№ 2017
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20211100510139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 19.04.2021г., постановено по гр.д. № 80838/2018г. по
описа на СРС, ГО, 141 състав, е изнесен на публична продан на основание чл.
348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: ЖИЛИЩНА
СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № 68134.1387.215.1, с
административен адрес: гр. София, жк „Надежда“, ул. ****, и застроена площ
от 65 кв.м. по КККР, одобрени със заповед РД-18-48/ 12.10.2011г., като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите
съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както
следва: 1/2 идеална част за Л. К. Б. и 1/2 идеална част ЕВГ. К. Г.. Със същото
решение ответникът ЕВГ. К. Г. е осъден да заплати на Л. К. Б., на основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата 4 575,27 лева, представляваща
припадащите се на притежаваната от него ½ идеална част от допуснатата до
делба еднофамилна жилищна сграда, необходими разноски за извършени
строително – ремонти дейности, свързани с управлението, поддържането и
опазването на общата вещ, в периода юли 2016 г. - юли 2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на молбата – 07.10.2020г. до
1
погасяването. Предявеният по реда на чл. 346 от ГПК от ЕВГ. К. Г. срещу Л.
К. Б. иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати сума в
размер на 13 626, 66 лева, претендирана като обезщетение за лишаване от
ползването на ½ идеална част от допуснатата до делба еднофамилна жилищна
сграда, дължимо за периода от 08.07.2014 г. до 11.03.2020 г. включително, е
отхвърлен.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 30,
ал. 3 от ЗС, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ЕВГ. К.
Г.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно
се поддържа, че предявената от съделителката Л.Б. претенция по сметки е
недоказана. Излага, че представените договори за изработка са бланкетни,
попълнени на ръка от едно и също лице, с еднакъв почерк, независимо от
обстоятелството, че се твърди същите да са сключени в различен период от
време. Освен това свидетелят М. е заявил при проведения му разпит, че не е
съставял, подписвал или издавал разписка за плащанията по част от
договорите. По тези съображения счита, че ангажирани договори за изработка
са антидатирани и са съставени за нуждите на процеса, поради което не могат
да установят наличието на съвпадащи волеизявления на страните по тях.
Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд, че всички разходи са
направени за запазване и съхранение на процесния имот, или са увеличили
неговата стойност. Приетите по делото съдебно-технически и оценителни
експертизи установявали, че имотът се намира в изключително лошо
състояние. Освен това изключително ниската стойност на сградата,
определена от вещото лице по оценителната експертиза, не дава основание да
се направи извод, че претендираните строително-монтажни работи са довели
до увеличаване на стойността на сградата. Поддържа се и релевираното
възражение, че в период от повече от 25 години и до настоящия момент
единствено ищцата–съделителка е ползвала жилищната сграда, което
подкрепя извод, че ако има извършени строително-монтажни работи, то те са
обслужвали единствено личното й ползване и са удовлетворявали нужди на
семейството й, а освен това същите са се погасили поради амортизация във
времето. В жалбата изрично се посочва, че въззивникът не е давал съгласие за
извършване на дейности, опазващи и съхраняващи качествата на делбената
2
вещ. Навеждат се съображения, че според показанията на разпитаните по
делото свидетели, при извършването на ремонтните дейности е имало
подмяна на едни вещи и материали с други. Не било установено обаче, че е
имало нужда от подмяна, освен че това е направено по усмотрение на
съделителката с цел да осигури по-удобен и по-луксозен живот за себе си и за
семейството си. Така например подмяната на дървена дограма с ПВЦ такава е
действие, което според съдебната практика е луксозно подобрение и не
кореспондира с наложените стандарти за опазване и съхранение на вещта.
Счита, че при липсата на доказателства за посегателства или повреди срещу
сградата или срещу семейството на съделителката, необоснован е изводът на
съда, че разноските за поставяне на решетки на прозорците и за монтиране на
метална врата са необходими разноски. Поддържа заявеното в
първоинстанционното производство становище, че описаните строително-
монтажни дейности не са извършени в твърдяния обем, а извършените такива
са сторени без негово знание и съгласие, поради което не попадат в
хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Същите били с индикации за полезни
разноски /подобрения/ по чл. 61 от ЗЗД и би следвало отговорността на
жалбоподателя да се ангажира само да размера на обогатяването му, каквото
не било доказано в производството. По тези съображения е направено искане
за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявената претенция по сметки по чл. 30, ал. 3 от ЗС да се отхвърли в
цялост.
Насрещната страна Л. К. Б. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на материалния закон. Поддържа, че
претенцията е доказана по основание и размер с оглед приетите и неоспорени
от насрещната страна писмени доказателствени средства, както и предвид
показанията на допуснатите до разпит свидетели. Твърди, че всички разходи
са били извършени за запазване и поддръжка на делбения имот, като същите
са били сторени в качеството й на владелец на нейната идеална част от имота
и като държател на частта на другия съсобственик. С оглед изложеното е
направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Решението, в частта, в която делбеният имот е изнесен на публична
3
продан на основание чл. 348 от ГПК, и в която е отхвърлена претенцията по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по
извършване на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на суми, представляващи необходими
разноски за извършени строително-ремонти дейности, свързани с
управлението, поддържането и опазването на общата вещ, в периода юли
2016г. - юли 2020г.,
За да постанови обжалваното решение /в частта относно претенцията по
чл. 30, ал. 3 от ЗС/ първоинстанционният съд е кредитирал събраните по
делото гласни доказателствени средства, както и приетите и неоспорени от
ответника писмени доказателства. При съвкупната преценка на тези
доказателства е формирал извод, че претендираните разходи за извършени в
процесния съсобствен имот строително-монтажни работи са действително
направени от съделителя Л.Б. и същите са за запазването, поддържането и
поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието би
се влошило. Посочено е изрично, че разположението на къщата -
непосредствено на ъгъла на две улици, я прави уязвима срещу набези, поради
което съдът е приел за необходим разход и този, свързан с поставянето на
метални решетки и врата, за да бъде запазена в добро състояние.
Изключително лошото състояние, в което се е намирала къщата /който извод
е мотивиран със заключението на приетата техническа експертиза/, макар и
след извършване на констатираните от вещото лице ремонтни работи, е
наложило несъмнено, за да бъде запазена, да бъде извършен ремонт на стени
и таван, стълбище и площадка, баня, покрив, както и да бъде подменена
дограмата, от която къщата се е наводнявала. По тези съображения е приел,
4
че съделителят Е.Г. следва да участва съразмерно с дела си, и да поеме
половината от стойността на направените необходими разходи. Тъй като
разходите са били необходими, а не представлявали подобрения, съгласие
или знание на ответника не е било необходимо да бъде давано, поради което
не е обсъждал релевираните в този смисъл възражения.
Настоящият съдебен състав приема за установено следното от
фактическа страна:
С влязло в сила на 12.03.2020г. решение по допускане на делбата
първоинстанционният съд е допуснал извършване на делба между Л. К. Б. и
ЕВГ. К. Г. по отношение на следния имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № 68134.1387.215.1, с административен
адрес: гр. София, жк „Надежда“, ул. ****, и застроена площ от 65 кв.м. по
КККР, одобрени със заповед РД-18-48/ 12.10.2011г., при следните дялове: 1/2
ид. част за Л. К. Б. и 1/2 ид. част за ЕВГ. К. Г..
С молба, представена в първото открито съдебно заседание във втората
фаза на делбеното производство, уточнена с молба от 21.10.2020г.,
съделителката Л.Б. е заявила претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК за
сумата от 4 575, 27 лева, представляваща 1/2 от стойността на направени от
нея разходи за запазване и поддръжка на допуснатия до делба недвижим
имот, извършени в качеството й на владелец на нейната идеална част от имота
и на държател на частта на другия съсобственик, в периода от м.07.2016г. до
м.07.2020г., както следва: 1. Претърсване, подмяна на хидроизолационна
хартия, тенекеджийски работи и ремонт на улуци и водосточни тръби –
извършени през м.07.2020г., на стойност от 2 375 лева; 2. Поставяне на ПВЦ
дограма и алуминиеви врати през м.07.2016г., на стойност от 1 840, 54 лева
/стойност на закупените стоки и материали/; 3. Монтаж на окачен таван в
коридора, банята и всекидневната, сваляне на стари тапети, поставяне на нови
тапети в спалня, хол и всекидневна, извършено през м.09.2017г., на стойност
от 960 лева; 4. Поставяне на подови и стенни плочки в банята с изграждане на
водопровод и мръсен канал, смяна на сифон и изправяне на стена с варов
циментов разтвор, извършено през м.05.2018г., на стойност от 1 465 лева; 5.
Поставяне на гранитогресни плочки на площадка и стълби с лайсни и
фугиране, извършено през м.09.2018г., на стойност от 560 лева; 6.
Изработване и поставяне на метална входна врата и 5 броя стоманени
5
решетки на прозорците по фасадата на къщата, извършено през м.07.2018г., на
стойност от 1 950 лева.
Съделителят Е.Г. и ответник по претенцията по сметки с молба от
24.11.2020г. е оспорил претенцията при твърдения, че описаните СМР са
извършени без негово знание и съгласие, освен това в случая се претендирали
произволно начислени суми, некореспондиращи с установените за тях в
съответния бранш. Оспорени са и представените към договорите за изработка
разписки за получени суми по съображения, че същите нямат
удостоверителна сила по реда на Закона за счетоводството и на ДОПК.
Наведени са съображения, че не е имало необходимост от извършване на
твърдяните ремонтни дейности, а това е станало по усмотрение на ищцата и с
оглед осъществяваното от нея и от семейството й ползване на делбения имот.
Релевирано е възражение, че по-голяма част от дейностите са амортизирани и
не са довели до увеличаване стойността на съсобствения имот.
В първоинстанционното производство са приети писмени
доказателствени средства – договори за изработка, които не са оспорени от
съделителя Е.Г. в частта относно вписаната в тях дата на сключване. Ето защо
релевираните за първи път във въззивното производство възражения в този
смисъл са преклудирани и не следва да се обсъждат.
Видно от фактура от 14.07.2016г., ищцата Л.Б. е закупила ПВЦ
прозорци – 4 броя и две алуминиеви врати, на обща стойност от 1 840, 54
лева, която сума е заплатена от съделителката в брой на 14.07.2016 г., за което
е налице удостоверяване в документа, в който е обективирана фактурата. С
договор от 17.09.2017г. ищцата е възложила на Иван Бойков Иванов
извършването в процесния имот на монтаж на окачен таван в коридора,
банята и всекидневната, сваляне на стари тапети и подготвяне на стените за
залепването на нови в три стаи - спалня, хол и всекидневна. Описаната
дейност е на стойност 960 лева, като сумата е заплатена от възложителя в
брой на 01.10.2017 г., съгласно разписка от същата дата. С договор от
07.05.2018г. съделителката Л.Б. е възложила на М.В.М. поставянето в банята
на процесния имот на подови и стенни плочки с изграждане на водопровод и
мръсен канал, смяната на сифон и изправянето на стена с варов циментов
разтвор, срещу възнаграждение в размер на 1 465 лева, като сумата е платена
от възложителя в брой на два пъти - 600 лева на 07.05.2018 г. и 865 лева на
6
23.05.2018 г., съгласно разписка от същите дати. От представения договор за
изработка от 07.06.2018 г. се установява, че ищцата е възложила на Й.Ц.Ц.
изработването и поставянето в процесния имот на метална входна врата и 5
броя стоманени решетки на прозорците по фасадата на къщата. Описаната
дейност е на стойност 1 950 лева, като сумата е платена от възложителя в
брой на 07.07.2018г., съгласно разписка от посочената дата. С договор за
изработка от 05.09.2018г. съделителката е възложила на М.В.М. поставянето в
процесния имот на гранитогресни плочки на площадка и стълби с лайсни и
фугиране, срещу възнаграждение в размер на 560 лева, като сумата е платена
от възложителя в брой на два пъти - 250 лева на 05.09.2018 г. и 310 лева на
05.10.2018 г., за което е съставена разписка от изпълнителя. Видно от договор
от 03.07.2020г. Л.Б. е възложила на Й.Ц.Ц. извършването в процесния имот на
претърсване, подмяна на хидроизолационна хартия, тенекеджийски работи и
ремонт на улуци и водосточни тръби. Описаната дейност е на стойност 2 375
лева, като сумата е заплатена от възложителя в брой на 04.08.2020 г., за което
е съставена разписка от изпълнителя.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите М.В.М. и Д.А.Р., чиито показания следва да се кредитират като
логични, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и
отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства. Свидетелят М. е бил изпълнител по договорите за изработка от
05.09.2018г. за поставяне в процесния имот на гранитогресни плочки на
площадка и стълби с лайсни и фугиране и по договор от 07.05.2018г. за
поставянето в банята на процесния имот на подови и стенни плочки с
изграждане на водопровод и мръсен канал, смяната на сифон и изправянето
на стена с варов циментов разтвор. От неговите показания се установява, че
възложената му работа е изпълнена, както и че е получил уговореното
възнаграждение. Представените към двата договора разписки за плащане не
са оспорени от ответника в частта относно удостоверителното изявление на
получателя на сумите, а освен това свид. М. изрично е заявил в показанията
си, че подписите и в двата договора са положени от него, както и че почеркът
и подписът за получил сумите в двете разписки са изпълнени от него.
Свидетелят има приятелски отношения със съделителката Б., тъй като живее в
непосредствена близост до процесния имот и има непосредствени възприятия
относно състоянието на къщата, посещава често имота, тъй като ходи на
7
гости там заедно със своята съпруга. Той е посочил, че в сградата е имало
много ремонти, включително и в банята, тъй като от това помещение е имало
течове в мазето. Това наложило подмяна на тръбите в банята, които преди
това били стари, железни. При ремонта били поставени нови
полипропиленови тръби, нов сифон, нов мръсен канал, сменени били тръбите
за тоалетната, поставени били нови плочки и било извършено фугиране в
банята. Преди това в банята имало стари плочки. От показанията на свид. М.
се установява още, че стълбищната площадка била в окаяно състояние,
стълбите се ронели. По тази причина се наложило стълбите да се „облекат“ в
гранитогрес с лайсни. Това били стълбите, по които се качваш от входната
врата към стаите в къщата. Този свидетел излага данни и за други ремонти в
къщата, извършени от съделителката Л.Б. – така например през 2016г. била
сменена дограмата на всички стаи, после била направена желязна врата и
решетки на прозорците, направен бил окачен таван в коридора, подменени
били тапетите в стаите. Свидетелят е посочил, че старата дограма се била
повредила, през нея течало вода, а решетките на прозорците били сложени,
тъй като къщата е на един етаж, ниско от земята.
Свидетелят Д.Р. е близък познат на ищцата Л.Б. и до 2018г. живеел през
една улица от нея. По тази причина посещавал често имота, почти всеки ден
преди да се премести, а след това – почти всяка седмица и в този смисъл има
непосредствени впечатления за извършените от ищцата ремонти в къщата.
Свидетелят сочи, че била сменена дограмата на прозорците, сложени били
решетки на прозорците и метална входна врата с решетка, тип порта.
Направен бил през 2020г. ремонт на покрива, тъй като от него имало течове.
Сменени били улуци, водосточни тръби, имало ремонт в банята, сменени
били плочките, както и тапетите в стаите. За старата дограма на прозорците се
сочи, че през нея духало и затова Л. слагала парцали между двойните
прозорци за да изолира вятъра.
От констативно – съобразителната част на заключенията на съдебно –
техническа експертиза от 20.09.2019г. и от 28.09.2020г. се установява, че в
стаите и кухнята на процесния имот са поставени тапети, като във всички
помещения, с изключение на кухнята, е поставен окачен таван от
гипсокартон, боядисан с латекс. В помещенията с прозорци е поставена ПВЦ
дограма, като на прозорците има поставени решетки. Вещото лице е посочило
8
още, че банята е ремонтирана – на теракот и фаянс. Експертът е описал, че в
имота се наблюдават значителни строителни недостатъци – провисване на
таванската конструкция, значителни деформации и пукнатини по таваните на
помещенията с гредоред и по стените над отворите.
Не е спорно по делото, че съсобствената едноетажна къща е
разположена на ъгъла на две прилежащи улици, без да е оградена, както и че е
оградено само дворното място.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че през процесния период имотът се е ползвал
единствено от Л.Б. и семейството й за задоволяване на лични нужди.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата
сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като
посочат и доказателствата си. Заявените по този ред претенции представляват
обективно съединени във втората фаза на делбеното производство
осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод
управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество,
което е предмет на делбата.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са
такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за
запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота (ППВС № 6/1974г., т. 6).
Отношенията с останалите съсобственици за необходимите разноски за
запазването на имота се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС -
съсобственикът може да търси действително направените разноски. При
извършени подобрения при определяне правната квалификация на
претенциите следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85/1968г. в неотменената с постановлението част,
9
касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от
съсобствениците извършат подобрения в съсобствения имот. Ако
съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е
държател на тези части, по отношение правата на съсобственика, извършил
подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС - ако те са извършени със
съгласието на останалите съсобственици; Ако са извършени без съгласие на
останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна,
отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие – чл. 60 – чл. 63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Когато ликвидацията на
отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по
реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ответниците-съсобственици отговарят само до
размера на обогатяването - т.е. се присъжда по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В
този смисъл е практиката на ВКС – решение № 74/21.02.2012г. по гр.д. №
660/2011г., ІІ ГО, решение № 127/06.07.2016г. по гр.д. № 5847/2015г. , І ГО,
решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г., І ГО, решение №
487/30.11.2011г. по гр.д. № 1503/2010г., І ГО, решение № 315/25.10.2012г. по
гр.д. № 1189/2011г., І ГО и др.
Определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия, респ.
съсобствения имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон.
Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в
исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил
подобренията (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата
молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане
(„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера
на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите
и полезни разноски“), не ограничават съда да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда
факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която
не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр.д.
№ 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).
10
Ноторно е, че с оглед обстоятелството, дали разноските са сторени за да
се предотврати намаляването на стойността на имота, за да се стигне до
увеличаване на същата или са сторени разноски без практическо значение
или пазарна стойност, разноските за съсобствения имот се разделят на
необходими, полезни и луксозни разноски. По реда на чл. 30, ал. 3 ЗС следва
да бъдат присъдени онези разходи, без чието извършване би се достигнало до
погиване или намаляване стойността на съсобствената вещ – необходимите
разноски – като следва да се установи до каква степен същите са били
необходими. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
съсобствената вещ, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие
/наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или
основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата,
като чрез тях се цели привеждане на общата вещ в състояние годно за
нейното предназначение. Чрез извършването на необходими разноски се
предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на
имота. Те се свързват с наложителността за запазване съществуването на
самата обща вещ и без тяхното извършване имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено. В необходимите разноски не се
включват обикновените разноски свързани с текущото поддържане на имота.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и
имат характер на подобрения. Това са такива нововъведения, които изменят
общата вещ – имота, и които не са били необходими за запазването и
съхраняването му. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е
налице подобрение. При необходимите разноски такова увеличение не
необходимо да се установява. Ето защо релевираните във въззивната жалба
доводи в този смисъл са неотносими към предмета на спора, доколкото
настоящият съдебен състав счита, че претендираните разноски имат характер
на необходими такива.
Отговорът на въпроса дали извършени от единия съсобственик
ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, зависи от
фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталация
и/или елементи на вещта преди подмяната им, както и от причината,
наложила тази подмяна/ремонт. Както необходимите, така и полезните
11
разноски са за сметка на съсобствениците на вещта. Принципът е участието
на всеки съсобственик в разноските да е съобразно дела му в съсобствеността.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. I.5. от Постановление № 6 от
27.XII.1974г. по гр. д. № 9/74г., на Пленума на ВС, отговорността за
сторените от съсобственика полезни разноски за имота, също се реализира по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато претендиращият плащането им съсобственик
ищецът е сторил разноските като владелец на собствената си идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. В
конкретния случай по делото е установено и не е налице спор по отношение
на обстоятелството, че имотът е бил съсобствен между страните /при квоти от
по ½ ид. част/ и че ищецът е сторил разноските като владелец на собствената
си идеална част от него и държател на идеалните части на другия съсобствек.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. С предявения иск по чл. 30,
ал.3 от ЗС, в случая ищецът е претендирал заплащане от ответника на
припадащата му се част от тежестите на общата вещ, като твърди, че
съсобственикът на процесния имот не е изпълнил задължението си да заплати
разходите по извършване на ремонта, съобразно притежаваната от него 1/2
идеална част от съсобствената вещ.
Според заявените фактически твърдения на исковата претенция, както и
предвид неоспореното заключение на техническата експертиза, с оглед
времето на построяване на процесната сграда – 30-те години на миналия век
/констатация на вещото лице в заключението/, както и съобразно
кредитираните свидетелски показания относно състоянието на сградата преди
извършване на процесните СМР, въззивният съд приема, че всички СМР,
предмет на претенцията по сметки на съделителката Б., имат характер на
необходими разноски – за запазване на имота. Поради това претенцията
следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС, като съделителят Г. дължи
действително направените разноски от съделителката Б. съразмерно с дела си
в съсобствеността на сградата от 1/2.
Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела
си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се
отнасят за нейното запазване и поддръжка. Това правило е предвидено с
оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на
12
съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана
за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея.
Понятието "тежести" включва, на първо място, необходимите разноски,
направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без
които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 от ЗС).
На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с
текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски
могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в
който са направени. Необходимите разноски са тези, които се извършват, за
да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила
съществено т.е., това са разноски, които са били наложителни за запазване и
поддържане на общата вещ. Тези разноски са обективна последица от
използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки
съсобственик, съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези
разноски, съразмерно на частта си. Ако един съсобственик извърши
необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати
погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.
30, ал.3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в
случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата
вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските
произтичат от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не
се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяване на направените разноски. В тези хипотези - на претенция за
заплащане на необходими разноски, изразходвани за запазване, съхраняване и
поправяне на вещта, се присъждат действително изразходваните средства
съобразно частта на съсобственика. По тези съображения като неотносими
към предмета на спора следва да се приемат релевираните от жалбоподателя
възражения, че единствено съделителката Б. е живяла в процесния имот и
всички направени от нея разходи за ремонтни дейности следва да останат за
нейна сметка. Както бе посочено по-горе, в необходимите разноски не се
включват единствено обикновените разноски свързани с текущото
поддържане на имота и представляващи последица от обикновено износване
и похабяване на вещта при употребата й според нейното предназначение.
Такива разноски обаче в случая не се претендират.
13
По делото се установи, че всички претендирани разноски са направени
с оглед запазване на вещта и представляват разходи за ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата. Същите са насочени към
запазване, поддържане и поправяне на общата вещ. Ремонтът на покрива е
бил предприет поради наличието на течове, ремонтът в банята – поради
същата причина, довела до проникване на вода в мазето. Лошото състояние
на къщата е наложило несъмнено извършването на ремонта на стените и
таваните в помещенията. Стълбите били изронени и износени, което
наложило същите да бъдат поправени с оглед предотвратяване на
разрушаването им. Поставянето на ПВЦ дограма, противно на възраженията
на въззивника, не представлява подобрение, тъй като съществувалата дограма
е била стара, износена и неуплътнена и в имота прониквал студен въздух и
вода. Следователно в случая е налице хипотеза на необходима поправка чрез
подмяна на дограмата, тъй като при изключително влошеното състояние на
същата биха се увредили допълнително помещенията в къщата. Не се
установява хипотеза на съществувала дограма в задоволително състояние,
която да е подменена с друга, по-нова и по-качествена.
При определяне характера на разноските следва да бъдат взети предвид
конкретните характеристики и предназначение на имота. По делото не е
спорно, че процесният имот представлява едноетажна къща, разположена на
ъгъла на две прилежащи улици, без да е оградена, както и че оградено е само
дворното място. Предвид така установените характеристики на имота съдът
намира, че в рамките на обичайната грижа на добър стопанин на всеки
съсобственик за имота се включва предприемането на мерки за предпазване
на имота от увреждащи действия и посегателства на трети лица. Тези мерки
запазват собствеността както на съсобственикът, който ги е предприел, така и
на останалите съсобственици. Поради тези причини съдът намира, че
разноските за поставяне на решетки на прозорците и за поставянето на
стабилна метална врата /тип порта с решетки/ на имота не могат да бъдат
причислени към луксозните разноски, които нямат практическо значение или
пазарна стойност.
По делото е установено, че претендираните разноски са действително
заплатени от съделителката Б., който извод е формиран въз основа на
представените и неоспорени по предвидения процесуален ред и срок разписки
14
за платени суми в полза на изпълнителите по процесните договори за
изработка. Удостоверителните изявления в същите за получаване на
посочените парични суми от изпълнителите по договорите за изработка, не са
опровергани от ответника. Съществуването на ремонтните дейности и към
настоящия момент е установено въз основа на заключението на вещото лице
по техническата експертиза и с оглед неопроверганите свидетелски
показания.
С оглед изложеното се налага извод, че въззивникът дължи заплащане
на ½ част от направените от другата съделителка необходими разноски в
размер на действително изразходваните средства. Общият размер на
сторените разноски е 9 150, 54 лева. Претенцията е основателна в пълния
заявен размер от 4 575, 27 лева.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не
следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на претенцията по
чл. 30, ал. 3 от ЗС /в общ размер под 5 000 лева/ настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване. Исковата претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС
представлява искане (претенция) по сметки, която е приета за разглеждане и
разгледана във втората фаза на съдебна делба на основание чл. 346 ГПК.
Всяко едно отделно искане (претенция) представлява отделен иск за парично
вземане, чиято цена се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1 ГПК – в
размер на търсената сума. В случая търсената сума е 4 575, 27 лева.
Допустимостта на касационната жаба по отношение на всеки отделен такъв
иск се преценява поотделно, тези искове не са искове за собственост и други
вещни права, изходът от спора по тези искове няма обуславящо значение за
избора на способа за извършване на делбата, те не обуславят решението по
него, нито способът на извършване на делбата има обуславящо значение за
изхода от спора по тези искове /в този смисъл определение № 73 от
22.04.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 1074/2019 г., I ГО/.
Така мотивиран Софийският градски съд,
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20099365 от 19.04.2021г., постановено
по гр.д. № 80838/2018г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 141 състав, в
обжалваните му части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16