№ 134
гр. Варна, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600199 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Окръжен съд - Варна, с присъда № 37 по НОХД № 481/2022г. по описа
на същия съд, постановена на 08.06.2022г. е признал подсъдимия М. П. ИВ.
за ВИНОВЕН в извършване на деяние наказуемо по чл. 255, ал.3, вр. 1л.1,
т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1, за това, че през периода 16.11.2015-14.03.2016г., в
гр. Варна, в качеството му на управител на „Макс Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, лично и чрез пълномощника Д.Г. С., в условията на продължавано
престъпление, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери, като потвърдил неистина в справки – декларации за ДДС и по този
начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на
184 538,59лева/сто осемдесет и четири хиляди петстотин тридесет и осем
лева/. Наложеното по реда на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК наказание е в
размер на три години лишаване от свобода.
Подсъдимият е бил признат за НЕВИНОВЕН да е извършил деянието
за времето от 01.07.2015г. до 16.11.2015г. и след 14.03.2016г. до 15.04.2016г.
Приложена е разпоредбата на чл. 25, вр. чл.23, ал.1 от НК; групирани са
наказанията по цитираната по-горе присъда и наложената по НОХД
№493/2020г. по описа на ВОС, определено е най-тежкото за изтърпяване
1
наказание в размер на три години лишаване от свобода, с приложението на
чл.66 от НК и отлагане на изтърпяване на наказанието с изпитателен срок в
размер на пет години.
Предявеният от Министъра на финансите граждански иск,
представляващ обезщетение за имуществени вреди в резултат на
престъплението, е отхвърлен като неоснователен.
В тежест на подсъдимия са останали разноските по делото.
Въззивното производство пред АпС - Варна е образувано по жалба на
Министъра на финансите и допълнение към нея, чрез която се оспорва
законосъобразността на присъдата, относно произнасянето по гражданския
иск. Излагат се доводи за липсата на настъпила погасителна давност,
претендира се отмяна на оспорвания акт в тази част, респективно уважаване
на гражданскоправната претенция.
Пред състава на АпС Варна жалбоподателят и гр. ищец редовно
призован, не се явява, не се и представлява. С допълнителна молба изразява
подкрепа на депозирана жалба, излагайки още съображения по правилността
на застъпеното становище за неправилност на първоинст. съдебен акт в
гражданско-отхвърлителната му част.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита жалбата за
основателна и моли за нейното уважаване. Навежда аргументи във връзка с
неправилност на присъдата и в наказателно-осъдителната й част досежно
приложението на чл.66 от НК, с оглед липсата на реабилитация по всички
осъждания.
Упълномощеният защитник- адв. Н. поддържа становище за изтекла
погасителна давността за вземането; моли за потвърждаване на
първоинстанционния акт.
В своя защита подсъдимият И. заявява, че няма какво да добави към
казаното от неговия защитник.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият моли за
потвърждаване решението на окръжния съд.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена
в срок и е допустима, а по същество се преценява като основателна, по
следните съображения:
Съдебното производство пред ОС - Варна е проведено по реда на глава
XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил,
че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се
събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие
на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства,
2
подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки,
правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на
подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след
което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла
на чл. 371, т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв.
акт, а именно:
Подс. М. П. ИВ. е роден и живеел в гр.Варна. Завършил висше
образование. Преди настоящото деяние е осъждан, но реабилитиран за
предходни престъпления, в това число и за присъда, влязла в сила през 2011г.,
на ОС-Стара Загора, с която е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Осъждан и с присъда № 39/29.6.2020 по НОХД № 493/2020 по описа на
Окръжен съд - Варна на 12.12.2020г за деяние извършено в периода
14.06.2016г. -15.05.2017г., за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,т.2,пр.1,
вр. чл.26,ал.1 и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
През 2009г. било регистрирано ООД с наименование „Макс сървиз" с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Район
„Приморски", местност „Салтанат" № 37. Управител и представител до
17.12.2014г. бил Д. Н. Д.. На 17.12.2014г. били прехвърлени дружествените
дялове на М. П. ИВ.. Седалището на дружеството било променено на
гр.Варна, район „Одесос", ул.Кирил и Методий № 40, ет.11, ап.53. И. бил
управител на дружеството до 04.04.2016г., когато прехвърлил дружествените
дялове на Веселин Костадинов. Адресът на седалището на дружеството също
бил променен.
На 17.12.2014г. М.И. станал управител и едноличен собственик на
капитала на „Макс сървис"ЕООД, със седалище - гр.Варна. Предметът на
дейност на дружеството останал същия, както при първоначалната
регистрация на дружеството през 2009г.: ресторантьорство, хотелиерство,
вътрешна и външна търговия, производство на промишлени, хранителни и
селскостопански стоки, транспортни услуги, рекламна дейност, битови
услуги, строителство, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба или отдаване под наем, технически услуги, търговско
представителство, комисионерски услуги и всички други дейности
незабранени от закона.
През инкриминирания период дружеството осъществявало реална
търговска дейност (том1,л.60, л.111, л.117, л.184, л. 188, л.194 и сл.,201-208,
л.213-214, л.222, л.230, л.231), предимно в областна на строително-
монтажната дейност, макар и да нямало дълготрайни материални активи,
офиси, складове и т.н. Търговското дружество било регистрирано по Закона
за данък върху добавената стойност. През периода на регистрация
3
дружеството следвало да подава справки- декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от
„Креатив 2006" ЕООД-гр.Варна, представлявано от св.Д.С. (том1,л.58). Двете
дружества нямали договор за счетоводно обслужване, но М.И. бил
упълномощил (том2,л. 108) Д.С. да подава по електронен път и да подписва с
квалифициран електронен подпис справки - декларации по Закона за данък
върху добавената стойност на дружеството.
В периода 01.07.2015г. - 15.04.2016г. „Макс сървис"ЕООД-гр.Варна
подавало справки - декларации за данък върху добавената стойност за всеки
от месеците в ТД на НАП - Варна по електронен път — с квалифициран
електронен подпис на св.Д.С.. (том4,л.212, л.217), издадено за подаване на
декларации на „Макс сървис", представлявано от М.И.. Упълномощаването,
/приложено в том 4,л.217/ е подписано от М.И.. Справки-декларации,
изготвени от С., били подавани в ТД на НАП-Варна и лично от М.И.. Преди
да бъдат подадени същите, М.И. се срещал със С. и й предоставял данни за
фактурите за доставките, получени от „Макс Сървис" ЕООД-гр.Варна през
съответния данъчен период, както и данни за фактурите за продажбите,
осъществени от дружеството през съответния данъчен период.
Подсъдимият не представял на св.Д.С. самите фактури, а й предоставял
единствено данни за фактурите.
С. отразявала фактурите в дневник за покупките и дневник за
продажбите на дружеството, след което въз основа на тези данни попълвала
справките - декларации за данък върху добавената стойност за съответния
месеци и чрез електронен подпис подала някои от тях в ТД на НАП - Варна
по електронен път. Някои от попълнените справки- декларации подс.И. лично
подавал в ТД на НАП-Варна.
През 2015. и 2016 г. подсъдимият решил да започне да представя,
заедно с фактурите за реалната си търговска дейност, и фактури за
недействителни, неполучени доставки, чрез които да приспадне неследващ се
данъчен кредит на дружеството, като по този начин да намали ДДС, което
следва да внесе в бюджета във връзка с осъществените от него доставки на
стоки и услуги, за да отрази в дневника за покупките фактури, според които
през съответния данъчен период търговското дружество е получило доставки,
каквито доставки обаче реално не са били получени. Целта на М.И. била да се
обогати от невнесените в бюджета пари.
Фактурите за доставките следвало да бъдат включени в справката -
декларация за данък върху добавената стойност за съответния месец. По този
начин от ДДС, който дружеството дължало за осъществените през посочения
данъчен период продажби, щял да бъде приспаднат неследващ се данъчен
кредит.
Основно М.И. решил да представя фактури за недействителни сделки с
дружествата „Топливо" АД , „АИ ВИ Сейлингс" ООД и от „Авангард-2"
ООД.
4
След като прехвърлил дружествените дялове на „Макс сървис", М.И.
придобил дружеството „Профикс България" ЕООД-Варна. Като управител на
това дружество, М.И., през периода 14.06.2016г. -15.05.2017г. продължил да
представя фактури за недействителни сделки с дружествата „Топливо" АД и
„АИ ВИ Сейлингс" ООД с цел приспадане на неследващ се данъчен кредит,
за което деяние е осъден с влязла в сила присъда през 2020г. на ОС-Варна.
През месец ноември 2015г., подс.И. решил да приложи измислената
схема във връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху
добавената стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период
01.10.-31.10.2015г. За целта подс.И. се срещнал със св.С. и й предоставил
данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.10.-
31.10.2015г., издадени през периода 07.10.-30.10.2015г., за това, че „Макс
сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София.
Реално такива доставки от „Топливо" АД-гр.София , дружество „Макс
сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които И. предоставил данни на
св.С. изобщо не били издавани от „Топливо" АД-гр.София.
По делото е разпитана счетоводител Д.С.(том1,л.58, л.227). С. е
обслужвала счетоводно „Макс сървис".
По делото е разпитан председателят на „Топливо" АД св.Б.Б.Д..(том1,л.
236) Св.Д. е отрекъл „Топливо" АД да е имало търговски сделки с „Макс
сървис". Не познава М. П. ИВ.. Предоставен е компактдиск с файлове,
съдържащи подавани справки-декларации, дневник покупки, дневник
продажби, за периода 07.2015г.- 02.2016г.(том4, л.336 и сл.)
По делото е разпитана бившият директор на клона на „Топливо" АД във
Варна св.Женя Василева Федотова. Същата не е чувала за сделки с „Макс
сървис".
На 16.11.2015г. , в гр. Варна, М.И. подал в ТД на НАП-Варна по
електронен път - с квалифициран електронен подпис на упълномощеното
лице Д.Г. С. СД по ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. №
**********(том2,л.50,том4,л.76), за данъчен период 01. 10.2015г,-
31.10.2015г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от
„Топливо" АД фактури, както следва: Справка за включените документи с
декларирано право на пълен данъчен кредит в дневника за покупки на "Макс
Сървиз" ЕООД за м. 10 2015г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 21 108.29 / двадесет и една хиляди сто и осем лв. и двадесет и девет
ст./ лв.
През месец декември 2015г., И. решил да приложи измислената схема
във връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената
стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период 01.11.-
30.11.2015г. За целта подс..И. се срещнал със св.С. и й предоставил данни за
фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.11.-30.11.2015г.,
издадени през периода 06.11 .-25.11.2015г., за това, че „Макс сървис"ЕООД-
гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и „Авангард-2"
5
ООД. Реално такива доставки от „Топливо" АД-гр.София и от „Авангард-2"
ООД, дружество „Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които
И. предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от „Топливо" АД-
гр.София и от „Авангард- 2" ООД.
От ТД на НАП са изпратени СД на „Авангард-2" ООД.(том 11, л. 186 и
сл.) Представител на „Авангард-2" не е бил установен и пребивава в Р
Германия.(том 6,л .91 ,л. 138-146,155)
На 14.12.2015г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по
електронен път - с квалифициран електронен подпис на упълномощеното
лице Д.Г. С. СД по ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. № 03002512599(том
2,л.53, том4,л.79), за данъчен период 01.11.2015г.-30.11.2015г., в която
декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо“ АД и
„Авангард – 2“ ООД фактури, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 17751.32 / седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и един лв. и
тридесет и две ст./ лв.
През месец януари 2016г., И. решил да приложи измислената схема във
връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената
стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период 01.12.-
31.12.2015г. За целта И. се срещнал със св.С. и й предоставил данни за
фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.12.-31.12.2015г., но
представени като издадени през периода 01.12.-30.12.2015г., за това, че „Макс
сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и от
„АИ ВИ Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две дружества,
дружество „Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които И.
предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от тези две дружества.
По делото е разпитан като свидетел Д.П.Д..(том1,л.226) Димов е
управител на дружеството „АИ Ви сейлингс" от 1989г. Димов е дал
показания, че дружеството работи в областта на строителството, че фирмата
„Макс сървис" не му е позната и че в счетоводството на „Ай Ви Сейлингс" не
е установен такъв контрагент. Димов е заявил, че не познава М. П. ИВ..
Димов е предоставил копия от документи. (том5, л.З и сл.).
На 14.01.2016г., в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по
електронен път - с квалифициран електронен подпис на упълномощеното
лице Д.Г. С. СД по ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. №
03002530937(том2,л.56., том4,л.82), за данъчен период 01. 12.2015г.-31.
12.2015г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от
„Топливо" АД и „ Ай Ви Селингс" ООД фактури и приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 51 174.51 / петдесет и една хиляди сто седемдесет
и четири лв. и петдесет и една ст./ лв.
Също през месец февруари 2016г., подс.И. решил да приложи
измислената схема във връзка с изготвянето на справката - декларация за
данък върху добавената стойност, която следвало да бъде подадена за
данъчен период 01.01 .-31.01.2016г. За целта И. се срещнал със св.С. и й
6
предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период
01.01 .-31.01.2016г., представени като издадени през м.януари 2016г., за това,
че „Макс сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-
гр.София и от „АЙ ВИ Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две
дружества, дружество „Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за
които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от тези две
дружества.Видно от протокол за приемане на данни (том2,л.137, том4,л.158),
СД № 033421600589140/29.02.2016г. е подадена от М. П. ИВ. лично, за което
се е подписал. СД също е подписана лично от М. П. ИВ..(том2,л.139,
том4,л.160)
На 29.02.2016г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна СД по
ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. № 033421600589140, за данъчен период
01.01.2016г.- 31.01.2016г., в която декларирал неполучени реално доставки по
издадени от „Топливо" АД и „ Ай Ви Селингс" ООД фактури, и приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 48 637.03 / четиридесет и осем
хиляди шестстотин тридесет и седем лв. и три ст. / лв.
През месец февруари 2016г., подс.И. решил да приложи измислената
схема във връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху
добавената стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период
01.08.-31.08.2015г. За целта И. се срещнал със св.С. и й предоставил данни за
фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.08.-31.08.2015г., но
представени като издадени през периода 01.06.- 18.06.2015г., за това, че
„Макс сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-
гр.София, а през периода 04.08.2015г. - 31.08.2015г. е получило доставки от
„АЙ ВИ Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две дружества,
дружество „Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които И.
предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от тези две дружества.
Видно от протокол за приемане на данни (том2,л.124, том4,л.145), М. П.
ИВ. лично предал на служител от НАП СД № 033421600589137/29.02.2016г.
(том2,л. 125), за отчетен период 8/2015, както и съпровождащи документи,
описани в протокола. П. е положил подпис като предал. На СД е положен
подпис от М.И.. (том2,л.126, том4,л.147).
На 29.02.2016г. , в гр. Варна М.И. подал лично в ТД на НАП-Варна СД
по ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. № 033421600589137, за данъчен
период 01.08.2015г.- 31.08.2015г., в която декларирал неполучени реално
доставки по издадени от „Топливо" АД и „Ай Ви Селингс" ООД фактури, и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 23 188.92 / двадесет и
три хиляди сто осемдесет и осем лв. и деветдесет и две ст./ лв.
Също месец февруари 2016г., подс.И. решил да приложи измислената
схема във връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху
добавената стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период
01.09.-30.09.2015г. За целта подс.И. се срещнал със св.С. и й предоставил
данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.09.-
7
30.09.2015г., но представени като издадени през периода 15.08.-28.09.2015г.,
за това, че „Макс сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо"
АД-гр.София. Реално такива доставки от „Топливо" АД-гр.София , дружество
„Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които И. предоставил
данни на св.С. изобщо не били издавани от „Топливо" АД-гр.София.
Видно от протокол за приемане на данни (том2,л.131, том4,л.152), СД
№ 033421600589179/29.02.2016г. е подадена от М. П. ИВ. лично, който е
положил подпис. На СД е положен подпис от М.И..(том2,л.133, том4,л.154)
На 29.02.2016г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна СД по
ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. № № 033421600589179, за данъчен
период 01.09.2015г.- 30.09.2015г., в която декларирал неполучени реално
доставки по издадени от „Топливо" АД фактури и приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 21 880.12/двадесет и една хиляди осемстотин и
осемдесет лева и дванадесет стотинки/.
През м.март 2016г., подс.И. решил да приложи измислената схема във
връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената
стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период 01.02.-
29.02.2016г. За целта подс.И. се срещнал със св.С. и й предоставил данни за
фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.02.-29.02.2016г.,
представени като издадени през м.февруари 2016г., за това, че „Макс
сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и от
„АЙ ВИ Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две дружества,
дружество „Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които И.
предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от тези две дружества.
На 14.03.2016г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по
електронен път - с квалифициран електронен подпис на упълномощеното
лице Д.Г. С. СД по ЗДДС на " Макс Сървис" ЕООД, с вх. № 03002570346(том
2,л.59, том4,л.83), за данъчен период 01.02.2016г.-29.02.2016г., в която
декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо" АД и „ Ай
Ви Селингс" ООД фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 798.40 / седемстотин деветдесет и осем лв. и четиридесет ст. / лв.
Било проведено ревизионно производство.(том2,л.71 и сл., Л.81-РД, том
4, л.169-РА, Л.179-РД) Установено е, че в нарушение на нормативно
разпоредения срок по чл.82 и чл.86 от ЗДДС регистрираното лице не е
начислило ДДС за извършени доставки.
Ревизията е проверила цялостната търговска дейност на „Макс сървис",
и е установила, че не са доказани доставки по фактурите, представени от
„Топливо" АД- гр.София, „АЙ ВИ Сейлингс" ООД и „Авангард-2".
При ревизията на основание чл.68, ал.1, т.1 ичл.71,ал.1 от ЗДДС, във
връзка с чл.113, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано
право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер
188 886,45лв, върху данъчна основа 944 432,25лв.
Установено е, че ревизираното лице е включило в дневниците си за
8
покупки и СД по ЗДДС за данъчни периоди от 08.2015год до 02.2016год,
фактури както следва:
- 65 броя фактури с посочен издател Топливо АД с ЕИК по Булстат
*********, по които е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит
в общ размер на 114 588,15лв, върху данъчна основа в размер на 58 4032,91лв.
-42 броя фактури с посочен издател Ай Ви Сейлингс ООД с ЕИК по
Булстат *********, по които е ползвало право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 64013,44лв, върху данъчна основа в размер на
330714,34лв.
-3 броя фактури с посочен издател АВАНГАРД -2 ООД с ЕИК по
Булстат *********, по които е ползвало право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 5937,00лв. върху данъчна основа в размер на
29685,00лв.
При ревизията е установено, че за ревизираното лице не са изпълнени
разпоредбите на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и не е доказано реално извършване
на доставка на стока или услуга по отношение на включените в дневниците за
покупки по ЗДДС фактури с посочени издатели Топливо АД с ЕИК по
Булстат *********, Ай Ви Сейлингс ООД с ЕИК по Булстат *********,
АВАНГАРД -2 ООД с ЕИК по Булстат *********.
Безспорно е установено и че за „Макс сървис" ЕООД по същите не е
налице право на приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение на
разпоредбите и на чл.71, ал.1 от ЗДДС. Не е доказано от ревизираното лице,
че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на
чл.114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъка е посочен на отделен ред.
При анализ на данните в ПП VAT 14 органите по приходите са
установили, че ревизираното лице е декларирало в дневниците си за покупки
за ревизирания период 01.01.2015г.-29.02.2016 , получени доставки от
доставчици Топливо АД с ЕИК по Булстат *********, Ай Ви Сейлингс ООД с
ЕИК по Булстат *********, Авангард -2 ООД с ЕИК по Булстат *********
без предмет на доставката, които не са отразени в дневниците за продажби на
посочените дружества. Общият размер на декларираните доставки от
посочените дружества за ревизирания период е 944432,25лв и ДДС
184538,59лв. На посочените доставчици са били извършени насрещни
проверки, при които е установено, че на ревизираното лице не са извършвали
доставки и не са издавали фактури през ревизирания период 01.01.2015г.-
29.02.2016г.
Чрез използване на фактури за покупки, респективо изписване на
разходи във връзка със същите, без фактурите да са издадени от посочените в
тях лица доставчици и без със същите да са документирани действително
осъществени стопански операции, ревизираното дружество е целяло и
постигнало намаляване на текущите си данъчни задължения.
Съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза/л.39 и сл.,
том 4/ в установения период 01.01.2015г. - 31.03.2016г., е налице
9
неправомерно приспаднат данъчен кредит в общ размер на 184 538,59 лв.
Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са
били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на
фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез
допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства,
които от своя страна съставът на ОС - Варна е приобщил към
доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до
фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и
приети изцяло от подс.И.. За да направи това обаче, първоинст. съд е
преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по
разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.
Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обуславят извода за това, че с деянията си подс. И. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпления по чл. 255, ал.3, вр.
чл.1, т.2 и т.7, вр. чл.26 от НК. Правните изводи на първоинст. съд се
споделят от настоящата инстанция.
ВОС е оправдал подс.И. за това, да е извършил деянието за времето от
01.07.2015г. до 16.11.2015г. и след 14.03.2016г. до 15.04.2016г. Аргументирал
е своите изводи с доводи за липса на подадени данъчни декларации за този
период, както и с обстоятелството, че липсва фактическо обвинение за този
период.
По-различни са обаче констатациите на въззивния съд по този въпрос: В
обвинителния акт, който определя параметрите на обвинението и чиито факти
подсъдимият е признал, са посочени отделните данъчни периоди, в които И. е
приспаднал неправомерно данъчен кредит и с това е осъществил състава по
чл. 255 от НК касаят следните периоди -
08.2015;09.2015;10.2015;11.2015;12.2015;01.2016;02.2016. Същите са описани
и в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза – л.39, том 4, ДП.
Действителността на действията са отразени и в писмените доказателства, а
именно справките – декларации, приложени към делото – л.50 и сл., том 2,
ДП. Ето защо, действията на ВОС в тази насока будят недоумение и не
намират доказателствена опора.
Въззивната инстанция прави този коментар, с оглед задълженията си за
цялостна проверка по чл.313 и 314 от НПК, но поради липсата на съответен
протест, не разполага с възможност да измени присъдата в наказателно-
осъдителната й част, т. к. се би утежнило наказателно-правното положение на
подсъдимото лице.
По наказанието:
Индивидуализацията е протекла по реда на чл.54, вр. чл.58а от НК.
Отчетени са чистото съдебно минало към момента на извършване на
10
деянието, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни,
съдействие за разкриване на обективната истина, отежненото здравословно
състояние и семейно положение. Като факти в ущърб на подс.И., ВОС е
ценил престъпната упоритост, разширената престъпна дейност, причинените
имуществени вреди, значително надвишаващи критерия за големи размери.
При превес на смекчаващите отговорността факти е определено наказание в
размер от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което след редукцията се
явява в размер от три години. Съдът, позовавайки се на преследване на
индивидуалната превенция е отложил изтърпяването на наказанието по реда
на чл.66 от НК и е определил изпитателен срок от 5 години.
Приложена е и нормата на чл.25 – 23 от НК и наложеното наказание е
групирано с това по НОХД №493/2020г. по описа на ВОС.
Не е наложена конфискация, с доводи за липса на информация, относно
имуществото на подсъдимия.
И в тази част на ревизираната присъда се констатира от въззивната
инстанция неправилност в преценката на първоинст. съд във връзка с
осъжданията на подс. лице, респ. възможността да се приложи института на
условното осъждане: в свидетелството за съдимост на подс. /л.258, том 1, ДП/
се съдържат данни, че деянието, предмет на разглеждане по настоящето дело/
НОХД №481/2022г/ е извършено в срока за настъпване на реабилитация по
НОХД №89/2010г. по описа на ОС – Стара Загора, по което е било допуснато
условно предсрочно освобождаване. Tози факт е отрицателна процесуална
предпоставка за приложението на чл.66 от НК и отлагане на изтърпяване на
наказанието, което е следвало да се търпи ефективно. Естествено, липсата на
съответен протест отново прави невъзможна намесата на въззивната
инстанция в коментирания по-горе аспект.
Липсата на доказателства за имотното състояние на дееца не е
адекватна причина за неналагане на наказанието „конфискация“. Съдът е
длъжен винаги, когато нормата предвижда това, да изиска и събере служебно
доказателства за наличното имотно състояние на подсъдимия и едва тогава да
направи преценка, ще наложи или не допълнителното наказание.
Коментарът отново е част от служебната проверка на въззивната
инстанция, намеса и в тази част е невъзможна.
По гражданския иск: с доводи за изтекла погасителна давност за
предявяване на вземането, ОС – Варна е отхвърлил иска. Това виждане не
може да бъде споделено.
Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД определящи границите на
деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление
по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на
престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение, и
пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица,
11
претърпели вреди от престъплението, са процесуално легитимирани да
предявят в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за
обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като
граждански ищци.
От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява
престъплението, възниква материално наказателно правоотношение между
държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира
неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на
наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият юридически факт
създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице - пострадалият
от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на
обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено
обвинение в съда за извършеното престъпление.
В правната теория и в съдебната практика, съгласно ПП № 9-61 г. на
ВС, изм. с ПП № 7-87 на ВС е прието, че основанието на граждански иск в
наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Следователно
деянието е общото правно основание за възникване едновременно на две
материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската
отговорност за неговия извършител. Правното средство за установяване на
тяхната наличност и съдържание при осъществено престъпление е
наказателният процес.
Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната
давност за предявяване на вземането за непозволено увреждане, е изяснено на
първо място в чл.114 от ЗЗД, а именно:“За вземания от непозволено
увреждане, давността започва да тече от откриването на дееца“.
Противоречивите становища по въпроса са изяснени и посредством
Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК
и ОСТК –„ Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от
непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията
за спиране или прекъсване на давностния срок са подробно изяснени в
досегашната практика на Върховния съд. Не е имало съмнение с оглед
ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на
откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй
като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да
тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството
и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да
е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от
влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му
характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение
от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок……
Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат,
началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на
дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.
12
Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като
тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички
доказателствени средства по ГПК.“.
Следователно 5-годишният срок за предявяване на гражданската
претенция започва да тече от откриването на дееца, когато този момент и
довършването на деянието не съвпадат по време. Подсъдимият М.И. е бил
привлечен в качеството му на обвиняем с постановление на
разследващия орган от дата 21.03.2022г. – л.48, том1, ДП. Гражданският
иск е предявен на 30.05.2022г., което означава, че към момента на
разглеждане на делото пред първата инстанция, както и понастоящем, не е
изтекла 5-годишната давност.
Очевидно е от изложеното, че постановената от ВОС присъда е
неправилна в гражданската част. Наличието на съответна жалба в този аспект
прави възможна намесата на настоящата въззивна инстанция. Съставът на
първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия И. за част от
инкриминирания период, /както вече бе отбелязано/, което означава, че този
срок следва да бъде изключен от уважаването на гражданско-правната
претенция, /предвид липсата на съответен протест/. Оправдаването касае
периодите – 01.07.2015-16.11.2015г., и 14.03.2016-15.04.2016г. Общият размер
на ползвания данъчен кредит за 08.2015г. е 23 188.92; за месец 09.2015г. –
21 880.12; за месец 10.2015г. – 21 108.29лв.; за месец ноември /до 16.11/–
5493.15лв. От общата стойност неправомерно приспаднат данъчен кредит,
която е в размер на 184 538.59, следва да бъдат извадени посочените по-горе
суми. За остатъка следва да бъде уважен гражданския иск, а именно – за
сумата от 112 868.11лв, ведно със законната лихва, считано от датата на
довършване на деянието –15.03.2016г.
В останалата й част, поради невъзможност да бъде коригирана
присъдата /и в двете й части/, следва да бъде потвърдена.
Констатираните нарушения в наказателната, а от там и в гражд. част на
присъдата при извършената служебна проверка, на основание чл.314 от НПК,
както бе отбелязано по-горе, не могат да се санират нито от въззивният съд,
нито от първоинст. съд при отмяна и връщане за ново разглеждане от друг
състава, доколкото се би стигнало до „reformation in pejus“.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.3 и чл. 338 от НПК,
съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 37 на Окръжен съд – гр. Варна по НОХД
13
481/2022г., постановена на 08.06.2022г., в гражданско – осъдителната й част
като
ОСЪЖДА М. П. ИВ. да заплати на Министъра на финансите сумата от
112 868.11лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.255, ал.3, вр.
чл.1, т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 15.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. П. ИВ. да заплати сумата от 4514.72лв., представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14