Р Е
Ш Е Н И Е
№602
Бургас, 22/04/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети
състав, в открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ:
1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар И. Г.
Прокурор Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Златина
Бъчварова касационно административнонаказателно дело номер 704 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас против решение № 260087 от 04.02.2021
г., постановено по административнонаказателно дело № 4884/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 251а-161/25.09.2020
г. на директора на ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето/ЗЗ/, вр. чл.63, ал.1 с.з. на Г.Р.К. ***, к-с „Славейков“,
бл.8, вх.6, ет.1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00/триста/
лева на основание чл.209а, ал.1 ЗЗ.
Касаторът,
редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради съществени нарушения на материалния и
процесуалните правила. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното
постановление.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната
жалба. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на
районния съд. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна
страна, е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
Районен съд Бургас с решение № 260087
от 04.02.2021 г., постановено по административнонаказателно дело № 4884/2020 г.
е отменил наказателно постановление/НП/ № 251а-161/25.09.2020 г. на директора на ОД МВР Бургас, с което за
нарушение по чл.209а, ал.1, вр. чл.63,
ал.1 ЗЗ, на Г.Р.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лева на основание чл.209а, ал.1 ЗЗ.
Санкцията е наложена на Г.Р.К. за това, че на 10.04.2020 г. около
17.40 часа, в гр. Бургас, се е намирала на открито обществено място - парка в
ж. к. „Славейков“, седнала на пейка, с което нарушила въведената в т.I,
подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ, а именно
„преустановяват се посещенията на паркове...“. За констатираното е съставен акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 434а-92 от 10.04.2020 г., въз
основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че от
представените по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като административнонаказващият
орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка. Освен това съдът е приел, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40,
ал.3 ЗАНН, тъй като при липса на очевидци на нарушението, актосъставителят не е
осигурил присъствието на двама други свидетели. Изложил е мотиви за
маловажност.
Касаторът изразява несъгласие с изводите на районния съд за
маловажност на нарушението, за което е развил подробни съображения.
Решение е валидно, допустимо и правилно.
Данните по делото не установяват по несъмнен и категоричен начин
извършеното от Г.К. нарушение. Съставеният акт за установяване на
административното нарушение не се ползва с презумптивна доказателствена сила, а
от страна на административнонаказващия орган, върху когото е доказателствената
тежест, не са ангажирани доказателства в подкрепа на констатациите в него. Актосъставителят е заявил пред районния
съд, че не си спомня нищо от фактическата обстановка, а посоченият в акта
свидетел не е била очевидец на нарушението.
Ето защо, наказателното постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника, правилно е отменено като
незаконосъобразно.
По тези съображения и при липсата на касационни основания за
отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.
Касаторът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Заплатеното за
настоящото производство адвокатско възнаграждение е в минималният размер от
300.00/триста/ лева, съобразно чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/обн.ДВ, бр.64/2004 г./, затова следва да
се присъди в цялост.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на ответника
се следват разноски в размер на 300.00/триста/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен
съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260087 от 04.02.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело № 4884/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД
МВР/ Бургас да плати на Г.Р.К. ***, к-с „Славейков“, бл. 8, вх.6, ет.1, разноски
по делото в размер на 300.00/триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: