№ 10626
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110159345 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу Ц.
Т. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за с предмет твърдените от ищеца притезания,
обективирани в издадената заповед за изпълнение на парични задължения по реда на чл. 410
ГПК а именно: 1) сумата от 1 200 лева, представляваща главница по Договор за паричен
заем № 555808 от 06.08.2021 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението
27.02.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 2) сумата от 264,15 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 06.08.2021 г. до 06.05.2022
г., 3) както и сумата от 186,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2021 г. до 01.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 10494/2023 г. по описа на СРС, 24-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем при
спазване на изискванията на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като ищецът подробно описва и
процедурата по сключване на договора. Сочи, че е изпълнил задължението си по процесния
договор като е предоставил на ответника заемната сума, но последният не изпълнил
задълженията си връщане на заетата сума в размер и срок съгласно уговореното в Договора.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Поддържа, че договора за кредит е нищожен поради неспазване на
действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. Навежда твърдения, че
в ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя,
като в случай, че в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива
1
2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на
главница. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право
с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 200
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 555808 от 06.08.2021 г. ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 27.02.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането; 2) сумата от 264,15 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 06.08.2021 г. до 06.05.2022 г., 3) както и сумата от 186,43 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.02.2023 г.
Правопораждащият фактически състав по иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен
договор за потребителски кредит; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил,
съответно потребителят е усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от
договора, предвижда размера и начина на формиране на договорната възнаградителна лихва,
включително на предварително уговорените такси и неустойки.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената
парична сума; както и валидността на клаузата определяща размера и начина на формиране
на възнаградителната лихва, уговорени такси и неустойки, т.е. липсата на неравноправни
клаузи в процесния договор за потребителски кредит.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Настоящата инстанция е отделила за безспорно обстоятелството, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за паричен заем № 555808
от 06.08.2021 г. Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е
действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1 200 лева,
като последният се е задължил да погаси дълга в срок, чрез 9 равни анюитетни вноски,
съгласно приетия от страните погасителен план. Процесната сума е усвоена изцяло от
длъжника ответник.
Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието
2
„неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13
ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може
или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите
на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на
тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на
обстоятелствата по разглежданото от него дело - в този смисъл е т. 44 от VB Pénzügyi
Lízing, C-137/08; т. 20 от C-226/12, и т. 66 от Aziz, C-415/11.
Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова
страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да
повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от
Invitel, C-472/10. С оглед на това положение на по-слаба страна, първо, член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки
изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора за страните –
в този смисъл т. 41 и т. 42 от C-92/11. Съгласно член 6, параграф 1 от Директивата
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната
практика на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на
формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между
тях - в този смисъл т. 45 от c 415-11.
По отношение на чл. 6.2 от договора вр. чл. 6.1. - клаузата представлява неустойка,
която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или
банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в
тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските
по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко
изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед
3
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, т.е. без
да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19,
ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно.
На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет
на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от
пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на скритото
възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС,
съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за неравноправния
им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора относно цената на
отпуснатия кредит.
Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и
коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във
връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване
на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1,
т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от
потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи
по кредита. По въпроса, че следва уговорената в процесния договор „неустойка“ за
неосигуряване на обезпечение е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР – подробно съображения виж Решение № 529/29.01.2024г. по в.гр.д.
№ 6422/2023г. по описа на СГС, III-б състав. Съгласно приетото заключение по допуснатата
ССчЕ при включване на това скрито възнаграждение в изчисляването на ГПР, размерът му
възлиза 744.71%, при посочен от кредитора ГПР в размер на 48,11%.
С оглед гореизложеното, настоящия състав счита, предвид правните последици на чл.
23 ЗПК, че дължима е единствено предоставената в заем сума в размер на 1200 лева, в която
си част искът следва да бъде уважен
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е
представил доказателства за платена държавна такса в размер на 68,59 лева, както и внесен
4
депозит за вещо лице в размер на 400 лева. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. С оглед изхода на спора
ищецът има право на разноски в размер на 413,37 лева.
Процесуалният представител на ответника претендира заплащане на адвокатски
хонорар за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като
съдът определя възнаграждението за заповедното и исковото производство в общ размер на
500 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение е съобразено с частичната основателност на
претенцията, включително правната и фактическа сложност на делото. Настоящият състав
не е обвързан от минималните размера на НМРАВ.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 62064/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът има право на разноски в размер на 38,33 лева за държавна такса и 25
лева за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, че Ц. Т. Т., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата
от 1 200 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 555808 от 06.08.2021
г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.02.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума има е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 10494/2023 г. по описа на СРС, 24-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, срещу Ц. Т. Т., ЕГН **********, положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата от от 264,15 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 06.08.2021 г. до 06.05.2022
г., както и сумата от 186,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2021
г. до 01.02.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 413,37 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 58,33 лева,
представляваща сторените в заповедното производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, да заплати на адв. Д. М., сумата от 500 лева с включено ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното и
заповедното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6