№ 119
гр. Кюстендил, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба , депозирана от името на В. Й. Б., с
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к „***“, бл. № 220, вх. А, ет. 6, ап. 22(починала в хода
на делото), В. Й. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „***“, бл. № 469, вх. 4, ет. 7,
ап. 89, К. В. ВР., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. № 469, вх. 4, ет. 7, ап.
89, и Й. В. ВР., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к „***“, бл. № 220, вх. А, ет. 6, ап.
22, чрез адв. Д.К. от САК, със служебен адрес: гр. София, ***, бл. 301, вх. „Офиси“ оф. № 9,
в качеството му на процесуален представител по пълномощие, срещу решение №
260332/22.11.2021 г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 475 по описа за 2021
г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено
по отношение на Г. Й. М., Д. Й. М., Г. СТ. ИВ. и ИЛ. СТ. СТ., че са собственици на по
1/16 ид.ч., а за Н. СТ. М., ИВ. С. М., К. С. М. и В. С. М., че са собственици на по 1/32 ид.ч.от
земеделски земи ливада в м. „Ж.“ 1.334 дка имот № 108020 землището на гр. Кочериново,
при съседи имоти с № 108021, 108028, 108019, 108017 и 108022, нива в м. „С.“ гр.
Кочериново, имот с № 125012, с площ 0.615дка при съседи имоти с № 125011, 125009,
125013, 125017, нива в м. „Б.“ 5.410 дка имот № 071032, землището на гр. Кочериново при
съседи имоти с № 050023, 071031, 071030, 000589, нива в м. „Г.н.“ гр. Кочериново, с площ
1.998 дка, имот № 050022, при съседи имоти с № 050018, 050021, 050059, като е отменил
констативен нот. акт № ***, Том І, рег. № 3309, Дело №171/2011 г. на нотариус Е.К.,
издаден на В. Й. Б. и В. Й. Б. за собственост върху горните имоти в размер до 3/8 ид. части;
респ.осъдил е ответниците да заплатят на ищците деловодни разноски в размер 740 лв.
Въззивницата В.Б. е починала в хода на настоящото производство – на 01.02.2022г.,
като нейната законна наследница В.Б., е страна в производството (срвн.определение № 166
от17.03.2022г.по делото).
1
С въззивната жалба посоченият съдебен акт е обжалван изцяло, като се навеждат
доводи за неговата неправилност и необоснованост, противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Първоинстанционното решение се приема като изцяло немотивирано предвид
необсъждането на всички доводи на страните от значение за правилното решаване на спора
и непосочване на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена
фактическата обстановка, свързана с владението на имотите, а в него само бланкетно било
споменато, че са разпитани свидетели. Посочва се, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност и е основал решението си на селективно
избрани от него доказателства, представени от ищците, без да коментира изобщо
доказателствата, представени от ответната страна (и по-конкретно представените
удостоверения за наследници на С.Б. и С. Б.). Твърди се, че изводът на съда, който следвал
от съдържанието на решението, че ответниците не са владели имота трайно и непрекъснато
в течение на поне 10 години преди издаването на констативния нотариален акт, е изцяло
погрешен.
Като допуснато нарушение от съда се сочи немотивираният отказ да допусне до
разпит на страните по двама свидетели, а само един, за доказване владението на имотите,
като твърдят, че това е основното доказателствено средство за доказване на подобни факти
и предвид невъзможността да се приобщи в производството нотариалното дело, въз основа
на което бил издаден констативният нотариален акт.
Изложен е подробен анализ на мотивите на обжалваното решение с аргументи за
тяхната неправилност. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че всички
ответници са се снабдили с констативен нотариален акт като погрешен и се сочи, че само В.
и В.Б. били адресати на акта. Подчертава се, че съдът не е посочил кои точно свидетелски
показания е кредитирал при постановяване на решението си предвид тяхната
противоречивост. След изследване на свидетелските показания по делото, се твърди, че
липсват предпоставки да се приеме, че с тях се доказва ползването на земите от ищците
преди 2011 г., още по-малко ползването им от всички ищци и на всички имоти, и се сочи, че
те съдържат данни за този период земите да са обработвани от В. и В.Б.. Въззивната страна
се позовава на ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Оспорва се становището
на съда, че владението на наследствени имоти е недопустимо, а ответниците, снабдили се с
констативен нотариален акт, само държали идеалните части на ищците и не могли да ги
придобият по давност. Твърди, че нотариалният акт не може да бъде отменен в размер до
3/8, тъй като ищците притежавали по-малко идеални части по време на реституцията.
Счита се, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е
изготвил доклада по делото съобразно изискванията на чл. 146 от ГПК, както и, че не е
предоставил възможност на страните за изразяване становище във връзка с доклада.
Твърди се, че съдът необосновано и неоснователно не бил взел предвид, че
констативният нотариален акт е доказателство относно собствеността върху имотите
(предвид непредставянето на нотариалното дело в цялост), и косвено доказателство относно
владението им преди издаването на акта. Подчертава се, че от свидетелските показания в
първоинстанционното производство не станало категорично ясно за кои имоти се дават
сведения от свидетелите, нито се изяснило поотделно за всеки един от имотите кой и как е
владял преди 2011г., в т.ч. се визира допуснато процесуално нарушение от ДнРС при
разпита на свид. Канарчева в о.с.з от 14.09.2021 г., относно идентификацията на процесните
имоти.
Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск
.Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Г.
Й. М., Д. Й. М., Г. СТ. ИВ., ИЛ. СТ. СТ., Н. СТ. М., ИВ. С. М., К. С. М. и В. С. М., чрез
пълномощника им адв. Е.Б., в който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и се оспорват твърденията в нея, а първоинстанционното
2
решение се приема за правилно и законосъобразно. Като несъстоятелни се определят
твърденията на въззивниците за немотивираност на първоинстанционното решение и се
подчертава, че ДнРС при постановяване на обжалвания акт е взел предвид всички събрани в
рамките на преклузивните срокове по чл. 127, ал. 2 и чл. 131, ал.3 от ГПК доказателства.
Акцентира се, че правилно районният съд не е кредитирал представеното в първото по
делото с.з. удостоверение за наследници на С. Б., като представено извън преклузивния срок.
Твърди се, че ответниците по делото не са довели до знанието на ищците своето
намерение за своене на процесните имоти, и по делото не било доказано ответниците да са
упражнявали фактическа власт върху тях с позоваване на показанията на свид. Митринска,
а относно показанията на свид. Канарчева се твърди наличие на противоречивост и
заинтересованост.
Възразява се срещу твърдението на въззивниците за допуснато процесуално
нарушение от съда при разпита на свид. Канарчева.
Сочи се аргумент въз основа на ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС , че констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена
сила относно констатацията за принадлежност на правото на собственост върху процесните
имоти на първия и втория ответник, а същото е останало недоказано в първоинстанционното
производство.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и оставяне на въззивната
жалба без уважение. Претендират се разноски.
Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил;
респ.същото е и допустимо.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Както се установява от удостоверение за наследници , приложено в
първоинстанционното дело, ищците са законни наследници на С.З.Б. , б.ж. на гр.
Кочериново, починал на 19. 10. 1952г.- съответно ищците са наследници на дъщерята на
общия наследодател А., като Н. СТ. М., ИВ. С. М., К. С. М. и В. С. М. са преживяла съпруга
и синове на внука на общия наследодател С.Б.- С.Г. М. -починал на 03.01.2016г. -след своята
майка А., ( дъщеря на С.Б.). Съответно ищците ИЛ. СТ. СТ. и Г. СТ. ИВ. са низходящи от
първа степен на внучката на общия наследодател- С.Г. С.а починала на 27.11.2013г.- след
своята майка А., а ищците Д. Й. М. и Г. Й. М. са деца на друг от внуците на общия
наследодател – Й.Г. М., който също е син на дъщерята на наследодателя А. и е починал след
нея. Освен изброените наследници на А. нейни наследници са и низходящи на починалата
след нея дъщеря В. (т.е.последната също е внучка на общия наследодател), като същите не
участват в настоящото производство (срвн.л.15 и л.47).
Ответниците В. Й. Б. и В. Й. Б. са наследници по закон (дъщери) на сина на общия
наследодател – Й. , починал на 30.04.2009г.,т.е.след своя баща С.Б., респ.последният е имал
още една дъщеря Донка, която е починала преди своя баща- през 1933г.
В първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство и
удостоверение за наследници на преживялата съпруга на общия наследодател С. Б. –
починала след общия наследодател – на 02.05.1966г., а за последната е прието
удостоверение за наследници , в което от страните фигурират като наследници само
3
ответниците В. Й. Б. и В. Й. Б. – дъщери на сина Й. С.Б., т.е.без наследниците на дъщерята
на общия наследодател – А. (като, както се посочи, всички ищци са нейни законни
наследници).
С Решение № 4010 от 13. 08. 1997г. на ПК гр. Кочериново , постановено на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на наследници на С.З.Б. е възстановено правото на
собственост върху следния недвижим имот, а именно : Нива с площ от 1, 998 дка , пета
категория , находяща се в местността " Г.н. ", имот № 050022 в землището на гр.
Кочериново при граници и съседи : имот № 050023 Полски път на община Кочериново,
имот № 050018 нива, собственост на наследници на И.П.К., имот № 050021 нива ,
собственост на наследници на Костадин Захариев Б. и имот № имот № 000226 Полски път
на община Кочериново- срвн.и скица №К17330 от 28.09.2015г.,заверена от ОСЗ Кочериново.
С решение № 4015 от 30. 06. 1998г. на ПК гр. Кочериново , постановено на основание
чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ , на наследници на С.З.Б. е възстановено правото на собственост
и върху следните недвижими имоти, а именно :Нива с площ от 5, 410 дка , седма категория ,
находяща се в местността " Б. ", имот № 071032 в землището на гр. Кочериново при граници
и съседи : имот № 050023 в землището на гр. Кочериново при граници и съседи : имот №
071031 нива, собственост на община Кочериново, имот № 071030 нива, собственост на
В.С.С. , имот № 000589 Дървопроизв. пл. на МЗГ- ДЛ, имот № 071033 нива, собственост на
Е.И.Р. и имот № 000004 -автомагистрала на Държавата ( с приложена на л.12 от
първоинстанционното производство скица №К,7331 от28.09.2015г.,заверена от ОСЗ
Кочериново. ) ; Ливада с площ от 1, 334 дка , четвърта категория , находяща се в местността
" Ж. ", имот № 108020 в землището на гр. Кочериново при граници и съседи : имот №
108021 ливада, собственост на В.С.С., имот № 108028 ливада, собственост на наследници на
П.К.П., имот № 108019 ливада , собственост на наследници на Б.И.М., имот № 108017
ливада, собственост на наследници на М.А.Б. и имот № 108022 ливада, собственост на
наследници на Д.В.Б.,срвн. с приложена на л.12 от първоинстанционното производство
скица №К,7332 от 28.09.2015г.,заверена от ОСЗ Кочериново- л.13 от делото на ДнРС, както
и Нива с площ от 0, 615 дка , пета категория , находяща се в местността "С. ", съставляваща
имот № 125012 в землището на гр. Кочериново при граници и съседи : имот № 125011 нива,
собственост на наследници на Д.М. В., имот № 125009 Полски път на община Кочериново,
имот № 125013 нива,: собственост на наследници на И.З.Б. и имот № 125017 нива,
собственост на А.Н.Б. – скица №К,7333 от 28.09.2015г.,заверена от ОСЗ Кочериново- л.14 от
гр.д.№475/2021г.на ДнРС.
Както се установява от договор №178 от 13.07.2016г., един от ищците Г. Й. М. е
сключил договор за аренда с Ц.Д.М. за два от процесните имоти – нива от 1,998дка в
м.“Г.н.“ и ливада от 1,334дка в м.“Ж.“.
За процесните имоти, находящи се в.“Б.“, „Ж.“,“С.“ и „Г.н.“ е издаден констативен
нотариален акт за собственост №***,т.1,рег.№3309, д.№171/2011г. от 31.10.2011г. на
Нотариус Е.К., с който нотариален акт на основание наследство и давностно владение за
собственици са признати ответниците по иска В. Й. Б. и В. Й. Б..
Ответниците по иска Й. В. ВР. и К. В. ВР. ( синове на ответницата В. Й. Б. и
племенници на В.Б.) , са придобили правото на собственост върху процесните имоти - като
видно от Нот. акт за дарение на недвижими имоти №88, том ІІІ, рег. № 6402, дело № 378 от
06.11.2017 г. на нотариус Л.С., със същия е обективиран договор за дарение между В. и В.Б.
– от една страна като дарители, а от друга съответно К. и Й.В. като надарени.
Събрани са и гласни доказателства, при което от показанията на свид.Ц.М. се
установява, че след възстановяване собствеността върху имотите по отношение ливадата,
находяща се в.“Ж.“ фактическа власт е упражнявал С. М. – баща на ищците И.,К. и В.М.и ;
респ.син на А. , която както се посочи, е дъщеря на наследодателя С.Б..Имотът „Г.н.“ е
обработван от кооперацията и според свидетелката е пустеел дълго време, преди тя като
арендатор да започне да го обработва, заедно с имота в „Ж.“.Първоначално, предвид
арендния договор, е давала жито на С., а след това на сина му Г.. Същата свидетелка
поддържа, че останалите два имота са пустеещи – в м.“С.“ и „Б.“и не е виждала там
4
ответниците В. и В.Б., като е разбрала през 2020г.(„миналата година“- с оглед момента на
депозиране на показанията), че двете са се снабдили с нотариален акт .
Свидетелката М.К. – братовчедка на ответниците В. и В. Б., е посочила , че на техния
баща Й., който е брат на майката на свидетелката, е помагал бащата на свидетелката за
облагородяване на имотите , които и тя е посещавала преди около 20 години. Не е виждала
лично ответниците да обработват процесните имоти, но е виждала „продукция от
тях“.Визира конкретно имота в м.“Б.“, където са садели картофи, боб и тикви, а
впечатленията й са от 2016-2017г.Счита, че дават под аренда имотите, в т.ч. в м.“Ганева
нива“.
В показанията си свид.В. поддържа, че владение върху имотите от страна на бащата
на ответниците В. и В. Б. – Й. , е упражнявано от 1997г.до 2011г., когато са се снабдили с
нотариален акт.Свидетелят сочи, че 2-3 пъти в годината е карал продукция, конкретно от
имота в м.“Б.“ и „Ганевата нива“, като е правил услуга на ответниците В. и В. да ги откара
до имотите, които са далече от Кочериново, и да ги прибере, като сочи, че двете са работели
имотите до 2015г.,когато В. е получила инсулт, конкретизирайки, че е извършвал тези
услуги в периода 2009г.-2014г.Сочи още, че ливадата в м.“Ж.“ е ползвана от техни
роднини.След 2015г.имотите са обработвани от арендатори според свидетеля.Уточнява още,
че синовете на В.- Й. и К. са в чужбина.
От своя страна,свид.С.В. сочи, че имотът в м.“Б.“ е обрасъл в храсти, не се обработва,
като не се обработва и имотът в м.“С.“.Свидетелката, която е земеделски производител
заедно със съпруга си и ползва имоти в близост до спорния имот в.“Ж.“, поддържа в
показанията си, че този имот е ползван от С. М. в периода от 1997г.до 2011г., след което бил
сключен аренден договор с Цветанка Митринска, а към края на 2020г.В. я помолила да
развали този аренден договор и тогава Цветанка уведомила „другите собственици“.Имотът в
м.“Ганевите ниви“ първоначално се ползвал от кооперацията – от 1997г.-1998г.- за около 2
години, след това било пустеещо мястото, преди да почне да го ползва арендаторката
Митринска- която имала и постройка там. Същата е имала договор за наем първоначално със
С. М. някъде от 2011г., а след това - от 2016г.- е сключила аренден договор с ищеца Г.М. –
каквито договори ( с един или с двама от собствениците, с удостоверение за наследници, с
подпис) се изисквали от посочената година( 2011г.), а преди това можело това да става и с
устна уговорка. Тези имоти, откакто съпругът на свидетелката е земеделски производител,
т.е.около 30 години, според нея не са били обработвани от ответниците В. и
В..Същевременно, за този период имотът в м.“С.“, представляващ сега ливада, също не е
обработван от някого, в т.ч.и от ответниците В. и В. и техния баща Й..Свид.В. поддържа, че
бащата на ищците Г., И. и В. – С. М., е ползвал ливадата в м. „Ж.“ и имота в м. „Ганевите
ниви“.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна
страна :
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Задължение на
въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни
изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
От приложените към отговора на исковата молба доказателства - конкретно
удостоверение за наследници №44, изд.на 11.03.2021г. от Община Кочериново се
установява, че в първоначално представеното е била допусната грешка предвид непосочване
на преживялата общия наследодател съпруга С. С. Б., починала пред 1966г., което е довело
и до неправилно посочване на наследниците по-нататък, респ. не са разграничени нейните
наследници от наследниците на общия наследодател и неин съпруг. По аналогия от решение
№ 109/2015 г. по гр. д. № 6761/2013 г. на ВКС, II г. о, когато се касае за наследството на
прекия наследодател - собственик на реституираните земеделски земи, то следва да се
5
вземат предвид дяловете на лицата, призованите към наследяване към момента на
откриване на наследството. Наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но
преди възстановяването на собствеността по силата на приетите реституционни закони,
получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател, а
по силата на наследственото правоприемство.
Включването на лице, което не е наследник или непосочването на наследник в
удостоверение за наследници не води до придобиване или изгубване на качеството
наследник, тъй като наследяването по закон е съобразно императивните правила, посочени в
действащия Закон за наследството, който в сила от 29.04.1949 г., т.е. и към момента на
откриване на наследството на общия наследодател С.Б.. Предвид установяване, че
наследодателката на ищците и дъщеря на С.Б.- А. не наследява преживялата съпруга С. Б.
(видно от прието в първоинстанционното производство удостоверение за наследниците на
същата), то правото на собственост върху земеделските земи, притежавани приживе от С.Б.,
което А. е наследила , е в размер на 1/3 ид.част – на осн.чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗН.
На осн.чл.5,ал.1 ЗН тази 1/3 идеална част е наследена при равни права от
низходящите от първа степен (децата ) на А. – С.Г. М., С.Г. С.а, Й.Г. М. и В. Г.С.– т.е.по 1/12
ид.част , съответно ищците, които са законни наследници на С. М. (преживяла съпруга Н.М.
и синове И.,К. и В.М.и ) притежават по 1/48 ид.ч., ищците, които са законни наследници на
Стефка ( И.С. и Г.И.) притежават по 1/24 ид.част , съответно ищците, които са наследници
на Й.Г. М. (Д. Й. М. и Г. Й. М.) притежават също по 1/24 ид.част.
На база събраните гласни доказателства не може да се обоснове извод досежно
момента, в който наследодателят на ответниците по иска В. и В.- Й., да е установил
самостоятелна фактическа власт върху имотите по отношение правата на ищците, респ.на
техните наследодатели.Въпреки твърденията на свидетеля В., че е било установено владение
от бащата на В. и В. от 1997/98г., неговите преки впечатления за ползване на имотите са за
периода 2009г.-2014г., когато е правил услуги по превозването на същите,като сочи, че след
тази година арендатори ползват имотите, а данни за такива правоотношения касаят
наследници на А. – в лицето на част от ищците, и то още от 2011г. по отношение на два от
имотите – видно от показанията на свид.В., която сочи и ,че другите два имота са били
запустели.Аналогични са и съображенията по отношение показанията на свид.Канарчева,
чиито преки впечатления също са откъслечни и по конкретни в един по-късен момент (
2016-2017г.)- т.е.очевидно е, че имотите са ползвани от различни групи наследници на
общия наследодател С.Б. в различни моменти, без това явно да бъде манифестирано по
отношение останалите, по начин, по който би могъл да бъде констатиран и субективният
елемент на владението.
Индивидуалният административен акт, респ. съдебното решение, с което правото на
собственост е възстановено, ползва всички наследници на общия наследодател, който е
притежавал правото на собственост върху имота към момента на одържавяването, респ.
внасянето на имота в ТКЗС. От момента на влизането в сила на реституционния акт всеки
сънаследник може да установи върху имота самостоятелна фактическа власт, но по делото
категорични данни за отблъскване владението на останалите сънаследници и за
манифестиране спрямо тях намерение да владее имота само за себе си и да противопостави
на останалите възражение за изтекла придобивна давност, от страна на наследодателя на
ответниците В. и В. Б. или на тях самите спрямо ищците , както се посочи - не са събрани.
За да постави начало на давностно владение, сънаследникът следва да манифестира
по отношение на останалите сънаследници намерение да владее имотите за себе си след
влизане в сила на решението на ОСЗ, с което имотите са надлежно индивидуализирани по
местонахождение, граници и площ, и след като по делото не е установено подобно
намерение да е било демонстрирано и противопоставено на останалите сънаследници, то
правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ общо на всички наследници на
общия наследодател С.Б., поради което следва да се приеме, че решенията на ОСЗ
легитимират всички негови наследници като съсобственици при посочените в чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН права.
6
Предвид установените такива , притежавани от ищците в по-малък обем , исковете
следва да бъдат уважени именно до размер на установените им и посочени по-горе права,
респ. в такава насока следва да бъде отменено частично атакуваното първоинстанционно
решение.
Съобразно съотношението между обема на заявените спрямо признатите права се
дължат и разноски по компенсация на страните, които за двете инстанции в полза на ищците
(въззиваеми в това производство) са в размер на общо 901,05лв., а на насрещната страна
възлизат на общо 300лв.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260332/22.11.2021 г. , постановено по гр.д.№ 475/2021 г. на
Районен съд – Дупница В ЧАСТТА, в която по отношение на В. Й. Б., с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. № 469, вх. 4, ет. 7, ап. 89 - в лично качество и в
качеството на правоприемник на починалата в хода на въззивното производство страна В.
Й. Б., с ЕГН **********; К. В. ВР. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. №
469, вх. 4, ет. 7, ап. 89, и Й. В. ВР., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к „***“, бл. №
220, вх. А, ет. 6, ап. 22, е признато за установено , че Г. Й. М., Д. Й. М., Г. СТ. ИВ. и ИЛ. СТ.
СТ., са собственици над на по 1/24 ид.ч. до 1/16 ид.ч., а за Н. СТ. М., ИВ. С. М., К. С. М. и В.
С. М., че са собственици над на по 1/48 ид.ч.до 1/32 ид.ч.от следните земеделски земи:
Ливада с площ от 1, 334 дка , четвърта категория , находяща се в местността " Ж. ",
имот № 108020 в землището на гр. Кочериново при граници и съседи : имот № 108021;имот
№ 108028 ; имот № 108019, имот № 108017 и имот № 108022 ;
Нива с площ от 0, 615 дка , пета категория , находяща се в местността "С. ",
съставляваща имот № 125012 в землището на гр. Кочериново при граници и съседи : имот №
125011 ;имот № 125009 ; имот № 125013 и имот № 125017 ;
Нива с площ от 5, 410 дка , седма категория , находяща се в местността "Б. ", имот №
071032, в землището на гр. Кочериново, при граници и съседи : имот № 050023; имот №
071031, имот № 071030, имот № 000589, имот № 071033 и имот № 000004;
Нива с площ от 1, 998 дка , пета категория , находяща се в местността „Г.н. ", имот №
050022, в землището на гр. Кочериново при граници и съседи : имот № 050023 ;имот №
050018 , имот № 050021 и имот № 000226 ;
както и в ЧАСТТА , в която е отменен констативен нот. акт № ***, Том І, рег. №
3309, Дело №171/2011 г. на нотариус Е.К., в полза на В. Й. Б. и В. Й. Б. за собственост
върху горните имоти в размер над 3/12 ид.части до 3/8 ид. части;
както и в частта, в която В. Й. Б., В. Й. Б., К. В. ВР. и Й. В. ВР. са осъдени да
заплатят на Г. Й. М., Д. Й. М., Г. СТ. ИВ. , ИЛ. СТ. СТ., Н. СТ. М., ИВ. С. М., К. С. М. и В.
С. М.,разноски в размер на 740лв.;
като вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Й. М.,ЕГН **********, Д. Й. М., ЕГН **********, Г.
СТ. ИВ. ,ЕГН **********, ИЛ. СТ. СТ. , ЕГН **********, Н. СТ. М.,ЕГН **********, ИВ.
С. М.,ЕГН **********, К. С. М.,ЕГН **********, и В. С. М., ЕГН ********** - срещу В.
Й. Б., с посочени данни - в лично качество и в качеството на правоприемник на починалата
в хода на въззивното производство страна В. Й. Б., К. В. ВР., с посочени данни и Й. В. ВР. ,
с посочени данни, установителни искове за признаване за установено, че ищците са
собственици над на по 1/24 ид.ч. за Г. Й. М., Д. Й. М., Г. СТ. ИВ. , ИЛ. СТ. СТ., а за Н. СТ.
М., ИВ. С. М., К. С. М. и В. С. М., че са собственици над на по 1/48 ид.ч..от гореописаните
земеделски земи, както и в частта, в която на осн.чл.537 ГПК е отменен констативен нот. акт
7
№ ***, Том І, рег. № 3309, Дело №171/2011 г. на нотариус Е.К., в полза на В. Й. Б. и В. Й.
Б. за собственост върху гореописаните имоти в размер над 3/12 ид.ч. до 3/8 ид.части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260332/22.11.2021 г. , постановено по гр.д.№ 475/2021
г. на Районен съд – Дупница в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. Й. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. № 469, вх. 4,
ет. 7, ап. 89 ; К. В. ВР. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. № 469, вх. 4, ет.
7, ап. 89, и Й. В. ВР., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к „***“, бл. № 220, вх. А, ет. 6,
ап. 22, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Й. М.,ЕГН **********, Д. Й. М., ЕГН **********, Г. СТ. ИВ.
,ЕГН **********, ИЛ. СТ. СТ. , ЕГН **********, Н. СТ. М.,ЕГН **********, ИВ. С.
М.,ЕГН **********, К. С. М.,ЕГН **********, и В. С. М., ЕГН **********, разноски по
компенсация за двете инстанции в размер на общо 901,05 лв.(деветстотин и един лева и пет
ст.).
ОСЪЖДА Г. Й. М.,ЕГН **********, Д. Й. М., ЕГН **********, Г. СТ. ИВ. ,ЕГН
**********, ИЛ. СТ. СТ. , ЕГН **********, Н. СТ. М.,ЕГН **********, ИВ. С. М.,ЕГН
**********, К. С. М.,ЕГН **********, и В. С. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.
Й. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. № 469, вх. 4, ет. 7, ап. 89 ; К. В.
ВР., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. № 469, вх. 4, ет. 7, ап. 89, и Й. В.
ВР., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к „***“, бл. № 220, вх. А, ет. 6, ап. 22, разноски
по компенсация за двете инстанции в размер на общо 300лв.(триста лева).
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8