Протокол по дело №54979/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20090
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20221110154979
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 20090
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря П. ЦВ. СЛАВОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110154979 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Ищецът „М. Т.-Е.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ....,
твърди, че извършил ремонт на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ....., който бил докаран за
ремонт от лицето В. З. Ж.. Твърди, че извършил ремонтни дейности с обща стойност за
материали и труд от 13 860 лв. с ДДС. Когато ремонтът бил завършен, упълномощен
представител на ответника „К. а.“ ООД /собственик на автомобила/ - Й. К., приел с приемо-
предавателен протокол от 08.03.2022 г. ремонтирания автомобил, като на представителя
била предадена и фактура за цената на извършения ремонт. Твърди се, че сумата не била
платена. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му плати сумата в размер на 13
860 лв. за извършените разходи във връзка с ремонта на автомобила, с която ответникът се
обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото
и по допуснатото обезпечение на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не
е възложител относно извършването на ремонта, а такъв се явява лизингополучателят и
ползвател на автомобила – В. Ж., който е задълженото за плащане лице, в случай че ремонт
реално е извършен. Оспорва да е извършен ремонт поради липса на данни кога и в какво
състояние е предаден автомобилът, както и какво точно е било възложено да се ремонтира
и какво е извършено. Оспорва автомобилът да е предаден на надлежно упълномощено да го
получи лице, разполагащо с възможността да направи възражения по ремонта. Оспорва
размера на претенцията. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 28.6.23 г. делото е прекратено частично поради оттегляне на
иска за разликата над 12306.38 лв. до предявените 13860 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа е правна страна следното:
1
Предмет на делото е иск по чл. 59 ЗЗД. Предвид изложените обстоятелства от ищеца за
обогатяване на ответника за сметка на обедняването му свързано с ремонт на собствен на
ответника автомобил, основанието на претенцията следва да се търси в института на
неоснователното обогатяване.
Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки обогатяването на даден
правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на основание за имущественото несъответствие. Правото да се
претендира равностойността на обедняването по реда на чл. 59 ЗЗД възниква в случаите,
когато няма друг договорен или деликтен иск, чрез който обеднелият да се защити.
Установява се от представения договор за лизинг сключен на 4.10.21 г., че „К. а.“ ООД,
като лизингодател, предоставил на В. З. Ж., като лизингополучател, ползването на
лизингова вещ – лек автомобил „БМВ“, с рег. № ....., срещу задължението на ползвателя да
заплаща лизингови вноски. Според чл. 1, ал.6 от договора, лизингополучателят е длъжен да
поддържа лизинговата вещ и да провежда необходимите ремонти, за негова сметка.
Установява се, и че лизингополучателят оставил в сервиз на ищеца автомобила за ремонт.
Според показанията на свидетеля Делко Полизанов, това станало края на месец февруари
2022 г. Установява се от тях, че автомобилът бил оставен от В. Ж., лизингополучател според
талона на автомобила /от където бил установен и собственика му/, като самоличността му
свидетелят установил с проверка на личната карта. Извършването на ремонтните дейности
било съгласувано с В. Ж.. След завършване на ремонта, свидетелят се свързал с В., но той
отлагал плащането, а след това спрял да отговаря на обажданията. След около седмица с
дружеството се свързал служител на лизингодателя „К. а.“ ООД.
Представена е работна карта за извършен ремонт на автомобила с посочени ремонтирани
детайли и извършени ремонтни дейности, всичко на обща стойност 11550 лв. без ДДС.
Ищецът издал на ответника фактура за сумата от 13860 лв. с ДДС, стойност на ремонта.
Установява се от заключенето на приетата по делото съдебтно-счетоводна експертиза, че
фактурата е осчетоводена при ищеца надлежно и се води като задължение по партидата на
ответника. В ответното дружество фактурата не е осчетоводена, не е отразена в документите
към НАП, няма партида с името на ищеца.
С приемо-предавателен протокол от 8.3.22 г. автомобилът е бил предаден на Й. К.,
служител на ответното дружество. Според показанията му, лизингополучателят на
автомобила В. ги уведомил, че автомобилът е оставен в автоморга. Свидетелят отишъл да
вземе автомобила с камион от автоморга в с. Мало Конаре. Автомобилът не бил в движение
и бил прибран с репатрак.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, пазарната стонйост на описаните
ремонтни дейности /за които няма данни за извършване/, е 12306.38 лв.
При така събраните по делото доказателства може да се направи извод, че между ищеца и В.
З. Ж. е възникнало правоотношение по договор за изработка с предмет ремонт на
автомобила. С възлагане на ремонта, приемане на автомобила и съгласуване на ремонтните
дейности между тях, е постигнато съгласие относно съществените елементи на договора за
изработка. Като следва да се има предвид, че сключването на договор за изработка е
2
действие на управление, каквото може да се извърши от всяко едно лице, не само от
собственика на една вещ, а на още по-силно основание и от ползвател на вещта на
облигационно основание, какъвто се явява В. Ж., който факт е бил известен на ищеца. Освен
това договорът за изработка е неформален и за сключването му е необходимо постигане на
съгласие за предмет и цена, каквото е било постигнато видно от показанията на свидетеля
Полизанов, който сочи, че съгласувал ремонта с В.. И от който в последствие искал
заплащането му.
Първото условие за основателност на претенцията по чл. 59 ЗЗД, е ищецът да не разполага с
друг иск, чрез който да се защити.
В случая ищецът разполага с друг ред за защита - договорен иск за заплащане на
възнаграждение за извършена работа срещу възложителя й.
Наличието на друг ред за защита изключва приложението на чл. 59 ЗЗД, поради което и
обсъждането на останалите предпоставки е ненужно. Но за пълнота следва да се отбележи,
че и те не се установиха. По-конкретно не се установи извършването на конкретни ремонтни
дейност, с чиято стойност ищецът да се е обогатил, а ответникът обеднил, спестявайки си
разхода за тях, предвид липсата на доказателства в какво състояние е бил предаден и приет
автомобила /след като и тогава не е бил в движение/.
Претенцията на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. Съгласно чл.
78, ал.3 ГПК, на ответника се дължат разноски за адвокатска защита в размер на платените
1647.40 лв. /възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като платеното
възнаграждение и под минималния размер от 1686 лв./ и депозит за експертиза 50 лв.
Воден от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. Т.-Е.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ...., срещу „К. а.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.
София, ......, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 12306.38 лв., с
която ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца със
стойността на извършен ремонт на автомобил „БМВ“, с рег. № ......
ОСЪЖДА „М. Т.-Е.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
...., ДА ЗАПЛАТИ НА „К. а.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София,
......, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1697.40 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3