№ 1023
гр. П***, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100721 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Т. М. Д. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че на *** г. е
сключила граждански брак с ответника С. С., гражданин на Република С***
М***, и от брака имат едно ненавършило пълнолетие дете – М*** С. С.,
родена на *** г. Първоначално отношенията им били добри. През декември
2014 г. ответникът заминал за М***. Оттогава се връщал при ищцата два или
три пъти за по няколко дни, но редовно й се обаждал по телефона. Когато
ищцата забременяла, се опитала да му съобщи по телефона, но не могла да се
свърже с него. Той не се интересувал от детето и не плащал издръжка. Поради
това моли да бъде постановено решение, с което бракът й с ответника да бъде
прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
ответника, да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете от брака, да бъде определен
режим на лични отношения на детето с бащата, да бъде осъден бащата да
заплаща издръжка на детето, да й бъде предоставено ползването на семейното
жилище. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. С. чрез особения си
представител адвокат Г. оспорва исковата молба. Възразява срещу
твърдението на ищцата, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответникът, като сочи, че липсват доказателства в тази насока, а и
се опровергава от изложеното в исковата молба. Счита, че липсват данни за
това ответникът да е бил уведомен, че е станал баща. Оспорва предложения
от ищцата режим на лични отношения на детето с бащата, като крайно
1
недостатъчен за осъществяване на пълноценни и трайни лични отношения.
Моли да бъде определен по-разширен режим на лични отношения. Не сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
При сключване на брака съпругата е запазила фамилното си име.
От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – М*** С.
С., родена на *** г.
От представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – П***, се установява, че отдел „Закрила на детето“ е запознат
със случая на детето М*** С. С. още от раждането му във връзка с постъпил
сигнал от отделение „Неонатология“ при „МБАЛ П***“ АД за новородено
дете в риск от изоставяне. Бил е проведен разговор с майката Т. М. Д.,
нейните родители и съжителя й Д*** С***, който е баща на трите й по-
големи деца. С подкрепата на близките си майката е решила да не изоставя
детето и да го отглежда в семейството. Впоследствие при извършваните
наблюдения от социалните работници е установено, че в семейството са
задоволени базовите потребности на детето и му е осигурена стабилна
емоционална среда. Жилището, в което живее семейството, е собственост на
родителите на съжителя на майката. Намира се в с. М***. След раждането на
детето е направен основен ремонт. Обособена е детска стая и спалня.
Жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели. Хигиената е много
добра. Майката е трудово ангажирана. В отглеждането на детето разчита на
подкрепата на родителите си, на майката на съжителя си и на по-голямата си
дъщеря. Детето показва правилно развитие за възрастта. Между него и
майката е изградена силна емоционална връзка. Майката е заявила, че желае
да продължи да отглежда детето в семейството и да упражнява родителските
права спрямо него.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка З*** А*** С***а,
братовчедка на майката на ищцата, се установява, че ищцата се оженила през
2014 г. Мъжът й бил от М***. След като се оженили, заживели в дома на
родителите й. Живели заедно около 2-3 месеца. След това съпругът й заминал
за М***. От време на време се връщал при нея. За последно дошъл, когато
ищцата забременяла. Когато разбрал, че е бременна заминал и повече не се
върнал. Ищцата го търсила по телефона, за да му каже, че има дете, но той не
отговарял. След като родила ищцата си намерила друг приятел и заживяла с
него. Откакто детето се било родило, ищцата сама го гледала. Родителите й
също й помагали. Сега ищцата живеела в къщата на новия си мъж. Къщата им
била хубава, имала достатъчно стаи и била обзаведена.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
2
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК.
Съпругата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съединени с иска за развод при условията на кумулативно съединяване
са небрачните искове по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете и искът по чл. 56, ал. 1 от СК за
ползването на семейното жилище.
По иска за развод в тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и вината на ответника за това. Непосочените
основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на
устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на
нов иск за развод.
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
дете от брака представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано
детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на децата, доходите и имуществото, с които родителите
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните
качества на родителите, привързаността към детето и други обстоятелства от
значение за отглеждането на детето.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка, чиито показания съдът цени като непосредствени, логични и
последователни, има преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите и установява по убедителен начин, че между съпрузите не се е
породила пълноценна съпружеска връзка, в отношенията им липсва нужната
за всяка семейна връзка обич и топлота и те са се отчуждили необратимо един
от друг. За това свидетелства фактът, че съпрузите са живели заедно през
съвсем кратък период от време след сключване на гражданския брак помежду
им, след което са се виждали и са общували спорадично, а от повече от две
години се намират в трайна фактическа раздяла. Няма данни по делото след
фактическата си раздяла страните да са правили опити за заздравяване на
брачната връзка. Напротив свидетелските показания установяват, че опитите
на ищцата да се свърже с ответника, за да му съобщи за раждането на детето,
са останали безуспешни. При тези данни съдът приема, че присъщите на
здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие и
подкрепа между съпрузите напълно са изчезнали от брачната връзка на
3
страните и не съществува възможност да се възродят отново между тях.
Бракът съществува само формално и е лишен от необходимото по закон и
морал съдържание, поради което следва да бъде прекратен с развод, а всеки
от съпрузите да продължи занапред живота си самостоятелно.
Разпитаната по делото свидетелка установява и твърдението на ищцата,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът.
Поведението на съпруга по време на брака е било в разрез с установените в
закона и в обществото норми за брачно поведение. Същият не се отнасял с
необходимото уважение, доверие и загриженост към съпругата си. Напротив
многократно напускал семейното жилище без видима причина, като по този
начин е поставил съпругата си в ситуация, в която не може да разчита на
неговата физическа, морална и материална подкрепа и сама да отглежда,
възпитава и издържа роденото от брака дете. Следователно са налице брачни
провинения на съпруга, който с поведението си спрямо ищцата е предизвикал
разрива в техните отношения, който в крайна сметка е довел до раздялата им.
С оглед установените по делото данни и воден от интересите на
ненавършилото пълнолетие дете от брака съдът намира, че след развода
родителските права следва да се упражняват от майката, при която следва да
бъде и местоживеенето на детето. За този извод определящи са ниската
възраст, пола, привързаността на детето към майката и преди всичко
обстоятелството, че от раждането на детето до момента единствено майката
осъществява грижите за него. Майката разполага с необходимите жилищно-
битови условия за отглеждане на детето. Трудово ангажирана е и има доходи,
с които да поеме ежедневната му издръжка. Може да разчита на подкрепата
на родителите си за непосредствената грижа за детето и за финансовото му
осигуряване. В състояние е да му осигури условия на живот, необходими за
нормалното му физическо и психическо развитие и социално израстване.
От друга страна бащата проявява безпричинна пасивност по отношение
на детето още от раждането му, като до този момент дори не го е виждал и не
се е интересувал от него. Това е проява на дезинтересираност от желанията и
нуждите на детето до степен, в която бащата сам се лишава от възможност да
упражнява родителските права.
Режимът на лични отношения на детето с бащата следва да бъде
съобразен на първо място с нуждата на всяко дете с оглед неговото
нормалното психо-физическо развитие да има пълноценни контакти и с
двамата си родители, тъй като те имат важна роля във възпитанието и
формирането на детето като личност. От друга страна следва да се има
предвид, че детето е в ниска възраст – на две години, силно привързано е към
майка си и не познава баща си, поради което няма изградена никаква
емоционална връзка с него. Поради това следва да бъде определен режим на
лични отношения, който да отчита необходимостта от осигуряване на време, в
което бащата и детето да се опознаят в присъствието на майката или друго
лице, което детето познава и в чието присъствие се чувства сигурно и
4
спокойно, като с напредване на възрастта на детето и засилване на
емоционалната връзка и привързаност между детето и бащата се предвиди
постепенно увеличаване на продължителността на контактите между тях. Ето
защо режимът на лични отношения следва да бъде определен, както следва:
до навършване на 3-годишна възраст на детето бащата ще може да вижда
детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00 ч. в
присъствие на майката или посочено от нея лице; след навършване на 3-
годишна възраст на детето бащата ще може да го вижда без присъствие на
майката всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. и по един
ден за Коледните и Великденските празници всяка година също от 10.00 ч. до
18.00 ч.; след навършване на 5-годишна възраст на детето бащата ще може да
вижда детето без присъствие на майката всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване, 15 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, и по два
дни за Коледните и Великденските празници с преспиване.
В тежест на бащата следва да бъде възложено заплащането на издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете от брака. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно
ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от
значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние, трудоспособност и
квалификация, преценени към момента на постановяване на решението.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Конкретно за
ненавършило пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде
съобразен от една страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди,
здравословното състояние, наличието или липсата на специални потребности.
Следва да се отчетат икономическите условия в страната, определени от
висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, които определят нуждата от повече средства за
издръжката на едно дете. От друга страна следва да бъдат отчетени
възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и
имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи,
наличие или липса на задължение да издържа и други лица. С оглед
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК при определяне на размера на дължимата
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът е обвързан с минималния
размер на издръжката, който към настоящия момент възлиза на 162.50 лв.
Детето М*** С. С. е на 2 години. Не посещава детска градина. Нуждае
се ежедневно от средства за храна, облекло и обувки. Няма данни да страда
от сериозно или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение,
5
нито да има специални потребности или дарби, които изискват повече
финансови средства.
Бащата С. С. е на 34 години. Няма данни за трудовата му ангажираност,
но същият е в трудоспособна възраст. Липсват данни да страда от заболяване,
което да му пречи да полага труд и да реализира доходи в средния за страната
размер. Няма данни дължи издръжка на други ненавършили пълнолетие деца.
Майката също е в трудоспособна възраст и е трудово ангажирана.
Получава трудово възнаграждение в размер на 50 лв. дневно.
При определяне размера на издръжката съдът следва да определи
общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно
възможностите на родителите. Като взе предвид изложените обстоятелства
съдът намира, че необходимите средства за ежемесечна издръжка на детето са
в размер на 280 лв., която следва да бъде разпределена в съотношение 180 лв.
за бащата и 100 лв. за майката, върху която ще лежат и цялостните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Ето защо искът за издръжка следва
да бъде уважен в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на влизане в
сила на настоящото решение до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката. За разликата над 180 лв. до предявения размер
от 200 лв. искът за издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Семейното жилище на съпрузите, намиращо се в с. М***, ул. „Т***“ №
***, следва да се предостави за ползване на съпругата, която ще упражнява и
родителските права.
При сключването на брак ищцата не е взела фамилното име на съпруга
си, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
възложат в тежест на ответника, който има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Съгласно представения по делото списък на
разноските по чл. 80 от ГПК ищцата претендира заплащане на държавна такса
в размер на 40 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. Разноските за
заплатена държавна такса и възнаграждение за особен представител следва да
й бъдат присъдени изцяло, тъй като по делото има доказателства за направата
им, а разноските за адвокатско възнаграждение – до размера от 350 лв., по
отношение на който са представени доказателства за заплащане, а именно
договор за правна защита и съдействие.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Пазарджик допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер
на 20 лв. и държавна такса върху издръжката в размер на 259.20 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта за присъдената издръжка
решението подлежи на предварително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – П***
6
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между С. С., гражданин на Република С*** М***, роден
на ********** г., и Т. М. Д., ЕГН **********, сключен на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът С. С., гражданин на Република С*** М***, роден на
********** г.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете М*** С. С., ЕГН
********** на майката Т. М. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете М***
С. С., ЕГН ********** при майката Т. М. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. С., гражданин на
Република С*** М***, роден на ********** г. с ненавършилото пълнолетие
дете М*** С. С., ЕГН **********, както следва: до навършване на 3-годишна
възраст на детето бащата ще може да вижда детето всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствие на майката или посочено от нея
лице; след навършване на 3-годишна възраст на детето бащата ще може да го
вижда без присъствие на майката всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 ч. до 18.00 ч. и по един ден за Коледните и Великденските празници
всяка година също от 10.00 ч. до 18.00 ч.; след навършване на 5-годишна
възраст на детето бащата ще може да го вижда без присъствие на майката
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч.
в неделя с преспиване, 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, и по два дни за Коледните и Великденските
празници с преспиване.
ОСЪЖДА С. С., гражданин на Република С*** М***, роден на
********** г., да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете М*** С. С.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т. М. Д., ЕГН
********** издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 180 лв. месечно до предявения размер от 200 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.
М***, общ. П***, ул. „Т***“ № ***, на съпругата Т. М. Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. С., гражданин на Република С*** М***, роден на
********** г., от с. Г***, зп. Н*** 91235, Г*** да заплати на Т. М. Д., ЕГН
********** от с. М***, общ. П***, ул. „Т***“ № *** сторените от нея
разноски по делото в размер на 40 лв. заплатена държавна такса, 350 лв.
адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение на особен представител.
7
ОСЪЖДА С. С., гражданин на Република С*** М***, роден на
********** г., от с. Г***, зп. Н*** 91235, Г*** да заплати по сметка на
Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна такса по допускане на
развода в размер на 20 лв. и държавна такса върху издръжката в размер на
259.20 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално
подпомагане“ – П***.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8