Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………/…………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в открито
заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1257 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 27а от Закона за закрила на
детето /ЗЗДет./.
Образувано е по жалба на И.Д.Й., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу Заповед № ЗД/Д-В-П-022/17.05.2022г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Провадия, с която на основание чл. 33, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/, вр. чл. 25,
ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет. е наредено спешно настаняване, считано от 17.05.2022г.
на детето И.Г. Й., ЕГН: **********, в приемното семейство на Д.М.Б., която е
утвърдена със Заповед № СО-ЗДПГ01/0061 от 07.06.2013г. на Директора на
РДСП-Варна като професионално приемно семейство.
В жалбата са изложени твърдения за недоказаност на
описаните в Заповедта мотиви, което обуславяло нейната незаконосъобразност. Навеждат
се доводи за неправилно приложение на материалния закон досежно наличието на предпоставките на
административното производство по реда на чл. 27а от ЗЗДет. Моли се оспорваният
административен акт да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
уведомена, явява се лично заедно с адв. Д.К.С.-К., редовно упълномощена,
поддържа изложеното в жалбата и в предоставените писмени бележки /л. 28 до 31
вкл. от преписката/ и моли присъждането на адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Провадия, редовно призована, явява се лично, моли така
постановената Заповед да бъде оставена в сила като законосъобразна и правилна.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от активно
легитимирана страна с правен интерес от оспорването, в преклузивния 14-дневен
срок, срещу административен акт, който подлежи на обжалване, пред родово и
местно компетентен съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните в производството,
приема за установено от фактическа страна следното:
Родители на детето И.Г. Й. са жалбоподателката И.Д.Й.
и баща - поданик на Кралство Норвегия – Г.Т. Й.. Двамата съпрузи се намират във
фактическа раздяла, като бракът между двамата не е прекратен по надлежния ред, а
детето останало да живее при майката.
От представената административна преписка се
установява наличието на извършени многобройни проверки по подадени сигнали,
надлежно оформени в протоколи за всеки един от тях, като:
Производството пред ДСП – Провадия е образувано по
повод постъпил устен сигнал чрез Национална телефонна линия за деца /НТЛД/
116 111 от Д.Е.И. от гр. Девня, който се счита за биологичен баща на
детето И.Г. Й.. Подалият сигнала твърди, че жалбоподателката страдала от
дългогодишна алкохолна и наркотична зависимост, което понижавало родителския й
капацитет и възпрепятствало възможността да полага адекватни грижи за своето
дете. Посочено е в сигнала, че И.Д.Й. запалила пожар в дома на бабата по майчина
линия Д.В. в с. Н.Р., общ. Ветрино, където живее заедно с детето И.. Според Д.Е.И.
майката на бебето дори го изпуснала на земята.
По повод подадения сигнал била извършена проверка в
дома на семейството в с. Н.Р. от служители на ДСП-Провадия, за която бил
съставен протокол на 27.08.2021г. /л. 56 от административната преписка/. Проведен
бил разговор с майката И.Д.Й. и бабата по майчина линия Д.Р.В..
Жалбоподателката заявила пред служителите, че имала сключен граждански брак с
чужденец, поданик на Кралство Норвегия от 2013г., но двамата били във
фактическа раздяла от години, като детето носело неговите имена, тъй като
бракът не е прекратен по надлежния ред. По време на същата среща, майката на
детето твърдяла, че е излежала двугодишна присъда в затвора в гр. Сливен, от
който била освободена на 27.03.2019г., като от 2020г. имала връзка с подалия
сигнала Д.И., като последният често гостувал в дома им, но не живеели заедно.
Жалбоподателката отричала да е злоупотребявала с алкохол или наркотични
вещества, като посочила медицински документ, според който страдала от панически
атаки, които лекувала с антидепресанти. В дома служителите на ДСП-Провадия не констатирали
следи от пожар, детето било с добра лична хигиена, облечено с чисти дрехи и в
добро емоционално състояние. Отбелязано било от компетентните органи, че детето
се отглежда в с. Н.Р., в двуетажна къща, която била към момента на проверката в
добро техническо състояние, на детето били осигурени самостоятелна стая и
достатъчно играчки предвид възрастта му. Служителите на ДСП-Провадия стигнали
до извод за липса на достатъчно доказателства за пряка и непосредствена
опасност за живота и здравето на детето. Съставен бил доклад за оценка на
постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В-П/119 / 27.08.2021г. /л. 58 до 61 вкл. от
административната преписка/ от социален работник при ДСП-Провадия, където са
изложени констатациите на компетентните органи.
На 02.09.2021г. постъпил последващ сигнал чрез НТЛД
116 111 до ДСП-Провадия от К.Р. – ръковидител в НТЛД, в който се твърдяло
от считащия се за биологичен баща на И. Й. – Д.И., че майката на детето била в
нетрезво състояние след употреба на алкохол, което било причина за
невъзможността й да полага грижи за детето И. Й..
Служителите на ДСП-Провадия отново посетили дома на
семейството в с. Н.Р. и провели разговори с майката И.Д.Й. и бабата Д.Р.В..
Майката отново заявила същите твърдения, обективирани в предходния доклад от
27.08.2021г. Посочила, че Д.И. бил на домашно лечение с медикаментите атаракс,
конвулекс и олфрекс поради предоставена от жалбоподателката епикриза, с която
му била определена диагноза „Емоционално нестабилна личност. Психоактивни
вещества и алкохол“. И.Й. твърдяла, че след преустановяване приема на
посочените лекарствени продукти, считащият се за баща на детето бил неспокоен,
раздразнителен и агресивен, като посочила неговото поведение като причина за
честите скандали помежду им. Съставени били протокол на 02.09.2021г. /л. 44 от
административната преписка/, както и доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.
№ СИГ/Д-В-П/122 / 02.09.2021г., където компетентните органи обективирали констатациите
си за липса на достатъчно доказателства за пряка, непосредствена опасност за
живота и здравето на детето И. Й., което наложило извод, че не било необходимо
да се открива случай за нея /л. 45-48 вкл. от административната преписка/.
На 20.01.2022г. постъпил трети сигнал чрез НТЛД
116 111, подаден от Д.Д. – жител ***, който твърдял, че майката на детето
била често в нетрезво състояние след употреба на алкохол и наркотични вещества
и не полагала адекватни грижи за детето. Служителите на ДСП-Провадия отново
извършили проверка в дома на семейството и провели разговори с жалбоподателката
и бабата по майчина линия в дома на семейството в с. Н.Р., като резултатите от
проверката били обективирани в протокол от 20.01.2022г. /л. 35 от адм.
преписка/, а изводите си изложили в доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №
СИГ/Д-В-П/14 / 20.01.2022г. /л. 36-39 от адм. преписка/, в който констатирали
липса на достатъчно доказателства за пряка, непосредствена опасност за живота и
здравето на детето И. Й., поради което счели, че не е нужно да се образува
случай за нея.
На 17.05.2022г. за пореден път бил подаден сигнал чрез
НТЛД 116 111 от Д.П. – Инспектор детска педагогическа стая. Като повод за
подаване на сигнала било посочено, че майката от два дни била в нетрезво
състояние след употреба на алкохол и наркотични вещества. На същата дата бил
съставен протокол от проведена среща във връзка с работата на ОЗД към
ДСП-Провадия с участието на полицаи. На място при извършване на проверката били
намерени майката на детето И. Й., считащия се за баща Д.И. и самото дете. Констатирано
било в протокола, че майката била в неадекватно състояние и със следи по лицето
от насилие. Д.И. бил принуден от полицаите, присъстващи на проверката, да
напусне дома на семейството, след като се стигнало до физическа саморазправа
между него и майката на детето, което станало свидетел на случилото се.
По повод последния сигнал бил сформиран екип по
координационен механизъм, който взел решението детето да бъде изведено от дома
на биологичното си семейство поради нуждата от закрила и от откриване на случай
за нея. Изготвен бил доклад за оценка на постъпилия сигнал от социален работник
при ДСП-Провадия. Видно от доклада и
след анализ на постъпилата информация, социалният работник изразил становище,
че детето И. Й. се намирало в пряка и непосредствена опасност за неговия живот
и здраве и бил направен извод за нужда от закрила на детето и неговото
отвеждане от семейството на майката.
Въз основа на доклада е издадена оспорената в
настоящото производство заповед, с която на основание чл. 33 от ППЗЗД., вр. чл.
25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет. е наредено спешно детето И.Г. Й., ЕГН: **********,
с майка И.Д.Й. и баща – поданик на Кралство Норвегия, да бъде преместено в
приемното семейство на Д.М.Б., която е утвърдена със Заповед № СО-ЗДПГ01/0061
от 07.06.2013г. на Директора на РДСП-Варна като професионално приемно
семейство. Съставена била индивидуална оценка на потребностите на детето
предвид неговата физическа и емоционална зрялост. Изготвен бил и доклад за
оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете на
18.05.2022г., в който било констатирано наличието на основания за предприемане
на мярка за закрила на И. Й., тъй като бил направен извод за невъзможност на
майката да полага адекватни грижи за детето си поради честата й злоупотреба с
алкохол, което според И.Н.К., живущ в същия дом като съжител на бабата по
майчина линия, водело до избухването на скандали със считащия се за баща, на
които детето ставало свидетел.
Съставен бил и план за действие на 18.05.2022г. /л.
22-25 вкл. от адм. преписка/ относно случая на И. Й., чиято цел е развитието на
детето и предприемане на мерки относно неговото нормално физическо и
психологическо развитие. Планът не бил съгласуван с майката, тъй като
последната била в нетрезво състояние, а й бил изпратен с обратна разписка /л.
26 от административната преписка/.
В съдебното производство са представени удостоверение
и служебна бележка, че майката на детето И.Д.Й. се намира в трудови
правоотношения на длъжност „мияч на съдове“ в дружеството „Просперити Варна-1“
ЕООД, на пълно работно време, считано от 25.05.2022г. Представено е и
медицинско направление, че детето е в добро физическо състояние и е с пълен
набор поставени задължителни ваксини. Разпитана е в съдебно заседание като
свидетел бабата по майчина линия на детето Д.Р.В., която заявява, че не са
налице основанията, описани в процесната заповед, според които И.Й. е
неспособна да се грижи за детето си. Същата твърди, че тя е полагала грижи за И.
Й., докато майка й полагала труд.
Заповедта е получена от жалбоподателката на
18.05.2022г. /л. 12 от адм. преписка/, а жалбата е постъпила в Административен
съд – Варна на 03.06.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното
производство и на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на осъществявания с настоящото производство
съдебен контрол е Заповед № ЗД/Д-В-П-022 / 17.05.2022г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168,
ал.1 от АПК, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от компетентен
за това орган съгласно чл. 27, ал.1 от ЗЗДет., съдържа всички необходими
реквизити и не страда от пороци, обуславящи нейната нищожност.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на
оспорената заповед на това основание. Извършено е проучване и оценка, като е
събрана необходимата информация по преписката, както повелява чл. 14 от ППЗЗД.
Изготвен е доклад по чл. 16, ал.4 от ППЗЗД, като в него са оценени и индивидуализирани
потребностите на детето, рисковете за него и необходимостта от настаняването му
в професионално приемно семейство. Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма, като същата е мотивирана с оглед съдържащите се в нея фактически и
правни основания за издаването й.
В производството по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД се цели
защита на висшия интерес на детето от опазване на неговия живот и здраве при
установена заплаха за тях, като административният орган дължи незабавно
произнасяне на базата на наличните към момента на произнасянето данни. Действието
на мярката, наложена на основание чл. 33, ал.1 от ППЗЗД, е до произнасяне на
съда на основания чл. 28 от ЗЗДет. или промяна на мярката със заповед на
Директора на ДСП, което се извършва след събиране и обсъждане на доказателства
за всички относими факти, без да е налице спешност и да се прилага изискването
за незабавно произнасяне.
В процесния случай мярката е взета незабавно, като тя
е обоснована с изводите на социалния работник в доклада, че майката на детето
не е в състояние адекватно да се грижи за детето си, което създава риск за
здравето и живота му. Предвид това съдът приема, че към момента на издаването
на заповедта, актът на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ е в унисон
с материалния закон. В рамките на настоящото бързо производство по реда на чл.
27а от ЗЗДет. съдът приема, че предпоставките за настаняване извън биологичното
семейство към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието
на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна по
естеството си мярка.
С налагането на мярката е постигната и целта на
закона, а именно – да бъдат защитени интересите на детето досежно неговото
физическо и психическо здраве, както изрично указва чл. 1, ал. 1 от ЗЗДет. Съгласно
ал. 2 на същия член държавата защитава и гарантира основните права на детето
във всички сфери на обществения живот, за всички групи деца, съобразно
възрастта, социален статус, физическо, здравословно и психическо състояние,
като осигурява на всички подходяща среда за развитие. Правилна е преценката на
административния орган за наличието на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т.3 от
ЗЗДет. – да бъде настанено извън семейството дете, чийто родители са в трайна
невъзможност да го отглеждат, като по този начин се осъществи най-пълна защита
на висшите интереси на детето по смисъла на чл. 10, ал.1 от същия закон, които
са с приоритет пред желанията или интересите на родителите. В процесния случай
с най-съществено значение е правото на детето да може да се развива физически и
социално по здравословен и нормален начин. Това право е в най-пълна степен
защитено с издаването на обжалваната заповед. Следва да се подчертае, че
въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в
бъдеще, е предмет на производството по чл. 28 от ЗЗДет., което е в изричната
компетентност на районен съд.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.Р.В.,
тъй като същите противоречат на целия останал доказателствен материал по
делото. От събраните в административното производство доказателства става ясно,
че майката на детето системно злоупотребява с алкохол, като следва да се има
предвид, че така изготвените доклади, преценени като писмени доказателства,
съставляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК като издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, а именно –
социален работник в процесния случай.
Същите на основание чл. 179, ал.1 от ГПК се ползват с
презумптивна доказателствена сила пред съда за отразените в тях изявления и действия,
извършени пред и от него, а в настоящия случай, те не са надлежно оборени с
допустими от закона доказателства и доказателствени средства.
Предвид гореизложените съждения, Заповедта се явява
обоснована и законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Й.,
ЕГН: **********, срещу Заповед № ЗД/Д-В-П-022/17.05.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Провадия, с която на основание чл. 33, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД./, вр. чл. 25, ал.1, т.3 и т.4
от ЗЗДет. е наредено спешно настаняване, считано от 17.05.2022г. на детето И.Г.
Й., ЕГН: ********** в приемното семейство на Д.М.Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: