№ 3843
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503821 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20001207 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 71816/2019 г. по описа на
СРС, 88 с-в е осъден "СЛ - К.” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я., ЕГН
**********, вследствие на инцидент настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн
на ул. ****, при който К. В. Я. стъпил върху решетка /преливник/ на отвора, през
който се оттича водата на басейна, при което решетката се счупила и кракът му
попаднал в дупка, вследствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за
осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на
елементите за вграждане на басейна, който инцидент довел до торзионна травма на
коляното и разкъсване на предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка на
дясното коляно на К. В. Я., следните суми:
- на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 11 250 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпения инцидент на 21.07.2019 г., като е отхвърлен като
неоснователен иска за разликата над присъдената сума от 11 250 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв.;
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 2792.09 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, сбор от
платените разходи за консумативи, рехабилитация, ЯМР, разходи за преглед,
1
рентгенова снимка и лекарства, вследствие на претърпения инцидент на 21.07.2019 г., а
именно /за закупуване на консуматив Лигафикс, консуматив Туинфикс и
потребителска такса по фактура № ********** от 20.08.2019 г. с издател МБАЛ „Св.
София“ ЕООД, за чорапи антитромботични по фактура № ********** от 20.08.2019 г.
с издател „Св. София“ ЕООД, за тутор с мултицентричен шарнир по фактура №
********** от 22.07.2019 г. от АУРА СЪРВИС 2012 ООД, за алум. омекотител по
фактура № ********** от 22.07.2019 г. от ЕТ А.-К.Р., за рентгенови снимки по фактура
№ ********** от 22.07.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД, за магнитнорезонансово
изследване по фактура № ********** от 31.07.2019 г. от МЦ П.В. ООД, за
специализиран преглед по фактура № ********** от 22.07.2019 г. от ДКЦ Света София
ЕООД, за рехабилитация по седем броя фактури, издадени в периода 25.07.2019 г.-
12.08.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД и за лекарство волтарен форте за мазане по
фискален бон от 22.07.2019 г. като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума
от 2792.09 лв. до пълния предявен размер от 3736.59 лв., включително и за закупените
2 броя компрес вундмед студен по фискални бонове от 26.07.2019 г.;
С постановеното решение е отхвърлен изцяло предявения от К. В. Я., ЕГН
**********, иск за осъждането на "СЛ - К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я. на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 1050 лв. - разходи за ползвани
таксиметрови услуги от дома на ищеца до МБАЛ Св. София и обратно в периода
22.07.2019 г.- м.11.2019 г. /съобразно уточнителна молба с вх. № от 23.10.2020 г./,
вследствие на инцидента настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн на ул. ****,
при който К. В. Я. стъпил върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича
водата на басейна, при което решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка до
коляното, вследствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за
осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на
елементите за вграждане на басейна;
С постановеното решение е осъден "СЛ - К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В.
Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, cm. 1 ГПК, сумата от 1326.73 лв. разноски по
производството по съразмерност.
Срещу постановеното съдебно решение са депозирани в срок въззивни жалби от
насрещните страни.
В подадената от ищеца К. В. Я. в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба са
изложени доводи, че решението в частта на отхвърляне на иска за неимуществени
вреди е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на процесуалните
правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Жалбоподателят заявява,
че при постановяване на атакуваното решение съдът не е съобразил, че механизма на
настъпване на вредата е установен по категоричен начин в производството, чрез
събраните доказателства. Установена е и причинно-следствената връзка между
2
вредоносното поведение на ответника, осъществено чрез бездействие и причинените
на пострадалия неимуществени вреди. Поддържа, че при постановяване на решението,
съдът не е съобразил, че в производството са останали недоказани възраженията на
ответника, че инцидентът е настъпил по вина на пострадалия, а именно: че същият е
употребил алкохол, с което е допринесъл за вредоносния резултат; че същият е носел и
друг човек в ръцете си, с което е допринесъл за счупване на решетката; съответно, че
инцидентът е настъпил, поради това че същият не е предприел влизане в басейна от
определените за това места.
Ищецът моли за отмяна на решението и уважаване на иска за неимуществени
вреди в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника "СЛ - К." ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ищеца част, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В подадената от ответника "СЛ - К." ЕАД в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба са изложени доводи, че решението в частта на уважаване на исковете е
неправилно като необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила
и материалният закон. Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на
решението си е приел, че е налице виновно поведение на ответника за настъпване на
инцидента осъществено чрез бездействие. Изводът на съда, че е налице неизправност
на монтирано съоръжение към плувния басейн е неправилен и той се основава на
неправилна фактическа констатация, че сертификата е с изтекла годност, тъй като е
издаден за период до м.12.2018 г. В тази връзка, съдът не е съобразил, че сертификата е
за годност на продукта е от фирмата вносител и той е за качеството на монтирания
продукт; за това че монтирания продукт е годен за употреба. За формиране на сочения
неправилен извод съдът не е съобразил, че съответните компетентни контролни
служби извършват с предвидената от нормативната уредба периодичност проверки на
басейна и съоръженията към него, като същите не са констатирали нарушение на
правилата и/или отклонение от предвидените с приложимите норми изисквания. В
производството не са били ангажирани доказателства, които да сочат за нередност на
поддържаното в изправно състояние съоръжение и целия комплекс. За уважаване на
исковете в оспорената част, съдът не е съобразил поведението на пострадалия. Същият
е стъпил със сила на място, забранено за движение на посетители, тъй като има риск;
забранена зона за движение на посетители- преливниците. В производството било
установено, че ищецът със засилен ход е тръгнал да скача точно оттам. На тези места е
имало обозначителни табели с указания, които не са спазени от пострадалия и именно
поради това съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението му. Неправилен е обаче определения от съда процент на съпричиняване,
тъй като същият следва да бъде завишен и отговаря на поведението на ищеца.
3
Неправилно съдът приел, че употребата на алкохол от ищеца е без значение за
настъпване на инцидента. Именно в състояние на прекомерна употреба на алкохол
ищецът е нарушил описаните правила и се е държал грубо и арогантно с персонала на
комплекса. С неправомерните си действия ищецът сам е допринесъл за настъпване на
инцидента и причиняване на описаните му вреди- неимуществени и имуществени.
Заявява, че съдът в нарушение на материалния закон е определил размер на
обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени вреди. Последните не
били и установени в процеса чрез събраните доказателства.
Ответникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца К. В. Я., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ответника част, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбата предмет, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материални норми.
По отношение на правилността на постановеното решение в обжалваните от
насрещните страни части съобразно изложените от тях доводи, съдът намира следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49
вр.чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и
имуществени вреди в резултат на инцидент настъпил поради неправомерно
бездействие на ответника изразяващо се в неполагането на дължимата грижа за
осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на
елементите за вграждане на басейна- решетка /преливник/ на отвора, през който се
оттича водата на басейна.
Уважаването на иск по чл.49 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,
че са възникнали вреди за ищеца, вредите са пряка и непосредствена последица от
действия или бездействия по повод на работа, възложена от ответника. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е обективна по своя характер отговорност на възложителя за вреди,
4
причинени по повод и при изпълнение на възложената работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с
която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице,
на когото е възложено да извършва определена работа, то, правният субект, който е
възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил действията по осигуряване правилната и
безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на
басейна- решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес
между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 от
ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В подадената искова молба са изложени фактически твърдения, че на 21.07.2019
г. на басейн в гр. Костенец собственост на ответника е настъпил инцидент, който е
причинил имуществени и неимуществени вреди на ищеца по следният начин: Ищецът
стъпил върху решетка на отвора, през който се оттича водата, при което решетката се
счупила и кракът му попаднал в дупка до коляното. Оказало се, че има изкълчване,
навяхване и разтягане на задна кръстовидна ставна връзка на коляното. Претърпял
5
операция. За инцидента бил виновен ответникът, който не бил обезопасил
съоръжението, решетките били некачествени, а и нямало организация за оказване на
първа помощ. Счита, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. За
разходи за операция, лекарства, помощни средства, възстановяване, ЯМР, рентген и
преглед бил заплатил общо 3737 лв. В периода 22.07.2019 г. до края на м. 11.2019 г.
ищецът многократно ползвал таксиметрови услуги от дома си до МБАЛ Св. София и
обратно - 30 пъти, като е заплащал средно по 35 лв. за всяко посещение отиване и
връщане.
Ответното дружество в подадения писмен отговор оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана като твърди, че на басейна имало обозначени правила
за поведение. Забранено било да се скача в басейна. Ищецът не спазвал това правило,
поради което бил помолен да напусне басейна. Ищецът се държал арогантно. Взел
момиче от К.та на ръце и се затичал към решетките на преливниците. Така с тежестта
на двойно тегло решетката се счупила и кракът на ищеца пропаднал в решетката.
Персоналът веднага се отзовал. На ищеца била оказана нужната помощ. Веднага
извикали и линейка. Оспорва претенциите и по размер. Моли за отхвърляне на
исковете.
С влязло в сила определение на СРС от 29.12.2020 г. производството е
прекратено в частта, с която са претендират от К. В. Я. имуществени вреди за разходи
за транспорт за разликата над 1050 лв. до пълния претендирай първоначално размер от
3000 лв.
Чрез събраните в производството пред първата инстанция писмени
доказателства, показанията на свидетелите Е.П., Л.И. и Й.Р. и констатациите на
приетата пред СРС съдебно-медицинска експертиза се установява настъпването на
описания от ищеца инцидент при сочената от него фактическа обстановка, както
следва:
На 21.07.2019 г. около 15.00 ч. на територията на басейн в гр. Костенец, ул.
Шипка № **, стопанисван от ответника, при стъпване от страна на ищеца върху
решетката на отвора, през който се оттича водата /решетка на преливниците/ от
басейна, решетката се счупила и кракът на ищеца попаднал в дупката. След попадането
на ходилото в дупката се получила „торзионна“ травма, което довело до торзионна
травма на коляното и разкъсване на предната кръстна връзка и медиалната колатерална
връзка на дясното коляно на пострадалия. На ищеца били причинени неимуществени
вреди от посочената травма. Съответно, във връзка с инцидента, причиненото
увреждане и неговото лечение на ищеца били причинени и имуществени вреди –
разходи за лечение и разходи за транспорт от и до лечебното заведение.
Настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК приетата по делото пред
първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, като професионално изготвена и
6
обоснована.
В производството е установено и страните не спорят, че ответникът е лице по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от Наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и
поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни
- самостоятелни или прилежащи към места за настаняване в сила от 12.07.2019 г.
/действаща към момента на инцидента/. Като такова лице на ответника е възложено да
осигурява правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на
елементите за вграждане, филтрацията и помпите към процесния плувен басейн и
отговаря за неизпълнението на тези задължения. С приложимите от сочения
нормативен акт разпоредби е вменено на експлоатиращия обекта /ответник в
производството/ поддържането, организирането, провеждането, ръководенето и
осъществяването на техническата изправност и безопасната експлоатация на
елементите за вграждане към плувните басейни.
Чрез представения пред първата инстанция документ на руски език с превод на
български /л. 104 от делото на СРС/ - сертификат за съответствие на оборудване за
басейн, вкл. и на преливни решетки се установява, че срокът на валидност на
сертификата е от 16.02.2015 г. до 15.02.2018 г., т. е. срокът за валидност е изтекъл към
датата на инцидента. Доводите на ответника, че този сертификат не е релевантен за
спора, както и че същият не е достатъчен за формиране на извод, че дружеството
ответник не е изпълнило вменените му от закона задължения за поддържане в
изправно състояние с оглед безопасна експлоатация на басейна и съоръженията към
него, съдът намира за неоснователни.
Чрез така представения сертификат се установява, че решетката -преливник на
басейна, в която е настъпил инцидента е технически неизправно съоръжение доколкото
именно в сертификата за годност на продукта е посочено, че последния е бил годен до
15.02.2018 г.
По силата на чл.3, ал.3, т.1 от приложимата Наредба за правилна и безопасна
техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и
помпите към плувните басейни - самостоятелни или прилежащи към места за
настаняване в сила от 12.07.2019 г. /действаща към момента на инцидента/ решетката –
тип преливник се включва в елементите за вграждане, филтрацията и помпите към
плувните басейни. По силата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата дружеството – ответник е
следвало да осигури правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на
елементите за вграждане, филтрацията и помпите към процесния плувен басейн, като
съответно носи отговорност за неизпълнението на тези задължения.
В случая, съдът намира за установено, че именно неподдържането в изправно
състояние на елементите за вграждане към басейна в гр. Костенец, ул. **** е довело до
настъпване на описания инцидент, в т.ч. за настъпване на сочените вредни последици
7
за пострадалия – ищец.
Доводите на ответника, че не носи вина за настъпване на инцидента и вредите,
съдът намира за неоснователни. С разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, на
ответника е възложено да поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява
техническата изправност и безопасната експлоатация на елементите за вграждане,
филтрацията и помпите към плувните басейни в съответствие с техническите
изисквания, норми и правила за безопасност. Освен това с цитираните разпоредби на
ответника е вменено задължение да не допуска експлоатация на елементите за
вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни, които:
а) са с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните
изисквания или с техническата документация на производителя;
б) показват повреда или неизправност при работа.
Съответно, с разпоредбата на чл.5 от наредбата е предвидено, че отговорните
лица /какъвто несъмнено е ответника/ чрез извършено техническо
обслужване/поддържане, ремонт и преустройство са длъжни да осигуряват безопасна
работа, сигурност, дълготрайност и ефективност на елементите за вграждане,
филтрацията и помпите към плувните басейни.
В производството не е установено изпълнение и на изискванията на
разпоредбата на чл.10 от наредбата, сочеща, че в етапа на експлоатация, в рамките на
техническото обслужване/поддръжка, се извършват проверки на безопасността и
техническата изправност на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към
плувните басейни по реда на чл. 11 от наредбата – чрез комисия в тричленен състав за
извършване на проверка за спазване на изискванията.
С оглед това, настоящия състав намира, че поведението на ответника е
неправомерно, тъй като е в отклонение на описаните правила. Същевременно соченото
поведение представлява опасност за здравето на лицата, ползващи съоръжението,
какъвто несъмнено е и ищецът.
Съдът намира за доказано в производството, чрез обсъдените и събрани пред
първата инстанция доказателства, че описаният инцидент е настъпил по вина на
ответника, който не е изпълнил вменените му задължения да поддържа в технически
изправно състояние елементите за вграждане към процесния плувен басейн.
При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то
дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага.
Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши.
Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не
отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. В случая не е
налице последната хипотеза, доколкото от страна на ответника не са ангажирани
8
доказателства, които да обосновават извод за изпълнение на предписаните от закона
действия с дължимата грижа.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. Съдебната практика приема
като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. Съобразно създадената съдебна практика - Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС
по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за
всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Тези критерии са възприети и във формираната практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на
настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правно релевантни факти. Възприето е и становището,
че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането.
За да се определи справедливо обезщетение в настоящия случай, съдът съобрази
следните обстоятелства: възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
вредоносния инцидент- 29 г.; вида и характера на причинените травматични
увреждания - изкълчване, навяхване и разтягане на предна и задна кръстовидна ставна
връзка на дясното коляно, както и руптура /разкъсване/ на кръстни връзки;
проведеното лечение за възстановяване от травмите и уврежданията – около три
години с извършените две оперативни интервенции; понесените болки и страдания,
които първоначално за около 45 дни след оперативната интервенция са били по-
интензивни, необходимостта от носене на помощни средства около 45 дни; понесените
ограничения в придвижване, обслужване и социално общуване за периода на
лечението; проведената рехабилитация /физиотерапия/ в периода м.07 - м.08.2019 г.;
обстоятелството, че и към 23.10.2021 г. /датата на прегледа на ищеца от вещото лице/,
т. е. 2 години и три месеца след инцидента, са налице усложнения - ограничени
движения на колянна става - не може напълно да се изпъне и свие кракът
9
/ограничението и при изпъване, и при свиване е около 5 градуса - виж уточнение на
вещо лице в съдебно заседание на 07.12.2021 г./, наличието на хипотрофия с 1.5 см.,
както и наличието на три оперативни белега - виж допълнителна СМЕ;
обстоятелството, че вещото лице в съдебно заседание пред СРС на 07.12.2021 г. не
може да посочи дали движенията на колянната става и хипотрофията ще се
възстановяват напълно - вещото лице заявява, че трябва да минат 3-4 години, за да каже
дали ще се възстановят напълно или не; необходимостта от продължаване на
рехабилитацията – заявено от вещото лице в съдебно заседание на 07.12.2021 г. пред
СРС; обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. юли 2019 г.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 15 000.00 лева. За да стигне
до този извод, съдът съобрази и обстоятелството, че и след изминалия период от две
години и три месеца липсва пълно възстановяване на травмата. Подобен размер на
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта,
съобразно всички факти и обстоятелства по делото. За формиране на този извод,
настоящият състав възприема изцяло и изложените от СРС фактически констатации и
правни изводи.
По отношение на възражението за съпричиняване:
Доводите на ответника, че пострадалия е съпричинил с поведението си
вредоносния резултат, съдът намира за неоснователни.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване
от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в
пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е
противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г.
на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В случая ответникът не доказа съобразно правилата на чл.154 ГПК, че
пострадалият е допринесъл за настъпването на инцидента и причинените от него вреди.
Чрез събраните в производството гласни доказателства чрез разпитаните пред
първата инстанция свидетели - Е.П., Л.И., Й.Р. и В.П. не се установява, че при
настъпване на инцидента пострадалия е бил употребил значително количество
10
алкохол, което е допринесло за настъпване на събитието. Идентичен извод се налага и
за фактическите твърдения на ответника, че към момента на настъпване на инцидента
ищецът е носел друг човек, тичал е, скачал е в басейна и пр. Така, чрез показанията на
свидетеля Л.И. се установява, че ищецът е бил заедно със съпругата си /бременна към
този момент/ и детето си и не е употребил алкохол; съответно не се установява, че
същият е носел друг човек в момента на пропадане в отвора покрит от решетката. Чрез
показанията на свидетеля Е.П. не се установява консумация на алкохол, в т.ч.
прекомерна такава от пострадалия, която съответно да е довела до неадекватни
действия при движение, които биха предизвикали счупване на решетката и попадане на
крака на пострадалия в нея. Чрез показанията на свидетелите Й.Р. и В.П. не се
установява консумация на алкохол, в т.ч. прекомерна такава от пострадалия, която
съответно да е довела до неадекватни действия при движение, които биха
предизвикали счупване на решетката и попадане на крака на пострадалия в нея.
Съответно не се установява, че същият е носел друг човек в момента на пропадане в
отвора покрит от решетката; не се установява тичане, скачане, бягане, което да е
довело до нарушаване цялостта на решетката. Чрез показанията на последните
посочени двама свидетели единствено се установява, че ищецът е имал грубо и
арогантно поведение, което както сами те сочат би могло да е в резултат на търпяната
от пострадалия болка и забавянето на линейката. Съдът не кредитира показанията на
двамата свидетели, в частта, в която сочат, че ищецът видимо е бил пиян. От една
страна това обстоятелство лицата не са възприели лично - не са възприели
консумацията на алкохол от ищеца. От друга - в посочената част показанията им
съставляват даване на експертна медицинска констатация, каквато компетентност
същите не притежават.
Доводите на ищеца, че съдът неправилно е приел наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението му изразяващо се в предприеме влизане в басейна
през място, което не е обозначено за това, съдът намира за основателни.
В случая, настоящият състав намира за неправилна фактическата констатация на
СРС, че в производството е установено, че ищецът е предприел влизане в басейна през
място, от което не е било разрешено. Въз основа на това и съдът неправилно е приел,
че поведението на ищеца да предприеме влизане в басейна през място, което не е било
разрешено е неправомерно.
Неправилен е и формирания от съда извод, че поведението на ищеца обективно е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, доколкото се намира в причинно-
следствена връзка с него.
В производството, както и сам съдът е отбелязъл не е установено поставянето на
указателни табели за местата, от които посетителите имат право да влизат в басейна,
съответно за поставяне на обозначения за забрана за влизане в басейна от определени
11
места.
Същевременно, съдът намира че в производството не е установено по несъмнен
начин, че преди настъпване на инцидента ищецът е предприел влизане в басейна и
именно по този начин се е оказал върху процесната решетка. Последната, както е
установено в производството се е намирала на място около басейна, което не е било
обозначено със забрана за достъп, съответно за експлоатация. С оглед това, съдът
намира за установено, че сочения инцидент би настъпил и при свободно придвижване
на посетителите в тази зона без предприемане влизане в басейна от тази част.
За обосноваване на тези изводи, съдът съобрази, че свидетелят Л.И. е посочила,
че преди инцидента е бил сервиран обяда в шатрата, в която са се настанили и са
викали децата за консумация. Свидетелят Е.П. е посочил, че преди инцидента е бил
сервиран обяда им в шатрата, в която се били настанили до бара и басейна и са викали
децата за консумация. Свидетелят Й.Р. е посочил, че в тази част на басейна, в която е
настъпил инцидента е било мокро, ищецът се подхлъзнал и кракът му попаднал в
отвора на решетката, след като се счупила. Към този момент имало около 20
посетители на басейна.
Поради това и постановеното решение в частта на отхвърляне на иска за
неимуществени вреди за разликата над сумата 11 250 лв. до сумата 15 000 лв. следва
да бъде отменено като неправилно и претенцията бъде уважена в цялост. В останалата
част постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба от ищеца се явява основателна.
Обратен извод се налага за подадената от ответника въззивна жалба.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 75.00 лв. – разноски за държавна такса и сумата 280.00 лв.-
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде присъдена и
допълнително сумата 542.75 лв.-разноски за първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20001207 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 71816/2019 г. по
описа на СРС, 88 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
от К. В. Я., ЕГН ********** срещу "СЛ - К.” ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание
чл.49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата 3750.00 лв. /разликата над
присъдената сума от 11 250 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв./ като
обезщетение за понесените от К. В. Я. неимуществени вреди вследствие на инцидент
12
настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн на ул. ****, при който К. В. Я. стъпил
върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна, при
което решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка, вследствие на неполагането
на дължимата грижа от ответника за осигуряване правилната и безопасна техническа
експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на басейна, който инцидент
довел до торзионна травма на коляното и разкъсване на предната кръстна връзка и
медиалната колатерална връзка на дясното коляно на К. В. Я., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА "СЛ - К.” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я., ЕГН **********, на
основание чл.49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата 3750.00 лв. /разликата над
присъдената сума от 11 250 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв./ като
обезщетение за понесените от К. В. Я. неимуществени вреди вследствие на инцидент
настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн на ул. ****, при който К. В. Я. стъпил
върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна, при
което решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка, вследствие на неполагането
на дължимата грижа от ответника за осигуряване правилната и безопасна техническа
експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на басейна, който инцидент
довел до торзионна травма на коляното и разкъсване на предната кръстна връзка и
медиалната колатерална връзка на дясното коляно на К. В. Я..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20001207 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 71816/2019 г.
по описа на СРС, 88 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден "СЛ - К.” ЕАД, ЕИК ****, да
заплати на К. В. Я., ЕГН **********, на основание чл.49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД
вследствие на инцидент настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн на ул. ****,
при който К. В. Я. стъпил върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича
водата на басейна, при което решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка,
вследствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за осигуряване
правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за
вграждане на басейна, който инцидент довел до торзионна травма на коляното и
разкъсване на предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка на дясното
коляно на К. В. Я., следните суми:
- на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 11 250 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпения инцидент на 21.07.2019 г.;
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 2792.09 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, сбор от
платените разходи за консумативи, рехабилитация, ЯМР, разходи за преглед,
рентгенова снимка и лекарства, вследствие на претърпения инцидент на 21.07.2019 г., а
именно /за закупуване на консуматив Лигафикс, консуматив Туинфикс и
13
потребителска такса по фактура № ********** от 20.08.2019 г. с издател МБАЛ „Св.
София“ ЕООД, за чорапи антитромботични по фактура № ********** от 20.08.2019 г.
с издател „Св. София“ ЕООД, за тутор с мултицентричен шарнир по фактура №
********** от 22.07.2019 г. от АУРА СЪРВИС 2012 ООД, за алум. омекотител по
фактура № ********** от 22.07.2019 г. от ЕТ А.-К.Р., за рентгенови снимки по фактура
№ ********** от 22.07.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД, за магнитнорезонансово
изследване по фактура № ********** от 31.07.2019 г. от МЦ П.В. ООД, за
специализиран преглед по фактура № ********** от 22.07.2019 г. от ДКЦ Света София
ЕООД, за рехабилитация по седем броя фактури, издадени в периода 25.07.2019 г.-
12.08.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД и за лекарство волтарен форте за мазане по
фискален бон от 22.07.2019 г., както и В ЧАСТТА, с която е осъден "СЛ - К.” ЕАД,
ЕИК ****, да заплати на К. В. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1326.73 лв. разноски по производството пред СРС.
ОСЪЖДА "СЛ - К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 542.75 лв.-разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА "СЛ - К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 75.00 лв. – разноски за държавна такса и сумата
280.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14