О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№: 14.04.2021 год. град Царево
ЦАРЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
граждански състав
На четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа
година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мария Москова
като
разгледа докладваното от съдия Мария Москова гр.д.№ 90/2021г. по описа на РС-Царево, за да произнесе, взе предвид
следното :
Производството по гр.д.№90/20201г.
на РС-Царево е образувано въз основа на искова молба, предявена от “БАНКА ДСК”
АД срещу ответниците „МЕПС“ ЕООД, с ЕИК *********, Д.Н.Г.
с ЕГН **********, и Д.К. Гроздева с ЕГН **********, с която е предявен иск по
чл.496 ал.3 от ГПК за обявяване на недействителността на публична продан на
1/12 идеална част от Поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.502.84 в
землището на град Приморско, м.“Пясъка“, която е била възложена на ответницата Д.К.
Гроздева по реда на чл.505 ал.1 от ГПК с
Постановление от 26.11.2020г. по изпълнително дело №404/2020г. на ЧСИ Трифон
Иванов. Делото е постъпило в РС-Царево по подсъдност от БОС, където е било
образувано на 05.01.2021г. под номер гр.д.№22/20201г. на БОС.
След размяната на съдебни книжа
между страните, съдът с Определение № 260082/01.04.2021г. е изготвил
проекто-доклад и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. на
18.05.2021г.
Във връзка с направените от
ответниците Д.К.
Гроздева и „МЕПС“ ЕООД възражения за
недопустимост на настоящето производството с твърдение за висящо производство
по чл.435 ал.3 от ГПК, инициирано от Банката,
и необходимостта да извърши преценка за допустимостта на предявения иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, съдът е дал с посоченото
определение задължителни указания на ищеца БАНКА ДСК да представи на съда доказателства дали и ако да – на коя
дата е влязло в сила процесното
Постановление от 26.11.2020г. по изпълнително дело №404/2020г. на ЧСИ Трифон
Иванов. Към настоящия момент по делото липсват данни дали препис от посоченото
определение е връчено на ищеца, доколкото отрязъка от съобщението все още не е
върнат в съда.
Междувременно по делото е постъпила
молба с вх.№
261460/12.04.201г., подадена от ищеца “БАНКА ДСК” АД, с която се иска съдът да
допусне обезпечение на предявения от нея иск по чл.496 ал.3 от ГПК, въз основа на който е образувано гр.д.№90/2021г. на
РС-Царево срещу ответниците „МЕПС“ ЕООД, с ЕИК *********, Д.Н.Г.
с ЕГН **********, и Д.К. Гроздева с ЕГН **********, чрез
налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнение изпълнително
дело №404/2020г. на ЧСИ Трифон Иванов.
С Определение № 260086/12.04.2021г.
съдът е оставил без уважение молбата с вх.№ 261460/12.04.201г., подадена от
ищеца “БАНКА ДСК” АД, с която се иска съдът да допусне обезпечение на
предявения от нея иск по чл.496 ал.3 от ГПК, въз основа на който е образувано гр.д.№90/2021г. на РС-Царево
срещу ответниците „МЕПС“ ЕООД, с ЕИК
*********, Д.Н.Г. с ЕГН **********, и Д.К. Гроздева с ЕГН **********, чрез
налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнение изпълнително
дело №404/2020г. на ЧСИ Трифон Иванов.
При служебна проверка на делото,
съдът констатира, че с молбата, с която на 12.04.2021г. е поискала допускане на
обезпечение на предявения иск чрез налагане
на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело №404/2020г.
на ЧСИ Трифон Иванов, БАНКА ДСК практически е признала неизгодния за нея факт,
че процесното Постановление от 26.11.2020г. по изпълнително дело №404/2020г. на
ЧСИ Трифон Иванов не е влязло в сила както към датата на подаването на
ИМ и образуването на делото - 05.01.2021г., така и към датата на подаването на
молбата за допускане на обезпечението чрез налагане
на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело №404/2020г.
на ЧСИ Трифон Иванов – 12.04.2021г. След като
ищеца БАНКА ДСК иска спиране на изпълнителното производство, то следователно
същото не е приключило с влязло в сила
постановление, и това е така защото може да бъде спряно само
неприключило производство. Още повече, че в същата молба БАНКА ДСК
признава и факта, че е обжалвала процесното
постановление по реда на чл.435 ал.3 от ГПК
пред Окръжен съд-Бургас, като жалбата е била оставена без разглеждане,
но не представя доказателства така инициираното от нея производство да е
приключило към настоящия момент с влязъл в сила
съдебен акт. Същевременно до настоящия момент БАНКА ДСК нито е
представила доказателства, че процесното постановление е влязло в сила, нито е
направила твърдение в подобна насока. Или с други думи, отправеното до съда
искане на БАНКА ДСК за допускане на
обезпечение на предявения иск чрез спиране на
изпълнително дело №404/2020г. на ЧСИ Трифон Иванов, само по себе си
представлява признание на БАНКА ДСК, че процесното Постановление от
26.11.2020г. по изпълнително дело №404/2020г. на ЧСИ Трифон Иванов и към
настоящия момент не е влязло в сила, което обосновава извод за недопустимост на
предявения от нея на 05.01.2021г. иск по чл.496 ал.3 от ГПК, въз основа на който е
образувано настоящето дело, защото разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК изисква
при завеждането му да е налице влязло в сила постановление за възлагане на
имота, приключващо продажбата, срещу която се брани ищеца /в този смисъл
Определение №100209/25.02.2021г. по в.ч.гр.д.№84/2021г. по описа на Апелативен
съд –Бургас/. Ето защо съдът намира, че така установената процесуална пречка за
възникване на правото на иск по чл.496 ал.3 от ГПК обуславя недопустимостта на
предявения иск по чл.496 ал.3 от ГПК, въз основа на който е образувано
настоящето гр.д.№90/20201г. по описа на
РС-Царево, поради което възраженията на ответниците Д.К. Гроздева и „МЕПС“ ЕООД, направени в тази насока с
писмените им отговори, са основателни и производството по делото следва да бъде
прекратено поради недопустимост на предявения иск.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.4 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответниците разноски. Видно от представените по делото договори
за правни услуги, ответницата Д.К.
Гроздева е направила разноски по делото в размер на 1100 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, а ответника „МЕПС“ ЕООД е направило
разноски по делото в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№90/2021г. на РС-Царево поради недопустимост на предявения иск по чл.496 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца „БАНКА ДСК” АД с ЕИК ********* седалище
и адрес на управление: град София, ул.“Московска“ №19, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
„МЕПС“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Бургас,
ул. „Ивайло“ № 70, ет. 4, ап. 16,
сумата в размер на 900 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ищеца „БАНКА ДСК” АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление:
град София, ул.“Московска“ №19, ДА
ЗАПЛАТИ на ответницата Д.К. Гроздева
с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 1100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: