Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 195

27.09.2021 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:         1.   ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

2.      ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Петър Мидов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №491 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по жалба на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, представлявана от директора А. С. С., против Решение №260069/15.03.2021 г., постановено по АНД №55 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

В касационната жалба се твърди, че на нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ за извършено нарушение по чл.40, ал.3, изр.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС, която Наредба определяла реда и условията за извършване на международен превоз на пътници и товари. Установеното нарушение касаело неизпълнение на реда и ползването на издадено разрешително, досежно посочените в него часове за изпълнение на превозите. При съставянето на АУАН действително като място на нарушението било посочено мястото, на което е извършена проверката от контролните органи, където водачът бил спрян за проверка и установено неизпълнението на маршрутното разписание. Доколкото се касаело за международен превоз, относно мястото на нарушението следвало да бъде проявено по-разширително тълкуване. При тези видове превози задължително мястото и часа на тръгване би както от Р.България за Р.Турция, така и от Р.Турция обратно за Р.България. В тази ситуация, ако контролните органи засечали същото нарушение на автобус, движещ се на територията на Р.България, но потеглил от Р.Турция, то същите нямало да могат да вземат отношение по така извършеното нарушение на маршрутното разписание, тъй като същото ще е било извършено на територията на Р.Турция при започване на превоза. Твърди се, че при изпълнение на възложените маршрутни разписания към Разрешителното, водачите били запознати с условията на тяхното изпълнение и по никакъв начин така съставеният АУАН не бил преградил правото на водача да бъде запознат с извършеното от него нарушение, както да разбере същото и да организира защитата си, което било видно и от подадената жалба срещу НП. Моли се съдът да приеме, че ако е налице нарушение на процесуалните правила, то същото се явявало несъществено такова.

Претендира се отмяна на обжалваното Решение и потвърждаване на отмененото с него Наказателно постановление.

Ответникът, Ф.К.И., не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага мнение за основателност на касационната жалба. Счита, че в действителност констатациите са свързани с началото на неизпълнението на графика за извършване на международни превози, но то е продължило и към момента на самата проверка, т.е. мястото на извършване на проверката представлява и мястото на извършване на нарушението, а НП е издадено законосъобразно и не са нарушени административнопроцесуалните правила. Пледира оспореното решение да бъда отменено, като вместо него се остави в сила Наказателното постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №43-0000524 от 12.11.2020 г., издадено от Директор РД „АА“ Стара Загора, с което на Ф.К.И. ***, е наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.99, предл.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за виновно нарушаване на чл.99, предл.3 от ЗАвтП, във вр. с чл.40, ал.3, изр.2 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.

За да достигне този резултат районният съд е преценил, че административнонаказателното производство е проведено при нарушаване на процесуалните правила, от категорията на съществените, тъй като при съставянето на АУАН и НП не било посочено мястото на извършване на нарушението. Съдът е изложил съображения, че мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на тези актове, съгласно чл.43, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН, а посочването на мястото на проверката, съответно на констатиране на нарушението, не освобождавало актосъставителя и наказващия орган от задължението им да посочат място на извършване на нарушението, което имало значение и за определяне на местната подсъдност по чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, представляващо касационно основание за отмяна.

Районният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка по делото, според която на 21.09.2020 г. около 13.00 часа свидетелите М. и И., служители към РД „АА“ Стара Загора, на главен път I-5 на изхода на гр.Хасково за гр.Кърджали са спрели за проверка автобус „Отокар“ с рег.№***, собственост на T. S., притежаващ валидно разрешително № ***за извършване на международен превоз на пътници по редовна международна автобусна линия от гр.Истанбул Р.Турция за гр.Кърджали Р.България, с водач Ф.К.И., и при извършената проверка са установили, че водачът нарушава реда за ползване на даденото разрешително, като не спазва маршрутното разписание с час на тръгване от гр.Истанбул Р.Турция – при утвърдено маршрутно разписание с час на тръгване в 04:45 същият е тръгнал в 04:22 ч. (07:22 ч. българско време) на 21.09.2020 г. Съдът е възприел фактическата обстановка за безспорно доказана от представените писмени доказателства, вкл. дневна разпечатка на дигитален тахограф от дигитална карта на водача и билет на пътник от автобуса с посочен в него час на тръгване от Истанбул 07:30 ч, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е обсъдил и приложимата нормативна уредба, като е възприел, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, разписанието е неразделна част от разрешителното, а в чл.99 от ЗАвтП е предвидено наказание за всеки, който наруши реда за ползване на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари. Въз основа на това съдът е приел, че деянието, за което на жалбоподателя Ф.К.И. е наложена административната санкция, е обявено от закона за наказуемо. Тълкувайки предвиденото в разпоредбата на чл.99 от ЗАвтП, съдът е стигнал до извода, че няма пречка за нарушаване на същата да бъде налагано административно наказание глоба на физическото лице, водач на автобуса, което с поведението си е причина за неспазване на началния час на превоза.

Всички тези съображения на районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция, като решаващият състав не възприема съображението, поради което е отменено Наказателното постановление. Безспорно е, че мястото на извършване на административното нарушение е един от задължителните реквизити както на акта за установяване на административното нарушение (предвиден в чл.43, т.3, предл.второ от ЗАНН), така и на наказателното постановление (съгласно чл.57, ал.1, т.5, предл.трето от ЗАНН). Неправилно обаче районният съд е констатирал, че в случая такъв реквизит липсва в проверяваните от него актове, тъй като в същите подробно е описано от фактическа страна установеното нарушение. Вмененото на водача на автобуса административно нарушение се изразява в нарушаване реда за ползване на разрешително за международен превоз на пътници, а описанието на нарушението включва конкретни данни за неизпълнено задължение във връзка с неспазване посочения разписанието към разрешителното час на тръгване на автобуса, то в НП административното нарушение е описано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно защитата си. В Наказателното постановление се съдържат конкретни факти по случая – кога, къде, какво и при какви обстоятелства е извършил нарушителят, поради което не е допусната непълнота, представляваща съществено нарушение на административнопроизводствените правила и представляваща самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло, или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, тоест такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административнонаказващия орган въпрос, което в процесния случай не е налице.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на решението си районният съд не е изградил адекватни на доказателствата правни изводи, което води до неправилност на акта му, и като незаконосъобразно оспореното решение следва да бъде отменено.

От фактическа страна по безспорен начин е установено по делото, от събраните писмени и гласни доказателства, че Ф.К.И. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение. Видно от представеното Разрешително № ***за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, е разрешено на „Люкс йонджа туризъм“ ООД, Република Турция, гр.Истанбул, да извършва превоз по редовна сезонна международна автобусна линия с маршрут: Истанбул – Капъкуле/Капитан Андреево – Кърджали, и обратно, като разрешителното е валидно при спазване на условията към него, а в Работна програма по международната автобусна линия е предвиден час на тръгване от Истанбул 04:45 всеки ден, както и не е спорно, че на 21.09.2020 г. водачът И. не е спазил маршрутното разписание, като вместо в 04:45 ч. (UTC) е тръгнал в 04:22 ч. (UTC). При така установената фактическа обстановка, безспорно е налице осъществено от обективна и субективна страна административно нарушение на чл.99, предл.трето от ЗАвтП, във връзка с чл.40, ал.3, изр.второ от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, визирано от административнонаказващия орган в НП. Това обуславя и прилагането на санкционната разпоредба на чл.99 от ЗАвтП, в която е предвиден твърд размер от 2000 лв. на глобата или имуществената санкция.

Наказателното постановление, с което административното наказание е наложено на Ф.К.И. следва да бъде потвърдено като законосъобразно. 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260069/15.03.2021 г., постановено по АНД №55 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №43-0000524 от 12.11.2020 г., издадено от Директор РД „АА“ Стара Загора.

Решението е окончателно. 

                                                                     

                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                                        2.