Р Е Ш Е Н И Е
№ 260083
гр. Пловдив, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД
/В/ № 37/2021г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХXXIII от НПК - чл. 420 ал. 2 вр. чл.419 ал.1 изр. 1- во вр. с чл.
422 ал. 1 т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване,
депозирано от Д.Д.М., осъден с влязла в
сила присъда № 3/21.01.2020г., постановена по НОХД № 95/2019г. по описа на Районен
съд - Велинград.
В депозираното искане се
релевират оплаквания за нарушения на процесуалните правила, както и за
несъблюдаване на материалния закон, относим към съставомерността на
инкриминираните деяния и към правилата за определяне на справедливо и
съответстващо наказание за извършените престъпления. Излагат се съображения за превратно,
неправилно и незаконосъобразно ценене на събраните по делото доказателства и от
двете инстанции по същество, а по отношения на въззивният съд се излага и довод
за липса на мотиви към съдебния акт, в който не е даден отговор на нито едно от
наведените от осъденото лице възражение срещу постановената първоинстанционна
присъда. Аргументира се и недоказаност на повдигнатото обвинение, както и
налагане на явно несправедливи наказания.
При условията на алтернативност се предлага
упражняване на правомощията по чл. 425 ал. 1, т.2 и т.4, вр. чл. 422 ал. 1 т. 5
от НПК, чрез възобновяване на наказателното производство и оправдаване на
осъдения по предявеното му обвинение или изменение на съдебните актове с
намаляване размера на наложените наказания, поради тяхната явна
несправедливост.
Осъденият и неговият процесуален представител
в съдебно заседание поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура счита
искането за неоснователно и моли да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана по смисъла на
чл.420 ал.2 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл.424
от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422
ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Предмет на искането е
съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на
визираните в чл.419 ал.1 изр. 1 – во от НПК, поради което е процесуално
ДОПУСТИМО, а разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, е и ОСНОВАТЕЛНО.
С цитираната присъда, Д.М. е признат за виновен
в извършване на две престъпления – по чл.131а вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр.
с чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.206 ал.3 пр.2 вр. с ал.1 вр. с 29
ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за които при условията на чл. 54 от НК е осъден на 7
години лишаване от свобода и на 5 години лишаване от свобода, с определяне на
едно общо най – тежко наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, които
да се търпят при първоначален Строг режим.
Съдебният акт е бил предмет на
въззивен контрол и придобил стабилитет с обявяване на Решение № 62/24.07.2020г.,
постановено по ВНОХД № 258/2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което присъдата е потвърдена
изцяло.
Съдът дължи на първо място отговор на
оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, в който контекст се
констатира нарушение от категорията на „абсолютните“ по смисъла на чл.348 ал.3
т.2 пр.1 – во вр. с чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 от НПК, допуснато от ОС – Пазарджик,
което е достатъчно основание за възобновяване на наказателното
производство.
В хода на проведеното пред районния
съд производство подсъдимият е дал обяснения във връзка с повдигнатите му
обвинения, като е изложил защитната си версия, в подкрепа на която и множество
свидетели са били разпитани. Тази версия, макар и не достатъчно обстойно и задълбочено,
видно от мотивите към присъдата, районният съд е изследвал и кредит на доверие
е дал на свидетелите А., Ч., Г., П., Ч. и С., съответно, отказвайки да приеме
за достоверни обясненията и показанията на останалите разпитани по делото,
близки до подсъдимия, свидетели. В същото време, във фактите, имащи отношение
към повдигнатото обвинение по чл.131а от НК районният съд е приел, че не отвън
пред къщата е бил пострадалият / каквото обвинение е предявено на М./, а вътре
в дома си и с хвърлена през прозореца от подсъдимия „климия“ от каруца, а не с тояга, травматичното
увреждане на А. е било причинено.
Пред окръжният съд, и във жалбата, и
в пледоариите, много ясно оплакванията на подсъдимия срещу постановената
присъда са били заявени. Атакувана е промяната във фактите относно местонахождението
на пострадалия по време на извършване на деянието и начинът и механизма на
причиняване на травматичното увреждане; становището за кредитиране на едни
гласни доказателства за сметка на други, при липса на пълното им съпоставяне с
останалите доказателства по делото, и съставомерността на инкриминираното
обсебване. Окръжният съд е дължал ясен, обстоен и конкретен отговор по тези
възражения, дължал е собствен анализ на доказателствената съвкупност, а и
собствени правни изводи. И вместо задълженията си за пълен и всестранен
въззивен контрол да изпълни, е допуснал нарушение на процесуалните норми, като
изготвения съдебен акт не отговаря на предписанията на чл. 339 ал. 2 от НПК,
който поставя определен стандарт на въззивното решение, като форма и
съдържание. При постановяване на съдебния акт в обсега на възложените
задължения на въззивния съд е да посочи причините, поради които не приема за
основателни доводите и оплакванията, изложени в жалбата /протеста/ срещу
първоинстанционната присъда. Дори и напълно да се солидаризира с изложената от
първостепенния съд фактическа обстановка и мотивировката във връзка с предмета
на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, въззивният съд дължи самостоятелен
анализ за доказателствената съвкупност, както и отговор на конкретно наведените
от подсъдимото лице оплаквания. Прегледът на съдържанието на въззивното решение
сочи на категоричен извод, че тези задължения не са спазени. В решението дословно
е възпроизведена фактологията, изложена в мотивите към постановената присъда, с
текстово пресъздаване на оценката на доказателствените източници на районния
съд, като дори не е посочено, че тази оценка се споделя или не, още по-малко
поради какви съображения. Използвани са бланкетни фрази, изпразнени от
съдържание, от рода на : „ интерпретацията на приобщената доказателствена маса
обуславя неаргументираност и голословност на така заявената позиция“ на
подсъдимия. Гласните доказателствени източници, обсъдени в тяхната съвкупност,
обосновават безусловно заключение за неправомерната дейност на подсъдимия“. С това се изчерпват съображенията на
въззивният съд във връзка с предмета и пределите на въззивната проверка.
Логическа последица от визираното несъблюдаване на нормата на чл. 339
ал.2 от НПК при постановяване на съдебния акт е и възникналото съмнения в
осъденото лице за повърхностен подход при разглеждане на казуса. Не е спазен стандарта,
залегнал в чл. 6 т. 1 от КЗПЧОС, намерил своето отражение в константната
практика на Европейския съд по правата на човека за това, че съдът трябва да
излага с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, а липсата на съображения ограничава
справедливостта в процеса.
Направената констатация прави безпредметно произнасянето по другите,
очертани с исканията за възобновяване оплаквания, като в тази процесуална
ситуация не може да се удовлетвори искането на осъденото лице за оправдаването
му в рамките на очертаните в съдебните актове фактически положения, нито за
намаляване размера на наложените му наказания, респективно, на определеното
общо най – тежко наказание по реда на чл.23 от НК.
Делото следва да се върне на въззивната
инстанция, където е допуснато констатираното процесуално нарушение, за
разглеждане от друг състав, който да извърши нов самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност и да даде всеобхватен отговор
на оплакванията на осъденото /подсъдимото/ лице.
Ето защо и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2
и ал. 3 т.2 пр. 1 - во от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА
ВНОХД № 258/2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
ОТМЕНЯ постановените по посоченото
дело Решение № 62/24.07.2020г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: