№ 198
гр. Б., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Хр. П.
при участието на секретаря Л. Б. П.
като разгледа докладваното от Ц.Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20251810200046 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Х. П. с ЕГН********** чрез адв.В. В. от САК е обжалвала в
законния срок наказателно постановление №* от 07.01.2025г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00
лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска
отмяната му, със законните последици, твърди се, че не е осъществила
вменените й нарушения.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, Д. П.
се представлява от адв.В. В. от САК, който поддържа жалбата и претендира
присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждене, направени
от жалбоподателката.
Въззивната страна – Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б.,
1
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН серия GA №3281676/23.12.2024г.; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. – 3л.; справка за нарушител/водач – 2л.; докладна записка;
сведение от Д. Х. П., писмо с вх.№3206/08.04.2025 година от РУ-Б., с
приложени към него заверено копие от Протокол за ПТП №919907 от
23.12.2024 г и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите
В. Ц. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Б., С. С.
Г., В. Д. И., и М. Б. Б., се установява следната фактическа обстановка:
На 23.12.2024г. около 16.30ч., в гр.Б. св. М. Б. Б. управлявал лекия
си автомобил м. „* по бул.”Ц*” в посока към с.Т., като навлизал в района на
кръстовището с ул.”*”. В този момент жалбоподателката Д. П. навлязла в
същото кръстовище от ул.”*” с управлявания от нея товарен автомобил м.”Р.”
с рег.№*, като не спряла на наличния пътен знак Б2 и с предната част на
превозното средство блъснала в страничната дясна част, управлявания от
св.Б. автомобил. След възникналото пътно-транспортно произшествие с
материални щети, жалбоподателката не спряла и не установила последиците,
а напуснала местопроизшествието. За случилото се св.Б. подал сигнал по
телефона в РУ на МВР – Б.. Няколко минути след това на горепосоченото
кръстовище пристигнал дежурния полицейски автопатрул при РУ – Б., в
състав св. В. Ц. И. и св. С. С. Г., които изслушали св.Б. за възникналото
ПТрП и намерили рег. табела, паднала от автомобила, управляван от
жалбоподателката. След около половин час Д. П. се върнала на мястото на
ПТрП, като заявила пред полицейските служители и св.Б., че го е напуснала,
тъй като се била уплашила. Това си изявление П. написала и в даденото от нея
обяснение. След като двамата полицейски служители изслушали участниците
в ПТрП и се запознали с причинените повреди по двете МПС, св.И. в
2
присъствието на св.Г. съставил на П. АУАН серия GA №3281676/23.12.2024г
за това, че при управление на товарния си автомобил не спира на пътен знак
Б2, при което реализира ПТрП с л. а. м. „*” след което напуска мястото на
ПТрП без да спира. Акта бил предявен на П. за запознаване със съдържанието
и същата го подписала без възражения. Св.И. квалифицирал деянията на П.
като нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. По случая бил
изготвен протокол за ПТрП и докладна записка от св.И.. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №22-
0246-000879 от 07.01.2025г., от Началника на група при РУ – Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели Б., И. и С. С. Г., както и от
писмените доказателства по делото.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй
като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред. Спазени са сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този
смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в
административно наказателното производство процесуални нарушения са
неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушенията в АУАН и НП е
достатъчно ясно и пълно и същите съответстват на посоченаите, като
нарушени в него разпоредби на ЗДвП.
Съдът счита, че със събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на свидетелите И., Б. и Г., както и от съставения
АУАН, обяснение от Д. П., докладна записка и протокол за ПТрП се доказа, че
жалбоподателката е осъществила посочените по-горе нарушения на ЗДвП.
3
Показанията на свидетелите И., Б. и Г. са непротиворечиви както вътрешно,
така и помежду си, логични са и кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства и съдът ги кредитира изцяло. Св.Б. е очевидец на
извършените нарушения, като е възприел лично, че Д. П. на 23.12.2024. е
управлявала товарен автомобил м.”Р.” с рег.№* по ул.”*” в гр.Б., като не е
спряла на пътния знак Б2, навлязла е на бул.”Ц*”, и се е блъснала със същия в
управляваното от него по булеварда МПС, след което е напуснала
местопроизшествието без да спре. Съдът дава вяра на показанията на св.Б., с
оглед и на това, че същите се потвърждавата от тези, дадени от пристигналите
на място полицейски служители,от които се установява, че не са заварили на
място П. и впоследствие след нейното връщане са се запознали с
деформациите по двата автомобила и са имали възможност да констатират
посоката на движението им, както и че именно жалбоподателката, движейки
се по ул.”*” не е спряла на поставения преди кръстовището с бул.”Ц*” пътен
знак Б2 и с това е предизвикала ПТрП. Съдът кредитира и съставения АУАН,
протокол за ПТрП, обяснение и докладна записка от И., съдържанието на
които кореспондира с показанията на тези трима свидетели.
Съдът не кредитира показанията, дадени от св.В. Д. И., като намира,
че същата е заинтересована от изхода на делото, с оглед това, че с
жалбоподателката са в близки приятелски отношения, а и същите са
изолирани и неподкрепени от други доказателства. Съдът намира за
недостоверни показанията на св.Илиева относно причините на възникналато
ПТрП, а именно движението с висока скорост на лекия автомобил м.“БМВ“
както и че след удара, тъй като са били обиждани от св.Б. и други лица,
пътуващи с него, с П. са се отдалечили и наблюдавали местопроизшествието
до идването на полицейските служители. Съдът намира, че това противоречи
както на дадените тогава писмени обяснения от П., в които сочи, че след ПТрП
е напуснала с автомобила си и се е прибрала в дома си, както и от показанията
на самите полицейски служители, че жалбоподателката се е върнала на
местопроизшествието след около половин час от момента, в който те са го
посетили.
В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които
да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е
редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в
него.
4
Съдът следва да отбележи, че това, че жалбоподателката се е
отзовала същия ден, по-късно и не се е укривала не води до извод на липса на
осъществено деяние по напускане на ПТрП.
Правилно административно наказващия орган е приел, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, и чл. чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявала
товарен автомобил, като не се е съобразила с пътен знак Б2, не е спряла при
наличие на такъв, отнела е предимство на друго движещо се МПС и е
причинила ПТрП /причинени са материални щети по двете МПС/, след което е
напуснала мястото на ПТрП, без да спира.
Правилно за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, АНО е наложил на
П. наказание "глоба" в размер на 200.00лв., което е и фиксирания размер,
предвиден с оглед разпоредбите на чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП.
В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано
индивидуализиране на съответстващите административни наказания, при
съобразяване на диапазона на размера на наказанието в санкционната част на
приложимата административно-наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН
и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по
отношение на индивидуализация на наложените кумулативни
административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3месеца за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са предвидени
административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1
до 6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв. Недопустимо е да се извеждат по
тълкувателен път мотивите на наказващия орган при осъразмеряване на
съответстващата на индивидуалните специфики на деянието и нарушителя,
административна санкция. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи
обстоятелства, намира, че наказанието "глоба" следва да се редуцира до
законовия минимум от 50 лева, а срокът на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, следва да се намали до минимума -1 месец. Според съда така
определените мерки за административно-репресивно въздействие биха
осигурили от една страна спазване баланса между засегнатите с нарушението
обществени отношения и правата на нарушителя, а от друга биха обезпечили
5
целите на специалната и генерална превенция по см. на чл. 12 ЗАНН –да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Ето защо съдът намира, че НП следва да се измени в частта относно
наложените за нарушението по чл., 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП административни
наказания чрез редуцирането им към минимума, а в останалата му част и
относно нарушението по чл. 6, т. 2 ЗДвП - НП като обосновано и
законосъобразно следва да се потвърди.
По отношение на направените искания в жалбата за ревизиране на
законността при отнемането на контролни точки, съдът следва да отбележи, че
същото не се явява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не
подлежи на съдебен контрол в настоящото производство.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАННстраните
имат право на присъждане на разноски. На жалбоподателя се дължат и следва
да се заплатят разноски в производството по делото. Със предоставения по
делото договор се претендират разноски в размер 400лева. От въззивната
страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение. Съдът счита претенцията на жалбоподателя за частично
основателна и доказана. По делото са представени пълномощно и договор, от
които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв. В случая, платеното от жалбоподателят адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7,
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.. В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение
на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В
нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът
имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
6
претенцията на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото
НП, съизмеримо с размера на измененото наказание и това е в размер на
67.00лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал.7 т.4
от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №* от 07.01.2025г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., с което на Д. Х. П. с
ЕГН**********, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание -
глоба в размер на 200 лв. и наказание "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 2 месеца, като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложеното наказание "
глоба" в размер на 50 лева и срок на наказанието "лишаване от право да
управлява МПС" за срок 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №* от 07.01.2025г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б. в ОСТАНАЛАТА му
ЧАСТ, с която на Д. Х. П. с ЕГН********** за нарушение по чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5
от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати в полза на Д. Х. П. с
ЕГН********** сума в размер на 67лева/шестдесет и седем лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7