№ /19.04.2019 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 811 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Анико“ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № 90-ФК от 12.03.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : сладкарница „Синчец“, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 28 за срок от 10 (десет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.03.2019 година служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите извършили проверка в обект – сладкарница „Синчец“, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 28, стопанисван от „Анико“ АД гр. Варна, обективирана в Протокол № 0348961 от същата дата. В протокола е отбелязано, че на 10.03.2019 година, в 11,10 часа С.Г.Г., старши инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна е извършил контролна покупка на стойност 9,40 лева, за която не е издадена от касов апарат.
С Акт за установяване на административно нарушение № F476717 от 13.03.2019 година е започнало административнонаказателно производство срещу „Анико“ АД гр. Варна за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на Министерство на финансите затова, че на 10.03.2019 година, в 11,10 часа, в търговски обект – сладкарница „Синчец“, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 28 не е издаден фискален бон за сумата от 9,40 лева лева.
Със Заповед № 90-ФК /12.03.2019 година началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, за срок от 10 (десет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи (ЗНАП) и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция за приходи.
Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 10.03.2019 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект. Недвижимият имот е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в
експлоатация фискално устройство, но от същото да не е издадена касова бележка
за получено плащане в брой. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 2006 година, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата
е издадена на основание чл.
118, ал. 2 и 4
от ЗДДС. В ал.
1 на чл. 118 от ЗДДС, възпроизведена частично в чл.
3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От
редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че издаването
на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането,
направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба.
В случая няма спор, че служител на Главна дирекция „Фискален контрол, „Оперативни дейности“ гр. Варна е закупил стока на стойност 9,40 лева, извършил е плащане (предоставил е банкнота от 10 лева и е получил ресто от 0,60 лева) и че за плащането не е издаден касов бон. Тези факти се съдържат в протокола за проверка, представляващ официален свидетелстващ документ, чието съдържание не е опровергано.
Съдът намира, че разбирането на процесуалния представител на жалбоподателя, че фактическият състав но покупко-продажбата не е довършен, поради което проверката е преждевременно проведена, не може да бъде споделено. Както беше посочено по-горе касов бон се издава при покупка и извършено плащане. В конкретния случай стоката е получена от контролния орган и е извършено плащане, което не е регистрирано. Обстоятелството, че не е установено несъответствие между наличните в касата средства и отчетените чрез ФУ не обосновава извод, че продажба, респективно плащане не е налице.
Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите – липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Посочените в мотивите относно срока на мярката цели "превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административнонаказателно производство, но не и на мерките за административна принуда. Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред. Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда, като отделно от това и следва да има достатъчно доказателства, за да се изведе обоснован извод, че тази практика ще продължи. Доведена до крайност, тезата на административния орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено неиздалото касов бон лице да спре извършването на нарушения от този вид, и съответно да се освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения на реда на отчитане на продажбите. Такива цели в хипотезата на довършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите административната принуда не може да си поставя.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на делото и 500 лева възнаграждение за един адвокат. Съдът намира, че възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до размера от 500 лева, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 90-ФК от 12.03.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект : сладкарница „Синчец“, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 28 за срок от 10 (десет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС по жалбата на „Анико“ АД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходи гр. София - началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централното управление на ДА ЗАПЛАТИ НА „Анико“ АД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: