочва и
липсата на регистрирана щета за процесния автомобил.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Началник сектор в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 30.04.2022г., около 11:15 часа, в гр. София по ул. „Тинтява“, с посока
на движение „вход“ и срещу №14 водачът на лек автомобил Волво ХЦ 90 с
рег. № *** при извършване на маневра на заден ход реализирал
пътнотранспортно произшествие с паркирания зад него лек автомобил Опел
Астра с рег. № ***, след което напуснал местопроизшествието, като не спрял,
за да установи нанесените материални щети - предна броня, и не изчакал
пристигането на компетентните органи на МВР.
Приетата фактическа обстановка по делото се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно
нарушение серия АД бл. № 201612 от дата 29.07.2022г., сведение от Д. С. Д.,
декларация от М.Б., декларация от Б. М., протокол за ПТП №1 бл. № 849134,
рег. № 5390 от дата 01.05.2022г., бордна карта, свидетелство за управление на
МПС, издадено в САЩ, разпечатки от GPS локация, данни за изображение и
интернет кореспонденция, пълномощно с рег. № 3913/2022г., докладна
записка от 01.05.2022г., справка за нарушител/водач, писмо от ЗК „Лев Инс“
АД с изх. № 9455/27.10.2023г. ведно с извлечение на полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, показанията на св. Д. С. Д., Ц. Х. Ц. и
О. А. В..
Съдът възприема в цялост и основава фактическите си изводи на
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни и непротиворечиви, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност.
Посочените обстоятелства и регистрационния номер на причинилия
пътнотранспортното произшествие автомобил са установени въз основа на
сведенията, дадени от свидетелката Д. С. Д., очевидец на извършеното
нарушение. На място на 01.05.2022г. е направен оглед от полицейски
служители на ОПП СДВР, който е отразен в съставения от св. О. А. В.
протокол за ПТП с бл.№ 849134, рег. № 5390 със схема на произшествието,
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие и описана
причинена видима щета на моторното превозно средство Опел Астра с рег. №
2
*** „предна броня“. По случая от Свидетелят В. е изготвена Докладна
записка с вх. № Ц405/22 по писмените сведения на св. Д..
С показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелката Д.
Д. потвърждава сведенията си, дадени непосредствено след инцидента.
Предвид изминалия период от време, няма спомен за точния ден и час на
нарушението. Показанията й са вътрешно единни, логични и последователни
по отношение на механизма на реализираното пътнотранспортно
произшествие и причинените щети, но не установяват водача на процесния
автомобил.
Актосъставителят Ц. Ц. свидетелства за писмените доказателства, въз
основа на които е съставил акта за установяване на административно
нарушение, тъй като не е очевидец на твърдяното нарушение. Показанията на
свидетеля О. Стефанов са информативни за извършването на огледа на място
на ударения автомобил, като посочва, че е съставил протокол за
пътнотранспортно произшествие въз основа на сведенията на свидетелката Д..
Съдът кредитира с доверие показанията на посочените свидетели, като
взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични.
В протокол за ПТП № 1 бл. №849134, рег.№5390, съставен на
01.05.2022г. от св. О. А. В., мл. автоконтрольор към ОПП при СДВР, са
отразени нанесените на автомобил с рег. № *** материални щети - предна
броня, както и механизма на реализирането им въз основа на свидетелските
показания на свидетелката Д. Д..
В декларация от 01.05.2022г. М.Б., съобщава, че собственият й
автомобил Опел Астра с рег. № *** е бил паркиран пред блока на ул.
„Тинтява“ № 14.
В писмо с изх. № 9455/27.10.2023г. ЗК „Лев ИНС“ АД е отразено
липсата регистрирана щета на л.а. Опел Астра с рег. № ***.
В декларация от 29.07.2022г. Б. М. посочва, че няма точен спомен къде
е бил на процесната дата и час. На ул. „Тинтява“ живеела майка му и често
ходел при нея, но няма спомен да е удрял друг автомобил при паркиране пред
блока.
Приложените по преписката свидетелство за управление на МПС,
издадено в САЩ, разпечатки от GPS локация, данни за изображение и
интернет кореспонденция съдът намира за неотносими, доколкото не касаят
3
процесната дата на инцидента.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаният жалбоподател в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от
компетентен орган – мл. автоконтрольор в 01 сектор, 02 група при СДВР,
О“ПП“ в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно законовата делегация на чл. 189, ал.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове и покрива
необходимите минимални стандарти, съгласно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който не е
присъствал при извършване или установяване на нарушението, като не е
налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото сведенията,
депозирани от свидетелката Д. и послужили за установяване на нарушението,
нямат характер на официален документ. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът
за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изрично
допуска при невъзможност на свидетелите, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, актът да се състави в присъствието на
други двама свидетели, като това изрично се отбележи в акта. Видно от
съставения акт, същия е съставен в присъствието само на един свидетел по
реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актосъставителят и свидетелят са се подписали
под акта съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Обстоятелството, че посоченият в
акта втори свидетел не е подписал същия представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като е нарушено особеното изискване за
публичност при съставяне на акта, поради което представлява самостоятелно
4
основание за отмяна на наказателното постановление.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и е надлежно
предявен и връчен на същата дата на последния, без да се дадат обяснения
или направят възражения. В законоустановения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
постъпили писмени възражения.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи на Р.България, в т. 3.6 е възложена
компетентност на административно наказващия орган Началник на сектор
„Административно обслужване“ към О“ПП“ при СДВР за обслужваната
територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Административно наказващият орган главен инспектор Д. Димитрова
Дескова е заемала длъжност Началник“ на 03 сектор „АО“ към О“ПП“ СДВР
към момента на издаване на наказателното постановление, според Заповед
№8121к-13312/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р.
България.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т.2,
б. „б“ от ЗДвП. И двете правни квалификации не отговарят на описанието на
нарушението, поради което нарушават правото на наказаното лице да научи
за какви административни нарушения е наказан, съответно правото му на
защита.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в
нормата на чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 20 лв.
водач, който нарушава правилата за движение назад. Съгласно разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са пострадали хора: да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи“. Предвидената санкция за това нарушение се съдържа в
разпоредбата на чл. Чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, според която: „Наказва се с
5
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие“.
По отношение вмененото на жалбоподателя обвинение за нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП съдът намира, че е налице разминаване
между словесно описание на административното нарушение и неговата
правна квалификация. В обстоятелствената част както на АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че
жалбоподателят в качеството на водач на лек автомобил Волво ХЦ 90 с рег.
№ *** при извършване на маневра заден ход е реализирал пътнотранспортно
произшествие с паркирания зад него лек автомобил Опел Астра с рег. № ***.
Доколкото се установи, че другият автомобил е бил паркиран, същият не е
бил участник в движението с оглед изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП преди
да започне движение назад водачът да се убеди, че не се създава опасност за
останалите участници в движението. Така описаното словесно
административно нарушение отговаря на правна квалификация по чл. 40, ал. 2
от ЗДвП, съгласно която „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“ Налице е нарушение на правото на защита на подведеното под
отговорност лице да научи в какво конкретно административно нарушение е
обвинено.
По отношение на обвинението за извършване на нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „б” от ЗДвП съдът намира, че е допуснато нарушение от същия
род. Въз основа на приетото от юрисдикционния орган от фактическа страна,
а именно, че жалбоподателят е реализирал пътнотранспортно произшествие с
нанесени единствено материални щети, не може да се направи извод, че
същият е бил задължен да остане до пристигане на компетентните органи на
МВР. Такова задължение по силата на текста на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗДвП възниква за водач на ППС, който причини пътнотранспортно
произшествие, от което има пострадали. Тази прана квалификация на
нарушението, посочена в наказателното постановление, съществено
противоречи на фактическата обстановка, според която при произшествието
няма пострадали хора.
6
По изложените съображения, съдът счита, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление са допуснати посочените
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които
обуславят неговата отмяна.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Такива се установяват
направени в размер на 450,00 лева за адвокатско възнаграждение, чието
заплащане по делото е удостоверено с договор за правна защита и съдействие
и платежно нареждане. Предвид липсата на възражение за прекомерност от
страна на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-015690 от дата
22.08.2022г. на Началник сектор в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което на Б. И. М. на основание на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 150 (сто и
петдесет) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Б. И. М. сумата от 450,00 (четиристотин
и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7