Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 11.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 06 юли..…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година………...……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Нина Г.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 159 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Правното основание на разглеждания иск е чл.240 и сл ЗЗД  във връзка с чл.79 ЗЗД.

Предявен е иск от И.П.П., по който е конституиран като ответник П.С.С..

 

         Ищецът твърди, че на 20.05.2018 година предал в заем на ответника сумата от 5000.00 лева, която последният следвало да му върне на 20.07.2018 година. В потвърждение на предадената на ответника сума, последният подписал писмен документ – запис на заповед. Твърди, че именно договора за заем е каузалното правоотношение между тях, обезпечено с представената по делото ценна книга. Твърди, че въпреки отправените покани и до момента ответникът не върнал заетата сума. Това породило за него правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 5 000.00 лева, дължима ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава за периода 21.07.2018 – 03.06.2020 година в размер на 950.00 лева. Претендира и направените в производството разноски.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът П.С.С. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че е вземал различни заеми от ищеца, но конкретно заем в размер на 5000.00 лева не е вземал. В случай, че съдът приеме, че между тях е налице облигационно отношение, възникнало от твърдяния договор за заем, прави възражение за прихващане. Твърди, че в края на месец март 2018 година ищецът отишъл на работното място на ответника и го принудил да му даде дебитната си карта. След това започнал да тегли различни суми от нея на обща стойност 11 440.93 лева – до 04.07.2019 година, когато С. се принудил да блокира картата си. В подкрепа на това свое твърдение излага доводи, че тегленията на суми са ставали от банкомати и ПОС терминали в градове, които П. посещавал, включително и Амстердам. В същото време С. бил принуден да ползва средства от сметката си, като тегли на каса в съответния банков клон. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, а в условия на евентуалност да извърши прихващане със сумата от 11 440.93 лева. Претендира и направените в производството разноски.

 

         В хода на съдебното дирене са събрани гласни и писмени доказателства, електронни документи; изслушано е и заключение по назначена съдебно икономическа експертиза; изслушани са и двете страни по предварително формулирани въпроси по реда на чл.176 ГПК. Анализът на доказателствата не води до извод за основателност на предявения иск.

         Ищецът и ответникът се познават отдавна и имат отношения, които не могат да бъдат еднозначно определени нито като приятелски, нито като делови. Установиха се данни за заеми, предоставяни от П. и трети лица на С.; за приятелски грижи и помощ; за предаване и ползване на дебитна карта от единия на другия; наведоха се твърдения за зависимости на С. (хазарт и наркотици) и т.н. Всички тези факти, изтъквани от страните, въпреки непрекъснатите указания на съда за основния предмет на делото, са ирелевантни за изхода на спора. В резултат в производството ищецът не доказа твърдението си на 20.05.2018 година да е предал в заем на ответника сумата от 5000.00 лева, за което последният издал ценна книга запис на заповед.

         Записът на заповед като писмен документ сам по себе си не установява фактическо предаване на посочената в него сума в случаите, когато се твърди, че повод за издаването е наличието на каузално правоотношение. В исковата молба ищецът е въвел твърдение, че сумата е предадена  именно на дата 20.05.2018 година, когато е издаден записът на заповед в жилището на ищеца в град София и в присъствието на св.Георги Каков. Този свидетел обаче не установява да е присъствал в жилището на П. на 20.05.2018 година, нито да е ставал свидетел на предаване на тази сума. Твърди, че през 2019 година помагал на ищеца да пренася мебели в жилището си и там присъствал С., който получил от П. пари и подписал запис на заповед. Самият свидетел не броил парите, но твърди, че С. заявил, че са именно 5 000 лева. Твърди, че е ставал свидетел и друг път на предаване на пари от П. на С. и това се случило в спортен бар на ЕфБет в София в Младост 2.

         Другият свидетел Д. също твърди, че на 25.05.2019 година на финала на Шампионската лига бил в компанията на П. и С. в спортен бар и чул разговор между тях – П. искал да знае кога С. ще му върне парите. Д. е сигурен, че ставало дума за сума от 5000 лева, дължима от 2018 година.

         По делото е представено и копие на запис на заповед с издадел С. в полза на П. от 10.01.2019 година.

 

         Двамата свидетели следователно не установяват именно на 20.05.2018 година П. да е предал на С. в дома си сумата от 5000 лева – Каков твърди, че такава сума е видял да бъде предавана на С. през 2019 година, а не през 2018 година; а Д. на 25.05.2019 година на финала на Шампионската лига чул да разговарят за такава сума, дължима от 2018 година (финала на Шампионската лига е на 26.05 през 2018 година и на 01.06. през 2019 година). Никой от свидетелите не установява предаване конкретно на сумата от 5000 лева от П. на С. в заем, конкретно на 20.05.2018 година. Предвид и многопластовите отношения между двамата, свързани И с предоставяне на пари в заем ( за което свидетелстват както представен по делото друг запис на заповед за друга сума от 2019 година, така и показанията на свидетелите и обясненията на самите страни), настоящият състав достига до извод, че двамата свидетели установяват други моменти от отношенията между ищеца и ответника, но не и момента на предаване в заем на сумата от 5 000.00 лева конкретно на 20.05.2018 година.

         В резултат ищецът не доказа твърдението си, поради което и предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.При условията на чл.78 ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника и сторените от последния в производството разноски. В тази връзка направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания.     

 

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.П. с ЕГН **********,*** срещу П.С.С. с ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от 5 000.00 лева по договор за заем, материализиран в запис на заповед от 20.05.2018 година, дължима ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава за периода 21.07.2018 – 03.06.2020 година в размер на 950.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.С. с ЕГН **********,*** сумата от 1320 лева направени в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :