РЕШЕНИЕ№23
гр. Пазарджик, 30.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Бозаджиев
Ели Каменова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 833 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 227 от 03.07.2019 г., постановено по
гражданско дело № 24/2019 г. по описа на Районен съд - В., са отхвърлени
предявените от Г.В.З., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. З.Н. –
САК, против А.А.В., ЕГН: **********, адрес: ***, искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 55, пр. 3 вр. с чл. 265, ал. 3 и чл. 86 ЗЗД, с които
ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че й
дължи сумата от 2000 лева, представляваща заплатено на отпаднало основание
възнаграждение по договор за поръчка, ведно със законната лихва от 16.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 311,18 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода 01.04.2017. до
15.10.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 17.10.2018 г., по гр.д. № 1315, по описа ВРС за 2018 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от Г.З., чрез пълномощника адв. З.Н., с която се иска отмяна на решението
като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и
незаконосъобразно.
На първо място намира за необоснован извода на съда,
че неизпълнението на договора за изработка се дължи на липса на съдействие от
страна на жалбоподателя, поради недоставяне на уредите за вграждане, като
твърди, че недоставянето на уредите не е предпоставка за изпълнение на
договора. Отделно от това сочи, че от показанията на свидетеля З. се
установявало, че уредите са били в наличност, като абсорбаторът е бил взет от
ответника за изграждане на конструкция, като след това комуникацията била
прекъсната. От представените писмени документи било видно, че всички уреди са
доставени заедно.
Сочи, че не били обсъдени показанията на свид. З.
относно поведението на ответника при посещението в цеха в гр. В., а именно
това, че последният се позовал на инцидент, довел до забавянето и обещанието
му, че ще върне парите или ще свърши договореното по – късно.
Излага доводи, че съдът не е изготвил доклад в
съответствие с чл. 146 от ГПК, като не е извел лимитативно спорните
обстоятелства, не е дал изчерпателна правна квалификация на претенцията, не е
разпределил доказателствената тежест, не е посочил за кои твърдения не се сочат
доказателства. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е
допуснал втори свидетел, с което е препятствана възможността за пълно и главно
доказване.
На следващо място намира за незаконосъобразен извода
на съда, че неизпълнената част от договора била незначителна.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Моли за допълване на първоинстанционния доклад със
съдържание в горепосочения смисъл и даване на възможност за ангажиране на
доказателства съгласно въззивното допълване.
Моли да бъде допуснат до разпит при условията на чл.
266, ал. 3 от ГПК един свидетел в режим на довеждане.
В срока за отговор по чл. 263 от ГПК не е депозиран
такъв от страна на ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата прави уточнение, че поддържа исковата претенция до размера на сумата,
установена със заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 864,01 лв. Заявява, че поддържа направените с жалбата доказателствени
искания.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, оспорва
подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, разгледано по същество е частично неправилно.
Предявени
са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 55, пр. 3 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба против А.А.В., ищцата Г.В.З. твърди, че на 16.01.2017 г. с ответника
сключили договор за изработка и монтаж на кухненски шкафове с вграждане на
уреди, гардероб и шкафове за коридор в апартамент, находящ се в гр. С., бул. „С.“
№ 257, ет. 2. Ответникът поел задължение за изработи и монтира описаните мебели
срещу задължението на ищцата да му заплати сумата в размер на 4590 лв. Сочи, че
на 16.01.2017 г. заплатила на ответника по банков път сумата от 2295 лв.,
представляваща задатък в размер на 50 % от цената на изработката. Остатъкът от
договореното възнаграждение в размер на 2295 лв. ищцата заплатила по банков път
на 05.04.2017 г., като в следващите дни ответникът доставил част от
изработените от него мебели. Твърди, че цялостно били монтирани единствено
шкафовете в коридора. Посочва, че ответникът не е изработил и не е доставил
следните елементи от поръчката: 1. Врати
за гардероб - 11 броя, доставени, но не монтирани, липсва обков; 2. Врати за
вграден хладилник - 2 броя; 3. Кутия за абсорбатор. 4. Врата за съдомиялна
машина; 5. Бленди за кухненски шкафове; 6. Механизми за врати – приплъзващи; 7.
Липсваш кант на кухненски плот; 8. Липсващ обков за всички врати; 9. Не е
изпълнил задължението си да извърши вграждане на кухненските уреди;
Ищцата сочи, че след като ответникът изпълнил частично
поръчката, престанал да контактува с нея, не отговарял на телефонни обаждания и
на съобщения във вайбър, поради което ищцата го уведомила, че прекратява
едностранно договора поради виновно неизпълнение от негова страна, като
поискала да й бъде върната сумата от 2000 лв., представляваща платена на
отпаднало основание, съответстваща на неизпълнената част от поръчката.
Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 от ГПК, по което заявление била издадена заповед за
изпълнение, като срещу нея ответникът подал възражение в законоустановения
срок.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 2000 лв.,
представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по договор за
поръчка, ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 311, 18 лв., представляваща обезпечение за
забавено плащане – мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. до 15.10.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2018 г., по ч.гр.д. № 1315,
по описа ВРС за 2018 г.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор,
в който оспорва предявените искове. Поддържа, че между страните действително е
имало устна уговорка, но не и договор. Сочи, че след взимане на размери,
изготвил проект, който бил одобрен. Получил аванс в размер на 50 % от
стойността на цялата поръчка, след което изработил уговореното и останал само
монтажът. Ответникът сочи, че е изпълнил монтажа без електроуредите, тъй като
същите не били набавени. Твърди, че отворът за абсорбатора не съответствал с
този на самия уред, който не ангажирал с изработката на шкаф, а бил свободно
стоящ, като впоследствие бил помолен да изработи шкаф, но отказал. Сочи, че
парите били преведени след монтажа съгласно предварителната уговорка и след
като всичко е било прието и одобрено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 1315/2018
г. по описа на Районен съд - В. се установява, че на основание чл. 410 от ГПК,
съдът е издал Заповед № 741 за изпълнение на парично задължение от 17.10.2018
г., съгласно която е разпоредил длъжникът А.А.В. да заплати на кредитора Г.В.З.
следните суми: 2000 лв. – главница, 311,18 лв. - лихва за периода от 01.04.2017
г. до 15.10.2018 г., както и разноски по делото в размер на 46,22 лв. за
държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпило възражение от длъжника. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят
е предявил иск.
От страна на ищцата са ангажирани писмени
доказателства – фискален бон и стокова разписка, от които се установява, че на
21.06.2017 г. от „Т. БГ“ ООД са закупени електроуреди, включително и
абсорбатор.
За изясняване на спора от фактическа
страна са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на
свидетеля Т.В. З. и Н.Х.Б..
Свидетелят З. е брат на ищцата и от
показанията му се установява, че между сестра му и ответника е имало устна
уговорка от началото на 2017 г. за
изработка и монтаж на кухня, един гардероб и един шкаф за коридора, както и
вграждане на закупените уреди за сумата от 4300 лв., от които сумата от 2000
лв. била преведена по банков път като аванс и със срок на изпълнение от три
месеца, а остатъкът след монтажа на мебелите. От поръчката останало неизпълнено следното: монтаж на плъзгащите врати на шкафа и
гардероба в антрето, не бил доставен и монтиран обков на гардероба, не били
вградени уредите. Свидетелят е пояснил, че са имали договорка в цената да влиза
и обков, но той и сестра му не били избрали модел от представения им каталог.
Отделно от това сочи, че при едно от посещенията на ответника била възложена
допълнителна поръчка – да изгради конструкция, в която да се вгради
абсорбатора, като поръчката останала неизпълнена. Свидетелят уточнява, че от
одобрения проект не са доставени: две врати за хладилник и фризер, една врата
за съдомиялна, лайсни, кант и обков. След превеждане на цялата сума ответникът
отишъл в апартамента и се разбрали какво е останало да се свърши, като
последният поел ангажимент да приключи работата за около месец. Уредите вече
били закупени и се намирали в апартамента, като за улеснение при изграждане на
конструкцията за шкаф за абсорбатора свидетелят дал на ответника абсорбатора.
Впоследствие комуникацията между страните се влошила, като след установена
връзка с ответника, свидетелят и баща му се срещнали с непознат за тях човек,
който им върнал абсорбатора. Същият ден свидетелят и баща му отишли и до цеха,
в който се произвеждат мебелите и се срещнали с ответника. По думите на
свидетеля ответникът им обяснил, че имал инцидент с паднал навес и поради това
се е забавил със сроковете, като предложил да им върне парите или да изчакат
още един месец, в който да приключи с обекта, като те се съгласили да изчакат. Това
се случило пролетта на 2018 г.
От показанията на разпитания на страната
на ответника свидетел – Н.Б., се установява, че същият е работил заедно с
ответника по поръчката на ищцата. По думите му единственото, което останало недовършено,
било монтаж на вратата на хладилника и на съдомиялната, поради това, че нямало
уреди за вграждане. Сочи, че вратите останали немонтирани, поради това че още
не е имало уреди за вграждане. Извън първоначалната поръчка от ищцата била
възложена и допълнителна задача за вграждане на абсорбатора, която останала
неизпълнена. Лично свидетелят върнал абсорбатора и обяснил на страната, че няма
как да изпълнят тази поръчка. Свидетелят сочи, че на нито един от шкафовете не
са поставили дръжки, тъй като ищцата не била избрала модел, а дръжките не
влизали в цената на поръчката и клиента следва да си избере модел и да си го
закупи отделно. По думите на свидетеля немонтирани останали и плъзгащите врати
на вградения гардероб. Пояснява, че до апартамента в С. ходили общо 2 или 3
пъти, като последният път взели с тях и абсорбатора, който единствено бил
доставен от електроуредите. Година по-късно свидетелят върнал абсорбатора на
брата на ищцата.
По делото е изслушана съдебно - счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойност на
недовършените и немонтирани изделия от поръчката възлиза на 864,01 лв. и се образува от стойността на: неизвършен монтаж на
врати за гардероб, недоставяне на два броя врати за хладилник и монтажа им,
недоставени врата за съдомиялна и съответно неизвършен монтаж на същата,
недоставени и немонтирана бленда за шкаф, недоставени и немонтиран кант за
кухненски плот, неизвършен монтаж на уреди- хладилник, съдомиялна, кухненски
плот, фурна и абсорбатор, недоставен обков на врати.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до
следните правни изводи:
Налице е
пълен идентитет между страните и предмета по предявените от настоящата въззиваема
страна установителни искове в обжалваната им част и вземанията, за които е
издадена Заповед № 741 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2018
г. по ч.гр.д. № 1315/2018 г. по описа на Районен съд - В.. От страна на длъжника
по това дело – А.А.В., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение,
с оглед на което за ищцата е налице правен интерес от завеждането на настоящите
претенции, като исковата молба е подадена в съда в преклузивния едномесечен срок
по чл. 415, ал. 2 ГПК.
По иска с
правно основание чл. 422 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ищецът при
условията на пълно и главно доказване следва да установи плащането, като е
допустимо да въведе твърдения и за основанието към момента на получаване на
престацията от ответника, както и фактите и обстоятелствата, обуславящи
отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания
за задържане на полученото.
По
отношение на оплакването във въззивната жалба за непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад, настоящата инстанция
намира същото за неоснователно. С определение № 334 от 16.04.2019 г. районният
съд е изготвил доклад по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 146 от ГПК, като е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения; дал е правна квалификация на претендираните от ищцата права;
посочил е че между страните не са налице права и обстоятелства, които се
признават и не се нуждаят от доказване; разпределил е доказателствена тежест
съобразно дадената правна квалификация и въведените от страните обстоятелства,
подлежащи на установяване. Съдът намира, че районният съд е изготвил пълен и
точен доклад и е дал коректни указания към страните, поради което същият не се
нуждае от допълване от настоящата инстанция.
От анализа на събраните по
делото доказателства се установява, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по договор за изработка, основаващо се на постигната
устна уговорка за изработка и монтаж на кухненски шкафове с вграждане на уреди,
гардероб и шкафове за коридор в апартамент, находящ се в гр. С., бул. „С.“ №
257, ет. 2. От разпоредбите на чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се извеждат основните задължения на страните
по този договор, като за ответника в качеството му на изпълнител задълженията
се изразяват в това да изработи мебелите съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищцата
– да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение
на изпълнителя.
От процесния договор се установява, че ответникът се е задължил да изработи
и монтира мебелите по конкретна поръчка на ищцата, като не се спори между
страните, а и от показанията на свидетеля З. се установява, че ищцата е
заплатила изцяло уговореното възнаграждение в размер на 4300 лв.
От
изслушаната и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността на
недовършените и немонтирани изделия от поръчката възлиза на 864,01 лв.,
образуваща се от стойността на: неизвършен монтаж на врати за гардероб,
недоставяне на два броя врати за хладилник и монтажа им, недоставени врата за
съдомиялна и неизвършен монтаж на същата, недоставени и немонтирана бленда за
шкаф, недоставени и немонтиран кант за кухненски плот, неизвършен монтаж на уреди
- хладилник, съдомиялна, кухненски плот, фурна и абсорбатор, недоставен обков
на врати. Неизпълнението на тази част от поръчката от страна на ответника се подкрепя
и от гласните доказателствени средства, събрани посредством разпитите на
двамата свидетели. Спорен между страните е въпросът дали цената за обков на
вратите е била включена в уговореното възнаграждение, като в случая настоящата
инстанция подкрепя извода на районния съд, дал вяра на показанията на свид. Н.Б.,
че обковът не е бил включен в цената, доколкото същият обикновено се заплаща
допълнително предвид вариацията в цените и моделите и в зависимост от избора на
клиента. При това положение от общата стойност 864,01 лв. следва да бъде
извадена стойността за обков на всички врати в размер на 135 лв., посочена от
вещото лице в т. 8 от изготвената експертиза.
Предвид противоречията в показанията на свидетелите спорен
се явява и въпросът дали уредите за вграждане са били налични в апартамента по
време на извършване на монтаж на кухненското обзавеждане. Първоинстанционният
съд е приел, че същите не са били налични, доколкото уредите са закупени през
м. юни, а монтажът е извършен през м. април, което е обусловило и извода на
съда за наличието на хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, регламентираща кредиторовата
забава, предвид неоказване от ищцата на необходимото съдействие на ответника.
Настоящата инстанция не споделя този извод. Съобразно естеството на насрещната
непарична престация изпълнението на задължението за монтиране на изработените
мебели и предаване на изпълнената работа следва да се осъществи в помещение и
време, определени от възложителя, като едва тогава изпълнителят се освобождава
от своето задължение. В конкретния случай от показанията и на двамата свидетели
се установи, че ответникът е ходил няколко пъти до апартамента на ищцата, като
при едно от посещенията е взел със себе си абсорбатора, който видно от
приложените писмени доказателства – фискален бон и стокова разписка, е закупен
през м. юни 2017 г. заедно с останалите уреди за вграждане. Дори и да се
приеме, че уредите са доставени по различно време, това обстоятелство не
освобождава ответника от задължението му да изпълни поръчката при вече налични
уреди за вграждане и доколкото договорът между страните все още е продължавал
да действа. Нещо повече, по делото се установи, че година по-късно след връщането
на абсорбатора, ответникът е предложил на свидетеля З. да довърши поръчката или
да върне парите, като впоследствие не е изпълнил нито едното от двете. Съдът
намира, че в момент, в който уредите вече при всички положения са били налични,
ответникът не е предприел действия по довършване на поръчката съобразно
уговореното и заплатено възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е
налице забава от страна на ищцата, поради недаване на необходимото съдействие,
без което ответникът не е могъл да изпълни задължението си.
Въззивният
съд не споделя и доводите на районния съд, че неизпълнението представлява
незначителна част от задължението на ответника с оглед интересите на ищцата.
Подобна преценка не следва изобщо да бъде правена, доколкото видно от
формулираното с исковата молба искане в случая се касае за сума, дължима при
частично разваляне на договора и отнасяща се само до неизпълнената част от
поръчката. Ищцата не претендира последиците от разваляне на целия договор и
признаване за установено, че й се дължи връщане на изцяло заплатеното
възнаграждение, поради което не следва да се изследва въпросът дали
неизпълненото представлява незначителна част. Неправилен е и извода на съда, че
неизпълнението по договора е напълно възможно, тъй като същото не е станало
безполезно, като съдът е приел, че е налице необходимост от реално изпълнение
на задължението и е недопустимо развалянето на договора с оглед разпоредбата на
чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. В констативно-съобразителната част на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза назначеното вещо лице е посочило, че след
извършен оглед на място, изделията, предмет на поръчката, са завършени и
монтирани, за което се е наложило ползването на друга фирма, като при това
положение реалното изпълнение се явява напълно безполезно за ищцата, която от
своя страна е ангажирала друга фирма за завършване на поръчката.
По отношение
на твърдението на ищцата, че преди подаване на исковата молба е развалила
процесния договор, съдът намира, че в действителност ищцата не е ангажирала
доказателства в подкрепа на това твърдение, но доколкото договорът може да бъде
развален и с исковата молба, то в този случай следва да се приеме, че ищцата
надлежно е упражнила правото си на едностранно разваляне на договора с исковата
молба с петитума, на която претендира последиците от развалянето.
За да
настъпят визираните в чл. 88, ал.1 от ЗЗД последици (обратно действие на
развалянето) и за да се осъществи фактическият състав на чл. 55, ал.1, предл.3
от ЗЗД (да възникне задължението да се върне това, което е получено по силата
на разваления договор - разменените престации), трябва да са установени
визираните в чл. 262, ал.2 от ЗЗД условия за разваляне на договора за изработка
- да стане ясно, че изпълнителят не е изпълнил в срок или по уговорения начин. Предвид
изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че за ищцата е възникнало
правото по чл. 262, ал.2 ЗЗД - в качеството си на възложител на работата да
получи обратно сумата, която е платила по договорената, но неизпълнена работа.
Разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че в случай на неточно
изпълнение на възложената работа – по време, количество и качество,
изпълнителят носи отговорност спрямо възложителя. По делото се установи какво
точно е уговорено от страните, както и каква част е изпълнена и каква част е
останала неизпълнена. Не се доказа ответникът да е изпълнил задълженията си по
договора, по начин съответстващ на уговореното, както и не се установи на
изпълнителя да са създавани пречки от възложителя, за да не изпълни поетите от
него задължения. Съдът не споделя дадената правна квалификация от районния съд
относно разваляне на договора в хипотезата на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, доколкото
от изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че
ищцата претендира последици от частично неизпълнение, без да е изложила доводи
за цялостно разваляне на договора, дължащо се на толкова съществено отклонение
от поръчката, което да прави работата негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение.
От изложеното
дотук решаващият въззивен съдебен състав приема, че са налице предпоставките на
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за едностранно разваляне на неизпълнената част от
договора, доколкото се установи наличието на виновно неизпълнение от страна на
ответника, както и че страната, поискала развалянето, е изправна - безспорно
между страните е обстоятелството, че ищцата е изплатила изцяло уговореното
задължение, а и изпълнението е станало безполезно. Предвид изложеното за ищцата
е възникнало правото по чл. 262, ал.2 от ЗЗД - в качеството си на възложител на
работата да получи обратно сумата, която е платила по договорената, но
неизпълнена работа. Предвид това се налага изводът, че искът е основателен, но
за сумата от 729,01 лв. (получена след приспадане на цената за посочения в експертизата
обков), ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът е отхвърлен за сумата до 729,01 лв. и потвърдено в частта, с която е
отхвърлена исковата претенция за сумата над 729,01 лв. до претендираната сума
от 2000 лв.
Следва да
бъде отхвърлена и претенцията по чл. 86 от ЗЗД, доколкото ищцата не установи да
е развалила процесния договор преди завеждане на исковата молба, съответно не
са налице предпоставките по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника за забава при изпълнение на
парично задължение.
По отношение на разноските:
Пред първата инстанция ищцата е поискала присъждането
на разноски за заповедното и за исковото производство, за което е представила
списък по чл. 80 от ГПК, като съдът намира, че не следва да бъде уважаването
искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
и за исковото производство, тъй като по
делото липсват доказателства за сторени такива разходи и техния размер,
доколкото са представени единствено 2 бр. пълномощни, но не и договор за правна
защита и съдействие, от който да се установи дали е заплатено адвокатско
възнаграждение и в какъв размер. Предвид това, че претенциите не са уважени
изцяло, съдът намира, че за сторените от ищцата разноски за държавна такса в
заповедното производство следва да се присъди сумата от 16,85 лв. съобразно
уважената част от исковете, които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат
възложени в тежест на ответника по делото. За сторените в исковото производство
пред първата инстанция държавни такси и депозит за вещо лице следва да се
присъдят разноски в общ размер на 88,37 лв. съобразно
уважената част от исковете, които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК също следва
да бъдат възложени в тежест на ответника по делото.
Разноски пред въззивната инстанция не следва да бъдат
присъждани, доколкото такива не са поискани от страните. По отношение на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване съдът намира, че доколкото се
обжалват обективно кумулативно съединени искове и в съответствие с т. 18 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК държавна такса се
дължи за всеки съединен иск, определена съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно държавна такса
в общ размер от 65 лв., от които 40 лв. по иска за изискуема главница и 25 лв.
по иска за обезщетението за забава. Доколкото по делото са представени
доказателства ищцата да е заплатила държавна такса единствено в размер на 46,22
лв., то същата следва да бъде осъдена с настоящото съдебно решение да довнесе
по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сума в размер на 18.78 лв., представляваща
остатъкът от дължимата държавна такса за въззивно обжалване с оглед броя на
съединените искови претенции.
С оглед размера на исковата претенция, на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, Окръжен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 227/03.07.2019 г., постановено по гр.
дело № 24/2019 г. по описа на Районен съд - В. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г.В.З., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, против А.А.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, пр. 3 вр. с
чл. 262, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че А.А.В. дължи на Г.В.З. сумата до размера от 729,01 лв. (седемстотин двадесет
и девет лева и една стотинка), представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение
по договор за изработка, ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 17.10.2018 г., по ч.гр.д.
№ 1315, по описа ВРС за 2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че А.А.В., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на Г.В.З., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от
729,01 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и една стотинка), представляваща
заплатено на отпаднало основание възнаграждение по договор за изработка, ведно
със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение от 17.10.2018 г., по ч.гр.д. № 1315, по описа ВРС за 2018
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.А.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Г.В.З., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 16,85 лв. (шестнадесет лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща сторените от ищцата разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете и сумата от 88,37 лв. (осемдесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки), представляваща сторените от ищцата разноски
в исковото производство пред първата инстанция съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г.В.З., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати
по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пазарджик сумата от 18.78 лв.
(осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) – държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.