Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 169
Добрич, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
при секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело №
255/ 2022 год.
Производството е по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на В.Г.В., ЕГН **********,***,
срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000321004143-091-001 от 15.02.2022 г., издаден
от **** на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и *** - И. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА се
обжалва, както в частта, в която е потвърден, така и в частта, в която е
изменен.
Жалбоподателят
настоява, че с издадения РА се правят
недоказани и необосновани констатации и изводи, които не отговарят на
фактическата обстановка, поради което органът по приходите (ОП) прави погрешни
изводи за данъчни права и задължения на лицето и е установил публични
задължения, които не са съобразени със закона. Прави възражение, че процесният
РА е издаден отново от **** на длъжност Началник на сектор, издател и на
отменения от Директора на Дирекция “ОДОП” с Решение № 121 от 19.07.2021 г.
предходен РА за същия период. Изразява несъгласие с твърдението в РА, че от
ревизираното лице не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ,
поради което са установени обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7
от ДОПК.
Сочи, че декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава за точно
определени доходи, но не и когато лицето няма други доходи и има само доходи от
трудови правоотношения и/или такива, които не подлежат на облагане, какъвто
счита, че е процесният случай, а именно, че са налице единствено доходи от
трудови правоотношения, а постъпилите по банковата му сметка суми не са доходи.
Възразява
срещу твърдението на ОП, че са налице
доходи с неустановен източник, приети от ревизията за други доходи, необложени
по реда на ЗДДФЛ, както следва:
1. Облагането на приходите, получени по банковата му сметка: 99.86
лв. през 2015 г., 61.18 лв. през 2016 г. и 299.59 лв. и 179.73 лв. през 2017
г., за които твърди, че са приходи от печалби от участия в интернет залагания
върху резултати от спортни събития.
2. Облагането на паричните средства, които е получил по банковите
си сметки от лицата ****, ****И. и ****, поради неприемането им от страна на
ревизиращия екип, че същите представляват върнати суми по заеми, които е
предоставил в предходни периоди.
3. Облагането на сумата от 502.72 лв., получена чрез Western union
от лицето ***, тъй като не е представил доказателства, че този доход е от
продажба по интернет на употребявани лични вещи.
4. Отказ да ce признае дарение в размер на 100 000.00 лв.,
извършено от баща му ***, починал на 17.01.2017 г., тъй като не е представил
доказателства как е предадена сумата и дали баща му е разполагал с такава сума
към момента на даряването ѝ.
При така
изложеното възразява срещу определянето на началните салда за всяка година от
периода на ревизията.
Твърди, че
по време на ревизията изрично е посочил източниците на доходите си и източника
на паричните средства, които е разходвал.
Оспорва
облагането по аналогия по смисъла на чл. 122 - 124 от ДОПК, тъй като според
него тази процедура е обусловена от спазването на строг, регламентиран в закона
ред, който счита, че в случая не е спазен, като настоява, че органите по
приходите не са доказали основна предпоставка, а именно съществено превишение
на разхода над прихода. Допълва, че не е подавал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ,
тъй като за него не е съществувало задължение за подаване на такава. Не е
съгласен, че има укрити доходи, тъй като за тези, които се предполага от ОП, че
са укрити, са такива, постъпили по банковата му сметка. Настоява, че при него
липсва каквото и да е несъответствие между доходи и разходи, между доходите и
имущественото му състояние, т.е. липсват фактически данни, които да обуславят
прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което неговото прилагане е
незаконосъобразно.
Жалбоподателят
прави оплакване, че е предоставил данните на лицата, за които твърди, че са му
върнали предоставени преди това заеми, но ОП в противоречие със служебното
начало не е издирил тези лица и не е събрал техните обяснения, като единствено
било установено, че лицето **** е починало.
При тези
съображения жалбоподателят иска да бъде отменен РА и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. С.Е.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция
„ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители заема
становище за неоснователност на подадената жалба. Представя подробни Писмени бележки
с вх. № 1183/ 06.04.23г. Претендира заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Добрич, Първи
състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
Оспорeният РА е издаден, след като е проведена
данъчна ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000321004143-020-001/ 22.07.2021 г., изменена със Заповед (ЗИЗВР) №
Р-03000321004143-020-002/ 16.11.2021 г., от екип от ревизори: *** - И. - Главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и **** - Инспектор по
приходите.
Предметът на ревизията е за определяне на
следните задължения на В.Г.В., а именно: данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. ЗВР и ЗИЗВР са издадени от упълномощени от
Директора на ТД на НАП Варна длъжностни лица, определени със Заповед № Д-3/
04.01.21 г. на Директора на ТД на НАП Варна (л. 203 от АП).
Ревизираното лице е уведомено надлежно за
издадените заповеди съответно на 20.08.2021 г. за първата и на 22.12.2021 г. за
втората.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-03000321004143-092-001/ 20.01.2022 г. (л. 162 от
административната преписка (АП), т. 2), който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, е неразделна част от
обжалвания РА.
Срещу
РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК
с вх. № 45642-2/ 04.02.2022 г. при ТД на НАП Варна (л. 162-6 от
АП), без приложени доказателства към него, като същото не е прието за
основателно от органите по приходите и е издаден процесният РА № Р-03000321004143-091-001/ 15.02.2022 г. (л. 168 - 179), с който на жалбоподателя са определени
следните задължения:
-за 2014 г. установен размер на задължение
по ЗДДФЛ – 607.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума в размер на
418.79 лв.
-за 2015 г. – установен размер на
задължение по ЗДДФЛ – 388.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 227.98 лв.
-за 2016 г. – установен размер на
задължение по ЗДДФЛ – 1746.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 848.82 лв.
-за 2017 г. – установен размер на задължение
по ЗДДФЛ – 880.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума в размер на
339.07 лв.
-за 2018 г. – установен размер на
задължение по ЗДДФЛ – 1370.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 388.96 лв.
В хода на ревизията органите по приходите
са установили, че жалбоподателят е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, което не е подавало
годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ
за ревизираните периоди от 2014 г. до 2018 г., с които да декларира получените
от него доходи.
В резултат
на всички извършени в ревизионното производство процесуални действия и събрани
доказателства е прието, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК и са определени данъчни основи за облагане по реда на чл.
122 - 124 от ДОПК.
За
2014 г. е извършена съпоставка на
имущественото и финансовото състояние на лицето с декларираните доходи, като е
счетено, че следва да намерят отражение
следните суми:
1.Относно
източниците и общия размер на получените доходи от РЛ, както следва:
Налични
парични средства в брой към 01.01.2014 г. – 5000.00 лв.
Налични
парични средства в брой към 31.12.2014 г. – 0.00 лв.
Налични
парични средства по банкови сметки в началото на данъчния период – 0.00 лв.
Парични
средства по банкови сметки в края на данъчния период – 0.00 лв.
Доходи от
друга стопанска дейност – 4.99 лв. - съгласно данни за изплатени доходи по ЕГН
на В.Г.В., подадени от ЗЛ чрез справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ
Доходи от
трудови правоотношения - 4670.53 евро (9134.76 лв.) от Австрия, от Eva Hotel
Gmbh с VAT № ATU58513605.
2. Относно
направени разходи от ЗЛ:
Разходи за
издръжка в размер на 5500.00 лв.
Платени суми
по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. – 13995.51лв.
Платени данъци
по ЗМДТ, ЗОВ и др. – 721.16 лв. (328.55 лв. + 0.26 лв. + 392.35 лв.)
При извършената съпоставка за съответствие между
стойността на имуществото и направените от лицето разходи и декларираните и/или
получени доходи е установено, че извършените разходи превишават получените
доходи със сума в размер на 6076.92 лв.
Тъй като при
ревизията не са установени приходи/доходи, които да съответстват на размера на
превишението, е счетено, че описаните суми, изразходвани от РЛ, превишаващи
получените доходи, са с неустановен произход и представляват облагаем доход за
същото, не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което е прието
наличие на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК за периода на 2014 г., т.е.
установени са данни за укрити доходи. В резултат за 2014 г. на жалбоподателя е
установена обща годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ,
определена по реда на чл.122, ал. 2, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 (налице са данни за укрити приходи или доходи), т. 7
(декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период) и ал. 4 от ДОПК в размер
на 6076.92 лв. и е изчислен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в
размер на 607.00 лв. и лихва на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1
от ЗЛДТДПДВ в размер на 418.79 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 15.02.2022 г.
върху сумата от 607.00 лв.
За 2015 г.
РЛ не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и
за 2015 г.
Извършена е
съпоставка на имущественото и финансовото състояние на лицето с декларираните
доходи, в която е прието, че следва да намерят отражение следните суми:
1. Относно източниците и общия размер на
получените доходи от лицето.
Налични
парични средства в брой към 01.01.2015 г. – 0.00 лв. Налични парични средства в
брой към 31.12.2015 г. – 0.00 лв.
Налични
парични средства по банкови сметки в началото и в края на данъчния период –
0.00 лв.
Доходи от
друга стопанска дейност – 11.88 лв. - съгласно данни за изплатени доходи по ЕГН
на В.Г.В., подадени от ЗЛ чрез справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Доходи от
трудови правоотношения – 7800.02 евро (равностойност -15255.51 лв.) от Австрия,
Eva Hotel Gmbh с VAT № ATU58513605.
Установени
са и други доходи, счетени за облагаеми в
общ размер от 2 047.69 лв., в резултат на получени суми по банкова сметка ***
(99.86 лв. и 1947.83 лв.)
2.
Относно направени
разходи от ЗЛ:
Приети са
разходи за издръжка в размер на 5500.00 лв.
Платени суми
по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. – 12915.25 лв.
Платени
данъци по ЗМДТ, ЗОВ и др. – 734.98лв. (472.06 лв. + 0.62 лв. + 262.30лв.)
Резултатът е
отразен в таблица и математическият анализ установява че извършените разходи,
превишават получените доходи със сума в размер на 1835.15 лв. При ревизията не
са установени приходи/доходи, които да съответстват на размера на превишението,
поради което е счетено, че посочените суми, изразходвани от лицето, превишаващи
получените доходи, са с неустановен произход, с оглед на което представляват
облагаем доход за ревизираното лице, който не е деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което установените доходи от други източници са включени към
общата данъчна основа за облагане за 2015 г. на основание чл. 122 от ДОПК.
Получените суми от трети лица също са причислени към доходи, за които е
определена данъчна основа по чл. 112, във връзка с чл. 124 от ДОПК. Така, за
2015 г. е определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, във връзка с чл.
122, ал. 1, т. 2, т. 7 и ал. 4 от ДОПК в размер на 3 882.84 лв., съответно
дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 388.00 лв.
За 2016 г.
За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. В.В. също не е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В началото и в края на данъчния период няма налични суми по
банкови сметки.
Установени са доходи от трудови правоотношения в размер на
8095.06 евро или 15832.56 лв. от Австрия, Eva Hotel Gmbh с VAT № ATU 58513605.
Получени са
суми по банкови сметки в размер на 569.70 лв., счетени за такива с неустановен
произход (508.52 лв. и 61.18 лв.).
Приет е за
необлагаем доход от продажба на движимо имущество на стойност от 300.00 лв.
Относно
разходите за 2016 г.:
Приет е
разход за издръжка в размер на 5500.00 лв.
Отчетени са
разходи за придобиване на движимо имущество в размер на 10 365.90 лв., платени
суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. в размер на
14 833.60 лв. (12 877.77 лв. + 1 955.83 лв.), както и платени данъци по
ЗМДТ, ЗОВ и др. в размер на 945.71 лв. (380.47лв.+564.97лв.)
Съпоставката
на приходи и разходи установява, че извършените разходи превишават получените
доходи със сума в размер на 16 898.78 лв.
В резултат е
установена обща годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ,
определена по реда на чл.122, ал. 2, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 и
ал. 4 от ДОПК в размер на 17 468.48лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 746.00 лв.
За 2017 г.
Не са
установени налични парични средства в брой в началото и в края на периода,
както и налични пари по банкови сметки в началото на периода.
В края на
периода са установени налични парични средства по банкови сметки в размер на
5512.75лв. (5506.67 лв. + 6.08 лв.)
За доходи от
трудови правоотношения е отчетена сумата от 7453.71 евро или 14578.19 лв. от
Австрия, от Eva Hotel Gmbh с VAT №
ATU58513605.
Приети са
доходи от прехвърляне на имущество на стойност от 50 000.00 лв.
Като
облагаеми доходи са приети суми в размер на 8805.36 лв., получени по банкова
сметка, *** (299.59 лв. + 179.73 лв. + 7823.32 лв. + 502.72 лв./
Като
източник на средства са установени дарения, наследство и др. в размер на 15 000.00
лв. и парични заеми в размер на 14.35 лв.
Така
приетите доходи са съпоставени със следните разходи: разходи за издръжка в
размер на 5500 лв., платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и
др. в размер на 63 897.32 лв. (63 879.97 лв. + 17.35лв.), платени данъци по ЗМДТ,
ЗОВ и др.в размер на 1024.33 лв. (473.05 лв. + 551.28 лв.), разходи за наеми в
общ размер от 11 840.36 лв. (7024.54 лв. + 4821.12 лв.) и в резултат е
установено само превишение в размер на 617.84 лв., т.е. за данъчни цели не е
счетено наличие на съществено превишение, като същото е прието от ревизията за
начално салдо като парични средства в брой за следващата година.
Същевременно
от събраните доказателства е установено, че през 2017 г. В.В. е получил парични
средства от трети лица чрез системата за разплащане Western Union в размер на
502.72 лв., счетени за средства с неустановен произход, с оглед на което тези
суми са приети за облагаеми доходи от други източници и съответно за данъчна
основа за облагане на основание чл. 122 от ДОПК.
На следващо
място, за 2017 г. е установено, че ФЛ е получило парични средства с неустановен
характер от трети лица в банковата си сметка в размер на 8 302.64 лв.
Получените суми през 2017 г. от трети лица са приети за облагаеми доходи от
други източници и съответно за данъчна основа за облагане на основание чл. 122
от ДОПК, във връзка с чл. 124 от ДОПК.
В резултат
на анализа на г-н В. е установена обща годишна данъчна основа за облагане по
чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 122,
ал. 1, т. 2, т. 7 и ал. 4 от ДОПК в размер на 8805.36 лв. и дължим данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 880.00 лв.
За 2018 г.
И за 2018 г.
не е подавана ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
За налични
парични средства в брой към 01.01.2018 г. е приетото за начално салдо
превишение от 2017 г. в размер на 617.84 лв. Към 31.12.2018 г. няма налични
парични средства в брой.
По банкови
сметки са налични парични средства в началото на данъчния период в размер на
5 512.75 лв. (5 506.67 лв. + 6.08 лв.), а в края на периода – 3 482.71 лв.
(83.73 лв. + 807.67 лв. + 2591.31 лв.).
Установени
са доходите от трудови правоотношения от положения труд в Австрия, Eva Hotel
Gmbh с VAT № ATU58513605, в размер на 10 000.00 евро или 19 558.30
лв.
За доход от
друга стопанска дейност е приета сума от 3.33 лв. Получени са парични заеми в
размер на 5 152.89 лв.
Приети са за
други облагаеми доходи получените по банкова сметка ***.50 лв., счетени за
такива с неустановен произход.
По отношение
направени разходи са взети предвид необходимите средства за издръжка от 5 500.00
лв., платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. в размер
на 4 318.09 лв. (3 718.09 лв. + 600.00 лв.) и платени данъци по ЗМДТ, ЗОВ
и др. в размер на 392.24 лв. (0.18лв. + 392.06 лв.)
При
съпоставка на приходите и разходите за 2018 г. не е установено превишение на
разходите над приходите. Същевременно получената сума от лицето ****И. в
банковата сметка на РЛ в размер на 13 704.50 лв. е счетена за постъпила сума с
неустановен характер, поради което същата е приета за данъчна основа за
облагане на основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 124 от ДОПК. С оглед на
това за 2018 г. на В.В. е установена обща годишна данъчна основа за облагане по
чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 122,
ал. 1, т. 2, т. 7 и ал. 4 от ДОПК в размер на 13 704.50 лв. и дължим данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 370.00 лв.
РА №
Р-03000321004143-091-001/ 15.02.2022 г. (л. 179 от АП) е връчен на В.В.
електронно на 16.02.2022 г. (л. 166 от АП)
Срещу РА е
подадена жалба от РЛ по административен ред с вх. № 45642-3/ 21.02.22 г. (вх. №
на ОДОП – Варна, Ф-49/ 24.02.22 г.), с която е оспорен изцяло РА (л. 188 от
АП). Изложените в нея съображения са идентични с тези в жалбата до съда.
Горестоящият
орган е разгледал жалбата и я е счел за частично основателна, като е издал Решение
№ 49/ 26.04.22 г., с което е изменил РА, като е приел, че данъчната основа по
чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане, е правилно определена с изключение на периода
за 2016 г. По отношение този период горестоящият орган е установил, че в
таблицата на съпоставка в частта на разходите сумата от 1955.83 лв. е посочена
два пъти като разход при извършване на съпоставката. С оглед на това е приел,
че че размерът на превишението на разходите на лицето над приходите му за 2016
г. не е в размер на 16 898.78 лв., а в размер на 14 942.95 лв. и в резултат е
определил нов размер на обща годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 и ал.
4 от ДОПК в размер на 15 512.65 лв., представляваща сбор от установеното
превишение в размер на 14 942.95 лв. и доходи от други източници във връзка с
получени парични средства с неустановен произход в размер на 569.70 лв.,
съответно дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1551.00
лв. вместо от 1746.00 лв.
Горестоящият
административен орган е изложил конкретни мотиви по всеки един период и
възражение, отправено с жалбата до него:
Административният
орган е посочил, че в хода на ревизията на жалбоподателя са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения (л. 103-109; л. 121-122 и л.
131-133 от АП). С нарочен протокол, по реда чл. 50 от ДОПК от 24.08.2021 г. (л.
97-98 от АП) са присъединени доказателствата от предходното производство,
неразделна част от административната преписка.
Приел е, че
правилно в ревизионното производство са установени обстоятелства по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, а именно: т. 1 - до започване на ревизията не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 - налице са
данни за укрити приходи или доходи и т. 7 - декларираните и/или
получените доходи, на ревизираното лице не съответстват на имущественото
и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което лицето е
уведомено, че данъчната основа за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. ще бъде
определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Изрично е отбелязал, че
ревизираното лице (РЛ) е уведомено надлежно с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000321004143-113-001/ 10.12.2021 г. (л. 138 от АП), получено
електронно на 22.12.2021 г. (л. 192, т. 2 от АП) и с Уведомление №
Р-03000321004143-139-001/ 10.12.2021 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК (л.
136), връчено електронно също на 22.12.2021 г. (л. 191, т. 2 от АП).
Анализирал е
събраните в настоящото и предходното ревизионно производство доказателства и е
приел, че фактическата обстановка е изяснена от длъжностните лица, като
изводите им са съответни на събраните по административната преписка документи.
Счел е за
неоснователно изложеното в жалбата, че след като средствата са постъпили по
банковите сметки на РЛ, то те не представляват укрити доходи по смисъла на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Указал е, че под „укрити доходи” законодателят има
предвид доходи, които не са декларирани и не са обложени по съответния ред. В
тази връзка е направил извод, че след като безспорно е установено, че са налице
суми, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице и не е доказано от
същото, че тези суми представляват необлагаем доход, то налице е облагаем
доход. Тъй като този доход не е деклариран от жалбоподателя, не е заплатен
данък върху него, то административният орган е счел, че правилно е приет за
укрит приход/доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
На следващо
място, за неоснователно е приел възражението на жалбоподателя, свързано с
лицето ***. Обърнал е внимание, че при изписване на анализа по чл. 122, ал. 2,
т. 2 от ДОПК относно платените данъци, мита и такси ОП вместо да посочат, че е
представена от Община град Добрич информация за процесното лице, са отразили,
че е представена такава за ***, като е наблегнал, че се касае за техническа
грешка, което се установява по безспорен начин от представената информация,
част от административната преписка.
Възприел е за неоснователно възражението за провеждане на
ревизията и при следното обстоятелство, а именно по чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, като е изложил, че при съпоставката между приходите, разходите и
имущественото състояние на лицето за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в хода на
ревизията е установено превишение на разходите над получените приходи, поради
което за тези данъчни периоди правилно е прието, че е налице обстоятелство по
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Изтъкнал е, че съпоставката е направена въз
основа на обстоен и съвкупен анализ на събраните доказателства, а разходите и
приходите на лицето за тези данъчни периоди са определени въз основа на
доказателствата, събрани в хода на ревизията от ревизираното лице, от други
контролни органи и трети лица, вкл., че са обсъдени всички доказателства, между
които и дадените от жалбоподателя писмени обяснения и документи, който не е
представил доказателства за конкретни приходи, които да не са взети предвид при
съпоставката, нито за конкретни разходи, които да не следва да участват, поради
което твърдението му, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, е необосновано и недоказано.
По отношение
възражението на В.В., че сумите в размер на 99.86 лв. през 2015 г., 61.18 лв.
през 2016 г., 299.59 лв. и 179.73 лв. през 2017 г. са приходи от печалби от
участия в интернет залагания върху резултати от спортни събития, получени по
банковата му сметка, е указал, че проверката е установила, че тези твърдения не
могат да се приемат, тъй като РЛ посочва, че източникът на средствата е
получени парични средства от сайт за интернет залагания bet.362.com,
които по своя характер са необлагаеми, но в същото време не е представило
доказателства в подкрепа на твърденията си, а видно от банковите му извлечения,
наредител на тези суми е Earthport Plc. AD, а
основанието Earth port Plc. Vasil Vasilev.
Счел е за
неоснователни и възраженията, че органите по приходите не са приели за доказани
твърденията му. че паричните средства, които е получил по банковите си сметки
от лицата ****, ****И. и ****, представляват върнати суми по заеми, които е
предоставил в предходни периоди, тъй като в хода на административното
производство не е представил надлежни доказателства за това. Добавил е, че в
административното производство са изпратени искания до лицата, за които жалбоподателят
е представил идентификационни данни (ЕГН и три имена) но е установено
единствено, че лицето **** е починало през 2016 г. До издаване на Решението не
е постъпил отговор по отправеното до ****И. искане.
По отношение
възражението за сумата от 502.72 лв., приета за облагаем доход. получена от
ревизираното лице чрез Western union от лицето ***, САЩ, е указал, че в тежест
на жалбоподателя е да представи доказателства, конто безспорно да сочат
източника на дохода, а същият в отговор на отправеното му искане в хода на
предходната ревизия в писмено обяснение е декларирал (л. 157, на гърба, т. 1 от
АП), че не може да посочи причината и целта на получения превод и не представя
никакви доказателства във връзка с него. По – късно въвежда твърдение, че този
доход е от продажба по интернет на употребявани лични вещи, но отново не
представя доказателства за това.
Приел за
правилни изводите на ОП относно непризнати от тях парични средства в размер на
100 000.00 лв., дарени на лицето от неговия баща през 2006 г., като е
посочил, че предоставеният в хода на предходната ревизия договор за дарение е
частен документ без достоверна дата. Изтъкнал е, че в договора не е посочено
как е предадена дарената сума - в брой или по банков път. Счел е за правилен
изводът на органите по приходите, че съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗЗД дарението
на движимо имущество следва да стане в писмена форма с нотариално заверени
подписи или чрез предаване, като е наблегнал, че парите, които се даряват, следва
да бъдат реално предадени, т.е., ако договорът за дарение не е с нотариално
заверени подписи, то трябва да се съдържа изрично изявление, че парите са
предадени от дарителя на надарения, но същевременно от значение е и фактът дали
соченото за дарител лице действително е разполагало с такава сума, за да я
предаде на надарения, а за това не са били представени доказателства от страна
на жалбоподателя. Изложил е, че дори да се приеме, че през 2006 г. ревизираното
лице е получило от баща си парични средства под формата на дарение, то същото
не е представило доказателства къде, по
какъв начин е съхранявало процесната сума до началото на ревизирания период
2014 г. и какво е наложило тегленето на банков кредит, щом е разполагало с
налични парични средства в такъв размер.
С оглед изложеното, административният орган е приел, че
данъчната основа по чл. 122 ДОПК, подлежаща на облагане, е правилно определена
за процесните периоди, с изключение на данъчен период 2016 г., за който по –
горе бяха посочени мотивите му за изменение на РА.
Решението е
връчено по електронен път на 03.05.2022 г. (л. 13 от делото)
Жалбата
срещу Решение № 49/ 26.04.22 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна, ЦУ на НАП, е регистрирана на 09.05.2022
г. (л. 3 от делото).
В хода на съдебното дирене са приобщени
всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, съответно
електронни документи, приети като веществено доказателство със СD. От страна на жалбоподателя не е
извършено оспорване на приетите като доказателства документи.
След
издаване на Решението с вх. № 163-12/ 16.05.2022 г. на НАП (л. 35 от делото) и
вх. № 2659/ 12.07.22 г. на АдмС – Добрич са постъпили писмени обяснения от ****И.,
в които същата сочи, че на 02.02.2017 г.
е получила по личната си банкова сметка ***, чиято левова равностойност е
4872.50 лв., а на 09.02.2017 г. е получила сумата от 2923.50 лв. от В.Г.В.. Парите
били преведени по нейна лична молба към лицето В.Г.В. като приятелски заем, с
оглед на това, че са дългогодишни добри приятели. На 05.05.2017 г. му върнала
получения заем, като превела сумата от 7832.00 лв., равняваща се на 4000 евро,
заедно с всички банкови такси. Между тях имало устна договорка да не се изготвя
договор за заем и да не се начисляват лихви. Парите били превеждани по банков
път, което според Лиана И. е достатъчно видно доказателство, че ги е получила и
съответно ги е върнала. На 16.03.2018 г. получила сумата от 13 643.00 лв.,
равняваща се на 7000 евро, пак от В.Г.В., след като отново го помолила да
ѝ даде приятелски заем. На 03.05.2018 г. превела по банковата му сметка
сумата от 13 716.20 лв., равняващи се на 7000 евро, заедно с всички такси,
съответно като основание за изпращане на сумата е посочила „връщане на
средства”.
По делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза
(СИЕ) - основна и допълнителна. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, като се има предвид, че вещото лице представя на
практика изчисления на база събраните по делото доказателства и представени
такива в съдебно заседание, но във варианти, ако съдът приеме твърденията на
жалбоподателя, респ. ако не ги приеме. Прави впечатление, че във варианта, в
който вещото лице с оглед представените банкови извлечения изчислява начално
салдо към 01.01.2014 г., без да прибавя твърдяното дарение от 100 000.00
лв., то размерът на началното салдо е даже по – нисък от приетия от ОП, а
именно 3627.97 лв. (л. 153 от делото). Освен това от заключението на вещото
лице са видими теглените от жалбоподателя кредити, които са в голям размер и са
несъпоставими с налични 100 000.00 лв., както и е установено, че през
периода 2008 – 2011 г. не са налице доказателства за доходи нито от трудови
правоотношения, нито други, а същевременно е установено регулярно касово
захранване на банковите сметки.
При така събраните доказателства, съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания Ревизионен акт, Решението на
горестоящия орган, становищата на страните, прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по
следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК - възложителят и ръководителят на ревизията, и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Неоснователно
е възражението, че РА е издаден от същото лице, което е издало преди това
отменения РА. Няма законова пречка за това, а същевременно при новата ревизия и
РА са съобразени дадените в Решение № 121/ 19.07.21 г. указания.
Спазени са сроковете за извършване на
ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1
и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради
което не са налице пороци от формална страна.
Съдът не намира да са допуснати съществени
нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите
относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените
средства, както и такива, гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи
съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация
е предприела всички процесуални действия, разписани в закона и е събрала годни,
допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за
облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ
е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от кодекса,
че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа ще бъде
определена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, дадена му е възможност да сочи
доказателства, да дава обяснения. Не се споделя възражението, че органът по
приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй
като не са установени всички обстоятелства и не е анализиран целият
доказателствен материал. Напротив, в РД и РА органът е посочил точно
установените от него обстоятелства и въз основа на кои доказателства се
основават изводите му. Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК,
доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране
на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия
са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения,
включително и да представи декларации или писмени доказателства. Единствените
представени доказателства от РЛ са договорите за дарение от баща му и майка му
и имената на лицата, за които твърди, че са му върнали заеми. Няма представени
други доказателства. След като същият не се е възползвал от това право, не е
представил изрично посочените в РД и РА писмени доказателства, то
неупражняването на права от него не може да се приравни на съществено
процесуално нарушение. Така например по отношение получената от Неманя, САЩ
сума жалбоподателят не е представил доказателства, а в дадените обяснения е
заявил, че няма спомен за основанието, на което му е преведена сумата. Освен това
в хода на съдебното производство се установи допустимостта на всички събрани в
хода на ревизията доказателства, тяхната относимост към спора, както и тяхната
автентичност.
Процесната ревизия е проведена по реда на
чл. 122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 7 от ДОПК. При извършване на ревизията са изискани от РЛ конкретни
документи и обяснения, като не е спорно, че същото е представило единствено,
както беше посочено, телефони на лицата, за които твърди, че е давало заеми, не
е представило идентификационни данни за лицето ****. По отношение трудовите му
правоотношения ОП са събрали служебно всички доказателства и са отчели
наличието на доходи от тези правоотношения.
При изчерпателно посочените предпоставки
на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг
начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата
разпоредба. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя
съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено
и само размера на облагаемата данъчна основа. Изложените в жалбата възражения,
че без основание ревизията се е позовала на наличие на обстоятелства по смисъла
на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, касаещи липсата на ГДД за съответния период,
наличието на укрити доходи и превишение на разходите над приходите са същите,
както и при административното обжалване, като съдът изцяло споделя мотивите на
Директора на Дирекция „ОДОП“ и ги намира за несъстоятелни.
Безспорно в нормата на чл. 10 от ЗДДФЛ са уредени видовете доходи,
включително и тези по чл. 35 от с.з. Общата годишна данъчната основа съгласно
чл. 17 от ЗДДФЛ следва да включва годишните данъчни основи за доходите от
всички източници. По аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ
на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година, а не разходи.
Направените от задълженото лице разходи, когато явно и съществено превишават
декларираните получени приходи, се смятат за подлежащ на облагане доход, до
доказване на противното, само в случаите по чл. 123, ал. 1 от ДОПК на проведена ревизия по особения ред
по чл. 122 от ДОПК, каквато
правилно е проведена в настоящия казус, поради което не може да се приложи материалният закон и съответно провеждане на
ревизията по общия ред, а единствено по реда на ДОПК и то, ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 11/ 3.12.2021 г. на
ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, Решение № 2219 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5216/2021 г. и Решение № 5015 от
20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13221/ 2020 г. и други.
Предвид факта, че ревизията е проведена по
особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са подкрепени със
събраните доказателства, т.е. в тежест на задълженото лице е да обори
констатациите на ревизията с пълно насрещно доказване. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, като напр. Решение № 2343 от
14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2021 г., Решение № 1148 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5958/2021 г. Решение № 837 от 1.02.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 5616/2021 г. Решение № 483 от
20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2021 г., При така
установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и анализирани
доказателства, органите по приходите са направили извод, че за ревизирания
субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а
именно налице са данни за укрити приходи или доходи.
Същевременно от органите по приходите е
установено, че за периодите от 2014 г. до 2018 г. от ревизираното лице не са
подадени ГДД, което не се оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че не е
получавал доходи, които да подлежат на деклариране. От приложените по
административната преписка доказателства е установено, че лицето е получавало доходи от друга стопанска дейност, с конкретен размер
за 2014 г., 2015 г., съгласно данни за изплатени доходи по ЕГН на В.Г.В.,
подадени от ЗЛ чрез справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. освен трудови правоотношения
същият е подал и справки за получени доходи от друга стопанска дейност, но не е
подавал ГДД за това. В този смисъл дори само и с
оглед тези установявания, твърдението му, че не е дължал подаване на ГДД по чл.
50 от ЗДФЛ, остава недоказано, поради което изводът, че за посочените
ревизирани периоди е налице и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК е
правилен. В връзка с твърденията на жалбоподателя и провеждането на ревизията
по реда на чл. 122 от ДОПК съдът намира следното:
С Разпореждането за насрочване съдът е
указал на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест относно
факта, обуславящ тази правна последици, която страната претендира за настъпила.
В съдебно заседание на 31.10.22 г. съдът е поискал от жалбоподателя, явил се
лично, да обясни по какъв начин е получил сумите като дарение от родителите си.
Жалбоподателят заяви, че периодът е назад във времето и не помни. Същевременно
дава противоречиви обяснения, от една страна говори за получени суми в банка,
но не помни в коя, после заявява, че са получени в брой парите от баща му в
размер на 100 000.00 лв. Съдът е указал на жалбоподателя, че за
получаването на парите от баща му по банков път не сочи доказателства, а
тежестта е негова. Направено е искане от процесуалния му представител да бъде
дадена възможност да извърши справка в коя банка е била евентуалната сметка към
момента на дарението на жалбоподателя, за да установи постъпленията по нея.
Предоставена е такава възможност, Представени са отчети по сметка в лева на
името на жалбоподателя в ПИБ, считано от 2008 г., но видно от същите, към
01.05.2008 г. сметката е с нулеви салда. Назначена е допълнителната СИЕ, като в
заключението си вещото лице сочи, че на същата дата с основание „миграция“ е
прехвърлено дебитно салдо в размер на 47 409.29 лв., указващо, че клиентът е
ползвал кредит, овърдрафт или друг банков продукт. Видно от заключението на
вещото лице, представените доказателства не установяват налични суми от
твърдяното дарение. Освен това в обясненията си за захранване на сметки
жалбоподателят е твърдял, че е захранвал периодично банковата си сметка със
суми от дарението, което означава, че твърди, че ги е получил в брой. С оглед
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с § 2 от ДОПК за
доказването на сключена сделка между роднини са допустими свидетелски
показания, но дори такива не са ангажирани от страна на жалбоподателя. В този
смисъл не е оборен изводът на ОП за началното салдо на 01.01.2014 г. и правилно
за 2014 г. е установено превишение на разходите над приходите в размер на 6076.92
лв. По отношение възражението за началното салдо към 01.01.2014 г. съдът счита,
че следва да отбележи още, че напълно възприема мотивите на административния
орган. Още при първата ревизия от жалбоподателя е представен договор за дарение
с баща му ***, сключен на 13.02.2006 г. за сумата от 100 000.00 лв. Дарителят е
починал. Предвид предмета на дарението по този договор, неговият характер е
реален, като предаването на вещта, в случая - пари, подлежи на доказване на
общо основание и то не се подразбира с факта на сключване на договор.
Доказателства за получаването на сумата не са налице. Жалбоподателят, който
черпи изгодни от него факти, и му е указана тежестта за това, не представя
никакви доказателства, нито в ревизионното производство, нито пред съда. Беше
му дадена възможност да установи как е получил сумата, но не стори това. Не се
установи и дали дарителят е разполагал със средствата, които се твърди да е
дарил, като не се представиха никакви доказателства за доходите и наличностите
на бащата на жалбоподателя, макар че му бе дадена възможност за това. Само
фактът, че е работил в чужбина, не е достатъчен, за да обоснове наличието на
свободна такава сума. Следва да се приеме, че този източник на доходи остава
недоказан и с основание не е включен при установяване на наличностите на парите
в брой, а оттам и за увеличение началното салдо на РЛ. Освен това, като
наследник на дарителя жалбоподателят можеше да поиска да се съберат
доказателства и за парите по банковите сметки на наследодателя му, но не стори
това.
За 2015 г. е установено превишение от 1835.15
лв. Същевременно е прието наличие на други облагаеми доходи в размер на 2047.69
лв., получени суми по банковата му сметка, за които е счетено, че са с
неустановен произход. За сумата от 51.86 лв. жалбоподателят твърди, че е
получена като приход от печалба от участие в интернет залагания върху резултати
от спортни събития. Установено е, че тази сума е постъпила не от сайт за интернет залагания bet.362.com, както твърди
жалбоподателят, а от Earthport Plc. AD. Справка
в интернет сочи, че това е позиционирано в Англия дружество за евтини
международни разплащания, т.е. не се потвърждават твърденията на жалбоподателя
за произхода на сумата. За сумата от 995.91 евро или 1947.83 лв., постъпила на
25.06.2015 г. по банковата сметка на РЛ, в писменото си обяснение последното
сочи, че се отнася за върнат заем от ****. В ревизионното производство са
представени трите му имена и в резултат е установено, че лицето е починало. В
извлечението от банковата сметка (л. 135, на гърба от АП, т.1) е отразено, че
сумата е постъпила от името на **** – починало лице и основание „прехвърляне на
средства“. В този смисъл не се установява твърдението на жалбоподателя, че
сумата е постъпление в резултат на предоставен заем, а искания за събиране на
допълнителни доказателства не са направени.
За 2016 г. по РА е установено, че извършените разходи
превишават получените доходи със сума в размер на 16 898.78 лв. Както беше
посочено по – горе, с Решението горестоящият административен орган установява
неправилно, двойно отбелязване в таблицата на една и съща сума, с оглед на
което изменя РА и определя превишение в размер на 14 942.95 лв.
Същевременно е потвърдил РА в частта, в която е прието наличие на доходи с
неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за сумата от 31.28
евро или 61.18 лв., изплатени според жалбоподателя като печалба от залог от
хазартни игри от същото дружество, както сумата през 2015 г., Earthport Plc. AD, тъй като и тук не се потвърждава възражението на
жалбоподателя. За сумата от 260 евро или 508.52 лв., постъпила по банковата му
сметка на 16.09.2016 г. от лице на име ****, в банковото извлечение е посочено
като основание „**** трансфер“, поради което не се установява верността на
твърдението на жалбоподателя за върнат заем. Няма направено искане за разпит на
това лице като свидетел, макар с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК да са допустими гласни доказателства предвид
размера на сумата. С оглед горното, тези доходи в общ размер от 569.70 лв. правилно
са послужили за увеличение на данъчната основа за 2016 г., като са прибавени
към приетото превишение на разходите над
приходите.
За 2017 г. не е установено превишение на разходите над
приходите, което да е послужило за определяне на годишната данъчна основа.
Същевременно са приети за облагаеми сумите, постъпили по банковата сметка на РЛ
в размер на 153.18 евро или 299.59 лв., печалба от футболни залагания според
обясненията на ФЛ, 91.91 евро или 179.73 лв. от залагания и 4000.00 евро или
7823.32 лв., сума, преведена от Лиана И., посочена от РЛ като върнат заем. По
отношение сумите от залагания вече бяха изложени мотиви по – горе. Като
средства с неустановен произход са счетени и получените чрез системата за
разплащане Western Union в размер на 502.72 лв., за които не се установява
основанието за превода им, посочено е само името на изпращача, *** (л. 98, т.
1). По отношение сумата, получена от лицето Лиана И., съдът следва да отбележи,
че твърдението на жалбоподателя се потвърждава от получените, макар и след
издаване на Решението конкретни и ясни обяснения от Лиана И., въпреки че в
основанието за превод на тази сума ****е посочила само „прехвърляне на
средства“. Тези обяснения са събрани по предвидения от закона ред след
отправено от административния орган Искане № 163-5/ 28.03.2022 г. (л. 202, от
АП, т. 2) на основание чл. 155, ал. 3, във връзка с чл. 37, ал. 5 от ДОПК, с
оглед на което съдът ги кредитира. В този смисъл за 2017 г. от определената
основа на основание чл. 122 от ДОПК в размер на 8 805.36 лв. според
настоящия състав следва да бъде извадена сумата от 7823.32 лв., сума, преведена
от Лиана И., съответно остава данъчна основа от 982.04 лв., върху която е
дължим данък от 98.20 лв. и лихви в размер на 47.77 лв., като за горницата над
тези суми РА следва да бъде отменен.
За 2018 г. при съпоставка на приходите и разходите не
е установено превишение на разходите над приходите. Същевременно получената
сума от лицето ****И. в банковата сметка на РЛ в размер на 13 704.50 лв. е
счетена за постъпила сума с неустановен характер, поради което същата е приета
за данъчна основа за облагане на основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл.
124 от ДОПК за 2018 г. Според съда, предвид допълнително събраните
доказателства с обяснението от Лиана Валериева, съпоставени с отразеното в
банковото извлечение основание за превода „връщане на средства“, за 2018 г. не
е налице основание за допълнителен данък върху доходите от 1370.00 лв. и лихви
от 388.96 лв., съответно за определяне на данъчна основа в размер на 13 704.50
лв., т.е. в тази част РА следва да бъде отменен.
Следва да бъде посочено, че не са спорни
като размер останалите доходи и разходи на жалбоподателя, възприети от
ревизията, а други доходи и разходи не се сочат и не се доказват в хода на
съдебното производство, поради което съдът възприема установените такива с РА.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не било налице несъответствие между имущественото и
финансовото му състояние и приходите и разходите му за ревизирания период, с
оглед на което не е налице соченото от приходната администрация основание за
облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Действително, според последно цитираната
разпоредба от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи,
придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, а в процесния случай приходните
органи претендират, че са разходвани средства, за които няма данни и
доказателства за източника и основанието за придобиването им. Или от приходната
администрация е прието, че след като задълженото лице не е предоставило
доказателства относно източника на дохода до размера на установените
несъответствия за съответната година, то следва да се приеме, че тези
превишения представляват други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Такъв
подход несъмнено би бил незаконосъобразен при облагане по общия ред, доколкото
превишението на разходите над приходите не представлява „доход от друг източник“
по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В случая обаче в хода на ревизионното
производство органите по приходите са преминали към определяне на данъчните
основи по аналогия, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като същите са определени
в размер на установените несъответствия (превишения) на разходи и имущество,
над доказани получени през периода приходи. Така констатираните превишения при
провеждането на ревизията по особения ред съставляват самостоятелно основание
за формиране облагаема данъчна основа, съобразно оборимата презумпция на чл.
123, ал. 1 от ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода (като
права по развило се или съществуващо правоотношение и на констатиран платец), а
го презюмира извън тези обстоятелства. Независимо от посочването на
разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, органите по приходите са се позовали
именно на цитираната презумпция, за да формират основите за облагане с данък по
реда на чл. 122 - чл. 123 от ДОПК, при което не е налице соченото от оспорващия
неправилно прилагане на закона. Същевременно извън приетата от настоящия
съдебен състав необходимост от частична отмяна на РА, в останалата част
констатациите на ОП не са оборени от жалбоподателя по реда на пълно и главно
доказване.
С оглед изложеното съдът намира, че по
отношение 2017 г. РА, в частта, в която е потвърден, следва да бъде отменен в
частта, в която е определена годишна данъчна основа, над сумата от 982.04 лв.
или за данъка над сумата от 98.20 лв. като главница и 47.77 лв. лихва, а за 2018
г. РА следва да бъде отменен в частта, в която е определена годишна данъчна
основа в размер на 13 704.50 лв., съответно за данъка от 1370.00 лв. и лихва в
размер на 388.96 лв. В останалата част жалбата като неоснователна и недоказана
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход от спора, като се има
предвид направеното от всеки един процесуален представител искане за присъждане
на разноски, вкл., че сторените от съда изводи не са направени на база,
представени от жалбоподателя допълнителни доказателства, то следва
пропорционално на всяка от страните да бъдат присъдени сторените разноски. Така
от жалбоподателя се претендира присъждане на разноски, за които са налице
доказателства, а именно 1370 лв. за депозити за вещо лице и 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, а от ответника се претендира юрисконсултско
възнаграждение на база материалния интерес от 6925.25 лв., задължения по РА
като главница и лихва след изменението му от горестоящия орган. Като се
съобрази уважената част от жалбата, а именно в общ размер от 2832.06 лв. и
отменената част от РА, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 723.84
лв., а дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна
съобразно отхвърлената част от жалбата, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са в размер на 586.32 лв. По реда на прихващането
на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 137.52 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно
размера на юрисконсултското възнаграждение. Същото е определено на основание
Наредба № 1/ 2004 г., изменена и допълнена в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., като
при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата, която е действала към датата на приключване на устните
състезания, която в разглеждания случай е 20.03.2023 г.
По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.В., ЕГН **********,***,
Ревизионен акт № Р-03000321004143-091-001 от 15.02.2022 г., издаден от **** на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и *** - И. на длъжност главен
инспектор по приходите— ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден
от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна с Решение № 49/ 26.04.22 г., в частта
относно определения за 2017 г. данък, над сумата от 98.20 лв. данък като
главница и над сумата от 47.77 лв. лихва върху главницата, както и относно
определения за 2018 г. данък от 1370.00 лв. и лихви върху тази сума от 388.96
лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на В.Г.В., ЕГН **********,***, съдебно – деловодни разноски за първата
инстанция съобразно уважената част от жалбата в размер на 137.52 лв. по реда на
прихващането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: