Решение по дело №2579/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260017
Дата: 22 януари 2024 г. (в сила от 15 февруари 2024 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20201100902579
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

        гр. София, 22.01.2024 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                               

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ

в публично заседание на шести декември

две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                                            

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Д.а, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.  № 2579 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ПЪРВО ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД.

Ищецът „С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.К.З., управител е депозирал на 30.12.2020 г. искова молба срещу „Е.К.П.В.“ ЕООД, ЕИК *******.

В исковата молба се поддържа, че през месец юли 2020 г. до „С.“ ООД е направено запитване от Е.К.И.ЕООД, ЕИК ********, едноличен собственик на капитала на „Е.К.П.В.“ ЕООД (свързани лица), относно възможностите на ищцовото дружество като изпълнител, да извърши изграждането на фотоволтаичен парк в с. Коняво, община Кюстендил, област Кюстендил, в поземлени имоти с идентификатори 38432.24.400 и 38432.24.401 по кадастралната карта и кадастралните регистри на област Кюстендил, община Кюстендил, с. Коняво, местност Валог, с обща площ от 24 135 кв.м.

На 21.07.2020 г. Е.К.И." ЕООД е изпратило до „С.“ ООД идейния проект, както и геологията на парка в с. Коняво чрез проведено геотехническо изследване за изграждането на фотоволтаичната централа в землището на с. Коняво, общ. Кюстендил. Въз основа на изпратения идеен проект и геотехническо изследване, на 28.07.2020 година „С.“ ООД е изготвило и изпратило примерна конструкция на фотоволтаичната централа. На 03.08.2020 г. ищецът изпратил и оферта с изх. № 794 от 03.08.2020 г. до търговеца - възложител Е.К.И." ЕООД, чиято общата стойност възлизала на 199 715.20 евро за транспорт, доставка и монтаж на заявената конструкция. След координация с гръцкия производител Ргоfilodomi /Профилодоми/, на 04.08.2020 г. ищецът изпратил различен вариант на фотоволтаичната конструкция до Е.К.И.ЕООД, който бил одобрен. Между двете дружества се провела кореспонденция по електронен път, по телефона, чрез срещи, разговори и съобщения. В периода 07-08.08.2020 г. ищецът направил корекция в цената по отношение на доставката на конструкцията в размер на 0,082 евро/кв.м.

На 10.08.2020 г. Е.К.И.ЕООД изпратило данни на търговското дружество, на което да бъде пусната проформа фактура - „Е.К.П.В.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Е.К.И.ЕООД.

На 11.08.2020 г. ищецът изпратил нова оферта до дружеството-възложител с актуална офертна цена съобразно проведените разговори. Съгласно представена оферта изх. № 833 от 11.08.2020 г., общата стойност за конструкцията 2200 kWр и транспорт набивна машина до обекта възлиза на 352 831.73 лв. без ДДС с указан начин на плащане: 1.Авансово плащане 30 % в размер на 105 849,52 лв. без ДДС при подписване на договор; 2.Междинно плащане 30 % в размер на 105 849,52 лв. без ДДС при доставка на първи камион с елементите; 3.Окончателно плащане в размер на 141 132,69 лв. без ДДС при завършване на СМР;

На 10.08.2020 г. ищецът издал проформа-фактура № 088 към „Е.К.П.В.“ ЕООД, като плащане е било извършено от дружеството - възложител на 11.08.2020 г. за сумата от 64 944 евро.

 На 12.08.2020 г. от страна на „С.“ ООД е издадена Фактура № ********** за авансово плащане в размер на 127 019.42 лв. с ДДС до „Е.К.П.В.“ ЕООД. След извършване на първото плащане от страна на ответника по делото, ищецът неколкократно повдигал въпроса за подписване на договор между страните.

На 23.09.2020 г. е извършено и второто плащане от „Е.К.П.В.“ ЕООД по проформа фактура № 110 от 17.09.2020 г. в размер на 30 % по банков път в общ размер на 127 019, 42 лв. с ДДС, с еврова равностойност 64 944 евро с ДДС. На същата дата е издадена и изпратена до „Е.К.П.В.“ ЕООД Фактура № ********** от 23.09.2020 г. за второто плащане.

На 20.10.2020 г. ищецът получил проект на договор с предмет доставка и монтаж на метална набивна конструкция в с. Коняво, местност Валог, обл. Кюстендил за изграждане на ФВЕЦ. На 21.10.2020 г. ищецът уведомил „Е.К.П.В.“ ЕООД, че негов екип ще стартира изпълнението на СМР на обекта.

На 26.10.2020 г. „Е.К.П.В.“ ЕООД направил неоснователно искане за промяна на вече договорената цена между двете дружества. От „Е.К.П.В.“ ЕООД писмено поискали цената за набивната конструкция да бъде 7 лв. на крак без ДДС и монтаж на метална маса - 200 лв. на маса без ДДС, при условие, че в Таблица за единичните цени предложената и приета цена за набиване на 1 брой стълб е 7.25 евро, а за монтаж на маса 200 евро за брой.

На 28.10.2020 г. ищецът изпратил документи във връзка с приключването на работата си на обекта фотоволтаичен парк с. Коняво, след изричен отказ от подписване на договора от страна на „Е.К.П.В.“ ЕООД и заплащане на остатъка от цената. На ищеца била върната проформа фактура № 120 от 28.10.2020 г. с обяснението, че „Е.К.П.В.“ ЕООД няма задължения към „С.“ ООД. Проформа фактура № 120 от 28.10.2020 г. е с цена в размер на 63 539,27 лв. с ДДС след приспадане на извършените две авансови плащания по фактури с №№ ********** от 12.08.2020 г. и ********** от 23.09.2020 г.

Безрезултантни останали опитите на ищеца да осъществи контакт с „Е.К.П.В.“ ЕООД, за да се изясни причината за нежеланието на търговеца - възложител да подпише договор, както и да заплати остатъка от сумата, която дължи.

На 10.11.2020 г. ищецът изпратил Фактура № ********** от 09.11.2020 г. до „Е.К.П.В.“ ЕООД за сума в размер на 63 539,27 лв. с ДДС за конструкция за ФВЕЦ, транспорт материали и механизация. Падежът на плащане по процесната и по предходните две фактури е 15 дни от датата на издаване на фактурата.

С писмо вх. № 065 от 16.11.2020 г. от „Е.К.П.В.“ ЕООД ищецът бил уведомен, че тази фактура следва да се счита за отхвърлена.

Ищецът поддържа, че направеното от него предложение в оферта изх. № 833 от 11.08.2020 г., е прието и не е отхвърлено веднага от дружеството - ответник. Твърди се, че е налице виновно поведение от страна на Възложителя „Е.К.П.В.“ ЕООД, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за заплащане на извършените доставки, транспорт и СМР по първоначално приетата оферта с цени и начин на плащане, изх. № 833 от 11.08.2020 г., касаеща набивна метална конструкция за ФВЕЦ с. Коняво, обл. Кюстендил.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде осъден „Е.К.П.В.“ ЕООД да заплати на „С.“ ООД сума в размер на 63 539,27 лв. по Фактура № ********** от 09.11.2020 г., с падеж на плащане 24.11.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2020 г. до окончателното плащане, за стойността на извършената доставка на набивна метална конструкция с обща мощност 2224 kWp, монтажни дейности и транспортни разходи за обект с. Коняво, местност Валог, общ. Кюстендил за изграждане на Фотоволтаична електрическа централа. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

 

            С молба от 13.01.2021 г. ищецът е уточнил, че  цената на иска е формирана като сбор от сумата, представляваща главница по Фактура № ********** от 09.11.2020 година в размер на 63 539.27 лв. и лихва за забава в размер на 653.04 лв. за периода от 25.11.2020 г. до 31.12.2020 г.

 

Ответникът „Е.К.П.В.” ЕООД, със седалище и адрес: ***, офис 5, чрез пълномощник адв. Е.Й.Й. - Й., член на САК, служебен адрес и адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. София 1000, бул. „Цар ********, Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“, тел. (02)********,  е подал в определения му срок – на 11.02.2021 г. отговор на исковата молба, с който са оспорени предявените искове по основание и размер и е направено искане за отхвърлянето им, като бъдат присъдени всички направени разноски в производството, включително заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът твърди, че между страните няма сключен писмен договор.  Оспорено изцяло като неотговарящо на истината е твърдението на Ищеца, че са налице постигнати договорености между Ищеца и Ответника по прието предложение на Ищеца в оферта № 833/11.08.2020 г. Липсва каквото и да е волеизявление от страна на Ответника за приемането на офертата. Точно обратното, в резултат на получаването на офертата са били проведени разговори с управителя на С., с когото е било уговорено, Е.К.П.В.ще заплати стойността на конструкцията по цени на производител, за да може да съдейства на С. да стане изключителен представител за България на производителя на оборудването. Въпреки тази уговорка С. отказвал да им предостави документите, от които е видно каква е цената на производителя, за да може ответникът да установи дали и в какъв размер е евентуалното му задължение към С..

Ответникът оспорва също и твърдението, че Ищецът е „изправна страна“ по твърдяната сделка.

Възразява се по основателността на иска за сума в размер на 63 539,27 лв. по Фактура № **********/09.11.2020 г. Заявено е, че подобна сума не е дължима от ответника по оферта № 833/11.08.2020 г., която се явява втора по ред, с коригирани цени, но липсва изричното й приемане от Ответника. Между страните са били налице устни договорки, че Ответникът ще заплати стойността на конструкцията по цени на производител, за да може да съдейства на Ищеца да стане изключителен представител за България на производителя на оборудването. Поради тези договорки ищецът е заплатил авансово цена на материалите по проформа- фактура № 088/10.08.2020 г., за което плащане е издадена Фактура № **********/12.08.2020 г., както и по проформа-фактура № 110/17.09.2020 г., за което плащане е издадена Фактура № **********/23.09.2020 г.

Посочено е още, че проект на договор между страните бил изпратен от Ответника на 21.10.2020 г., преди да се пристъпи към посещение на обекта от страна на Ищеца. На 22.10.2020 г., с Писмо № 1099/22.10.2020 г. Ищецът пръв посочил условия, различни от сочената от него Оферта, в коментар на предложения проект на договора. При стартиране на СМР се изисквало още едно авансово плащане в размер на 20 %, а окончателно плащане в размер на 20 % да се дължи при приключване на работа.

След проведени разговори между страните, на 26.10.2020 г., ответникът изпратил обсъдените с ищеца предложения за цени, но с изненада установил, че на същия ден Ищецът изтегля работниците си от обекта под претекст, че между двете фирми не се е стигнало до подписване на договор.

В ответника се породили и основателни съмнения в техническите и кадрови възможности на Ищеца да изпълни СМР поради това, че за конкретния проект се изисква технически опит, различен от този, с който Ищеца разполага. Самите метални конструкции следва да се монтират по специфичен начин и при обсъждане между страните станало ясно, че това ще е първи такъв проект за изпълнение на Ищеца.

Твърди се още, че изцяло пренебрегвайки добросъвестното поведение на Ответника по спазване на устните договорки между страните, извършените плащания и всички направени отстъпки, ищецът съставил Протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 27.10.2020 г., изпратен на Ответника с Писмо № 1123/28.10.2020 г. Същият обаче не е подписан от Ответника - възложител, поради което липсва приемане на твърдените като извършени СМР. Оспорени изрично са и посочените като извършени СМР в същия, въз основа на който е издадена процесната фактура № **********/09.11.2020 г.

Ответникът счита за противоречие с добрата търговска практика отказът да бъде подписан договор с искане на промяна на оферта, получаване на авансови плащания по устни договорки за плащане на стоки по цена на производител, а след това да не се представят каквито и да било документи за тази цена и за разноските, направени във връзка с доставката. Сочи се, че непредоставянето на исканите документи го лишава от възможността да вземе становище по издадената фактура, както и да направи преценка каква част би приел за действително дължима и какво е останало незаплатено.

Ответникът твърди, че продължавал добросъвестно да търси постигане на извънсъдебно споразумение и правел добронамерени опити да се снабди с важни документи, свързани с вноса на конструкцията, но това било изрично отказано от страна на ищеца. Ищецът няма право да претендира извършени СМР и допълнителна сума за направените внос и доставка на оборудването, тъй като никога не е предоставил на ответника каквато и да било информация за цени и извършени плащания към производителя на оборудването, каквато именно е била устната договорка между страните. Нещо повече, ищецът представя за пръв път по делото документи, свързани с вноса и доставката на оборудването. Що се отнася до спазване на нормалните търговски практики, единствената изправна страна се явява ответникът, който въпреки липсата на подписан двустранно договор, извършвал плащания и то по искане на ищеца.

Тъй като като основният иск е неоснователен, искът за забава следва също да се счита неоснователен, поради което моли съдът да го остави без уважение.

Предвид изложеното ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни предявените искове, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски, включително адвокатски хонорар.

 

Ищецът „С.“ ООД, ЕИК *******, чрез адвокат Г.Т.Д. - САК, се е възползвал от предоставената му възможност и е подал  на 16.03.2021 г. допълнителна искова молба, с която оспорва изцяло като неоснователни и недоказани твърденията в депозирания писмен отговор от ответника.

 

            Ответникът „Е.К.П.В.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. Е.Й.Й. – Й. - САК, е депозирал по делото на 17.05.2021 г. отговор на допълнителната искова молба, с която е взел отношение по доводите на ищеца, изложени в допълнителна искова молба.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

През месец юли 2020 г. до „С.“ ООД е било направено запитване от Е.К.И.ЕООД, ЕИК ********, едноличен собственик на капитала на „Е.К.П.В.“ ЕООД, относно възможностите на ищцовото дружество като изпълнител, да извърши изграждането на фотоволтаичен парк в с. Коняво, община Кюстендил, област Кюстендил, в поземлени имоти с идентификатори 38432.24.400 и 38432.24.401 по кадастралната карта и кадастралните регистри на област Кюстендил, община Кюстендил, с. Коняво, местност Валог, с обща площ от 24 135 кв.м.

На 21.07.2020 г. Е.К.И." ЕООД е изпратило до „С.“ ООД идеен проект, както и геология на парка в с. Коняво чрез проведено геотехническо изследване за изграждането на фотоволтаичната централа в землището на с. Коняво, общ. Кюстендил.

На 28.07.2020г., „С.“ ООД е изготвило и изпратило примерна конструкция на фотоволтаична централа.

На 03.08.2020 г. ищецът е изпратил Оферта с изх. № 794 от 03.08.2020 г. до търговеца - възложител Е.К.И." ЕООД. Общата стойност по представената оферта възлиза на 199 715.20 евро за транспорт, доставка и монтаж на заявената конструкция.

 На 04.08.2020 г. ищецът е изпратил на ответника различен вариант на фотоволтаичната конструкция до Е.К.И.ЕООД.

На 10.08.2020 г. Е.К.И.ЕООД изпратило данни на търговското дружество, на което да бъде издадена проформа фактура – а именно: „Е.К.П.В.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Е.К.И.ЕООД.

 

На 10.08.2020 г. ищецът е издал Проформа-фактура № 088 към „Е.К.П.В.“ ЕООД, като плащането е било извършено от дружеството - възложител на 11.08.2020 г. и е на стойност 64 944 евро.

 

Междувременно, на 11.08.2020 г. ищецът е изпратил нова оферта № 833  до дружеството-възложител с актуализирана офертна цена, според която общата стойност за конструкция на ФЕЦ с мощност 2200 kWр и транспорт набивна машина до обекта възлиза на 352 831.73 лв. без ДДС. Указан е и следният начин на плащане:1.Авансово плащане 30 % в размер на 105 849,52 лв. без ДДС при подписване на договор; 2.Междинно плащане 30 % в размер на 105 849,52 лв. без ДДС при доставка на първи камион с елементите; 3.Окончателно плащане в размер на 141 132,69 лв. без ДДС при завършване на СМР;

На 12.08.2020 г. от страна на „С.“ ООД е издадена Фактура № ********** за авансово плащане в размер на 127 019.42 лв. с ДДС до „Е.К.П.В.“ ЕООД.

На 13.08.2020 г. чрез мобилно приложение Вайбър ищцовото дружество е направило запитване до ответника за проект на договор в писмен вид.

На 03.09.2020. по ел.поща – ответникът е отправил искане да му бъде изпратена офертата с актуалната цена, която е заплатил. В отговор от същата дата, ищецът е препратил оферта изх.№ 833/11.08.2020 г.

На 07.09.2020 г. е изпратено съобщение от ищеца по мобилно приложение Вайбър до ответника за наличието на натоварен камион.

На 04.09.2020 г. е отправено запитване от прокурист И.П.на „ББР Лизинг“ ЕАД до ищеца относно финансиране на конструктивни елементи за нуждите на фирма „Е.К.П.В.“ ЕООД, на което бил изпратен отговор на 10.09.2020 г. до „ББР Лизинг“ ЕАД с информация относно доставката на елементите, платен аванс до момента, техническо описание на конструкцията, сертификат и документ за гаранционен срок на конструкцията..

На 16.09.2020 по ел. поща от ищеца е изпратено техническо задание на конструкцията.

На 23.09.2020 г. е извършено второ плащане от „Е.К.П.В.“ ЕООД по Проформа - фактура № 110 от 17.09.2020 г. в размер на 127 019, 42 лв. с ДДС, с еврова равностойност 64 944 евро с ДДС.

На същата дата е издадена и изпратена до „Е.К.П.В.“ ЕООД Фактура № ********** от 23.09.2020 г.

На 20.10.2020 г. ищецът е уведомил „Е.К.П.В.“ ЕООД, че негов екип ще стартира изпълнението на СМР на обекта на 21.10.2020 г.

На 21.10.2020 г. ищецът е получил проект на договор с предмет доставка и монтаж на метална набивна конструкция в с. Коняво, местност Валог, обл. Кюстендил за изграждане на ФВЕЦ.

На 22.10.2020 г. с писмо изх. № 1099 от страна на ищеца е изпратено становище по проекта на договора, съдържащо шест уточнения по съдържанието му, в това число заданието, начина на плащане, разходи за доставка до склад, форсмажорни обстоятелства и съвместно осигуряване по ЗБУТ, както и кореспонденция по повод на графика за работа.

На 26.10.2020 г. „Е.К.П.В.“ ЕООД е направил предложение цената за набивната конструкция да бъде 7 лв. на крак без ДДС и монтаж на метална маса - 200 лв. на маса без ДДС.

 

По делото е представен Протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 27.10.2020 г. ( Акт обр.19);

С Писмо № 1123/28.10.2020 г., ищецът е уведомил Ответника за преустановяване на работа на обекта от страна на изпълнителя на 26.10.2020 г., приложени със същото са и отчетни документи за обекта в с. Коняво до „Е.К.П.В.“ ЕООД, вкл. Акт обр.19 от 27.10.2020 г. Изразено е и писменото становище по изпратения му проект на договор.

С писмо, изпратено от „Е.К.П.В.“ ЕООД до ищеца, управителят - г-жа Красимира Първанова е потвърдила получаването на писмо изх. № 1123 от 28.10.2020 г., ведно с приложенията към него: проект на Протокол, проект на Сертификат - Акт образец 19, проект на Приемо-предавателен протокол, проект на проформа фактура. Заявен е изричен отказ за подписване на проект на Протокол за установяване завършването на СМР и на Приемо-предавателен протокол. На ищеца е върната и проформа фактура № 120 от 28.10.2020 г. с обяснението, че „Е.К.П.В.“ ЕООД няма задължения към „С.“ ООД. Проформа фактура № 120 от 28.10.2020 г. е с цена в размер на 63 539,27 лв. с ДДС след приспадане на извършените две авансови плащания по фактури с №№ ********** от 12.08.2020 г. и ********** от 23.09.2020 г.

С писмо изх. № от 02.11. 2020 г. ищецът е отправил покана до ответника за уреждане на финансовите им отношения.

На 10.11.2020 г. ищецът е изпратил Фактура № ********** от 09.11.2020 г. до „Е.К.П.В.“ ЕООД за сума в размер на 63 539,27 лв. с ДДС за конструкция за ФВЕЦ, транспорт материали и механизация. Падежът на плащане по процесната фактура е 15 дни от датата на издаването й.

С писмо вх. № 065 от 16.11.2020 г. от „Е.К.П.В.“ ЕООД ищецът е бил уведомен, че Фактура № ********** от 09.11.2020 г. следва да се счита за отхвърлена. Поискано е ищецът да предостави всички документи от гръцкия производител за цена и платени допълнителни разходи, ако има такива.

В отговор с писмо изх. № 1204 от 18.11.2020 г. ищецът е уведомил „Е.К.П.В.“ ЕООД, че допълнително поставяните от тяхна страна условия са неприемливи и противоречащи на нормалната търговска практика при подобен вид сделки, тъй като направените разходи от „С.“ ООД към гръцката фирма доставчик нямат отношение към договорената цена между страните.

С писмо вх. № 067 от 23.11.2020 г. „Е.К.П.В.“ ЕООД е уведомило ищеца, че не приема неговите констатации за подлежаща на заплащане сума и че няма „отчетни документи“ за „постигнати договорености“ между двете дружества.

С писмо изх. № 1234 от 26.11.2020 г. ищецът е заявил несъгласие с доводите на ответника и е „Е.К.П.В.“ ЕООД, както и че между страните окончателно са изчерпани възможностите за извънсъдебно уреждане на финансовите отношения между дружествата, с оглед на допълнително поставяните условия.

 

По делото са представени документи, свързани с вноса и доставката на оборудването, според които разходите на ищеца за транспорт към „А.М.Т.“ ЕООД и доставка към гръцката фирма-производител „Профилодоми“ възлизат на: 3 528 лв. за транспорт, съгласно Фактури с №№ 632 от 09.10.2020 г. и 554 от 08.09.2020 г. и 111 085.28 евро към „Профилодоми“ по Фактури с №№ 417 от 07.09.2020 г., 436 от 08.10.2020 г., 435 от 08.10.2020 г., 434 от 08.10.2020 г.

Приети като писмени доказателства по делото са още и: проформа фактура № 088/10.08.2020 г., и издадената във връзка с плащането й Фактура № **********/12.08.2020 г., както и проформа фактура № 110/17.09.2020 г., и издадената във връзка с плащането й Фактура № **********/23.09.2020 г., както и спорната за производството - Фактура № **********/09.11.2020 г. - за сума в размер на 63 539,27 лв.

 

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, с основно и допълнително заключения, видно от които:.

            При „С.“ ООД и трите данъчни фактури на обща стойност от 317 578,11 лв., а именно: ф/ра № 400003 704/12.08.2020 на стойност 127 019,42 лв.; ф/ра № *********/23.09.2020 на стойност 127 019,42 лв. и ф/ра № *********/09.11.2020 на стойност 63 539,27лв., са намерили отражение в счетоводните регистри на дружеството по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „Е.К.П.В.“ ЕООД, като вземане от клиента.

С получените от ответника плащания в размер на 129 888 евро, с левова равностойност 254 038,84 лв. при ищеца е закрито вземането по първите две фактури с основание аванс, като неплатеният остатък по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „Е.К.П.В.“ ЕООД е в размер на 63 539,27лв.

            При „Е.К.П.В.“ ЕООД са осчетоводени само двете данъчни фактури за заплатения аванс, а именно: по ф/ра № *********/12.08.2020 на стойност 12 7019,42 лв. и по ф/ра № *********/23.09.2020 г. на стойност 127 019,42 лв. Окончателната фактура №*********/09.11.2020 г на стойност 63 539,27 лв. не е намерила счетоводно отражение при „Е.К.П.В.“ ЕООД като задължение за плащане към „С.“ ООД.

Във връзка с поставените задачи, в заключението си, експертът сочи, че потвърждаване на съответствие на завършени от „С.“ ООД натурални видове СМР съгласно Протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 27 10.2020 г на обект ФВЕЦ „Коняво“ с възложител „Е.К.П.В.“ ЕООД (стр. 238), както и в Акт обр. 19 (стр. 239) не е в компетенцията на  вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. В рамките на възможната проверката, експертизата е посочила единствено, че стойността на приложената Проформа фактура №120/28.10.2020 г - 63 539,27 лв., издадена от „С.“ ООД като доставчик на „Е.К.П.В.“ ЕООД като получател, е идентична с процесната данъчна фактура №*********/09.11.2020 г.

Видно от заключението, съгласно Проформа фактура Оферта № 2739-919-02 от 10.08.2020 г на фирма "Профилодоми /А.З.-Т.Р.ОЕ/ - стойността на продуктите, представляващи - Монтажни системи за соларни модули, кабелни скари и аксесоари, е в размер на 111 085,28 евро (при авансово плащане на 30 % от общата цена 33 325,58 евро и окончателно плащане с банков превод) с левова равностойност 217 263,92 лв.

Установен е и размерът на извършените плащания от страна на „С.“ ООД с основание Проформа фактура 27-39-919-02/10.08.2020 г. към „Профилодоми“ Гърция, а именно - същият възлиза на 111 085,28 евро, с левова равностойност 217 263,92 лв.

С платените суми е било закрито, начисленото и отразено в счетоводните регистри на „С.“ ООД задължение по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на доставчика „Профилодоми“/А.З.-Т.Р.ОЕ/.

Към датата на извършената проверка не е констатирано наличие на неплатен остатък по инвойсите, издадени от „Профилодоми“/А.З.-Т.Р.ОЕ/, както и по с/ка 401 Доставчици“, аналитичната партида на,,Профилодоми“/А.З.-Т.Р.ОЕ/.

Същевременно, от заключението е видно, че общият размер на реално извършеното плащане от „Е.К.П.В.“ ЕООД към „С.“ ООД е в размер на 254 038,84 лв. или  разликата платена в повече със сумата по Проформа фактура Оферта № 2739-919-02 от 10.08.2020г. на фирма "Профилодоми /А.З.-Т.Р.ОЕ е в размер на 36 774,92 лв.

 

В допълнилното си заключение, експертизата сочи, че съгласно изпратена от „С.“ ООД оферта изх. № 833/11.08.2020 г до Е.К.И.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на „Е.К.П.В. ЕООД :

І .Общата стойност на конструкцията 2200 kWp и транспорт на набивна машина до обекта възлиза на 180 400,00 евро без ДДС,  с левова равноснойност 352 831,73 лв без ДДС или с ДДС 423 398,08 лв., при единична цена без ДДС 0,082 евро Wp, включваща:

 

Обяснение

Мярка

Единична цена в евро

1.1. материали (конструкция)

Wp

0,059

1.2 Набиване на стълб и трасиране

Брой

7,25

1.3. Монтаж маса

Брой

200,00

1.4. Монтаж модул

Брой

1,30

Всичко за Wp:

 

0,082

(2 200 000 Wp * 0,082 eвpo/Wp = 180 400 евро);

 

ІІ. Транспорт набивна машина до обекта - 2 лв./км, като изрично в офертата е записано, че: доставка на елементите за конструкцията от склада до обекта, както и разнасянето им в обекта е задължение на възложителя.

Указаният начин на плащане според офертата е: 1.Авансово плащане при подписване на договор 30 % в размер на 105 849,52 лв. без ДДС; 2 Междинно плащане при доставка на първи камион с елементите 30 в размер на 105 849,52 лв без ДДС, 3. Окончателно плащане при завършване на СМР в размер на 141 132,69 лв без ДДС.

 

Размерът на извършените плащания от страна на „С. ООД с основание Проформа фактура 2739-919-02/10.08.2020 г. към „Профилодоми“ Гърция възлиза на 111 085,28 евро. За всяка наредена сума е била издавана от „Профилодоми Гърция“ фактура, в които няма начислявано ДДС, тъй като това е ВОД.

Съгласно изпратена от „С.“ ООД оферта изх. № 833/11.08.2020 г до Е.К.И.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на „Е.К.П.В. ЕООД,  общата стойност на конструкцията 2200 kWp и транспорт на набивна машина до обекта възлиза на 180 400.00 евро без ДДС с левова равноснойност 352 831,73 лв без ДДС или с ДДС 423 398,08 лв с указан начин на плащане:; Авансово плащане при подписване на договор 30 % е размер на 105 849,52 лв без ДДС; Междинно плащане при доставка на първи камион с елементите 30 % в размер на 105 849,52 лв без ДДС.

Във връзка с индивидуализацията на двете авансови плащания, направена в изпратената от „С.“ ООД оферта изх. № 833/11.08.2020г. до Е.К.И.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на „Е.К.П.В.“ ЕООД, „С.“ ООД е издал следните данъчни фактури за авансово плащане от страна на „Е.К.П.В.“ ЕООД, както следва: фактури с № **********/12.08.2020 г и №**********/ 23.09.2020 г. За приключването на обект фотоволтаичен парк с. Коняво, „С.“ ООД е издало на „Ел К.П.В.“ OOД даньчна фактура за окончателното плащане на стойност 63 539, 27 лв.

 

За изясняване на спорни въпроси, в производството е допусната, изслушана и приета съдебно - техническа експертиза, която в резулат на извършени анализ на документация и оглед, е достигнала до следните констатации: Към 30.03.2023 г. обектът, представляващ Фотоволтаичния парк е напълно завършен и се експлоатира. В този смисъл - фотоволтаичните панели /модули/ са монтирани върху рамкови конструкции от поцинкована стомана, разположени върху терасите на терена с цел избягване на засенчването между редовете. В резултат на извършените проучвания и анализи, СТЕ е достигнала до извода, че ищецът в периода 21.10 - 26.10.2020г. е извършвал определени дейности на обекта, но без с абсолютна точност да може да се установи точно какви.

 

Представени по делото още са: Разрешение № СТ -05-37 от 24.01.2022 г. за ползване на обекта,  както и  Договор за изпълнение на СМР от 12.05.2021 г., сключен между ”Е.К.П.В.“ ЕООД като Възложител и “Е.К.И.” ЕООД, като изпълнител, с предмет, съгласно чл. 1 - ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯ приема да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от страна на Възложителя, следните строително - монтажните работи: Изграждане на фотоволтаична електроцентрала с инсталирана мощност 2,52 Mw b с.Коняво, обл.Кюстендил, за нуждите на Е.К.П.В. ЕООД.

 

По делото са събрани и гласни доказателства:

При разпита си в ОСЗ от с дата 04.05.2022г., свидетелката Л.А.М.заявява, че е счетоводител на фирма С. от началото на 2020 г. Ищцовото дружеството се занимава със строителство и пътно строителство, разполага с набивни машини, които се ползват при изграждане на огради и подобни строителни пак дейности. Когато се получи запитване, колегите й имат за задача да уведомят ръководството, да се разгледа въпросното запитване и прецени дали изискванията на клиента са във възможностите на фирмата или не, след което, когато се стигне до момента, в който трябва да се върне отговор на контрагента по запитването. Служителите се свързват с отсрещаната страна, уточняват офертата,  която изпращат предварително на клиента. Ако контрагентът върне одобрена оферта и се съгласи с така оферираната цена и време, офертата се донася при свидетелката,  която като счетоводител изготвя проформа-фактура във връзка с плащането. Тази процедура се е реализирала и за процесния обект. Цената е била одобрена от контрагента, защото тя е издала проформа-фактура. Комуникацията се е извършвала между колегите й в техническия отдел и клиента.  Според показанията на свидетелката  С. има история в изграждането на фотоволтаични паркове, вкл. и в чужбина. На 27.10.2020 г. е имало командирована бригада на ищеца на въпросния обект в село Коняво. Документите, които са осчетоводили, включват и пътните листа на автомобилите, като се изважда разпечатка от Джипиес системата на автомобилите, за да се приложи към отчета на обекта. Конкретно колко хора са били на обекта, свидетелката не може да каже, но според нея там са били минимум два автомобила - единият, който е голям камион и транспортира набивната машина и един по-малък камион, в който се намира инвентара за работа на хората.

В показанията си в ОСЗ от с дата 04.05.2022 г., свидетелят Д.Р.Д., сочи, че работи в С. като „Организатор автотранспорт“ от 12 г. Заявява, че относно  обект в с. Коняво за изграждане на фотоволтаичен парк на базата на постъпило запитване, от фирмата и от колегите, са проучили нуждата от автотранспорт. Необходими били камиони и набивна машина за изграждането на ФЕЦ, който той е разписал с цел да започне работа по самия ФЕЦ. Свидетелят твърди, че е проведено контролиране по джипиес системата и по пътни листове за извършваната дейност към фирмата. От самото начало дейността на обекта е започнала с техниката. Свидетелят не си спомня период, но сочи, че използваните коли са били - един тежкотоварен камион, един бус и лек автомобил, като хора са били 4 човека. Твърди се, че в камионите е имало набивна машина и инструменти за обекта. Доставката на материалите е отишла с друг транспорт направо на обекта.

При разпита си в ОСЗ с дата 04.05.2022 г., свидетелката Д. Г.Ц. сочи, че работи като технически ръководител в ответното дружество. Запозната е с офертата, направена от страна С., като твърди, че същата не е била приета. Според показанията на свидетелката, практиката на ответното дружество е такава, че за започването на строителството първо трябва има приета оферта, въз основана което се подписва договор. След подписване на договор се открива строителна площадка на база на разрешението за строеж. Вика се геодезист, който дава джипиес координатите откъде да се започне, прави се приемателен протокол, че възложителят предава цялата площадка и съответните актове се подписват. Свидетелката заявява, че тя не е била на въпросния обект, тъй като тогава ответното дружество не е имало разрешение  за строеж. Правени били проби, за да се установи каква е почвата и дали отговаря за съответната конструкция, но тези дейности не са СМР.

При разпита си в ОСЗ с дата 04.05.2022 г., свидетелят К.П.П.заявява, че е едноличен собственик на капитала на дружеството-майка Е.К.И.. С ищеца никога не се срещал и не са се виждали. В телефонен разговор той му е пояснил, че може да му съдейства за закупуване на конструкция за фотоволтаични инсталации, от гръцка компания П., Изпратил му чертежи, въз основа на които специалисти при ответника установили, че конструкцията е издържана и свидетелят се съгласил да му бъде доставена конструкция от тази фирма П.. За това е трябвало да заплати аванс и след това да се извърши окончателно плащане. Свидетелят сочи, че при пускането фактурата е установил, че същата е издадена от С.. Отправил е запитване защо фактурата не е от производителя, на което ищецът е отговорил, че това е така, защото той иска да стане оторизиран представител на тази фирма за България и затова плащането трябва да мине през него. След като извършили плащането, конструкцията е била доставена от транспортна фирма, Твърди, че на този етап СМР-та не може да се говори, защото е нямало разрешение за строеж. Доставена е конструкцията, която е трябвало да бъде приложена към проекта и чак тогава да се пристъпи към снабдяване с разрешение за строеж. Свидетелят твърди, че е дал съгласие работници на ищеца да дойдат на обекта и да направят проба на почвата, за да преценят дали ще се справят с тази дейност. Това е станало с материали, които са били доставени от П. и по-конкретно от С., защото плащането е минало през тях. Свидетелят заявява, че никога не е връщал съгласие по офертата на ищеца, както и че се е противопоставил на предложената му цена.

 

Приобщени към материалите по делото са: Договори на ищеца с трети по делото лица; неоспорени от ответника електронни съобщения чрез мобилно приложения Вайбър, в качеството им на неподписани писмени документи по смисъла на ЗЕДЕУУ;

 

Като печатен материал е приложен и снимковия материал, описан в т.ІІІ.5 от исковата молба.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

            Неизпълнението на договорното задължение е основание за отговорност на длъжника, на която съответстват определени права на кредитора. Съгласно  чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, в случай на неизпълнение кредиторът има право да иска от длъжника (1) изпълнението заедно с обезщетение за забавата или (2) обезщетение вместо изпълнение, но и при този втори случай длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, стига кредиторът все още да има интерес от изпълнението. Неизпълнение на договорно задължение е налице във всеки случай, когато длъжникът не изпълни задължението точно според уговореното, т.е. както при пълно неизпълнение, а така също и когато изпълни неточно, като в зависимост от случая неточното неизпълнение би могло да бъде както в количествено, така и в качествено, а също и във времево отношение – аргументи от чл.79, ал.1 от ЗЗД.

            За да може да бъде уважена исковата претенция следва: да е налице валидна облигационна връзка между страните, ищецът да е изправна страна по договора; да е доказано неизпълнението на ответника; да е установен размерът на дължимата сума.

            В случая ищецът претендира първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата на основание законовата разпоредба - чл. 86 от ЗЗД.

Главната претенция в размер на 63 539.27 лв. с ДДС е заявена като дължим остатък по фактура № ********** от 09.11.2020 година, формиран след приспадане на платени аванси в общ размер на 211 699.04лв. за стойността на: Доставени материали – 256 636.19лв.; Набиване на стълб – 442 бр. X 14.18 лв.= 6 267.56лв.; Монтаж на маса – 4 бр.Х 391,17лв. = 1 564.68лв.; Транспортни разходи 90 км.Х 2.00лв.= 180.00лв., съгласно Пътен лист 440702/21.10.2020 г.- 45 км. Пътен лист 440703/27.10.2020г. - 45км.

Ищцовите твърдения във връзка с претендираната сума са обосновани с наличие на постигнати договорености между двете търговски дружества, в качество им на Възложител и Изпълнител и реализирани въз основа на това дейности по доставка и монтаж на елементи за изграждането на фотоволтаична централа в обект на ответника, представляващи: 1-ва част от монтажна система PD.2U.3C.2P-200 с 2 набити мантинели тип U, горещопоцинковани и релсови греди 92x35 от поцинковата стомана - общо 1112 комплекта; комплект диагонални скоби /релси и аксесоари/ поцинкована стомана - 278 комплекта; релси тип 40x60 поцинковата стомана 6.900м 360 броя, 2 484 м; съединителна планка за релси 40x60 поцинкована стомана 1112 комплекта, пълен комплект /включени болтове и гайки/, среден фиксатор/комплект; скоба+пластмасов фланец+подложна гайка+болт с вътрешен шестостен/неръждаема стомана/инокс 10 564 комплекта; краен фиксатор/комплект: скоба + пластмасов фланец+подложна гайка+болт с вътрешен шестостен/неръждама стомана/инокс 1112 комплекта; 2-ра част от монтажна система PD.2U.3C.2P-200 със задна греда /72x35/, пирони /55x35/ и фиксатори; подложна кайга М8 - допълнителни 756 броя; пластмасов изолиращ фланец за скобите - допълнителни 756 броя; болт с вътрешен шестостен М8х45 - допълнителни - 756 броя; РЕЛСИ тип 40x60 поцинкована стомана 6,850 м 1112 броя; РЕЛСИ тип 40x60 поцинковата стомана 6,900 м 196 броя; РЕЛСИ тип 40x60 - допълнителни поцинковата стомана 6,900 м 118 броя, както и извършените СМР от персонал на дружеството - ищец в посочения обект. Поддържа се, че съгласно чл. 286 от ТЗ конкретната обвързаност има характер на търговска сделка с предмет Договор за извършване на СМР.

По същността си Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД.  Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 ЗЗД.  Изпълнителят може да се претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл. 260 ЗЗД  -  чл. 267, ал. 2 ЗЗД.   По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Правната доктрина и съдебната практика са единни в разбирането, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на възложителя. Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането може да бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен напълно с предложените за изпълнение СМР и с тяхната цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл.14, ал.1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението на възложителя достигне у предложителя. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация, необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, и на размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им. Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор за СМР с изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета на договора. Авансовото плащане на възнаграждение по отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата, само ако офертата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение. ( в този смисъл е Решение №97/03.07.2013 г. на ВКС, ТК – ІІ отд. по т.д. 533/2012 г.)

В производството не се спори, че страните не са обективирали писмено волята си за сключване на договор за изработка.

Представени по делото са две оферти с дати 03.08.2020г., съответно – 11.08.2020г. Няма спор, че офертата от 03.08.2020г. не е приета, респективно – обвързала страните.

Спорният въпрос е за приемането и обвързването на страните  от офератата с дата 11.08.2020 г.

Видно от съдържанието й, предложението на изпращащата страна е за извършване на дейности, свързани с изработката, доставката и монтажа на ФЕЦ с мощност 2200 kWp. За изпълнението им е предложена обща единична цена, възлизаща в размер на 0,082 евро/kwp, като липсва конкретизация на отделните елементи – за вида, броя и стойността на елементите от самата конструкция, съответно – стойността и количествата на дължимите СМР.

По делото не е спорно, че ответникът е приел доставена му от ищеца метална конструкция за ФЕЦ. Същата обаче е с мощност 2224 kWp., с което се различава от посочената в офертата с дата 11.08.2020г., (а именно конструкцията за ФЕЦ с мощност 2200  kWp.) Така установеното представлява обстоятелство, изключващо възможността за изразено от страна на ответника съгласие относно приемане на оферта с предмет различен от реално доставеното.

Констатираната разлика в мощността при оферираната и доставената конструкция не може да бъде възприета и тълкувана като техническа грешка в изписването, доколкото сама си по себе си същата сочи разминаване в стойността на двете конструкции.  В този смисъл при предложената единична цена в размер на 0,082 евро/kwp без ДДС за ФЕЦ с мощност 2200 kWp, е видно, че стойността на офертата от 11.08.2020г. ( включваща конструкция и СМР)  възлиза общо на 180 400 евро без ДДС. При същата единична цена, но без данни дали в същата са предвидени и дейностите по СМР, стойността на реално доставената конструкция за ФЕЦ с мощност 2224 kWp възлиза на 182 368 евро без ДДС.

Както бе посочено, в офертата от 11.08.2020г. няма ясна конкретизация за стойността на отделните елементи. Същевременно, по делото липсват и доказателства от които да се изведе извод за постигнати договорки от страните относно стойността само за конструкция на ФЕЦ с мощност 2224 kWp. При това положение и при отсъствие на изходящо от ответника потвърждение, не се установява съгласие на Възложителя за доставка на конструкция с мощност 2224 kWp съобразно отразената в проформа-фактура № 120 от 28.10.2020 г., а впоследствие и в процесната данъчна Фактура № **********/09.11.2020 г., единична цена от 0,059 евро без ДДС  ( т.е. 2224 kWp х 0,059евро  = 131 216 евро).

Безспорно поделото е обстоятеството, че ответникът е извършил две авансови плащания, съответстващи по размер на първите две погашения, посочени в офертата от 11.08.2020 г.

Несъответствие обаче се установява в предложените начин и срокове за тяхното плащане. В този смисъл следва да бъде посочено, че  според процесното предложение първото авансово плащане в размер на 30% от стойността на конструкцията е следвало да се извърши от ответника при подписване на договор. Писмен договор между страните обаче няма, но а авансово плащане от страна на Възложителя е било извършено. Основание за плащането е била проформа фактура № 088 от 10.08.2020г., която е издадена от ищеца ден преди изготвяне на процесната оферта.

Несъответствие в извършеното и предложените начин, съответно - срокове за плащане, се констатира и при второто авансово плащане. Видно от данните по делото, същото е направено преди реализацията на каквато и доставка, макар последното да  представлява предпоставка за плащането. 

Поради това съдът намира, че липсва постигнато от страните съгласие за предложения начин на плащане, упоменат с процесната оферта, като същият очевидно е продължил да бъде предмет на изясняване, както след извършените от ответника авансови плащания, така и след изпратения на 21.10.2020 г. проект на договор, доколкото с Писмото си изх. № 1099/22.10.2020 г., ищецът сам е посочил условия, различни от изготвената от него Оферта с дата 11.08.2020 г. Продължили са и коментарите във връзка с цената на част от монтажните дейности.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в процесната оферта от 11.08.2020 г. липсва достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение. При това положение и установеното разминаване между оферираното и реално доставеното, извършените от ответника авансови плащания не могат да се разглеждат като конклудентни действия, манифестиращи ясната воля на Възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в съответната  оферта на изпълнителя условия.

Дори и да се приеме, че страните са постигнали обвързаност помежду си чрез сключване на договор за СМР за ФЕЦ с мощност 2224 kWp,  неустановено за производството е възнаграждението, което възложителят следва да заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Това е така тъй като по делото не се ангажират доказателства, както за относимостта на условията от процесната оферта от 11.08.2020 г. и към дейностите, касаещи реално изработеното,  доставено и монтирано, респективно – такива, съответстващи на правилата по чл. 326, ал.2 от ТЗ.

Недоказано в процеса още е и самото извършване на СМР-та. Видно от заключението на СТЕ, ФЕЦ е въведена в експлоатация, но експертизата не може да установи кой и кога е монтирал конструкцията. Чрез косвени доказателства, в този смисъл отразеното в съдържанието на представеното по делото Разрешение № СТ -05-37 от 24.01.2022 г. за ползване на обекта, се установява, че разрешението за строеж на ФЕЦ с мощност 2224 kWp и откриването на строителната площадка са издадени през 2021 г.  В тази връзка и доколкото в случая се касае за изграждане на обект, приложимост намират правилата за строителство установени в ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07. 2003 г., съобразно които строителният процес представлява съвкупност от дейности, извършвани в определена последователност, фази и етапи през продължителен период от време, с участието на различни лица, част от които трябва да имат специална професионална подготовка.  Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.(чл.160, ал.1 ЗУТ) Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон (чл. 161, ал. 1 ЗУТ).

По смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ЗУТ предоставя възможност на строителя да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части /етапи/ от строежа.

Съгласно ДР от ЗУТ – в съдържанието на понятието "Строителни и монтажни" работи се включват - работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. В продължение и според дадената от закона легална дефиниция  - „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението; От своя страна - в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация,  строежите се биват категоризирани, като по см. на чл. 137 ЗУТ, съответно  НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ.

„Изпълнител на монтажни работи“ по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е юридическо или физическо лице със съответната лицензия, изискваща се съгласно действащата нормативна уредба /когато такава се изисква/, с което възложителят или строителят е сключил договор за изпълнение на монтажни работи.  От своя страна и съобразно допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. „доставчик на машини и съоръжения“е всеки търговец по смисъла на Търговския закон - юридическо или физическо лице, с което възложителят е сключил договор за доставяне на машините и съоръженията за обекта.

Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на ЗУТ.  По смисъла на чл. 169 ЗУТ те се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за носимоспособност, безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение(чл.169 ЗУТ. Наредбите за определяне на посочените изисквания, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия, се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с компетентните министри на основание чл. 169, ал. 4 ЗУТ.

 Предвид изложеното, изпълнението на строителните и монтажните работи трябва да бъде в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и при спазване на технологичните изисквания за влагането им.

Установената нормативната уредба сочи, че за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. (чл. 157, ал.1 от ЗУТ). Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл. 223, ал. 2 от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта или от техническия ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (чл. 157, ал.2 ЗУТ). За откриването на строителната площадка и определянето на строителната линия и нивото се съставя протокол.

Съобразно горните нормативни правила и доколкото според отразеното в Разрешение № СТ -05-37 от 24.01.2022 г. за ползване на обекта, стартирането на строителния процес е било възможно едва през 2021г., съдът приема, че ищецът не е имал обективна възможност да предприеме реализация на СМР през 2020 г. за обект, за който няма издадено разрешение за строеж. В този смисъл, макар и с дъжимата преценка по чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията на св. Д. Г.Ц., приемайки, че извършените през м.10.2020г. действия на терен от страна на ищеца са били само проучвателни, но не и същински СМР.

От данните по делото не може да се установи и какво точно (като вид и количество), е извършил ищецът на обекта. Извод в обратен смисъл не може да бъде изведен от представения Акт - обр. 19, съответно – представените отчетни документи. Каса се за частни документи, изготвени само от ищцовата страна, като е налице и изричен отказ на ответника да признае отразеното в тях. 

Съществуването на заявеното с исковата молба задължение, неговият размер и дължимост, не могат да бъдат изведени и от съдържанието на окончателната фактура №*********/09.11.2020 г. на стойност 63 539,27 лв. Относно, доказателствената тежест на фактурата е налице константна практика на ВКС, в този см. - Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, ТК, І Т. О., Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013 г., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. О., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., като във всички случаи се приема, че, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите документи по делото. Това е така, тъй като по същността си, фактурата е частен свидетелствуващ документ, относим към установяване на данъчното задължение. По отношение задължението за заплащане на дължимото възнаграждение обаче, са необходими достатъчно релевантни доказателства, както за възлагане на работата, така и за изпълнение/приемане на същата и съответното й остойностяване. Изолирана, без първични редовни документи и/или такива, установяващи извършена работа наистина за сметка на възложител  (в този см. - съставени отчети, приемо-предавателни протоколи, други изходящи от ответника документи. Изолирана от тях фактурата не представлява годно доказателство за заплащане на извършена работа за сметка на възложител.

 

            С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства, удостоверяващи  възлагане, респективно - извършване, приемане на възложената работа, нейното уточняване по вид, време, стойност, не може да се направи извод за възникването и размера на процесното задължение, претендирано с исковата молба, поради което съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, като същата следва да бъде отхвърлена.

 

            Предвид изхода на спора по главния иск, неоснователна и недоказана се явява и заявената при условията на евентуалност  претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, представения по делото Списък по реда на чл. 80 ГПК, и документи, установяващи плащане, на ответника следва да се присъдят разноски, в общ размер на 3 247,58 лева с ДДС – възнаграждение за процесуално представителство и защита.

           

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

РЕШИ

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.К.З., управител, против „Е.К.П.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 5, представлявано от К.К.П., управител, ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79 ОТ ЗЗД за заплащане на сумата 63 539,27 лева (шестдесет и три хиляди петстотин тридесет и девет лева, двадесет и седем стотинки), представляваща остатък от стойността на извършена доставка, монтажни дейности и транспортни разходи по Фактура № ********** от 09.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 30.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 653.04 лева ( шестстотин петдесет и три лева и четири стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 63 539,27 лв. по Фактура № ********** от 09.11.2020 г., за периода 25.11.2020 г. до 31.12.2020 г.

            ОСЪЖДАС.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.К.З., управител, да заплати на „Е.К.П.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 5, представлявано от К.К.П., управител, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 3 247,58 лева (три хиляди двеста четиридесет и седем лева, петдесет и осем стотинки)     

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                               

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: